Защо липсват истории за българските серийни убийци? На първо място

Защо липсват истории за българските серийни убийци? На първо място ще открием, че връзката сред престъпна полиция и самите медии, е много лимитирана. След 9 септември 1944 година ще открием, че политиката в страната се трансформира доста съществено и някои от престъпните отклонения, като убийства и изнасилвания, стартират да изчезват от новините. За социализма, всички нездравословни привички от капитализма, като серийни убийства, изнасилвания и опиати, не могат да съществуват в един идеален свят.

И най-вероятно са прави, само че дано не забравяме, че България е изпълнявала смъртни присъди, както преди 9 септември, по този начин и след него. Някъде в средата на 80-те години на предишния век, в някои от дребните карета излиза информация за осъществяването на смъртни присъди – нищо повече от това. Интересното е, че до момента в който на запад главната политика е, че неприятната вест е най-четената вест, тук обстановката е малко по-различна. Психологията на серийният палач е един специфичен феномен, който и до през днешния ден изумява психолози, проверяващи и даже обществото.

Сократ Албърт Киршвенг е прочут като килърът с теслата. Не са непокътнати доста данни по тематиката, само че знаем, че това е човек, който и до през днешния ден се дава за домашно на бъдещите детективи. Сократ е дете на българска ромка и грък, роден е през 1882 година в Алино и израства с недостатък на едно от рамената си. Семейството му умира доста рано и Сократ е изпратен в сиропиталище в Самоков. В дома стартира да оказва помощ на локален дърводелец и стартира да пътува с него. Става занаятчия в направата на дървото. За своите сътрудници е конте, тъй като постоянно е облечен с последната френска или виенска мода, а за обувките си се хвали, че са импортирани от Аржентина.

През 1908 година среща своята първа брачна половинка в Самоков – Елена Манолова. Животът в Самоков се оказва отегчителен и мъжът изоставя брачната половинка си и двете си деца, с цел да отиде и работи в София. Обещава, че ще се върне с цяло благосъстояние и ще промени живота им вечно. Пари няма, само че пък среща Вангелия Йорданова – шивачка, която понякога оказва помощ в болничното заведение. Дамата харесва своя нов сътрудник и го кани да живее с нея в Модерни покрайнини. Жената не знае, че Сократ има друго семейство в Самоков. През 1917 година неговата партньорка ще ходатайства, с цел да го назначат като надзирател в 10 Военна болница, като към това получава и оръжие. Там се появява и идната партньорка – Тинка Николова.

Тя е млада и красива, само че също по този начин изключително религиозна и отхвърля да се омъжи за него, изключително откакто знае, че е „ женен “ за Йорданова. И тъкмо тук се раждат главните проблеми – тежестта обратно във времето би трябвало да бъде освободено, а Сократ да продължи напред със своите случки. Един ден се прибира от болничното заведение и споделя на Вангелия, че е откраднал огромна сума пари от болничното заведение, като скоро ще бъде оголен. Неговата партньорка предлага да избягат от страната и Сократ приема. По негово разпореждане, тя ще напише две писма, едно до майка си и едно до него.

В него ще изяснява, че е откраднала 15 000 лв. от любовника си и ще бяга към Сърбия. Това по-късно ще помогне на килъра да покаже повода за бягството, а по-късно би трябвало да го чака в Сърбия и да заживеят дружно. След това ще избягат към Далмация и всичко ще се подреди. Двамата със Сократ отиват до близкото гробище в Малашевци. На 12 юли 1919 година Сократ взима лопата и мотика, с цел да може да изрови парите. След през целия ден работа, кара своята партньорка да копае, до момента в който той си почива. Вангелия даже не подозира, че копае своя личен гроб, копае към час и Сократ най-сетне взема решение, че това е вярното време да я убие. Вади своето служебно оръжие и я прострелва в гърба, а по-късно и в главата.

Погребва я и си потегля. На идващия ден ще отиде в болничното заведение и ще плаче, обяснявайки на Николова, че предходната партньорка го е измамила и избягала с ухажор в Сърбия. В идващите дни ще продължи да споделя историята си на ограбен и компрометиран мъж. Николова го съжалява и скоро е подготвена да се омъжи за него. Пред нея признава, че има брачна половинка в Самоков, която към момента не го е разкрила. Обяснява ѝ, че е мохамеданин и може да сключат брак в джамията. Сменят имената си на Шакир и Айше. Животът продължава обикновено, само че Шакир към този момент не е сигурен дали желае да има брачна половинка и в Самоков. Един ден пазари каруца и потегля към Самоков, като споделя на притежателя, че ще мести цялото си семейство в столицата.

На връщане към Столицата, Шакир споделя на Димитър Цветков, че ще се разноски със брачната половинка си, а с децата да продължат към града. Слизат към Панчереево и след дълга разходка, Шакир води първата си брачна половинка в храстите и я убива с тесла. Когато водачът се връща за двойката, килърът ще каже, че жена му е решила да остане за ден-два при близки в едно от селата в покрайнините. Докато се качва, килърът оставя кървавата тесла в каруцата, без да бъде видян. Отива в полицията и декларира, че Димитър е умъртвил брачната половинка му.

Полицията отива на място, открива каруцата, открива и теслата, упреква почтения Димитър и по-късно го обесва. Животът продължава с Айше и въпреки всичко да е към този момент повече от прелестно, дърводелецът се изморява и от новата си обич. Решава да я отстрани и за задачата потеглят на разходка към Горна Баня. Открива едно изолирано и самотно място и стартира да души дамата. Айше крещи задоволително мощно, с цел да притегли вниманието на хората, а скоро и полицията е призована да се намеси. Мъжът е задържан и всички чакат да има смъртна присъда. Спасението идва от децата, които към този момент се намират в София.

По негово мнение, в случай че бъде погубен, няма кой да се грижи за децата. Ето за какво е изпратен в затвор за 17 години, като по това време работи като дърводелец, с цел да устоя децата си. Шакир е освободен през 1937 година и няма нито стотинка в джоба си. Посещава своята вуйна Евтимия – сестра на татко му, която разполага с дребен магазин в Подуяне. На нея декларира, че в миналото е взел 2 лв. на заем и желае да ги върне. Жената прибира парите и до момента в който се обърне, с цел да даде малко бонбони за децата, получава тежък удар с секира, която преди този момент е била крита под палтото. След като оставя жертвата си на място, килърът прескача и бърка в касата, с цел да открие единствено 20 лв.. Не са задоволително за него и се качва в жилището, който е тъкмо над магазинчето.

В една от стаите, килърът открива 85-годишния Иван Здравков да спи. Шакир влиза в стаята и стартира да го заплашва, искайки всичките му пари, в противоположен случай ще го убие. Жертвата демонстрира единствено 2 лв. в портфейла си, само че златният му часовник и медала за борбата от Шипка наподобяват много примамливи. Второто ликвидиране е реалност. Събира полезности, които може да продаде, поставя табела на магазина, че ще е затворен за 10 лв. и по-късно изчезва. След няколко дни, една от постоянните посетителки звъни на полицията, тъй като в никакъв случай преди този момент не се е случвало нещо сходно.

Полицията открива двете тела, само че още веднъж няма никаква визия кой е килърът. Един от служителите на реда ще забележи, че часовникът е липсващ и стартира да пита локалните часовникари дали някой не се е опитал да продава часовник. В една заложна къща е продаден същият модел и търговецът дава ясна информация какво тъкмо се е случило. Показват фотография на Шакир и има удостоверение. Арестуването става повече от елементарно. Делото за ликвидиране стартира на 22 февруари 1937 година Тълпата идва, откакто схваща историята от вестниците. Всички желаят да видят лицето на чудовището и да се срещнат с това знамение.

Нает е юриста Мильо Балсамов, който до този миг няма изгубено дело. След 3 часа разпити, килърът признава всичко, като даже желае самичък да извърши смъртната си присъда, в случай че няма кой да свърши това. Присъдата – гибел посредством обесване, би трябвало да бъде изпълнена на идващия ден, само че юриста не желае да губи дело и апелира, само че още веднъж без триумф. Вечерта сред 13 и 14 април на 1937 година е обесен с последно предпочитание да бъде заровен като християнин и неговите деца в никакъв случай да не схващат, че той е умъртвил майка им. Разказва се, че на един от пазачите споделя по какъв начин е трябвало да бъде хванат доста по-рано, с цел да не извърши други ликвидиране.