Как да подобрим концентрацията у децата?
Заради технологиите и динамичността, в която живеем, децата изпитват все по-големите компликации да се концентрират. От това се оплакват най-много учителите, само че и родителите могат да потвърдят по какъв начин в ежедневни обстановки децата са нетърпеливи, не могат да стоят на едно място, не довършват започнатото и бързо се отхвърлят от всяка задача.
Представете си какъв брой е мъчно на учителите и представете си по какъв начин този проблем нараства и с тяхното порастване, когато ще желаят да съумяват, за което ще са нужни умения и привички, които не имат. Дали и по какъв начин ще се промени светът съгласно тази наклонност, дали ще остане трайна - към момента можем единствено да гадаем. Но съм сигурна, че всеки човек би бил удовлетворен от себе си, в случай че свърши с обещано нещо за избран период от време, сполучливо по този начин, че първо на него да му донесе задоволство.
Излишно е да споделям, че родителите участваме в тези игри дружно с тях. Не можем да проповядваме някаква полезност, да сме безапелационни, изискващи, дисциплиниращи, без да дадем образец, без да покажем по какъв начин става, без да ги увлечем. Защото в очите на детето това е смисълът, без значение какво им предложим - ще прекараме време с тях, те ще са значими, забавни и в център на нашето внимание. Особено, когато са още дребни и занапред се образува тяхната автономия в игри, уроци. С времето ще стигнем до миг, в който се занимават сами, съществено и съсредоточено. Но да се стигне до учене в 5 клас, което носи резултат, би трябвало да сме извървели един значителен път дружно.
Как да мотивираме нетърпеливото дете?
Според някои - мотивацията става с премия и с спорене - в случай че направиш това и това, ще ти дам нещо сладко, още 15 минути на таблета или още едно равнище на играта. Но съгласно мен това работи краткосрочно и крие в себе си лукавство - децата бързо се научават да се пазарят и са доста положителни в удържането на позицията си. Залогът пораства, трудът в компенсация на този залога става все по-оскъден. Представете си обстановка, в която се стига до " в случай че си напишеш домашното, ще ти купя онази играчка (от 70-80 лева, примерно) от рекламата. " Има нещо неправилно, нали? Според други - разковничето е в наказването. " в случай че не направиш това и това, няма да гледаш телевизия " Но това не работи задоволително дълго и нагнетява напрежение. После те стартират да дават отговор с: " добре, няма да го направя, накажи ме както искаш. " А тук вариантите с отнемането на богатства не са безкрайни.
Мотивацията при децата е положителна и подкрепяща техния първичен възторг. Най-добре е да няма условия " или-или ", " в случай че, то тогава ". А от вида - когато наредиш пъзела, ще излезем пред блока (друго нещо, което детето обича да прави). Друг метод е да убедим детето, че има неща, които просто би трябвало да се свършат, и то добре, с цел да остане време за приятни неща. По-добре да седне и да свърши нещото, в сравнение с целия следобяд да мине в увещаване. Фокусирането върху крайния резултат е изключително мотивиращо за всяка игра. Каква красива картинка ще се получи, когато я оцвети. Колко добре прави фокусите, може би е готово за зрелище пред фамилията и така нататък Разбира се, нашите похвали би трябвало да съпътстват целия развой, а освен крайния резултат. Колко сме удовлетворени от него, че е броило от 100 до 1 в обратна посока, това е нещо доста мъчно, а то е съумяло. И въпреки всичко, нетърпеливото дете от време на време хитрува и претупва дилемите, с цел да завърши и сякаш всичко е направило, само че ето, тази дреболия нали, ами не е каквото се е желало. Отново би трябвало да поощрим детето, че е стигнало до тук, само че би трябвало да се върне и да досвърши, както сме желали. От нас зависи да им покажем и добродетелта неизменност, с изключение на самообладание.
Игрите за фокусиране не са комплицирани, те би трябвало да бъдат осъществени в артистична, занимателна, позитивна атмосфера, не с принуждение и викове, неспокойствие от наша страна. Също по този начин би трябвало да отстраняваме всички разсейващи фактори, екрани и така нататък, включително да махнем и нашия телефон настрани:
Наблюдателност - обект, който да опишат с колкото се може повече думи, като ги насочвайте, в случай че блокират, с въпроси.
Седене неподвижно на стол или възглавница на пода и засичане на времето - като игра, в която сами минават върха си
Спелуване, преброяване на глас, игра, в която всеки измисля дума, която стартира с последната писмен знак на миналата дума.
Преразказване на приказки, роман какво се е случило през днешния ден
Игри като откри разликите, лабиринти,
Творчество - оцветяване, прерисуване на картинка, плетене
Пъзели, фокуси, настолни игри.
Учене наизуст на песнички и стихчета, казване на гатанки
Четене с схващане
Извънкласни, които изискват запаметяване на поредност от придвижвания, съгласуваност на тялото и динамичност. Танци, плуване, спорт.
Игра на карти, шах
Позитивно писане на домашните
Представете си какъв брой е мъчно на учителите и представете си по какъв начин този проблем нараства и с тяхното порастване, когато ще желаят да съумяват, за което ще са нужни умения и привички, които не имат. Дали и по какъв начин ще се промени светът съгласно тази наклонност, дали ще остане трайна - към момента можем единствено да гадаем. Но съм сигурна, че всеки човек би бил удовлетворен от себе си, в случай че свърши с обещано нещо за избран период от време, сполучливо по този начин, че първо на него да му донесе задоволство.
Излишно е да споделям, че родителите участваме в тези игри дружно с тях. Не можем да проповядваме някаква полезност, да сме безапелационни, изискващи, дисциплиниращи, без да дадем образец, без да покажем по какъв начин става, без да ги увлечем. Защото в очите на детето това е смисълът, без значение какво им предложим - ще прекараме време с тях, те ще са значими, забавни и в център на нашето внимание. Особено, когато са още дребни и занапред се образува тяхната автономия в игри, уроци. С времето ще стигнем до миг, в който се занимават сами, съществено и съсредоточено. Но да се стигне до учене в 5 клас, което носи резултат, би трябвало да сме извървели един значителен път дружно.
Как да мотивираме нетърпеливото дете?
Според някои - мотивацията става с премия и с спорене - в случай че направиш това и това, ще ти дам нещо сладко, още 15 минути на таблета или още едно равнище на играта. Но съгласно мен това работи краткосрочно и крие в себе си лукавство - децата бързо се научават да се пазарят и са доста положителни в удържането на позицията си. Залогът пораства, трудът в компенсация на този залога става все по-оскъден. Представете си обстановка, в която се стига до " в случай че си напишеш домашното, ще ти купя онази играчка (от 70-80 лева, примерно) от рекламата. " Има нещо неправилно, нали? Според други - разковничето е в наказването. " в случай че не направиш това и това, няма да гледаш телевизия " Но това не работи задоволително дълго и нагнетява напрежение. После те стартират да дават отговор с: " добре, няма да го направя, накажи ме както искаш. " А тук вариантите с отнемането на богатства не са безкрайни.
Мотивацията при децата е положителна и подкрепяща техния първичен възторг. Най-добре е да няма условия " или-или ", " в случай че, то тогава ". А от вида - когато наредиш пъзела, ще излезем пред блока (друго нещо, което детето обича да прави). Друг метод е да убедим детето, че има неща, които просто би трябвало да се свършат, и то добре, с цел да остане време за приятни неща. По-добре да седне и да свърши нещото, в сравнение с целия следобяд да мине в увещаване. Фокусирането върху крайния резултат е изключително мотивиращо за всяка игра. Каква красива картинка ще се получи, когато я оцвети. Колко добре прави фокусите, може би е готово за зрелище пред фамилията и така нататък Разбира се, нашите похвали би трябвало да съпътстват целия развой, а освен крайния резултат. Колко сме удовлетворени от него, че е броило от 100 до 1 в обратна посока, това е нещо доста мъчно, а то е съумяло. И въпреки всичко, нетърпеливото дете от време на време хитрува и претупва дилемите, с цел да завърши и сякаш всичко е направило, само че ето, тази дреболия нали, ами не е каквото се е желало. Отново би трябвало да поощрим детето, че е стигнало до тук, само че би трябвало да се върне и да досвърши, както сме желали. От нас зависи да им покажем и добродетелта неизменност, с изключение на самообладание.
Игрите за фокусиране не са комплицирани, те би трябвало да бъдат осъществени в артистична, занимателна, позитивна атмосфера, не с принуждение и викове, неспокойствие от наша страна. Също по този начин би трябвало да отстраняваме всички разсейващи фактори, екрани и така нататък, включително да махнем и нашия телефон настрани:
Наблюдателност - обект, който да опишат с колкото се може повече думи, като ги насочвайте, в случай че блокират, с въпроси. Седене неподвижно на стол или възглавница на пода и засичане на времето - като игра, в която сами минават върха си Спелуване, преброяване на глас, игра, в която всеки измисля дума, която стартира с последната писмен знак на миналата дума. Преразказване на приказки, роман какво се е случило през днешния ден Игри като откри разликите, лабиринти, Творчество - оцветяване, прерисуване на картинка, плетене Пъзели, фокуси, настолни игри. Учене наизуст на песнички и стихчета, казване на гатанки Четене с схващане Извънкласни, които изискват запаметяване на поредност от придвижвания, съгласуваност на тялото и динамичност. Танци, плуване, спорт. Игра на карти, шах Позитивно писане на домашните Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ