Носител на Купата пред БЛИЦ: Още на петата минута в ЦСКА ми се скъсаха обувките, но успях да захапя на сгурията
Защитникът Ангел Грънчов, който е младеж на ЦСКА, ликува с Купата на България през 2016 година, когато бе главен футболист на " армейците ", водени от Христо Янев. Допреди дни бранителят бе част от втородивизионния полски Стал (Миелец), само че сега е без тим, откакто с Момчил Цветанов неизвестно за какво бяха задраскани от треньора Збигниев Смолка. Грънчов, който е родом от Елин Пелин, даде изявление пред БЛИЦ, разказвайки за късия си престой в Полша, за обичания си ЦСКА, за Нефтохимик, където също игра под управлението на Христо Янев, както и приказва по други тематики:
- Кога се прибра от Полша и за какво с Момчил Цветанов към този момент не сте футболисти на Стал?
- Вече малко повече от месец сме в България. Разделихме се с клуба заради неприятно стичане на събитията. С Момчил Цветанов си тръгнахме откакто стигнахме до спор без да влизам в елементи, излязохме жертви. Без никакво съображение бяхме пратени във втория тим. Оказахме се жертви на отвън футболни неща и в последна сметка трябваше да си тръгнем. А първоначално смятахме, че отиването в Стал ще е като трамплин. Искахме да поиграем една година, за колкото бяхме подписали, и по-късно да се търси развиване на по-високо равнище. Като цяло равнището на клуба и самата втора полска дивизия е по-ниско от българското състезание. Но за жалост нещата се развиха не както чакахме, макар че първоначално играех постоянно.
- Конфликтът с кого беше - с треньора или с управлението?
- С треньора Збигниев Смолка. Той е поляк, има цялостната власт в клуба. Хората от Стал не желаеха да си тръгваме, само че треньорът е много авторитетен в клуба. Той беше повода да се приберем назад в България. Нещата не са футболни.
- Не може ли да разкриеш каква е повода? Кога усетихте, че сте ненужни в Стал?
- Усетихме го, когато ден преди следващия мач от шампионата видяхме групата. Двамата бяхме отвън нея, а нито сме контузени, нито осъдени. Решението на треньора беше извънредно нелогично. Попитахме го каква е повода и без пояснение бяхме пратени във втория тим, където изискванията са може би равносилни на най-ниското равнище в българския футбол.
- Имахте ли пререкания с треньора?
- Не, всичко си беше обикновено. Не сме имали пререкания с него. Той не споделяше доста с футболистите. Говореше само пред тима, самостоятелно с всеки от нас - не. Това отношение не ни учуди, тъй като сме осведомени, че към чужденците в другите страни, особено в Полша, където дисциплината е извънредно огромна, се гледа по малко по-различен метод, в сравнение с в България. У нас по-скоро имаме по-голям поклон към тях, не сме толкоз остри и строги, колкото към някои български момчета в чужбина. Другото нелогично, което се случи, беше, че и още няколко чужденци в тима бяха пратени във втория отбор, след това освободени. Странно отношение към чужденците, не знам на какво се дължи.
- Да не би треньорът да има " свои футболисти " или пък да му дават нещо под масата, с цел да играят вместо вас?
- Даже не съм си помислял сходно нещо, тъй като там нещата са по-различни в сравнение с в България. Ако това с мен и Чико се случи у нас, незабавно ти изниква тъкмо тази мисъл на напред във времето. Треньорът на Стал просто има цялата власт и му е разрешено да взема сходни решения.
- Същият треньор ръководеше тима и през предишния сезон, когато Алекс Колев и Васил Панайотов бяха твърди титуляри. Преди да заминете допитахте ли се до мнението им?
- Да, същият треньор им е бил и на тях. Допитахме се до Алекс Колев и Панайотов - за ситуацията, по какъв начин е тимът, изобщо какви са изискванията там. Казаха ни всички позитиви и негативи. Сметнахме, че е добра опция за продължение на кариерата. Алекс и Панайотов бяха съществени футболисти, в този момент Колев е в Сандеция и играе ужасно в Екстракласата. Васил Панайотов пък е най-хубавият футболист на Левски сега. Той има основна роля в мощното показване на тим от началото на сезона. Фактът, че ги наследяваме в полския клуб, в който са оставили добри усещания е в плюс за нас. Отиваме на едно от дребното места, където на българите се гледа с положително око. Но в един миг се случва това с треньора... и те бяха шокирани от обстановката с нас, като им разказахме. Наистина много комплициран проблем.
- Разтрогнахте ли договорите си или ще съдите поляците?
- Да, разтрогнахме и си тръгнахме.
- Сега накъде?
- Тренирам самостоятелно. Няколко дни се подготвях при Валентин Илиев в ЦСКА 1948. Сега имам време да обръщам внимание и на фамилията ми, тъй като бяхме разграничени последните месеци.
- Семейният живот по какъв начин ти се отразява, към този момент си и татко?
- Добре ми се отразява. По-зрял съм, по-улегнал, фамилията е моята мотивация за бъдещето.
- След като в ЦСКА 1948 заиграха Емил Гъргоров, Кирил Котев и Милен Кикарин може ли и теб да забележим с екипа на отбора на Вальо Илиев?
- Нито е имало диалози, нито аз съм изразявал предпочитание да играя за тима. Просто отидох да упражнявам, тъй като познавам индивида, който дава отговор за физическата подготовка там. Познавам Валентин Илиев, играли сме дружно. Знам се и с някои от момчетата. Начинът на работа и изискванията, които се дават в ЦСКА 1948, са съвършени за българските стандарти. Страхотно място, веселя се, че имах опция да упражнявам с тях, въпреки и за малко време.
- Изгледа ли някой от мачовете им?
- Не. От време на време вървя да поддържам Елин Пелин, които съумяха да влязат в Трета лига.
- Израдва ли се на успеха на ЦСКА над Лудогорец в неделя?
- Не бих споделил. Моето мнение по темата съм го казвал безчет пъти. С голям интерес чакам състезанието за базите. Въпреки всичко, което се написа и приказва и всичките хора, които вървят на стадион " Българска войска ", считам, че нещата не са по-различни отпреди няколко години. Всичко е неразбираемо, предпоследно, както се споделя. Не съумях да виждам мача в Разград, единствено видях головете. Сигурно е станал забавен дуел. Бях неутрален към този мач. Гледам към него като просто един дуел от програмата на Първа лига.
- От по кое време не си се прибирал на " Армията " - мястото, на което си израснал?
- Последният път беше, когато гостувах с Нефтохимик. От тогава не съм ходил на " Армията ". Радвам се всякога, когато съм там. Дали ще съм на разходка или да гостувам с различен клуб, постоянно срещам познати хора. Спомените ми навлизат в съзнанието, там съм израснал и няма по какъв начин да е другояче.
- Сигурно ще помниш постоянно спечелването на Купата на България през 2016 година?
- Да, това е първият ми трофей до този миг. Момент, който няма по какъв начин да не помни. Не единствено поради извоюваната купа, а цялата година, която беше - от първия ден до последния, в който помня, че бяхме в съблекалнята и на половината футболисти ни беше обявено, че няма да сме повече в тима. Не на последно място чистата спортно-техническа работа, която реализирах и се надградих с помощта на треньорския екип отпред с Христо Янев. Изключително доста съм благополучен, че имах опцията да работя с Душко Томаш - страховит експерт, извънреден психолог, който ме научи на доста неща. Вечно ще му бъда признателен. Той има много по-различен метод от множеството треньори и несъмнено е човек, от който откраднах доста.
- Феновете доста ви обичаха тогава...
- Страхотни бяха. Имах много случки. Ще ви опиша една, която в никакъв случай няма да не помни. Не си припомням преди кой мач беше, до момента в който сме на лагер - излизаме на разходка. Срещнахме един човек на междинна възраст, пожела ни триумф. Каза ни " ще дойда на стадиона с татко ми и дядо ми, потомствени цесекари сме ". Разказа ни, че повече от 20 години не били ходили на мач. " Вие ги накарахте да се върнат на стадиона ", обърна се той към нас, което доста ме развълнува. Имаше и доста други случаи, когато хора са ми казвали, че сме ги върнали във времената, когато са играли Пенев, Костадинов, когато ЦСКА е бил напълно български тим. Казваха ни, че самата романтика е била като в предишното.
- Освен футбол, занимавал ли си се с други спортове и по какъв начин стартира в ЦСКА?
- Играл съм волейбол и баскетбол. Когато бях дребен имах покана да упражнявам в тима на ЦСКА по волейбол, само че отхвърлих. Ходил съм и на академично гребане, сестра ми е треньор. Когато бях на 12 години разбрах, че футболът е моят спорт. Започнах в Елин Пелин и бързо по-късно дойдох в ЦСКА. Отидох на проби. Спомням си, че още първия ден имаше двустранна игра, на сгурията на " Червено знаме ". Треньор беше Весо Яневски, заместваше Сашо Борисов тогава. Хареса ме и пожела да остана. Спомням си, че играх в двустранната игра с обувките, с които бях пристигнал до базата.
- Нямаше бутонки ли?
- Имах, нашите ми бяха купили чисто нови, които костваха много пари. Преди това нямаха опция да ми купуват скъпи обувки за футбол. Като видях сгурията и си споделих, че няма метод да обуя чисто новите бутонки и взех решение да играя с обувките, с които дойдох. Те обаче се скъсаха още на петата минута. Половината им подметка се отлепи. Влизаше пясък в обувките ми, само че не ми правеше усещане, тъй като доста желаех да впечатля треньора. Силно желаех да остана в ЦСКА. И съумях, захапах още първоначално, безусловно с крайници захапах пясъка. Спомням си тази двустранна игра по този начин, като че ли беше през вчерашния ден.
- Какви триумфи записа като младеж на ЦСКА?
- Най-големият беше спечелването на Купата на БФС. Победихме Черно море на финала в Севлиево. Тогава с Милен Кикарин бяхме дружно, а 2016-а отново с него вдигнахме и Купата на България. Казахме си, че очевидно в този шампионат ни върви доста. Първо триумфирахме с юношите, след това с мъжете, ужасно беше. Това е най-големият ми триумф досега. Иначе през годините, до момента в който бях в школата, в шампионата Левски ни превъзхождаше. Трудно успявахме да им се противопоставяме, все бяхме втори или трети.
- Кой треньор първи те извика при мъжете в ЦСКА?
- Първо Адалберт Зафиров ме взе в дублиращия тим. Когато бях на 18 години, за първи път при мъжете ме извика Гьоре Йовановски. Играхме контрола със Спортист (Своге). Започнах действително да упражнявам с първия тим при Милен Радуканов. Проведох подготовката с тима, след което аз и още няколко момчета бяхме изпратени в Академик (София). Но единствено след месец ме върнаха в ЦСКА и станах част от тима. Първият полусезон просто упражнявах с отбора, по-късно влизах в групата и на полусезона като бяха Дуци Симонович и Димитър Пенев започнах да играя. Много мъчно беше да се преборя с конкуренцията на Костадин Стоянов и Апостол Попов. Те бяха играчи на извънредно високо равнище. Аз и Антон Карачанаков бяхме най-младите, както и Станислав Костов.
- Какво се случи с Нефтохимик, където игра още веднъж при Христо Янев. Защо не успяхте да се спасите от изпадане от " А " група?
- Главната причина беше тоталната анархия в клуба. А и другото, което беше, че за решителния мач - баража с Витоша (Бистрица) много футболисти бяхме контузени и осъдени. Бяхме с лимитиран състав, извънредно демотивирани от протичащото се в клуба. В последна сметка излязохме да играем този мач и това е. Доста футболисти бяхме с изтичащи контракти, бъдещето ни беше неразбираемо. Общо-взето в Бургас нещата бяха малко: принудително футбол не става. Зимната пауза привлякохме няколко нови играчи, постигнахме много положителни резултати, даже еднакъв с Лудогорец. Разковничето може би беше мачът в Благоевград, където ни беше обявено минути преди началото му, че ни стопират наградите. След загубата от Пирин нещата потеглиха надолу, просто се чакаше комфортен миг да ни оповестят това. Паднахме нещастно вкъщи от Черно море и това даде мотив на виновните фактори в клуба да се нахвърлят върху треньора и футболистите. Нелогично всички действаха срещу положителното на Нефтохимик.
- Отчиташ ли като неверна стъпка това, че отиде в Нефтохимик?
- Не мисля, че е неверна стъпка, изиграх близо 30 мача.
- Футболистите имахте ли в действителност спречквания с почитателите?
- Имаше при започване на сезона, коато загубихме от ЦСКА в София. След това пристигнаха на тренировката и изявиха искания от метода, по който сме играли. Но това е обикновено, Нефтохимик е клуб с обичаи, почитателите доста си обичат тима. След това напрежението беше сред последователи и хора от управлението. Футболистите не сме имали проблеми с почитателите. Като цяло отношението ни със ентусиастите беше повече от положително. Жалко, че изпаднахме от " А " група.
- Сега накъде?
- За момента не знам. Искам да намеря място и клуб, план, който да е съответен за моето схващане и бъдещо развиване.
- Ако ЦСКА стане първенец, ще се радваш ли?
- В момента следя нещата в профил. Не се вълнувам толкоз дали ще е ЦСКА, Левски или Лудогорец. Да, забавно ми е да виждам мачовете от Първа лига, само че нямам фенски пристрастия. А и както споделих - тематиката с базите ми е забавна. Единият клуб се показва за ЦСКА, другият също. Масата от почитатели разбираемо е с клуба, който е на " Армията "... Крайно време е въпросът с базите да бъде завършен.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
- Кога се прибра от Полша и за какво с Момчил Цветанов към този момент не сте футболисти на Стал?
- Вече малко повече от месец сме в България. Разделихме се с клуба заради неприятно стичане на събитията. С Момчил Цветанов си тръгнахме откакто стигнахме до спор без да влизам в елементи, излязохме жертви. Без никакво съображение бяхме пратени във втория тим. Оказахме се жертви на отвън футболни неща и в последна сметка трябваше да си тръгнем. А първоначално смятахме, че отиването в Стал ще е като трамплин. Искахме да поиграем една година, за колкото бяхме подписали, и по-късно да се търси развиване на по-високо равнище. Като цяло равнището на клуба и самата втора полска дивизия е по-ниско от българското състезание. Но за жалост нещата се развиха не както чакахме, макар че първоначално играех постоянно.
- Конфликтът с кого беше - с треньора или с управлението?
- С треньора Збигниев Смолка. Той е поляк, има цялостната власт в клуба. Хората от Стал не желаеха да си тръгваме, само че треньорът е много авторитетен в клуба. Той беше повода да се приберем назад в България. Нещата не са футболни.
- Не може ли да разкриеш каква е повода? Кога усетихте, че сте ненужни в Стал?
- Усетихме го, когато ден преди следващия мач от шампионата видяхме групата. Двамата бяхме отвън нея, а нито сме контузени, нито осъдени. Решението на треньора беше извънредно нелогично. Попитахме го каква е повода и без пояснение бяхме пратени във втория тим, където изискванията са може би равносилни на най-ниското равнище в българския футбол.
- Имахте ли пререкания с треньора?
- Не, всичко си беше обикновено. Не сме имали пререкания с него. Той не споделяше доста с футболистите. Говореше само пред тима, самостоятелно с всеки от нас - не. Това отношение не ни учуди, тъй като сме осведомени, че към чужденците в другите страни, особено в Полша, където дисциплината е извънредно огромна, се гледа по малко по-различен метод, в сравнение с в България. У нас по-скоро имаме по-голям поклон към тях, не сме толкоз остри и строги, колкото към някои български момчета в чужбина. Другото нелогично, което се случи, беше, че и още няколко чужденци в тима бяха пратени във втория отбор, след това освободени. Странно отношение към чужденците, не знам на какво се дължи.
- Да не би треньорът да има " свои футболисти " или пък да му дават нещо под масата, с цел да играят вместо вас?
- Даже не съм си помислял сходно нещо, тъй като там нещата са по-различни в сравнение с в България. Ако това с мен и Чико се случи у нас, незабавно ти изниква тъкмо тази мисъл на напред във времето. Треньорът на Стал просто има цялата власт и му е разрешено да взема сходни решения.
- Същият треньор ръководеше тима и през предишния сезон, когато Алекс Колев и Васил Панайотов бяха твърди титуляри. Преди да заминете допитахте ли се до мнението им?
- Да, същият треньор им е бил и на тях. Допитахме се до Алекс Колев и Панайотов - за ситуацията, по какъв начин е тимът, изобщо какви са изискванията там. Казаха ни всички позитиви и негативи. Сметнахме, че е добра опция за продължение на кариерата. Алекс и Панайотов бяха съществени футболисти, в този момент Колев е в Сандеция и играе ужасно в Екстракласата. Васил Панайотов пък е най-хубавият футболист на Левски сега. Той има основна роля в мощното показване на тим от началото на сезона. Фактът, че ги наследяваме в полския клуб, в който са оставили добри усещания е в плюс за нас. Отиваме на едно от дребното места, където на българите се гледа с положително око. Но в един миг се случва това с треньора... и те бяха шокирани от обстановката с нас, като им разказахме. Наистина много комплициран проблем.
- Разтрогнахте ли договорите си или ще съдите поляците?
- Да, разтрогнахме и си тръгнахме.
- Сега накъде?
- Тренирам самостоятелно. Няколко дни се подготвях при Валентин Илиев в ЦСКА 1948. Сега имам време да обръщам внимание и на фамилията ми, тъй като бяхме разграничени последните месеци.
- Семейният живот по какъв начин ти се отразява, към този момент си и татко?
- Добре ми се отразява. По-зрял съм, по-улегнал, фамилията е моята мотивация за бъдещето.
- След като в ЦСКА 1948 заиграха Емил Гъргоров, Кирил Котев и Милен Кикарин може ли и теб да забележим с екипа на отбора на Вальо Илиев?
- Нито е имало диалози, нито аз съм изразявал предпочитание да играя за тима. Просто отидох да упражнявам, тъй като познавам индивида, който дава отговор за физическата подготовка там. Познавам Валентин Илиев, играли сме дружно. Знам се и с някои от момчетата. Начинът на работа и изискванията, които се дават в ЦСКА 1948, са съвършени за българските стандарти. Страхотно място, веселя се, че имах опция да упражнявам с тях, въпреки и за малко време.
- Изгледа ли някой от мачовете им?
- Не. От време на време вървя да поддържам Елин Пелин, които съумяха да влязат в Трета лига.
- Израдва ли се на успеха на ЦСКА над Лудогорец в неделя?
- Не бих споделил. Моето мнение по темата съм го казвал безчет пъти. С голям интерес чакам състезанието за базите. Въпреки всичко, което се написа и приказва и всичките хора, които вървят на стадион " Българска войска ", считам, че нещата не са по-различни отпреди няколко години. Всичко е неразбираемо, предпоследно, както се споделя. Не съумях да виждам мача в Разград, единствено видях головете. Сигурно е станал забавен дуел. Бях неутрален към този мач. Гледам към него като просто един дуел от програмата на Първа лига.
- От по кое време не си се прибирал на " Армията " - мястото, на което си израснал?
- Последният път беше, когато гостувах с Нефтохимик. От тогава не съм ходил на " Армията ". Радвам се всякога, когато съм там. Дали ще съм на разходка или да гостувам с различен клуб, постоянно срещам познати хора. Спомените ми навлизат в съзнанието, там съм израснал и няма по какъв начин да е другояче.
- Сигурно ще помниш постоянно спечелването на Купата на България през 2016 година?
- Да, това е първият ми трофей до този миг. Момент, който няма по какъв начин да не помни. Не единствено поради извоюваната купа, а цялата година, която беше - от първия ден до последния, в който помня, че бяхме в съблекалнята и на половината футболисти ни беше обявено, че няма да сме повече в тима. Не на последно място чистата спортно-техническа работа, която реализирах и се надградих с помощта на треньорския екип отпред с Христо Янев. Изключително доста съм благополучен, че имах опцията да работя с Душко Томаш - страховит експерт, извънреден психолог, който ме научи на доста неща. Вечно ще му бъда признателен. Той има много по-различен метод от множеството треньори и несъмнено е човек, от който откраднах доста.
- Феновете доста ви обичаха тогава...
- Страхотни бяха. Имах много случки. Ще ви опиша една, която в никакъв случай няма да не помни. Не си припомням преди кой мач беше, до момента в който сме на лагер - излизаме на разходка. Срещнахме един човек на междинна възраст, пожела ни триумф. Каза ни " ще дойда на стадиона с татко ми и дядо ми, потомствени цесекари сме ". Разказа ни, че повече от 20 години не били ходили на мач. " Вие ги накарахте да се върнат на стадиона ", обърна се той към нас, което доста ме развълнува. Имаше и доста други случаи, когато хора са ми казвали, че сме ги върнали във времената, когато са играли Пенев, Костадинов, когато ЦСКА е бил напълно български тим. Казваха ни, че самата романтика е била като в предишното.
- Освен футбол, занимавал ли си се с други спортове и по какъв начин стартира в ЦСКА?
- Играл съм волейбол и баскетбол. Когато бях дребен имах покана да упражнявам в тима на ЦСКА по волейбол, само че отхвърлих. Ходил съм и на академично гребане, сестра ми е треньор. Когато бях на 12 години разбрах, че футболът е моят спорт. Започнах в Елин Пелин и бързо по-късно дойдох в ЦСКА. Отидох на проби. Спомням си, че още първия ден имаше двустранна игра, на сгурията на " Червено знаме ". Треньор беше Весо Яневски, заместваше Сашо Борисов тогава. Хареса ме и пожела да остана. Спомням си, че играх в двустранната игра с обувките, с които бях пристигнал до базата.
- Нямаше бутонки ли?
- Имах, нашите ми бяха купили чисто нови, които костваха много пари. Преди това нямаха опция да ми купуват скъпи обувки за футбол. Като видях сгурията и си споделих, че няма метод да обуя чисто новите бутонки и взех решение да играя с обувките, с които дойдох. Те обаче се скъсаха още на петата минута. Половината им подметка се отлепи. Влизаше пясък в обувките ми, само че не ми правеше усещане, тъй като доста желаех да впечатля треньора. Силно желаех да остана в ЦСКА. И съумях, захапах още първоначално, безусловно с крайници захапах пясъка. Спомням си тази двустранна игра по този начин, като че ли беше през вчерашния ден.
- Какви триумфи записа като младеж на ЦСКА?
- Най-големият беше спечелването на Купата на БФС. Победихме Черно море на финала в Севлиево. Тогава с Милен Кикарин бяхме дружно, а 2016-а отново с него вдигнахме и Купата на България. Казахме си, че очевидно в този шампионат ни върви доста. Първо триумфирахме с юношите, след това с мъжете, ужасно беше. Това е най-големият ми триумф досега. Иначе през годините, до момента в който бях в школата, в шампионата Левски ни превъзхождаше. Трудно успявахме да им се противопоставяме, все бяхме втори или трети.
- Кой треньор първи те извика при мъжете в ЦСКА?
- Първо Адалберт Зафиров ме взе в дублиращия тим. Когато бях на 18 години, за първи път при мъжете ме извика Гьоре Йовановски. Играхме контрола със Спортист (Своге). Започнах действително да упражнявам с първия тим при Милен Радуканов. Проведох подготовката с тима, след което аз и още няколко момчета бяхме изпратени в Академик (София). Но единствено след месец ме върнаха в ЦСКА и станах част от тима. Първият полусезон просто упражнявах с отбора, по-късно влизах в групата и на полусезона като бяха Дуци Симонович и Димитър Пенев започнах да играя. Много мъчно беше да се преборя с конкуренцията на Костадин Стоянов и Апостол Попов. Те бяха играчи на извънредно високо равнище. Аз и Антон Карачанаков бяхме най-младите, както и Станислав Костов.
- Какво се случи с Нефтохимик, където игра още веднъж при Христо Янев. Защо не успяхте да се спасите от изпадане от " А " група?
- Главната причина беше тоталната анархия в клуба. А и другото, което беше, че за решителния мач - баража с Витоша (Бистрица) много футболисти бяхме контузени и осъдени. Бяхме с лимитиран състав, извънредно демотивирани от протичащото се в клуба. В последна сметка излязохме да играем този мач и това е. Доста футболисти бяхме с изтичащи контракти, бъдещето ни беше неразбираемо. Общо-взето в Бургас нещата бяха малко: принудително футбол не става. Зимната пауза привлякохме няколко нови играчи, постигнахме много положителни резултати, даже еднакъв с Лудогорец. Разковничето може би беше мачът в Благоевград, където ни беше обявено минути преди началото му, че ни стопират наградите. След загубата от Пирин нещата потеглиха надолу, просто се чакаше комфортен миг да ни оповестят това. Паднахме нещастно вкъщи от Черно море и това даде мотив на виновните фактори в клуба да се нахвърлят върху треньора и футболистите. Нелогично всички действаха срещу положителното на Нефтохимик.
- Отчиташ ли като неверна стъпка това, че отиде в Нефтохимик?
- Не мисля, че е неверна стъпка, изиграх близо 30 мача.
- Футболистите имахте ли в действителност спречквания с почитателите?
- Имаше при започване на сезона, коато загубихме от ЦСКА в София. След това пристигнаха на тренировката и изявиха искания от метода, по който сме играли. Но това е обикновено, Нефтохимик е клуб с обичаи, почитателите доста си обичат тима. След това напрежението беше сред последователи и хора от управлението. Футболистите не сме имали проблеми с почитателите. Като цяло отношението ни със ентусиастите беше повече от положително. Жалко, че изпаднахме от " А " група.
- Сега накъде?
- За момента не знам. Искам да намеря място и клуб, план, който да е съответен за моето схващане и бъдещо развиване.
- Ако ЦСКА стане първенец, ще се радваш ли?
- В момента следя нещата в профил. Не се вълнувам толкоз дали ще е ЦСКА, Левски или Лудогорец. Да, забавно ми е да виждам мачовете от Първа лига, само че нямам фенски пристрастия. А и както споделих - тематиката с базите ми е забавна. Единият клуб се показва за ЦСКА, другият също. Масата от почитатели разбираемо е с клуба, който е на " Армията "... Крайно време е въпросът с базите да бъде завършен.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ