Защо дебелеем при хроничен стрес?
Защо дебелеем при продължителен стрес, изясняват експерти. При продължителен стрес и нарушение на режима на отмора и интензивност в организма стартира следният развой. Придружава се от повишение на глюкокортикоидните хормони, което задейства узряването на адипоцитите. Адипоцитите са мастни кафези, които се обновяват по време на развиването на прогениторни кафези в мастната тъкан.
Защо дебелеем при продължителен стрес?
Скарали сте се с шефа си, месец по-късно защитавате дисертацията си, съседите от горната страна са ви наводнили – и в следствие – непотребни килограми в проблематичните зони. Какво способства за това?
Стресът предизвиква наддаване на тегло, това към този момент е потвърдено от науката. В идеалния случай адипоцитите – мастните кафези в тялото, се обновяват с към 8% всяка година заради развиването на по този начин наречените прогениторни кафези, открити в мастната тъкан. Но при постоянен стрес или нарушение на циркадните ритми в тялото стартира малко по-различен развой. Придружава се от увеличение на скоростта на глюкокортикоидните хормони, които задействат узряването на адипоцитите, в които се отсрочват мазнини. Подобна картина се следи при непрекъснат банкет на медикаменти, съдържащи глюкокортикоиди.
Обикновено наличието на глюкокортикоиди е обвързвано с циркадния темп: пада до минимална стойност през нощта и става оптималната заран, по време на пробуждане и ставане. При кратковременен стрес процентът на глюкокортикоидите в кръвта се усилва за малко време, само че непрекъснатият стрес, нарушаванията в ритъма на съня и интензивността (това постоянно се следи при работа на смени) предизвика устойчиво нарастване на този индикатор. Резултатът е увеличение на броя на адипоцитите, които съхраняват мазнини. И телесното тегло се усилва. Но разбрахме ли, че естествената ежедневна пулсация на равнището на тези хормони в кръвния поток, както и епизодичното му повишаване, не оказват отрицателно въздействие?
Проведени са редица проучвания, при които глюкокортикоидите са прилагани към преадипоцитите (предшествениците на мастните клетки) в друг времеви режим. Освен това всички кафези били оцветени със специфични пигменти, тъй че било допустимо да се пресметна тъкмо какъв брой прекурсори са се трансформирали в пълноценни адипоцити.
След контакт (в продължение на два дни) с глюкокортикоиди, сходни промени се следят в лъвския дял от прогениторните кафези и 12-часовият контакт съвсем няма резултат върху успеваемостта на този механизъм.
За да узреят адипоцитите, значима роля играе активирането на протеина PPAR-gamma, чието наличие би трябвало да доближи избран предел. Тествана е хипотезата, че активирането на този протеин е резултат от действието на 2 противоположни връзки – „ бърза ” и „ мудна ”.
При бързо свързване PPAR-гама и CEBP-алфа протеините взаимодействат. Увеличаването на глюкокортикоидите служи като начало на този цикъл, само че в случай че тяхното наличие по-късно спадне, тогава цикълът не работи по-нататък и знакът PPAR-gamma не доближава границата, нужна за започване на узряването на адипоцитите.
„ Бавният “ активатор на PPAR-гама в противоположната връзка е различен протеин – FABP4. РНК на гена, който кодира този протеин, не се разгражда толкоз бързо, колкото иРНК за PPAR-гама, тъй че показателят FABP4 също ще понижава по-бавно, вследствие на което цикълът на взаимно активиране ще отнеме повече време. В резултат на това, при висок % на глюкокортикоиди, наличието на PPAR-гама се усилва и преодолява сериозната точка, след което стартира трансформацията на преадипоцита в пълноценна мастна клетка.
Заключенията, получени в хода на това проучване, ще разрешат да се реши казусът с управлението на развиването на мастната тъкан под въздействието на глюкокортикоиди. Въз основа на тях е реалистично да се сформират схеми на хормонална лекарствена терапия, които няма да доведат до наддаване на тегло.
И още един извод: значимо е да се научите по какъв начин да контролирате напрежението в живота си.
Оценете тази статия
