Защо не бих записала детето на детска градина, ако имам

Защо не бих записала детето на детска градина, в случай че имам опция да го виждам у дома?

Детската градина не постоянно е фактор децата да станат общителни. Някои са си такива по природа.

Първото нещо, до което ще докара груповото образование, ще е честото боледуване на вашето мъниче. Не малко деца стартират непрекъснато да вървят хремави, което пък лекарите изобщо не утвърждават, защото това не построява имунитет, а в противен случай - срутва го. Съществуват и лекари, които ще ви кажат противоположното - че тъкмо там се построява положителният имунитет. И въпреки всичко - от време на време самият факт, че детето ви боледува постоянно, е задоволително съсипващ - никоя майка не желае да гледа детето си болно, нали?

Детската градина може да учи на по-голяма автономия, само че не и в случай че основата на тази автономия не е сложена у дома. В колектив е по-трудно, защото там няма кой да обезпечи самостоятелен метод към всяко дете, а той е изключително нужен при оформянето на характера на малчуганите.

По отношение на режима – той може да бъде обезпечен на 100% и у дома, а и от време на време май им идва допълнително. Децата не са бойци и не трябва да им забраняваме да изживеят детството си, както им харесва, тъй като когато тръгнат на учебно заведение и по този начин до края на живота си, ще бъдат под непрекъснат режим. Затова, в случай че детето ми не желае да яде в дванадесет часа, аз ще му предложа храна по-късно или когато единствено пожелае. Това няма по какъв начин да се случи в градината, а и не дребна част от децата гладуват там, заради обстоятелството, че не харесват храната. Може би тук е мястото да вмъкна, че не една и две майки са ми се оплаквали от храната в детските заведения - тестени закуски, макарони и прекомерно безвкусни супи. И още нещо - в случай че детето ми не желае или е отвикнало да спи следобяд, аз няма да го сложа с плач в леглото. Този метод е отричан от редица психолози.

Напълно задоволително е да занимаваме детето си всекидневно с разнообразни игри и песни, да му демонстрираме доста нови неща, както и да го извеждаме измежду връстници в парка, с цел да му осигурим положително физическо, умствено и прочувствено развиване. Всичко опира до нашата лична самодейност. Ако по през целия ден го оставяме пред тв приемника, до момента в който ние си пием кафето и бъбрим с часове по телефона, сигурно детската градина ще му е от огромна изгода.

Детските заведения несъмнено са мястото, на което хлапетата се учат на експанзия, неприятни думи и неистини, да се плезят и да се бият. Едва ли един добър родител може да му “преподаде ” това. Вярно е, че и на площадката пред блока научава куп неприятни думи и се учи да се пази както може, само че въпреки всичко там то няма да е през целия ден, както в градината. А и ние постоянно ще го следим, с цел да кажем, кое би трябвало и кое не, кое е вярно, кое е неприятно. Възпитателките в детските градини са прекомерно малко, с цел да могат да извърнат внимание на всяко дете и на всевъзможен тип погрешно държание. Там малко или доста работи правилото на джунглата- “всеки оцелява, както може ”. Не са малко и детските градини, в които знам, че се гледа телевизия прекалено много и децата научават прекомерно малко.

Вкъщи детето усеща непрекъсната поддръжка. В градината малко или доста то е единствено, а това може да се отрази прекомерно отрицателно на някои деца. Не малко са случаите на раздразнителност, плачливост, плашливост, обидчивост, подтиснатост, в следствие от ранно потегляне на детска градина.

Съществува едно наложително изискване, с цел да детето тръгне на детско заведение и то е, че това би трябвало да се случи с готовност от негова страна. В противоположен случай, стресът може да нанесе доста отрицателни последици върху душeвността на едно малко дете. Имам позната, чиято щерка с месеци не можа да свикне с детската градина- отиваше и даже се прибираше с плач, което сигурно е от огромна щета за нежното детско схващане.

Всъщност истината е една - всеки самичък може да реши съгласно самостоятелните особености на рожбата си, кое е най-хубавото за нея. Да дадеш на детето си всичко, което е по силите ти, е най-голямото благополучие. Затова не трябва да подценяваме този интервал от живота си, когато сме натоварени със задачата да превърнем един бебешор в малко, радостно и рационално дребосъче. Не разбирам нито майките, които оставят децата си на 10 месеца в ясла, нито пък тези, които ги гледат като бебета, до момента в който навършат пълноправие. Понякога финансовите условия го постановат. За други майки пък като че ли е много по-лесно да вървят на работа от това да са заети в 90% от времето си с един дребен човек с големи потребности. Не одобрявам и разновидността към детето ми да “хвърчат ” нонстоп баби и дядовци и да пораства в " пенсионерска " конюнктура. Но за сметка на това съм уверена, че една баба може с доста повече обич да научи внучето си на стихчета, в сравнение с една възпитателка в детската градина, която може и да го шамароса, без даже да му изясни за какво.

Затова оставете се единствено на лична си преценка, учредена на най-голямото улеснение, успокоение и позитивни страсти за детето ви. Помнете, че каквото посеете сами в този момент, това ще пожънете след време.Продължава: За и срещу детската градина - I