Защо агнешкото поскъпна толкова много, какви са проблемите на животновъдите

Защо агнешкото нарастна толкоз доста, какви са проблемите на животновъдите и по какъв начин посрещат своя професионален празник на Гергьовден? На тези и други въпроси пред " Стандарт " отговаря Симеон Караколев, ръководител на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
* Купувайте непосредствено от фермата, кг овче сирене е сред 12 и 15 лв. * Вносът от Северна Македония е нож в гърба ни, замразяват ги, след това ги продават като охладени * Месото нарастна с 30% по отношение на предходната година, а на фуражите - със 100% * Още през февруари финансовият министър ни даде обещание помощи, до момента - нищо * Анализ ще покаже дали отпадане на Данък добавена стойност или противоположното начисляване е по-добре за нас 
- Гергьовден е празникът, когато българите всеобщо поставят на трапезата си агнешко. Ще има ли разлика в цените по отношение на Великден, когато месото бе много скъпо?

- Има намаление на цените с към 1-2 лева за кг. В момента живото тегло във фермите е към 7,50-8 лв. на едро, а преди беше 8-10 лева На дребно е към 8-10 лева живо тегло. Но всеобщо ще върви към 7,50 лева В магазина това месо отива на цена към 20-21 лева. 

- На какво се дължи това намаляване на цените?

- Голяма част от агнетата са осъществени, фермерите желаят да се освободят и от тези, които са останали. - Колко агнета са продадени по Великден?- Това ще можем да кажем след Гергьовден. Нашите терзания са да не останат. Защото фермерите не ги чака нищо положително, в случай че би трябвало с този безценен фураж да гледат в допълнение животни. След като създадем разбора за продажбите по Великден и Гергьовден, ще предложим и съответните ограничения на земеделското министерство. 

- Имахме ли експорт на агнета тази година?

- Почти не по ред аргументи. Първо,  намалява стадото за страната ни, второ, ускорява се потреблението в България. В доста заведения за хранене към този момент се предлага целогодишно агнешко. 

- Всъщност само цената е тази, която предопределя по-малката консумация.

- Така е. Но повишението на цената на месото е с 30% по отношение на предходната година, а на фуражите - със 100%. Затова е нужно страната да ни компенсира, има разнообразни механизми за това.

Ние имахме заричане още преди месец и половина от финансовия министър за отплата на фермерите поради високите разноски и скъпите фуражи. Но това към момента не се е случило. Представяте ли си в случай че всеки фермер стартира да калкулира на пазарен принцип какъв брой му е себестойността, плюс някакъв най-малък % облага. Това значи, че ще ядем сирене за 30 лева за кг.

Потребителите не могат да си разрешат сходен стандарт. Тук е мястото на страната да ползва своите регулативни механизми - под формата на дотации, безлихвени заеми и т. н., с цел да може да се смекчи този внезапен скок в цените. 

- По време на полемиката на " Стандарт " " Да! На българската храна " Вие повдигнахте тематиката за вноса на агнета от Македония и призовахте за по-строг надзор от страна на страната. Увеличиха ли се инспекциите?

- Не. Ние призоваваме за този надзор, само че това продължава - замразяват ги, а след това ги размразяват и ги продават като охладени. Явно има някаква спънка пред контрола. Вносът не може да се забрани, само че може да се засилят инспекциите. И в последна сметка евентуално щяха да се продадат всички агнета в България. Сега ние треперим след Гергьовден да не останат непродадени агнета. 

- Как потребителят може да разбере дали едно агне е било замразено, а по-късно - размразено и се продава като охладено?

- Много мъчно, тъй като се употребяват химикали и препарати, които придават на месото тип на свежо. А месото, щом се замрази един път, то не може да бъде продавано като охладено, което е на по-висока цена. Но имаме към този момент доста сигнали от разнообразни места в страната, че това се случва. Но ние нищо не можем да създадем. Важно е да си изведем поуките, с цел да не се позволява повтаряне на този сюжет.

- Откъде другаде влиза вносно месо, което конкурира българското?

- Имаме информация, че от Гърция са влизали живи агнета. 

- Но те на по-ниска цена ли са?

- В Гърция е по-скъпо, само че страната субсидира доста своите фермери - и поради войната в Украйна, и за разноските за фуражи. Гърция излезе с много по-голям пакет от ограничения, който оказа помощ на производителите. А ние към момента нищо не сме получили - нито средства по коронавирус, нито помощи поради войната. Сега занапред върви банкет на заявки. Има разминавания в настройките и визиите за това какво и по кое време е нужно да се направи.

- Дълбоко замразените агнета от Нова Зеландия има ли ги още на пазара?

- Има ги, само че те са в дребни размери, купуват ги избрани клиенти, не са огромна конкуренция. Най-големият ни нож в гърба са македонските агнета. 

- Но за какво техните агнета излизат толкоз евтини?           

- Първата причина е, че Северна Македония не е член на Европейски Съюз и няма регулациите, които важат за страните членки. Втората - в Северна Македония стандартът на живот е друг от този в България. Третата - Северна Македония непосредствено подкрепя клането на агнета - дава на фермерите към 11-12 лв. на заклано агне, което се осъществя на пазара. Съвкупността от тези фактори обуславя по-ниската цена.

- У нас също имаше държавна помощ за кланиците. Тя стигна ли до фермерите?

- Помощта за кланиците при нас е друга. Ако би трябвало да се дава помощ към фермерите за 500 000 агнета, ще са нужни 5 млн. лв.. Одобрената помощ за кланиците бе в размер на 1 милион лв.. А усвоената няма да е повече от 400-500 000 лв.. 

- Защо?

- Защото кланиците нямат огромен интерес, евентуално. Или тъй като част от фермерите не колят в такива кланици. Тази помощ за кланиците е по-малкият инструмент, доста по-малко запас е необходим. Няма обаче да има подобен резултат. Този инструмент работи тогава, когато са близки цените. А в тази ситуация македонското агнешко влиза на доста по-ниски цени - от порядъка на 12-13 лева на кг без Данък добавена стойност. 

- Хората, които желаят да си сложат на трапезата българско агнешко, тъй като са на мнение, че то е по-хубаво, въпреки и по-скъпо, по какъв начин да го разпознаят от македонското?

- Единствено по печата. В магазина наложително би трябвало да е посочена страната на генезис, страната на кръвопролитие. Червеният щемпел значи, че месото не е българско. Ако има разфасовки, на които няма по какъв начин да бъде комплициран щемпел, наложително би трябвало да има табела начело с разказани данни.

- Какви помощи от страната получиха овцевъдите и козевъдите - по мярката де минимис, за вредите от войната?

- Помощи за войната в България няма. От началото на годината има помощи по де минимис, които са разплатени - общо 24-25 млн. лв.. В момента има банкет на документи по коронавирус мярката, в която средствата за отглеждане на животни са към 79 млн. лв.. Приемът ще бъде до 21 май, по-късно стартира погашение, което ще продължи най-малко до 10 юни. Годината е преполовена, цената на фуражите е хвръкнала до небето.

Още в края на февруари направихме две срещи във финансовото министерство. Получихме гаранция от финансовия министър, че ще бъдат отпуснати 100-110 млн. лв.. На този стадий няма нищо черно на бяло. Фуражите към този момент са с 20-30% по-скъпи по отношение на февруари и началото на март. Една помощ би трябвало да се даде тогава, когато е най-необходима и в нужния размер. Ако това не се съблюдава - не е помощ, а отблъскване на номера. 

- Има ли повишен интерес към овчето и козето мляко и сирене?

- Тази година има по-висок интерес по отношение на миналата. Цените на овчето мляко в съвсем цялата страна трансферираха 1,70-1,80 лева от фермата. Сирене във фермите може да се купи на цени сред 12 и 15 лева за кг. Хората би трябвало от ден на ден да се ориентират към директните продажби от фермата. 

- Хората постоянно са го желали. Има ли по какъв начин да се помогне, с цел да става по-лесно или всеки се избавя както може?

- На този стадий е по този начин, само че сега работим, предлагаме да се стартира полемика какви тъкмо нормативни облекчения да се вкарат за директните продажби от фермите. Стотици хиляди агнета годишно се осъществят от фермите като няма легална формулировка по какъв начин да се случва това. И най-големият губещ е страната.

- Освен директни помощи, няма ли безлихвени заеми към бранша - от фонд " Земеделие ", от ББР?

- Няма нищо на този стадий. Изключвам годишните, приказваме за изключителни, които да послужат за париране на шока от цените. 

- Какво е Вашето мнение по доста дискутирания въпрос за понижаване на Данък добавена стойност за храните?

- Асоциацията ни е упълномощила разбор на Института по земеделска стопанска система, който да даде визия дали отпадането на Данък добавена стойност върху храните или противоположното начисляване би било по-добре за нашия отрасъл - овцевъди и козевъди. Защото имаме сътрудници - птицевъди, свиневъди, които осъществят своята продукция под формата на подготвен артикул, до момента в който овцевъдите продават суровина - мляко.  

Моето персонално мнение е, че намаляването на Данък добавена стойност върху храните би дало кратковременен резултат. Но ние сме измежду получателите на значителен обществен запас. И в случай че той бъде стеснен от понижения Данък добавена стойност, е допустимо и ние да получаваме по-малко средства. 

- На 6 май имате професионален празник. Как ще го отбележите?

- С Десетия юбилеен събор. Той ще се организира от 6 до 8 май край Петропавловския манастир, област Велико Търново. Официалното разкриване е в 11 ч. Ще честваме с овцевъди и козевъди от цялата страна. 

- Какво ще пожелаете за празника на Вашите сътрудници?

- Преди всичко да са здрави и да не губят вяра. На 6 май е и празникът на армията. Българските животновъди са като бойци. Те бранят своето оцеляване.