Защо прогресът на човечеството се е забавил?
Защо наподобява, че човешкият напредък се е забавил? Защо лишава цели 20 години на НАСА да създаде нов галактически транспортен съд, до момента в който в предишното “Мъркюри ”, “Джемини ” и “Аполо ” са били създадени за пет? Защо преди време хора са се разхождали до Луната, а през днешния ден не можем да стигнем където и да е оттатък околоземна орбита? Какво стана с фантазиите ни в други области – къде е напредъкът в региона на генната терапия, за какво хора не престават да умират от рак, а лекуването им (химиотерапия и лъчетерапия) не наподобява по-различно от това през 70-те години?
Майкъл Ханлън може би има отговор на въпроса. В своя публикация за Aeon той изяснява аргументите за какво напредъкът на човечеството се е забавил.
“Да, имало е ера, в която спекулациите са били еквивалент на действителност ”, написа той. “Тя е завършила преди повече от 40 години. Повечето от това, което се е случило след този интервал, е незначително усъвършенстване на това, което се е появило преди. Истинската ера на нововъведенията – ще я нарека Златната четвърт, е траяла почти сред 1945 и 1971 година. Всичко, което дефинира модерния свят, или идва от тази ера, или има своите корени там. Хапчето. Електрониката. Компютрите и раждането на интернет. Ядрената енергетика. Телевизията. Антибиотиците. Космическите полети. Гражданските права ”.
Но създателят не лимитира епохата единствено до технологиите. Феминизмът, тийнейджърското придвижване, Зелената гражданска война, деколонизацията, известната музика, всеобщата авиация, гей правата, всичко това се е случило тогава. Всичко това – на фона на безвредни коли, високоскоростни влакове, пилотируеми полети до Луната, роботизирани задачи до Марс. Златната четвърт е неповторим интервал, траял в границите на по-малко от едно човешко потомство.
Икономистите разказват този интервал като увеличение на благосъстоянието. След Втората международна война Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Щатите и Западна Европа мощно нараства. На територията на унищожената от войната Япония се ражда нова индустриална мощ. Германия претърпява своя Wirtschaftswunder. Дори комунистическият свят става по-богат.
Но също така ние сме били очевидци през този интервал и на смяна на обществото. Дори и в най-напредналите западни общества преди 1945 година отношението към расите, сексуалността и правата на дамите е било такова, че можем да го назовем първобитно. Но до 1971 година предразсъдъците са били изхвърлени на бунището. Светът окончателно се е трансформирал.
Да погледнем към днешния свят. Има ли действителен напредък? Ако погледнем към пътническите самолети, множеството от тях са усъвършенствани разновидности на тези от 60-те години – просто по-тихи и с по-добра авионика. През 1971 година един елементарен аероплан е летял от Лондон до Ню Йорк за 8 часа. Все още е по този начин. Освен това през 1971 година е имало един аероплан, който е правил същото нещо единствено за три часа. Днес този аероплан го няма. Сега Конкорд е мъртъв. Да, колите ни са по-бързи, по-безопасни и употребяват по-малко гориво, само че и те са си като цяло същите.
И да, до момента в който през днешния ден в действителност живеем по-дълго, това няма отношение към актуалните открития. От 1970 година насам държавното управление на Съединени американски щати е дало над $100 милиарда за така наречен “Война против рака ”. Но макар вложените средства, резултатът от войната демонстрира безспорен неуспех. Само в Съединени американски щати смъртните случаи от рак в интервала сред 1950 и 2005 година са намалели едвам с 5%. Факт е, че в случай че през днешния ден човек се разболее от рак, възможностите му да живее не са по-големи от тези, в случай че се беше разболял през 1974 година. В доста случаи лекуването би било същото.
Нито едно от огромните научни открития не е довело до рутинни лекувания в болесттите. Сакатите към момента не могат да вървят, слепите към момента не могат да виждат. Един от огромните триумфи, случил се след Златния четвърт, е разкодирането на човешкия геном, а ние към момента чакаме да забележим действителните изгоди от това. Не е имало нова Зелена гражданска война. Във физиката единственото, което се е случило, е откритието на бозона Хигс, само че към момента струнната доктрина е най-хубавата вяра да съвместим Айнщайн с квантовия свят и никой не знае дали това може да се ревизира на процедура. И нито един човек не е стъпвал на Луната от 42 години насам…
Защо това е по този начин?
Най-популярното пояснение е, че Златният четвърт е просто резултат от икономическия напредък и софтуерните открития на Втората международна война. Масово хората споделят – няма напредък тъй като няма войни, които да движат напредъка. Да, правилно е, че човек нямаше да стъпи на Луната без откритията от тази война. “Аполо ” нямаше да е реалност без Вернер декор Браун и балистичните ракети Фау 2. Конфликтът води до увеличение на нововъведенията и Студената война също изигра своята роля. И когато Бретън-Уудската система се срина дружно с петролните шокове през 70-те години, нововъведенията завършиха.
Но все пак нещо не се вписва и тази доктрина издиша. От една страна пеницилинът, реактивният мотор, и даже нуклеарната бомба са били на чертежите доста преди да бъдат извършени първите изстрели на Втората международна война. Те са щели да се случат и без нея. Освен това с края на рецесията светът излиза даже по-богат. Днес има задоволително пари за създаването на ново “Аполо ”, нов “Конкорд ” и нова Зелена гражданска война. Ако икономическият напредък е правил своята работа през 50-те и 60-те години, за какво това не се случва през днешния ден?
В творбата си “Великата застоялост ” Коуен излага тезата, че човешкият напредък е спрял, тъй като към този момент сме обрали всички плодове в долната част на дървото. Възможно е софтуерните триумфи сред 1945 и 1970 година да са били бързи победи и напредъкът оттук нататък ще е доста по-труден. Било е по-лесно да се премине от пътнически самолети с перки през 30-те години до реактивни самолети през 60-те години, в сравнение с е допустимо да се мине от реактивен аероплан до … нещо по-различно през днешния ден.
Но историята демонстрира, че и тази доктрина издиша. Често пъти е изглеждало в човешката история по време на интервали на софтуерни нововъведения, че платото е било достигнато. Най-известният образец за това е през 1900-тната година, когато Лорд Келвин обявил, че всичко във физиката е към този момент намерено. Едва няколко години по-късно Айнщайн потвърдил, че Келвин бърка изцяло. В края на 19-ти век още не е било ясно по какъв начин да се създадат летателни апарати, по-тежки от въздуха.
Липсата на пари не е задоволителна причина. Да разгледаме друга доктрина – казусът не е в парите, а в това, което вършим с тези пари. Капитализмът исторически е бил мотор на напредъка. Именно капитализмът през 18-ти и 19-ти век е основал автомагистрали и жп линии, телеграфи (още една златна ера от миналото).
Проблемът е, че триумфът стартира да се дефинира като облага на средства в границите на доста къс интервал. Така напредъкът не се дефинира като основаване на по-добри артикули, а като това избрани артикули да станат колкото се може по-бързо морално остарели, с цел да дадат път на идващите артикули.
Преди половин век основателите на коли, телефони, тв приемници са просперирали от това, че продуктът ще продължи да работи в продължение на доста години. Нито един производител обаче не продава смарт телефон с тези замисли в днешно време, новият блян е да направиш продукта си морално стар колкото се може по-бързо. Така задачата на iPhone 6 не е да бъде по-добър от iPhone 5, а просто искащите да си купят нов телефон и да изпитат морално наслаждение от това, че го вършат. Това е нещо ново и парадоксалният резултат е, че същинските нововъведения, като нещо назад на маркетинговия сурогат, са в невъзможност.
Ханлън преглежда и един различен фактор – обществените вложения. По време на Златния четвърт е имало взрив на обществени вложения в проучвания и нововъведения. В близкото минало данъкоплатците на Европа, Съединени американски щати и на всички места другаде са заменили великите капиталисти от 19-ти век. Наясно сме, че съвсем всички нововъведения от този интервал идват от финансирани с държавни средства университети или от известни публични придвижвания. Първите компютри не са произлезли от лабораториите на IBM, а от университетите на Манчестър и Пенсилвания. Интернет е произтекъл от Калифорнийския университет, не от Бел или Ксерокс. А уеб пространството е произлязло не от Епъл или Майкрософт, а от ЦЕРН, която е напълно обществена институция. От 70-те години насам се допуска, че частният бранш е най-хубавото място за нововъведения, само че историята на последните четири десетилетия опровергава това.
Факт е, че обществени вложения съществуват и до ден сегашен, дори са се нараснали! Явно аргументите са някъде другаде, очевидно казусът не е във инвестиции капитал!
И стигаме до това, което Ханлън разказва като коронната причина за неналичието на нововъведения – изчезналото звено и първопричината за всички проблеми е нашето отношение към рисковете, които би трябвало да бъдат поети.
Много от достиженията от така наречен Златен четвърт просто не могат да бъдат повторени през днешния ден. Войната против дребната шарка, която е извоювана в този интервал, е плод на усилената имунизация. Най-вероятно тази усилена имунизация е умъртвила няколко хиляди души. Но са избавени милиони други! През 60-те години на предишния век голям брой медикаменти са попадали на пазара. Не всички от тях са били ефикасни. Някои от тях, като талиомидът, са имали страховити последици! Но цялостният резултат е медицински взрив, от който са пожънали изгоди милиони поданици. Днес подобен взрив е неосъществим.
През 60-те години е отнемало по-малко от 8 години, с цел да може едно лекарство да бъде утвърдено и внедрено на пазара. 13 години е отнемало да се случи това през 90-те години на предишния век. В днешно време на доста от новооткритите лекувания им трябват 20 години, с цел да бъдат внедрени на пазара. През 2011 година няколко медицински благотворителни сдружения и проучвателен институции се оплакаха, че регулациите на Европейски Съюз задушават напредъка. Няма да е пресилено в случай че кажем, че през днешния ден хора умират в името на идеята медикаментите да станат по-безопасни.
Отвращението от риска се е трансформирало в мощно оръжие във войната против напредъка. През 1992 година шведският генетичен инженер Инго Потрикус създал вид на ориз, при който витамин А се натрупва в зърното, а не в листата, както е нормално. Дефицит на този витамин предизвиква слепота и гибел след стотици хиляди в развиващия се свят. Въпреки това с помощта на добре финансирана акция от анти-ГМО фундаменталисти, светът и до ден сегашен не е видял изгодите от това изобретение.
В енергийния бранш нуклеарната технология закуцука заради серия мега-профилни произшествия, като тази в нуклеарната централа на Три Майл Айлънд (която не умъртви нито един) и Чернобил (която умъртви дузина души). Тези произшествия предизвикаха световно прекъсване на проучванията, които до този миг биха могли да ни дадат безвредна и евтина енергетика. Кризата с смяна на климата, която би могла да убие милиони, е една от цените, които плащаме поради това 40-годишно омерзение от нуклеарната енергетика.
Проектът “Аполо ” съвсем сигурно не може да се случи в днешни дни. Не тъй като хората не се интересуват от това да посетим Луната, а тъй като рискът (който се пресмята на няколко % смъртност при астронавти) е недопустим. Боинг е поел голям риск при създаването на 747, една чудесна машина, която била основана през 60-те години в границите на едвам пет години. Модерният му еквивалент – Ербъс А380 (който е единствено малко по-голям и малко по-бавен) бе пуснат в употреба за пръв път през 2005 година, цели 15 години след началото на плана. Преди 50 години се проведоха празници в чест на учени и технолози, когато хората към момента си спомняха по какъв начин изглеждаше светът преди пеницилина, имунизациите, модерното зъболечение, налични коли и малкия екран. Днес ние сме подозрителни и недоверчиви – не запомнили сме по какъв начин е изглеждал светът преди Златната четвърт.
Рискът обаче изигра своята роля и при смяната в обществените връзки. В предишното младежи са били готови да поемат големи, физически опасности, с цел да оправят греховете на света. Първите протестиращи са се сблъсквали със сълзотворен газ и даже по-лоши неща. През 60-те години на предишния век феминистките са се сблъсквали с публични насмешки, медийни наказания и насилствена неприязън. В днешно време, сякаш е огледален облик на софтуерния застой, общественият напредък също се намира в задънената улица на политическата уместност. Преди време телата на студентите са се употребявали за огнища на революциите, само че през днешния ден хипер-конформистките младежи се интересуват повече от това да задушават дебата и да цензурират езика, когато опонира на мъдростта. Преди 40 години процъфтяващите медии разрешавали на споровете да разцъфнат, само че през днешния ден другите обществени медии, макар демократичния си образ, постановат климат на нерешителност и окуражават груповото мислене.
Може би нажежената глава на софтуерния напредък просто се е поохладила през днешния ден. Светът през днешния ден е по-безопасен, по-здрав, по-богат и по-мил от това, което е бил преди. Близкото минало го описваме като тъмно, по-далечното минало – като непоносимо.
Да, ние сме очевидци на някои софтуерни чудеса и в днешно време. Модерният интернет е прелестен, по-вълнуващ в доста връзки даже от “Аполо ”. Ние може да сме изгубили Конкорд, само че през днешния ден можем да летим до другия завършек на Атлантика за неколкодневните ни облаги, с помощта на нискобюджетни компании. Дори в научно-фантастичния филм Блейд Рънър, Рик Декард е трябвало да употребява монетен телефон в Лос Анджелис през 2019 година
“Въпреки това можеше да бъде доста по-добре. Ако степента на смяна бе траяла, можехме да живеем в свят, който е победил Алцхаймер, в който чистата нуклеарна енергетика е победила климатичните промени ”, написа Ханлън. “Забравете колониите на Луната, само че в случай че Златният четвърт се беше трансформирал в Златен век, батерията на вашия смарт телефон може би щеше да устоя повече от едно денонощие ”.
