Започва се още през януари. Не сме се отърсили напълно

Започва се още през януари. Не сме се отърсили изцяло от коледния панаир по улиците, магазините, кьошетата, прозорците, дърветата и още под дърво и камък и ето, че Свети Валентин напряко се изсипва. Сърца, сърца, алено, розово, къдри и дантели, музикални плюшени възглавнички с покъртителния надпис: „ ай лав ю ”. Докато дамите влажно гледат розите и плюшените животинки, които се разхождат в ръцете на минувачите, мъжете избират тежката маса и руйното вино. Въпреки това и те мятат по един взор на предизвикателното долни дрехи по витрините. Някои от тях избират да опълчват двата празника – Свети Валентин и Трифон Зарезан, до момента в който други се провикват: „ И двата, и двата ”. Тоест устойчиво ядене и пийване с вяра за уместно продължение в спалнята. На сутринта дамата е нацупена, защото количеството на погълнатия алкохол е разказало играта на мъжката физиология, до момента в който половинката се разсънва с тежък махмурлук и с недоумението, какво толкоз е станало.

Настъпва следпразничен раздор сред двата пола. Жените разискват посред, по какъв начин любовта не е задоволително, да се показва един ден в годината и по тази причина никак не го почитат този празник. Обаче тайничко завиждат на прясно влюбената колежка, която е получила букет рози и шоколадови изкушения. Мъжете пък си мислят – по какъв начин това са сантиментални нелепости, които единствено дават на дамите мотив да мрънкат „ ти към този момент не ме обичаш ” и да вменяват виновност: „ Поне един път в годината бъди сантиментален ”.

Свети Валентин – кошмарът на самотните. Да, тези които към момента не са намерили сродната си душа – цариците на „ излизането по женски ” (разбирай, ние сме 4-5 необвързани) и царете на тъпата свалка в бара. С тази разлика, че кошмарът на самотните дамите не може да се утеши с Трифон ( Зарезан ) или Трифон ( комшията дето все и предлага да и смени крушката, в случай че се наложи ) – да не изпадаме въпреки всичко под равнището си.

Честно, не одобрявам Свети Валентин. Един ден клишета и сладникави показа, който ни кара да робуваме на предубеждения, да станем обекти на страдание или жертви на оскърбление. Любовта е крепко бачкане. Любовта е превъзмогване на завистта (към любовните връзки на приятелките ти, които смяташ, че са по-вълнуващи от твоята), на егоизъма („ давам, единствено толкоз, колкото и ти дадеш " )

Любовта е битка с битовизма, битката с рутината и безразличието. Борбата да запазиш загатна на влюбеността колкото се може по- дълго. Борбата с неуютната тишина, изпълнена само от говоренето по малкия екран. Кой е споделил, че любовта е сладко благополучие и прочие поетичности?! Кой е споделил, че с намирането и задържането на Човека, играта свършва и в този момент следва лесното?! О, я стига! Компромиси, отстъпки – белким това е лесното?!

Защо го вършим?! Защото си заслужава. Защото ти го заслужаваш, всяка една несполучлива обич те е водила към този човек и знаеш, че това е, което ти би трябвало, търсенето свърши. Защото имахте в действителност радостна женитба, на която бяха всички, които са значими за вас. Защото, въпреки да вършиме секс веднъж в месеца, към момента ти припарва като се сещаш, по какъв начин преди 25 години сте събирали чаршафите. Защото виждаш децата си, родени или не, в очите на другия. Толкова доста са спомените, само че още вършиме проекти и „ ние ” в тях се подразбира. Защото от време на време в действителност се разбирате единствено с един взор и сте другари, можете да си кажете всичко.

Това ли сте вие? Е, за какво ви е Свети Валентин.? Имате се един различен. Какво повече?