За множеството обонянието се връща към естественото в границите на две до четири седмици след загубата, само че за някои може да отнеме повече време. По-малко от пет % от нарушаванията на миризмата вследствие на Коронавирус могат да продължат повече от шест месеца .
За да разберем това, първо би трябвало да разгледаме по какъв начин работи обонянието. Когато подушим нещо, това е посредством процеса на взаимна работа на клетките в нашите носни проходи и мозъка. Клетките, виновни за нашето подушване, се намират високо в носа и се назовават обонятелни сензорни неврони. Всеки един от тези неврони има рецептор, който може да улови миризмата на дребни, микроскопични молекули във въздуха и да изпрати известия до мозъка ни, който по-късно разпознава миризмата. Нашето подушване също ни оказва помощ да вкусим храната. Ето за какво храната има приглушен усет всякога, когато имаме проблеми със способността ни да помирисваме.
Първоначално, когато обонятелните признаци на COVID-19 станаха явни, учените смятаха, че може да е самият вирус, заразяващ обонятелните сензорни неврони, които от своя страна биха могли да заразят частите на мозъка, виновни за миризмата. Въпреки това, тъканни проби от умряли от COVID-19 демонстрират, че вирусът рядко е заразил мозъчни клетки . Също по този начин е необятно открито, че обонятелните сензорни неврони не експресират протеините, които вирусът SARS-CoV-2 би трябвало да влезе, ACE2 и TMPRSS2 .
Сега се счита, че възпалението, породено от зараза с COVID-19, е отговорно за загубата на миризма, а не за самия вирус. Клетъчните изследвания демонстрират, че COVID-19 предизвиква поток от възпалителни протеини, известни като цитокини, в обонятелната област на носа. Те повреждат невроните и понижават броя на нервните кафези, способни да изпращат импулси на аромат към мозъка.
Неузнаваеми миризми
За по-голямата част от хората, които страдат от нарушавания на миризмата вследствие на COVID-19, признаците са краткотрайни, само че за някои те могат да бъдат много изтощителни.
За доста от нас способността ни да помиришем е нещо, което одобряваме за даденост – до момента в който не бъде изгубена. Нашето подушване е тясно обвързвано с чувството ни за усет, храната е източник на комфорт и обществена активност за мнозина. Тази загуба може да понижи цялостното чувство за наслаждение, което получаваме от храненето, и вследствие на това хората могат да изгубят апетита си. По-сериозно, загубата на миризма може да значи, че човек не може да открие храна, която е изчезнала или нещо по-зловещо като приключване на газ. Някои хора може да имат мемоари, свързани с избрани миризми, като парфюм или миризма на прясно окосена трева, и без да могат да помиришат тези неща, спомените им може да изгубят значимостта и яснотата, които са имали.
За тези, чието подушване не се връща незабавно, подобрението може да бъде постепенно, постоянно включващо интервал на миризми, които се връщат като неузнаваеми от предходни прекарвания и даже се разказват като гранясали. Често срещани неща, които провокират приятни миризми и мемоари за миризми, като шоколад, кафе и ментова паста за зъби, бяха разказани като неприятни и даже отвратителни от доста хора, интервюирани след зараза с COVID-19.
Смята се, че повода за тези промени се дължи на неповторимата регенерираща дарба на обонятелните неврони, при която нови кафези израстват и се свързват още веднъж с мозъка в развой, който си е чиста проба-грешка. Както при всяко нервно пострадване и развой на регенерация, с узряването на невроните те могат да изпращат случайни импулси до центъра на миризмата на мозъка, което значи, че миризмите не съответстват с техните субекти. Има повече от 400 обонятелни рецептора , които работят дружно, с цел да изпращат известия до мозъка за идентифициране на миризма. Ако някои или част от нашите обонятелни неврони са повредени или се регенерират, точната композиция от известия, които би трябвало да бъдат изпратени до мозъка, с цел да се разпознава миризмата, се изкривява, което води до неща, които би трябвало да миришат познато, само че за нас имат доста друга миризма.
Докато процесът на регенерация продължава, невроните ще се свържат с вярната част от центъра на миризмата и ще изпращат вярната композиция от електрически импулси в отговор на верните тласъци. Този развой на регенерация може да отнеме седмици или месеци, според от индивида. Скорошно изследване, изследващо продължителността на времето, належащо за поправяне на измененията в миризмата, откакто участниците са имали зараза с COVID-19, варира от 10 дни до три месеца .
Молекула на отвращението
Докато учените към този момент имат по-добро съмнение за това, което се случва вътре в нас, с цел да променим обонянието ни след COVID-19, до неотдавна имаше по-малко схващане на външните молекули в ароматите, които провокират някои от тези „ гранясали “ миризми.
Учени от Университета в Рединг , Обединеното кралство, са разкрили, че избрани мощно мощни молекули на миризмата, открити в кафето, провокират възприятието на омерзение, което изпитват хората, които имат нарушавания на миризмата вследствие на COVID-19.
Изследователите отделиха химичните съединения, които съставляват аромата на кафето, с цел да видят дали доброволци с променено подушване могат да изберат точната молекула, която е предизвикала отблъскващата реакция. Доброволците в преобладаващата част идентифицираха химикала 2-фуранметанетиол като главен провинен за предизвикателство на „ отвратителна “ миризма, когато би трябвало да е приятна. Този химикал има мощна миризма на печено кафе и горчив усет. Той е основен съставен елемент на аромата на печено кафе.
Авторите теоретизират, че мозъкът неправилно категоризира тази ароматна молекула по-рано от другите, защото тя има извънредно невисок предел на миризма, което значи, че може да участва единствено в дребни количества, преди нейният мирис да бъде открит от носа ни спрямо други ароматни молекули, които се улавят по-късно в развой на възобновяване на миризмата. Резултатите от това изследване биха могли да оказват помощ на учените да схванат по-добре какви химически съединения провокират паросмия и от своя страна да бъдат употребявани за създаване на диагностика и лечения за това положение в бъдеще.
Възвръщане на обонянието
Продължават проучванията за лекуване на разстройства на миризмата след COVID-19 и областите, които се преглеждат, включват използването на стероиди и витамини, макар че към момента следва да се създадат твърди изводи за едно от тях.
Сега специалистите предлагат да обучим отначало обонянието си вместо използването на кортикостероиди за възобновяване му, защото е на ниска цена и не е обвързвано с никакви странични резултати. Терапията за обучаване на обонянието включва обоняние на разнообразни миризми за интервал от месеци, с цел да се научи мозъкът да разпознава разнообразни миризми.
Изследователите оферират да подушвате четири неща, които имат отличителна, елементарно разпознаваема и позната миризма – да вземем за пример портокали, мента, чесън и кафе – два пъти дневно в продължение на няколко месеца. Най-добре е да помиришете всеки мирис на собствен ред за към 20-30 секунди и да помислите за нещото, което миришете, с цел да може мозъкът да свърже облика и аромата. Идеята е, че това упражнение преквалифицира пътищата на миризмата на мозъка да разпознава разнообразни миризми. Мислете за това като физиотерапия за носа си, това не е бързо решение, само че може да подтиква и възвърне обонятелната система – или най-малкото да ѝ помогне да действа по-добре. Предишни изследвания демонстрират, че преквалификацията на миризмата може да помогне за възобновяване на обонянието на човек след други вирусни инфекции, като човешкия параинфлуенца вирус, който постоянно предизвиква респираторни болести при деца, или причиняващия простуда риновирус,
Тъй като светът продължава да се учи по какъв начин да се приспособява към пандемията на ковид, са нужни повече проучвания, с цел да се разбере по-добре точния механизъм, посредством който COVID-19 въздейства на обонянието ни и пътищата, по които се възвръща най-добре. Това ще ни даде значима информация, с цел да разработим лечебни средства, които ще оказват помощ за облекчение на дълготрайното влияние на COVID-19, който поразява живота на инфектираните.
