7 идеи за развитието на Linux през следващите години
Започна Новата 2019 година и може да се каже, че измина още една година, в която Linux не зае водеща позиция измежду десктоп операционните системи. В доста сфери Linux се демонстрира в действителност прелестно, само че в тази екосистема съществуват редица остарели и дългогодишни проблеми.
За доста хора концепцията напълно не е значимо да видят Linux като най-разпространената операционна система. Те просто имат потребност от Оценка за съвместимост, която им дава опция най-ефективно да вземат решение дилемите си и да работят. Linux е операционна система, която „просто работи“. Като се има поради, че елементарните консуматори прекарват забележителна част от времето си пред компютъра, като употребяват най-вече браузъра и играят браузърни игри, разумно е да се допусна, че Linux има всичко належащо (изключително висока непоклатимост и сигурност, безвъзмездна е), с цел да стане водеща десктоп операционна система. Но и до момента не е станала такава. Защо?
„Официалната“ дистрибуция
Отдавна се приказва за една единна и обща публична Linux дистрибуция. Този проблем не е толкоз явен. Фрагментацията на Linux дистрибуциите нанася повече щета на Linux обществото, в сравнение с изгода. Нека предположим, че някоя компания Х е основала извънредно известна стратегия за Windows и Mac OS. Тези компании са доста, само че когато помолиш някоя от тях да напише версия и за Linux, отговорът нормално е „Ние на драго сърце бихме създали това, само че е прекомерно сложно“ Ако размислим над тази обстановка, ще разберем повода. Компанията Х не прави версия на своята известна стратегия за Linux, тъй като би трябвало да регистрира всички особености на тази екосистема. За коя тъкмо дистрибуция да бъде написана програмата? Кой управител на пакети би трябвало да се употребява? В коя десктоп среда би трябвало да работи? Кои софтуерни принадлежности да се употребяват при създаването? Този лист от сложни въпроси може да бъде продължен още доста.
Ето за какво, мнозина смятат, че в света на Linux е нужна единна „официална“ дистрибуция. Такава, че въпросната компания Х да може да показа Lite версията на своя артикул. Да предположим, че тази „официална“ дистрибуция е Debian с десктоп средата GNOME. Това значи, че компанията Х ще би трябвало да направи единствено една версия на своята стратегия точно за тази дистрибуция. Тоест, в случай че ви е харесала работата на Х, ще знаете, че би трябвало да употребявате „официалната“ дистрибуция. Това напълно не значи, че останалите дистрибуции ще изчезнат. Съвсем не, никога. Това просто значи, че в екосистемата Linux ще участва една общопризната дистрибуция, в границите на която огромните компании могат да показват своите артикули.
Разбира се, концепцията за единна „официална“ дистрибуция не е известна, само че Linux обществото би трябвало да се отнесе към нея доста съществено. Иначе както и преди, за Linux няма да има версии на известни стратегии от рода на Adobe Photoshop, Adobe Premiere, Microsoft Office и други сходни.
Замяната на X.Org
X.Org сървърът свърши чудесна работа, само че към този момент за него няма подмяна. Canonical се опита да опитва с Mir. Wayland, само че към този момент съвсем нищо не излиза и новата система още не е подготвена. X.Org съществува и се употребява от дълго време и носи със себе си стабилен баласт, който не е напълно безвреден. Как би могла да се развива една десктоп среда, основана на антични технологии? Вместо да се употребява остарялата към този момент основа на графичния интерфейс, Linux е по-добре да премине към нещо по-съвременно, което е в положение да се развива също по този начин динамично, като другите елементи на операционната система. Дали Wayland ще се окаже сходно решение към момента не можем да кажем. Може би ще се появи нещо друго. Но Linux продължава да еволюционира с извънредно стремителни темпове. Това се отнася за ядрото и за стратегиите, с които работят потребителите. Но X Window системата не може да се развива с сходна скорост. Можем единствено да се надяваме, че тази година ще бъдат направени първите съществени стъпки по замяната на X.Org.
Премахване на остарелите приложения от хранилищата
Все по-често се случва да отворим каталозите на Linux приложенията и да намерим планове, с които от дълго време никой не се занимава, които доста от дълго време са не са обновявани и в тях има остарели и неработещи зависимости. Това не е от изгода за никого и този отпадък би трябвало да се отстрани. Екосистемата на Linux няма потребност от несъответстващи приложения, които се оферират на потребителите. Наистина, по-добре е да се махнат остарелите и захвърлени от разработчиците небезопасни приложения.
Антивирусните стратегии в действително време
Някой може да намерения, че това е безсмислено. Често се задава въпроса „Необходима ли е антивирусна стратегия в Linux?„. Отговорът към сегашен ден е общоприет и явен: „Не, към този момент не е необходима„. Защо „засега“? Защото в случай че Linux доближи равнището на Windows и Mac, компютрите работещи под ръководството на Linux внезапно ще станат забавни за хакерите. Ще нарасне броя на потребителите, получаващи вредоносни имейли, които без да схващат какво вършат, изпращат електронните писма и на други хора. А какво би трябвало да се направи с фишинговите офанзиви, на които могат да бъдат подложени всички работещи с браузър? В Linux са налични принадлежности, сходни на ClamAV (и ClamTK), само че те не сканират системата в действително време. Ако Linux ще се развива като мощна десктоп операционна система, няма по какъв начин не се употребява антивирусен програмен продукт.
Програми за непрофесионалисти, употребяващи професионални принадлежности
В екосистемата на Linux има редица стратегии за потребителите „от приблизително ниво“. Повечето програмен продукт за Linux е предопределен за IT експертите. Малко са предложенията за непрофесионалистите, които си купуват и употребяват професионални приложени. Примери за сходни стратегии са Adobe Premiere, Final Cut Pro, Photoshop, Avid Pro Tools и още доста други. Безспорно, за Linux са основани редица стратегии, като да вземем за пример Audacity и OpenShot, които могат да удовлетворят доста консуматори, само че равнището на тези приложения е напълно друго. Едва ли някой ще стартира да инсталира пълнометражен филм в OpenShot или да работи върху музикален албум в Audacity. Докато в Linux липсват принадлежности от професионални нивом за избран сегмент консуматори тази Оценка за съвместимост няма да е забавна.
Подобряване на шрифтовете
Рендирането на шрифтовете в Linux измина дълъг път, само че те към момента не са от равнището на Mac OS. Ако известно време поработите на MacBook Pro или на iMac, а по-късно прехвърлите погледа към някоя Linux дистрибуция, незабавно ще усетите разликата. Основната причина е потреблението на X.Org (за което споменахме по-горе). За мнозина това може да наподобява второстепенно, само че вниманието на елементарния консуматор се притегля най-вече от красивия външен тип на интерфейса и надписите. Известно е, че некачествените шрифтове уморяват очите и в тази област има какво още да се направи.
Производството на качествени Linux компютри
Ако посетите компанията System76 и разгледате техния нов десктоп компютър Thelio, вероятно ще решите че светът на Linux в действителност зависи от сходни разработки. Компанията System76 ползва повсеместен метод към Linux. Произвежданият от тази компания хардуер обезпечено съвършено работи под ръководството на операционните системи от това семейство. Именно такива чувства би трябвало да провокира една Linux система. Тоест, в случай че някой пожелае да употребява Linux, той би трябвало да може да отиде в магазина и да си купи компютър и външна страна, които работят без проблеми в тази среда и не са нужни каквито и да било комплицирани настройки. Именно такова чувство провокират продуктите на System76. Екосистемата на Linux има потребност от повече компании, които оферират на пазара артикули от същия висок клас, като System76.
Никой не споделя, че Linux светът би трябвало да се промени, приемайки тези хрумвания. Но в случай че някои желае да направи Linux водеща десктоп операционна система, би трябвало да откри метод да ги осъществя. Разбира се, Linux може да бъде подобряван в редица други посоки, само че за елементарния консуматор са нужни по-обикновени неща.
А вие по какъв начин мислите? Какво не доближава на днешните операционни системи от фамилията на Linux?
7 Things Desktop Linux Needs in 2019
За доста хора концепцията напълно не е значимо да видят Linux като най-разпространената операционна система. Те просто имат потребност от Оценка за съвместимост, която им дава опция най-ефективно да вземат решение дилемите си и да работят. Linux е операционна система, която „просто работи“. Като се има поради, че елементарните консуматори прекарват забележителна част от времето си пред компютъра, като употребяват най-вече браузъра и играят браузърни игри, разумно е да се допусна, че Linux има всичко належащо (изключително висока непоклатимост и сигурност, безвъзмездна е), с цел да стане водеща десктоп операционна система. Но и до момента не е станала такава. Защо?
„Официалната“ дистрибуция
Отдавна се приказва за една единна и обща публична Linux дистрибуция. Този проблем не е толкоз явен. Фрагментацията на Linux дистрибуциите нанася повече щета на Linux обществото, в сравнение с изгода. Нека предположим, че някоя компания Х е основала извънредно известна стратегия за Windows и Mac OS. Тези компании са доста, само че когато помолиш някоя от тях да напише версия и за Linux, отговорът нормално е „Ние на драго сърце бихме създали това, само че е прекомерно сложно“ Ако размислим над тази обстановка, ще разберем повода. Компанията Х не прави версия на своята известна стратегия за Linux, тъй като би трябвало да регистрира всички особености на тази екосистема. За коя тъкмо дистрибуция да бъде написана програмата? Кой управител на пакети би трябвало да се употребява? В коя десктоп среда би трябвало да работи? Кои софтуерни принадлежности да се употребяват при създаването? Този лист от сложни въпроси може да бъде продължен още доста.
Ето за какво, мнозина смятат, че в света на Linux е нужна единна „официална“ дистрибуция. Такава, че въпросната компания Х да може да показа Lite версията на своя артикул. Да предположим, че тази „официална“ дистрибуция е Debian с десктоп средата GNOME. Това значи, че компанията Х ще би трябвало да направи единствено една версия на своята стратегия точно за тази дистрибуция. Тоест, в случай че ви е харесала работата на Х, ще знаете, че би трябвало да употребявате „официалната“ дистрибуция. Това напълно не значи, че останалите дистрибуции ще изчезнат. Съвсем не, никога. Това просто значи, че в екосистемата Linux ще участва една общопризната дистрибуция, в границите на която огромните компании могат да показват своите артикули.
Разбира се, концепцията за единна „официална“ дистрибуция не е известна, само че Linux обществото би трябвало да се отнесе към нея доста съществено. Иначе както и преди, за Linux няма да има версии на известни стратегии от рода на Adobe Photoshop, Adobe Premiere, Microsoft Office и други сходни.
Замяната на X.Org
X.Org сървърът свърши чудесна работа, само че към този момент за него няма подмяна. Canonical се опита да опитва с Mir. Wayland, само че към този момент съвсем нищо не излиза и новата система още не е подготвена. X.Org съществува и се употребява от дълго време и носи със себе си стабилен баласт, който не е напълно безвреден. Как би могла да се развива една десктоп среда, основана на антични технологии? Вместо да се употребява остарялата към този момент основа на графичния интерфейс, Linux е по-добре да премине към нещо по-съвременно, което е в положение да се развива също по този начин динамично, като другите елементи на операционната система. Дали Wayland ще се окаже сходно решение към момента не можем да кажем. Може би ще се появи нещо друго. Но Linux продължава да еволюционира с извънредно стремителни темпове. Това се отнася за ядрото и за стратегиите, с които работят потребителите. Но X Window системата не може да се развива с сходна скорост. Можем единствено да се надяваме, че тази година ще бъдат направени първите съществени стъпки по замяната на X.Org.
Премахване на остарелите приложения от хранилищата
Все по-често се случва да отворим каталозите на Linux приложенията и да намерим планове, с които от дълго време никой не се занимава, които доста от дълго време са не са обновявани и в тях има остарели и неработещи зависимости. Това не е от изгода за никого и този отпадък би трябвало да се отстрани. Екосистемата на Linux няма потребност от несъответстващи приложения, които се оферират на потребителите. Наистина, по-добре е да се махнат остарелите и захвърлени от разработчиците небезопасни приложения.
Антивирусните стратегии в действително време
Някой може да намерения, че това е безсмислено. Често се задава въпроса „Необходима ли е антивирусна стратегия в Linux?„. Отговорът към сегашен ден е общоприет и явен: „Не, към този момент не е необходима„. Защо „засега“? Защото в случай че Linux доближи равнището на Windows и Mac, компютрите работещи под ръководството на Linux внезапно ще станат забавни за хакерите. Ще нарасне броя на потребителите, получаващи вредоносни имейли, които без да схващат какво вършат, изпращат електронните писма и на други хора. А какво би трябвало да се направи с фишинговите офанзиви, на които могат да бъдат подложени всички работещи с браузър? В Linux са налични принадлежности, сходни на ClamAV (и ClamTK), само че те не сканират системата в действително време. Ако Linux ще се развива като мощна десктоп операционна система, няма по какъв начин не се употребява антивирусен програмен продукт.
Програми за непрофесионалисти, употребяващи професионални принадлежности
В екосистемата на Linux има редица стратегии за потребителите „от приблизително ниво“. Повечето програмен продукт за Linux е предопределен за IT експертите. Малко са предложенията за непрофесионалистите, които си купуват и употребяват професионални приложени. Примери за сходни стратегии са Adobe Premiere, Final Cut Pro, Photoshop, Avid Pro Tools и още доста други. Безспорно, за Linux са основани редица стратегии, като да вземем за пример Audacity и OpenShot, които могат да удовлетворят доста консуматори, само че равнището на тези приложения е напълно друго. Едва ли някой ще стартира да инсталира пълнометражен филм в OpenShot или да работи върху музикален албум в Audacity. Докато в Linux липсват принадлежности от професионални нивом за избран сегмент консуматори тази Оценка за съвместимост няма да е забавна.
Подобряване на шрифтовете
Рендирането на шрифтовете в Linux измина дълъг път, само че те към момента не са от равнището на Mac OS. Ако известно време поработите на MacBook Pro или на iMac, а по-късно прехвърлите погледа към някоя Linux дистрибуция, незабавно ще усетите разликата. Основната причина е потреблението на X.Org (за което споменахме по-горе). За мнозина това може да наподобява второстепенно, само че вниманието на елементарния консуматор се притегля най-вече от красивия външен тип на интерфейса и надписите. Известно е, че некачествените шрифтове уморяват очите и в тази област има какво още да се направи.
Производството на качествени Linux компютри
Ако посетите компанията System76 и разгледате техния нов десктоп компютър Thelio, вероятно ще решите че светът на Linux в действителност зависи от сходни разработки. Компанията System76 ползва повсеместен метод към Linux. Произвежданият от тази компания хардуер обезпечено съвършено работи под ръководството на операционните системи от това семейство. Именно такива чувства би трябвало да провокира една Linux система. Тоест, в случай че някой пожелае да употребява Linux, той би трябвало да може да отиде в магазина и да си купи компютър и външна страна, които работят без проблеми в тази среда и не са нужни каквито и да било комплицирани настройки. Именно такова чувство провокират продуктите на System76. Екосистемата на Linux има потребност от повече компании, които оферират на пазара артикули от същия висок клас, като System76.
Никой не споделя, че Linux светът би трябвало да се промени, приемайки тези хрумвания. Но в случай че някои желае да направи Linux водеща десктоп операционна система, би трябвало да откри метод да ги осъществя. Разбира се, Linux може да бъде подобряван в редица други посоки, само че за елементарния консуматор са нужни по-обикновени неща.
А вие по какъв начин мислите? Какво не доближава на днешните операционни системи от фамилията на Linux?
7 Things Desktop Linux Needs in 2019
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ