По ръба на земната магнитосфера има стационарни вълни
Заредените частици от слънчевия вятър бомбардират Земята непрекъснато. Нашата планета обаче не е изцяло беззащитна. Тя е обгърната в мехур от магнетизъм, наименуван магнитосфера, който води началото си от интериора на нашия дом.
Дълго време учените допускаха, че до момента в който този вятър обдухва Земята, по покрайнините на мехура се образуват поредност от енергийни талази в плазмата, получени вследствие от взаимоотношението сред слънчевия вятър и магнитосферата и движещи се в посоката, в която въпросният вятър духа. Сега обаче експерти се натъкват на нещо в действителност изненадващо – някои от генерираните талази са неподвижни.
В продължение на няколко години галактическият физик Мартин Арчър от Имперския лицей в Лондон изследва рамките на земната атмосфера. „ Изучаването на границите на която и да е система е основен проблем – споделя той. – Именно по този начин нещата съумяват да влязат – сила, подтик, материя. “
Наскоро Арчър и сътрудниците му откриват, че границата на магнитосферата, наречена магнитопауза, се държи като мембраната на тъпан – в случай че подтик на слънчевия вятър се вреже в нея, се образуват магнитозвукови талази, които си проправят път през магнитопаузата към полюсите и се отразяват назад към първоизточника.
Сега, с помощта на данни от задачата THEMIS на NASA, екип от откриватели, управителен от Арчър, откриват, че като се изключи че отскачат назад, някои магнитозвукови талази пътуват в посока, противоположна на тази на слънчевия вятър.
Какво се случва, когато тези талази се натъкнат на насрещния вятър? Според моделите, осъществени от откривателите, двете сили доближават до безизходна обстановка – тласъкът на слънчевия вятър убива напора на вълната. Изразходва се голямо количество сила, само че никой не помръдва наникъде.
Анимирана илюстрация на стационарните талази в магнитопаузата. Източник: Martin Archer/Emmanuel Masongsong/NASA
“Горе-долу същото се случва и когато се пробвате да се изкачвате по ескалатор, движещ се надолу – изяснява Арчър. – Въпреки че полагате огромни старания, наподобява, че изобщо не се движите. “
Тези стационарни талази се задържат по-дълго в земната магнитосфера и евентуално биха могли да оказват по-значителен резултат върху ускорението на частиците (което от своя страна визира нашата планета). Знаем, че плазмените талази имат ускорителен резултат върху електроните, които могат да „ сърфират “ по тях съвсем като сърфист, употребяващ морските талази, с цел да набира скорост.
Частиците, които се форсират по магнитното поле към полюсите, са виновни за превъзходните сияния, които озаряват небето (както и за информационните проблеми в йоносферата).
Радиационните пояси на Земята, лимитирани от магнитосферата, също могат да бъдат наранени. Ще бъдат нужни още проучвания, с цел да разберем какви резултати оказват стационарните талази върху ускорението на частиците.
Изследването е оповестено в Nature Communications.
Източник: Science Alert
