Започна шестото издание на фестивала на моето кино-фаворит – американското

Започна шестото издание на фестивала на моето кино-фаворит – американското без значение (спокойно, watts, няма да пропусна), So Independent. По-слабичък е от предходния (качеството всяка година леко спада, само че това е нормално). Силно липсва огромният любимец и печеливш от " Сънданс " " Me, Earl and the Dying Girl " (прочетете поста, ще бъде на Киномания, само че вие към този момент сте го гледали, надявам се), както и отличените " Partisan " с Венсан Касел (няма превод в нета) и " Stanford Prison Experiment " (има превъзходен немски филм, " Das Experiment ", на същата тематика, виж поста и гледай непременно). Тук са другите три акцента на самостоятелния фест в Юта – " Slow West " (откога писах...), " Dope " и " The Witch ", както и документалните " Cartel Land " и " The Woolf Pack " (браво).

Сега – за " Вещицата " на Робърт Егърс (уважаван и приет продуктов и костюмен дизайнер), направил възторг на " Сънданс " (само за него пишеше IMdb), спечелил премията за постановка (Драматик) и оценен със 7,3 в IMdb (насладих му се в полупразна зала, а на боклука " Кумико... ", който предшестваше и който съм гледал – колкото да го устоях – преди година и половина беше пълно)...Пустошта на Далечния Запад към края на ХVІІ век. Семейството на Уилям (Ралф Инисън), враждебен, експлозивен и принципен християнски маниак с пламнал взор, висок, строен и снажен мъж, и Катрин (Кейт Дики), тиха, скромна, безмълвна и работлива жена, е прогонено от поселище на пуритани (дори и те не могат да изтърпят наставленията, проповедите и назидателния звук на Уилям). Заедно с децата си Томасин (манекенката Аня Тейлър-Джой, ослепително попадение), хубава и прибързано развита госпожица, Кейлъб (Харви Скримшоу), възмъжаващ и опак младеж, и невръстните близнаци Джонас (Лукас Доусън) и Мърси (Ели Грейнджър) те скалъпват къща и стопанство надалеч от цивилизацията, покрай усойна и мистериозна горичка. Един ден седмият член на фамилията, бебе, изчезва за секунди, до момента в който Томасин си играе с него. Уж вълк го е отвлякъл, само че ние виждаме странни, мътни и тъмни подиуми (клипово монтирани) на голи вещици, нож, обред и намазано с кръв голо женско тяло... И това не е всичко, историята се задълбочава, влиза в низходяща серпантина на злополуки, несгоди, тайнствени изгубвания и странни злокобни инкарнации (предполагаеми), но от самото начало се колебаем дали протичащото се не е плод на нещастно стичане на събитията, сън, привидение, или има всесилна зла воля зад всичко, дирижираща ловко, подло и лукаво ставащото на екрана.

Можете да прочетете най-различни тълкования на кино лентата (и това е едно от достолепията му), който е хорър, само че не тъкмо, християнска алегория, само че не тъкмо, философска теза, само че не тъкмо. Всъщност мисля, че нещата са много елементарни: Уилям е горд (той самичък се покайва в един миг за този смъртен грях) и двуличен, проповядва едно, а прави друго (започва се постоянно с дребна и почтена неистина, с цел да предпазиш обичан човек). А Дяволът (не се съмнявайте, че съществува, в този момент се е притаил поради науката, задълбочените познания и технологиите, само че тогава е бил очевиден, отявлен и активен) обича да санкционира тъкмо такива двуличници, сурово, грубо и брутално. Да не забравяме и първичната хубост и подмолната прелест на злото (които виждаме в последния кадър)...

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.