ChatGPT: България трудно ще спаси ТЕЦ-овете си
Запазването на въглищните топло- и електроцентрали, до момента в който извършва задачите на Европейския съюз за декарбонизация, е съвсем невероятно за България. Това е извод, който извежда чатботът ChatGPT, на база информацията с която разполага, и изчисленията, които прави. Единственият късмет ТЕЦ-овете да работят след 2030 година, в случай че Еврокомисията изобщо се съгласи, е страната да извърши доста промени в енергийния си бранш, да влага в нови технологии и да има тясно съдействие сред държавното управление, бизнеса и гражданското общество.
На въпрос дали България може да понижи въглеродните си излъчвания с 55% до 2030 година, както е заложено в Европейският законодателен акт за климата, без да затваря въглищните си електроцентрали, изкуственият разсъдък дава отговор, че ще бъде доста мъчно.
Все отново той пресмята, че има някаква възможност страната да успее да резервира замърсяващите си мощности, като компенсира техните излъчвания с ограничения в други браншове на стопанската система – производството, превоза, строителството и семействата.
За да се реализира по-амбициозната цел за понижаване на въглеродните излъчвания с 55% до 2030 година, взимайки за база 1990 година, може да се приложат следните ограничения, съгласно ChatGPT:
Инвестиции във възобновими източници на сила – поощряване на построяването на вятърни, слънчеви, хидроелектроцентрали и други технологии за произвеждане на сила от възобновими източници. Това ще способства за намаляването на въглеродните излъчвания, като в това време ще обезпечи сигурност на енергийния сектор;Енергийна успеваемост – възстановяване на енергийната успеваемост в постройките, индустрията и превоза. Това може да се реализира посредством потребление на по-ефективни технологии и инфраструктура, като да вземем за пример енергийно ефикасни изолации, LED осветяване, енергийно ефикасни коли и т.н.;Транспорт – в този бранш е значимо да се насърчи потреблението на публичен превоз, колела и електрически транспортни средства. Освен това, България може да предприеме ограничения за понижаване на транспортните потребности, като предизвиква телевръзките и работата от вкъщи;Индустрия – България може да предизвиква индустриалните предприятия да употребяват по-ефективни и по-чисти технологии, които да понижават въглеродните емисии;Селското стопанство – би трябвало да се предизвикват устойчивите аграрни практики, като се понижава потреблението на торове и пестициди, и се усилва залесяването;Въглеродно предпазване – България може да предприеме ограничения за предпазване на въглерода, като да вземем за пример засаждане на повече гори и други екосистеми, които всмукват въглерода. Инвестициите в CCS (Carbon Capture and Storage) технологии могат да оказват помощ да се понижи въглеродният отпечатък на въглищните електроцентрали, като се улавят излъчванията на CO2 и се съхраняват в подземни резервоари;Реформиране на данъчната политика – може да се приложат данъчни тласъци за „ зелени “ източници на сила и съхраняването ѝ.
Припомняме, че отишлият си 48-и български парламент задължи служебното държавно управление да стартира договаряния с Европейската комисия за отпадане на уговорката, стихотворец от кабинета „ Петков “ – до края на 2025 година излъчванията от топло- и електроцентралите в България да бъдат понижени с 40% и то с базова 2019-та година. Този ангажимент бе стихотворец, с цел да бъде утвърден Плана за възобновяване и резистентност, а предоговарянето му на този стадий наподобява сложна задача.
На въпрос дали България може да понижи въглеродните си излъчвания с 55% до 2030 година, както е заложено в Европейският законодателен акт за климата, без да затваря въглищните си електроцентрали, изкуственият разсъдък дава отговор, че ще бъде доста мъчно.
Все отново той пресмята, че има някаква възможност страната да успее да резервира замърсяващите си мощности, като компенсира техните излъчвания с ограничения в други браншове на стопанската система – производството, превоза, строителството и семействата.
За да се реализира по-амбициозната цел за понижаване на въглеродните излъчвания с 55% до 2030 година, взимайки за база 1990 година, може да се приложат следните ограничения, съгласно ChatGPT:
Инвестиции във възобновими източници на сила – поощряване на построяването на вятърни, слънчеви, хидроелектроцентрали и други технологии за произвеждане на сила от възобновими източници. Това ще способства за намаляването на въглеродните излъчвания, като в това време ще обезпечи сигурност на енергийния сектор;Енергийна успеваемост – възстановяване на енергийната успеваемост в постройките, индустрията и превоза. Това може да се реализира посредством потребление на по-ефективни технологии и инфраструктура, като да вземем за пример енергийно ефикасни изолации, LED осветяване, енергийно ефикасни коли и т.н.;Транспорт – в този бранш е значимо да се насърчи потреблението на публичен превоз, колела и електрически транспортни средства. Освен това, България може да предприеме ограничения за понижаване на транспортните потребности, като предизвиква телевръзките и работата от вкъщи;Индустрия – България може да предизвиква индустриалните предприятия да употребяват по-ефективни и по-чисти технологии, които да понижават въглеродните емисии;Селското стопанство – би трябвало да се предизвикват устойчивите аграрни практики, като се понижава потреблението на торове и пестициди, и се усилва залесяването;Въглеродно предпазване – България може да предприеме ограничения за предпазване на въглерода, като да вземем за пример засаждане на повече гори и други екосистеми, които всмукват въглерода. Инвестициите в CCS (Carbon Capture and Storage) технологии могат да оказват помощ да се понижи въглеродният отпечатък на въглищните електроцентрали, като се улавят излъчванията на CO2 и се съхраняват в подземни резервоари;Реформиране на данъчната политика – може да се приложат данъчни тласъци за „ зелени “ източници на сила и съхраняването ѝ.
Припомняме, че отишлият си 48-и български парламент задължи служебното държавно управление да стартира договаряния с Европейската комисия за отпадане на уговорката, стихотворец от кабинета „ Петков “ – до края на 2025 година излъчванията от топло- и електроцентралите в България да бъдат понижени с 40% и то с базова 2019-та година. Този ангажимент бе стихотворец, с цел да бъде утвърден Плана за възобновяване и резистентност, а предоговарянето му на този стадий наподобява сложна задача.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ