Живот на 4 колела - как едно семейство обикаля България с каравана
Заровени в натовареното всекидневие на огромния град, постоянно си мечтаем за глътка пресен въздух измежду природата - най-малко няколко мига спокоен живот, изпълнен с елементарни красиви моменти. И въпреки не всеки път да имаме опция и време да си я сбъднем тази фантазия, даже един взор в профила на Цветослава Митова в Instagram ни кара да имаме вяра, че не е чак толкоз мъчно човек да открие салдото и хармонията в живота.
Цвети е изобретателна душа, любяща майка и жена, която отвън пътешествията дълги години е шеф и съучастник в дребна фамилна транспортна компания. Но от средата на 2022 година тази страница в живота ѝ е затворена.
" Това е нещо, което до този миг не съм споделяла обществено. Не мисля да изпадам в детайлности, тъй като имам вяра, че за всяко нещо си има време. Ще кажа единствено, че тази крачка, беше нещо, което прекатурна живота ми ", споделя Цвети.
Макар след решението си да се усеща много изплашена, през днешния ден самоуверено декларира, че това е най-хубавото нещо, което е можело да ѝ се случи. Защото ѝ оказва помощ още по-силно да се пробуди, да схвана коя е, кои са нейните цели и същински стремежи, по какъв начин желае да протича един неин ден, с цел да се усеща изпълнена с обич и естетика.
И през днешния ден Цвети счита, че това е главната задача на всеки един човек - да открие връзката със себе си, със своята душа и със света, който го заобикаля.
Но освен напълно осъзната, тя е и ужасно проведена. С верния проект и с добре подредени цели, съумява без проблем да менажира работата, грижите за дома и фамилията и многочислените пътувания.
Тази композиция от качества, в допълнение с убеденост и креативност, ѝ оказва помощ всеки ден да се усеща изпълнена с сила и обич, да живее живота си тук и в този момент.
И то по допустимо най-хубавия метод, което пък ѝ оказва помощ да наподобява и толкоз добре. Признава, че тренировките и здравословният метод на живот са нейни спътници от години, само че пътят до това да обича себе си и метода, по който наподобява, лишава време.
Преди години тренира доста по-често, само че все не съумява да се почувства задоволена. " За мен хубостта и методът, по който наподобява един човек физически, е баланс сред спорт, здравословно хранене и много ментална грижа. Както се споделя, здрав дух, крепко тяло. "
Сега Цвети постоянно спортува вкъщи или на открито с ластици и тежести, кара колело, тича и не на последно място - прави преходи в планината.
Никога няма да не помни първото си нанагорнище на връх, който е и първият ѝ планински преход в живота изобщо. Това се случва през 2014 година на Ком.
Диви завършения - какъв брой по-вкусна може да е храната под намерено небе
Рая Радичкова и Александър Недялков за пътуването, за готвенето измежду природата и за писането на книга
" Имах потребност от нова посока и там горе душата ми откри пътя. На върха съумях да " разтоваря " доста " товари ". Слизайки надолу имах възприятието, че хвърча, не бях същият човек, който се качи. Бях преродена и пречистена. "
От този миг нататък животът ѝ радикално се трансформира. След няколко месеца се среща със своята половинка и от този момент пътешествията са тяхна обща пристрастеност и метод да опознават и себе си, и света, който ги заобикаля.
Любовта към природата, към това да бъдат откриватели, да провокират себе си всеки ден е пламъчето, което продължава да поддържа огъня на пристрастеността към приключенията в сърцето на Цвети.
" Вярвам, че човек в никакъв случай не трябва да стопира да е като децата - да изследва и да опознава света. Това поддържа магията жива. "
Като един от най-предизвикателните планински направления, дефинира изкачването на връх Мартинова чука в Чипровски балкан през зимата. Макар самият връх да не е изключително сложен, признава, че са се отнесли несериозно към него и към ситуацията, което в един миг е било напът да се окаже съдбовно. Този преход учи Цвети на доста нещо. Основното - в никакъв случай да не върви неподготвена в планината, тъй като с нея смешка не трябва.
Що се отнася до обичаните ѝ планински направления, признава, че през последните три-четири години съвсем всички дестинации са напълно съобразени с възможностите на сина им Борис. Избират по-леки преходи, еко пътеки, нанагорнище до върхове с по-малка денивелация.
Като семейство, което обожава природата, те искат да засеят семенцето на тази обич и в сина им. Затова гледа всички дружно да прекарват повече време измежду дивото. Често тук-там, на които няма доста хора.
Още преди да се роди Борис, с мъжа ѝ постоянно пътуват с кола и дребна двуместна палатка в багажника. След появяването на Борис, заменят двуместната палатка с малко по-голяма, само че стартират да усещат все по-голяма нужда повече пространство и независимост, до момента в който пътуват от точка А до точка Б.
Затова и вземат решение да осъществен една своя отдавнашна фантазия - да си имат каравана. След като си купуват една остаряла, реновират я с доста обич и отдаденост, дават ѝ закачливото име Дъртанянка и я трансформират в техния комфортен дом на колела.
Полякинята, поради която ще стартираме да гледаме България с други очи
Памела Качмарек за живота в родината ни, за приключенията с колело у нас и за най-предизвикателните планински направления
Кои са най-големите преимущества и дефекти на пътешествията с каравана?
Всъщност, Дъртанянка е оборудвана толкоз добре, че безусловно нищо не ни липсва. Най-голямото преимущество е, че се усещаме като вкъщи във всеки един миг, без значение къде се намираме. Но не считам, че има дефекти. Ние сме от хората, които по този начин са програмирали мозъка си, че в никакъв случай не ни минават неприятни мисли. Всичко, което се случва, е с причина и за наше положително.
В чужбина или в България предпочитате да пътувате?
На този стадий избираме с караваната да пътуваме предимно в България. Нашата татковина е прелестна, към момента дива и непринудена на доста места, особено в Северозапада.
За тези съвсем пет години сме обиколили толкоз места в страната и остават още доста. Лично за нас пътешествията отвън България са по-удобни с кемпер, само че това е друга тематика.
Коя е най-вълнуващата преживелица от опита ви на четири колела?
Една нощ в планината. Беше много страшничко. Случи се още през първата година с Дъртанянка. Бяхме с децата (Борис и моята племенница). Привечер стартира да вали, в един момент се разви сериозна стихия - вятър, гръмотевици. Аз съм от дамите, които не се опасяват от подобни неща, само че в оня момент бях много обезпокоена, и то най-много за децата. За благополучие бурята мина. Всички бяхме добре, караванката също.
Къде бихте ни посъветвали да пътуваме напролет?
Пролетта е един от обичаните ми сезони. Цялата природа се пробужда за нов живот. Нашите обичани места за разходка в Северозапада са Чипровският балкан, региона към Копрен и Копренските водопади, Белоградчишките скали и Баба Вида. Родопите също - тяхната сила е несравнима и постоянно, когато имаме опция, ѝ се любуваме.
Препоръчайте ни някои профили на пътешественици, които съгласно вас си заслужава да следваме в обществените мрежи?
Обичам да последвам и да се заобикалям от положителни хора, хора споделящи нашия светоглед, хора с които трептим на една периодичност. Щастлива съм, че въпреки и витруално в Instagram съм се обкръжила точно с такива.
Да зарежеш Канада, с цел да заживееш на село (и да викаш Неволята)
Мони и Цецо от Boho Soulz за кемперите, за селските къщи и за копаенето на 40-метров дренаж
, както и са обичани фамилии, избрали спокойния живот на живот, от които черпя доста ентусиазъм. Една от фантазиите ни е да си имаме къщурка на село и те доста ни оказват помощ и въодушевяват със своя метод на живот.
и са двойка, която доста одобрявам и проследявам с интерес всяко тяхно странствуване.
Момичето с най-червената коса, което живее в ритъма на планината
Екатерина Николова за любовта си към планината и незабравимите завършения
И най-после, в случай че би трябвало да обобщим, какво са пътешествията за вас?
Начин да опозная себе си. Всяко пътешестване, всеки обуздан връх, всяка нова дестинация е среща с мен самата. Помагат ми да бъда по-осъзната, смирена, изпълнена с обич и признателност.
Цвети е изобретателна душа, любяща майка и жена, която отвън пътешествията дълги години е шеф и съучастник в дребна фамилна транспортна компания. Но от средата на 2022 година тази страница в живота ѝ е затворена.
" Това е нещо, което до този миг не съм споделяла обществено. Не мисля да изпадам в детайлности, тъй като имам вяра, че за всяко нещо си има време. Ще кажа единствено, че тази крачка, беше нещо, което прекатурна живота ми ", споделя Цвети.
Макар след решението си да се усеща много изплашена, през днешния ден самоуверено декларира, че това е най-хубавото нещо, което е можело да ѝ се случи. Защото ѝ оказва помощ още по-силно да се пробуди, да схвана коя е, кои са нейните цели и същински стремежи, по какъв начин желае да протича един неин ден, с цел да се усеща изпълнена с обич и естетика.
И през днешния ден Цвети счита, че това е главната задача на всеки един човек - да открие връзката със себе си, със своята душа и със света, който го заобикаля.
Но освен напълно осъзната, тя е и ужасно проведена. С верния проект и с добре подредени цели, съумява без проблем да менажира работата, грижите за дома и фамилията и многочислените пътувания.
Тази композиция от качества, в допълнение с убеденост и креативност, ѝ оказва помощ всеки ден да се усеща изпълнена с сила и обич, да живее живота си тук и в този момент.
И то по допустимо най-хубавия метод, което пък ѝ оказва помощ да наподобява и толкоз добре. Признава, че тренировките и здравословният метод на живот са нейни спътници от години, само че пътят до това да обича себе си и метода, по който наподобява, лишава време.
Преди години тренира доста по-често, само че все не съумява да се почувства задоволена. " За мен хубостта и методът, по който наподобява един човек физически, е баланс сред спорт, здравословно хранене и много ментална грижа. Както се споделя, здрав дух, крепко тяло. "
Сега Цвети постоянно спортува вкъщи или на открито с ластици и тежести, кара колело, тича и не на последно място - прави преходи в планината.
Никога няма да не помни първото си нанагорнище на връх, който е и първият ѝ планински преход в живота изобщо. Това се случва през 2014 година на Ком.
Диви завършения - какъв брой по-вкусна може да е храната под намерено небе
Рая Радичкова и Александър Недялков за пътуването, за готвенето измежду природата и за писането на книга
" Имах потребност от нова посока и там горе душата ми откри пътя. На върха съумях да " разтоваря " доста " товари ". Слизайки надолу имах възприятието, че хвърча, не бях същият човек, който се качи. Бях преродена и пречистена. "
От този миг нататък животът ѝ радикално се трансформира. След няколко месеца се среща със своята половинка и от този момент пътешествията са тяхна обща пристрастеност и метод да опознават и себе си, и света, който ги заобикаля.
Любовта към природата, към това да бъдат откриватели, да провокират себе си всеки ден е пламъчето, което продължава да поддържа огъня на пристрастеността към приключенията в сърцето на Цвети.
" Вярвам, че човек в никакъв случай не трябва да стопира да е като децата - да изследва и да опознава света. Това поддържа магията жива. "
Като един от най-предизвикателните планински направления, дефинира изкачването на връх Мартинова чука в Чипровски балкан през зимата. Макар самият връх да не е изключително сложен, признава, че са се отнесли несериозно към него и към ситуацията, което в един миг е било напът да се окаже съдбовно. Този преход учи Цвети на доста нещо. Основното - в никакъв случай да не върви неподготвена в планината, тъй като с нея смешка не трябва.
Що се отнася до обичаните ѝ планински направления, признава, че през последните три-четири години съвсем всички дестинации са напълно съобразени с възможностите на сина им Борис. Избират по-леки преходи, еко пътеки, нанагорнище до върхове с по-малка денивелация.
Като семейство, което обожава природата, те искат да засеят семенцето на тази обич и в сина им. Затова гледа всички дружно да прекарват повече време измежду дивото. Често тук-там, на които няма доста хора.
Още преди да се роди Борис, с мъжа ѝ постоянно пътуват с кола и дребна двуместна палатка в багажника. След появяването на Борис, заменят двуместната палатка с малко по-голяма, само че стартират да усещат все по-голяма нужда повече пространство и независимост, до момента в който пътуват от точка А до точка Б.
Затова и вземат решение да осъществен една своя отдавнашна фантазия - да си имат каравана. След като си купуват една остаряла, реновират я с доста обич и отдаденост, дават ѝ закачливото име Дъртанянка и я трансформират в техния комфортен дом на колела.
Полякинята, поради която ще стартираме да гледаме България с други очи
Памела Качмарек за живота в родината ни, за приключенията с колело у нас и за най-предизвикателните планински направления
Кои са най-големите преимущества и дефекти на пътешествията с каравана?
Всъщност, Дъртанянка е оборудвана толкоз добре, че безусловно нищо не ни липсва. Най-голямото преимущество е, че се усещаме като вкъщи във всеки един миг, без значение къде се намираме. Но не считам, че има дефекти. Ние сме от хората, които по този начин са програмирали мозъка си, че в никакъв случай не ни минават неприятни мисли. Всичко, което се случва, е с причина и за наше положително.
В чужбина или в България предпочитате да пътувате?
На този стадий избираме с караваната да пътуваме предимно в България. Нашата татковина е прелестна, към момента дива и непринудена на доста места, особено в Северозапада.
За тези съвсем пет години сме обиколили толкоз места в страната и остават още доста. Лично за нас пътешествията отвън България са по-удобни с кемпер, само че това е друга тематика.
Коя е най-вълнуващата преживелица от опита ви на четири колела?
Една нощ в планината. Беше много страшничко. Случи се още през първата година с Дъртанянка. Бяхме с децата (Борис и моята племенница). Привечер стартира да вали, в един момент се разви сериозна стихия - вятър, гръмотевици. Аз съм от дамите, които не се опасяват от подобни неща, само че в оня момент бях много обезпокоена, и то най-много за децата. За благополучие бурята мина. Всички бяхме добре, караванката също.
Къде бихте ни посъветвали да пътуваме напролет?
Пролетта е един от обичаните ми сезони. Цялата природа се пробужда за нов живот. Нашите обичани места за разходка в Северозапада са Чипровският балкан, региона към Копрен и Копренските водопади, Белоградчишките скали и Баба Вида. Родопите също - тяхната сила е несравнима и постоянно, когато имаме опция, ѝ се любуваме.
Препоръчайте ни някои профили на пътешественици, които съгласно вас си заслужава да следваме в обществените мрежи?
Обичам да последвам и да се заобикалям от положителни хора, хора споделящи нашия светоглед, хора с които трептим на една периодичност. Щастлива съм, че въпреки и витруално в Instagram съм се обкръжила точно с такива.
Да зарежеш Канада, с цел да заживееш на село (и да викаш Неволята)
Мони и Цецо от Boho Soulz за кемперите, за селските къщи и за копаенето на 40-метров дренаж
, както и са обичани фамилии, избрали спокойния живот на живот, от които черпя доста ентусиазъм. Една от фантазиите ни е да си имаме къщурка на село и те доста ни оказват помощ и въодушевяват със своя метод на живот.
и са двойка, която доста одобрявам и проследявам с интерес всяко тяхно странствуване.
Момичето с най-червената коса, което живее в ритъма на планината
Екатерина Николова за любовта си към планината и незабравимите завършения
И най-после, в случай че би трябвало да обобщим, какво са пътешествията за вас?
Начин да опозная себе си. Всяко пътешестване, всеки обуздан връх, всяка нова дестинация е среща с мен самата. Помагат ми да бъда по-осъзната, смирена, изпълнена с обич и признателност.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ