Защо партиите, които са превърнали противодействието на корупцията в своя

Защо партиите, които са трансформирали противодействието на корупцията в своя съществена цел, не получават задоволителна електорална поддръжка, с цел да сменят модела на ръководство, спечелил ни неприятната популярност на най-корумпираната страна в Европейски Съюз? Защо битката с корупцията не е задоволително мобилизираща за гласоподавателите, макар че ежедневно си патят от " сребърните причини "?

Три значими аргументи

Първо, тъй като с патриотична засегнатост отхвърляме да сочат тъкмо нас за нарицателно на корупцията, откакто я има на всички места.

Второ - обратно на първото, тъй като не виждаме кой знае какъв проблем в корупцията, влезнала в нашия " народен ген "  още от Османската империя, където рушветите са били в реда на нещата. След Освобождението това не се трансформира, издига се даже до житейски идеал. Както Бай Ганьо си мечтае: " Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми би трябвало доста: единствено две години, две годинки единствено да ме оставят шеф или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене... ".

В Третото българско царство корупцията бързо от битова става и политическа - започва добре познатото ни потребление на държавните постове за персонално облагодетелстване. Такива съмнения тогава падат върху министър-председателите Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Тодор Иванчов, Рачо Петров, Иван Гешов..., а и върху не малко други, което не им пречи да са част от националната ни горделивост. Съвременните аналогии идват сами. А самият Бай Ганьо, фиктивен от Алеко, с цел да осмее културните ни недъзи, неразбираемо по какъв начин и по кое време със снизходителна доброжелателност се трансформира в позитивен воин, обект на групова идентификация. Прощаваш на него, с цел да можеш да простиш и на себе си.

Комунистите пък, които по идеология нямат почит към непознатата благосъстоятелност, са последните, които са подготвени да спрат корупцията. Битовите им и политически форми след Девети септември последователно се сливат под аленото знаме в " общество на връзките ". Ако ги нямаш, не можеш освен да растеш кариерно или да се погрижиш за здравето си, само че даже да си купиш банани. Връзките са корупционни ядра, които са проникнали на всички места в обществена тъкан и подменили законовия ред с персонални (аз-ти) връзки. Именно съгласно тях върви преразпределението на богатствата през социализма. Шуробаджанащина, само че е за предпочитане шуреят или най-малко татко му да е бил партизанин.

Корупционният модел на ръководство беше една от движещите сили на антиправителствените митинги през лятото на 2020 годинаСнимка: Nikolay Doychinov/AFP/Getty Images

Държавата като силова формация

След Десети ноември изглеждаше, че обществото ни най-сетне ще преживее катарзис - българите извършиха улиците и площадите, с цел да защитят гражданските си права и законността. Докато в преразпределението на богатствата интензивно не се намесиха така наречените силови групировки, основани благодарение на някогашната Държавна сигурност, както и капитали, присвоени от някогашната комунистическа партия. Техен занаят е рекетът с " бухалка в ръка ", който принуждаваше зараждащият се частен бизнесът да цялостни черните каси на нововъзникналия криминогенен хайлайф. Това беше все същия корупционен модел в следващата му промяна (пак си даваш подкупите, само че не непринудено, а под заплаха). Той елементарно се придвижи в политиката, откъдето се " разпределяха порциите "  за " обръчите от компании " към партиите, съгласно думите на почетния ръководител на една от тях. Държавата функционираше като силова формация.

Това обаче не значи, че всички политици са идентични и в България няма партийни субекти, стимулирани да демонтират корупционния модел на ръководство. Те предпочитано (по исторически причини) са в десния набор - още от политиците-безхлебници при започване на прехода като Желю Желев, Блага Димитрова, Петър Дертлиев, Стефан Савов, Елка Константинова… та чак до днешната ръководеща настройка ПП-ДБ. " Да, България "  дори се учреди особено, с цел да води тази борба. Но дори когато тези партии стигнат до властта, няма убедителни резултати в битката с корупцията. Очакваше се да вземем за пример, че след ръководството на ГЕРБ чувството за корупция у нас ще спадне, само че съгласно годишното проучване на " Прозрачност без граници то се резервира.

Работници от " Кремиковци " стачкуват против корупцията и полицейските способи в БългарияСнимка: AP

Тук идва идната причина за електоралното съмнение към борците против корупцията: макар трайната липса на резултат, те не сменят тактиката си. Вместо това залагат на възмездието - да санкционират вчерашните корумпирани, което да откаже утрешните. Но това не става, защото тези, които би трябвало да го извършат, на собствен ред са/могат да са корумпирани. Затворен кръг, към който обикалят наивниците за подбив на циниците. И може до безспир да сменяме Гешев със Сарафов и противоположното.

Какво би трябвало да се промени?

Спасението е борбата с корупцията да се води, вместо от в обратна посока, начело обратно. Превенцията да предхожда възмездието. Правителството на ПП-ДБ, в това число и в личното си обграждане, в този момент да запуши " корупционните дупки ", в този момент да подложи на надзор актуалните и идните публични поръчки, като го разпореди на законна конструкция - министерство или каквато и да е друга, която всяка седмица да се регистрира пред обществото. За да чуем най-сетне къде отиват огромните пари и какъв е рискът да влязат в черни каси. И да разберем кой днес ще опита отново да бъде прасенце-касичка.

Чак тогава, в случай че това се случи и корупцията е възпрепятствана, борците против нея ще се измъкнат от зависимостта ѝ и ще могат да въздадат правдивост със остаряла дата.

Но най-важното – до джоба на гласоподавателя ще стигат пари, които преди някой му е взимал, както колата му или бизнеса му.