Европа ще открадне руските пари. Русия ще трябва да се върне за тях
Западът продължава да се лута към тематиката за конфискация на замразените съветски активи. От една страна, в медиите се популяризират клюки за дейната работа на Белия дом със съдружници за реализирането на тази стъпка. Може би най-интересното приключване на информация беше оповестено от “Файненшъл Таймс ”, съгласно което Вашингтон прокарва измежду членовете на Г-7 концепцията, че парите могат да бъдат експроприирани като „ законна контрамярка за тези страни, които са потърпевши като изключително наранени от съветските нарушавания на интернационалните права. ” От друга страна, в същите медии все по-често се чуват гласове на специалисти, които предизвестяват, че кражбата на съветските златни и валутни запаси е неприятна, доста неприятна концепция. Скептиците включват както колумнистите на “Блумбърг ”, по този начин и Нобеловия лауреат, икономистът Робърт Шилър. Последният даже сподели, че ще е прелом, в случай че се стигне до конфискация.
Основните причини на критиците на конфискацията са добре известни: подкопаването на доверието на света в доларовата система и на Запада като цяло, намаляването на въздействието на Съединени американски щати и Европа на интернационалната сцена, ускорената дедоларизация на планетата финансова система и така нататък Има обаче един извънредно значим аспект от това, което се случва, само че в това време остава в сянка: събитията към замразените съветски златни и валутни запаси, волно или несъзнателно, основават усещането, че Западът забавя темпото със своите конфискация, защото това е невиждана стъпка, която опонира на настоящото интернационално право.
Всъщност тази позиция е подвеждаща, защото Западът е имал случай - в актуалната история - на конфискуване на замразени задгранични активи. “Росконгрес ” приготви отчет „ Замразяване на активи: обичаи и нови правила на работата на Запада с запасите на трети страни “, в който напомни, че Съединени американски щати неведнъж са вземали решения за конфискация на непознати средства, замразени в американски банки - по-специално в Ирак, Иран, Афганистан, Куба. Между другото, тази пролет Вашингтон загуби делото против Техеран по отношение на конфискацията на ирански активи в Международния съд в Хага.
Така че всички пояснения за забавянето на въпроса за конфискацията на съветски активи заради невиждания темперамент на нужните решения и обвързваните с това правни спорове не са нищо повече от двуличие. Ако беше допустимо, американците и европейците от дълго време и с лекост щяха да извършат нужната процедура. Проблемът е, че те са изправени пред редица съществени и възходящи компликации.
Разбира се, част от повода за тяхното изтощение е политическата и икономическа мощност на Русия – само че единствено частично. Ако Афганистан или Куба са в действителност дребни, небогати страни на ръба на географията, във връзка с които Западът не е привикнал да се церемони, то Иран е мощна районна мощ, която обаче попадна под глобите. Техеран устоя, само че не му беше елементарно.
Основната причина за нерешителността на американците и европейците не е силата на Русия, а слабостта на самия Запад. На върха на своето световно владичество Съединените щати и техните съдружници в действителност биха могли, в случай че не да унищожат, то да трансфорат безусловно всяка, даже доста могъща, мощ в същински заточеник: мощен, богат и развъртян Иран е просто най-ясният образец тук. Само си представете, в случай че Русия беше влезнала в клинч със Запада със настоящето равнище на настървеност през 2014 година... Очевидно тогава, преди 10 години, при настоящия режим на наказания, щеше да ни е много по-тежко.
Въпреки това през последното десетилетие светът се промени коренно: Западът отслабна и е разкъсван от вътрешни проблеми, съперниците му бързо набират мощ във всички райони, бързо се появяват различни интернационалните структури и процеси отвън контрола на Вашингтон, дедоларизация е в разгара си и се форсира. Ако Русия, както беше планувано, беше се провалила в Украйна, доста можеше да се преиграе, само че и това беше неуспех.
В тази обстановка концепцията за кражба на 300 милиарда съветски златни и валутни запаси е доста по-малко изкушаваща, в сравнение с в началото изглеждаше. Москва към този момент се сбогува с тези пари - и във всеки случай те не са сериозни за нея. В същото време данните за 300 милиарда са значително виртуални, само че в реалност ще могат да се получат доста по-малки суми. Но можете да бъдете сигурни, че конфискацията единствено ще форсира процеса на дедоларизация и дезападняване на планетата, защото всички страни, които имат най-малко най-малък избор, ще стартират да грабят още по-енергично от Запада. Така че не е изненадващо, че в главните международни медии все по-силно звучат увещаващи гласове, които се пробват да доближат до личните си хора на власт.
Вярно, поражда въпросът: в действителност ли чиновниците във Вашингтон, Берлин, Париж, Брюксел и по-надолу в листата не схващат всички тези явни условия? Има съмнение, че схващат, само че при сегашните условия считат това за най-хубавото от най-лошите решения.
Първо, влошаващата се икономическа обстановка принуждава Запада да търси всевъзможни вероятни източници на финансиране, да вземем за пример на Киев. Конфискуваните съветски активи, до които действително може да се стигне, ще създадат допустимо затварянето на тази разходна позиция за година-две. В актуалните времена това е забележителен интервал от време.
И второ - и най-важното, събитията от последните две години демонстрират, че Съединени американски щати,, откакто не съумяха да подчинят по-голямата част от света под себе си, сполучливо проведоха жертвата на Европа в името на личното си избавление. Изглежда неслучайно всички упоменати вътрешни източници на западните издания оповестяват, че американците интензивно работят със своите съдружници по въпроса за конфискация на съветски активи. Съществува съмнение, че както по доста други въпроси, Вашингтон желае да „ изпрати европейците в борба “, като остане настрана.
В отговор на аргумента, че „ Европа не е луда да се простреля в крайници “, бих желал да ви припомня, че Русия беше уверена тъкмо в същото нещо във връзка с своя тръбопроводен газ. Животът сподели какъв брой бъркаме. Преди седмица немската прокуратура стартира развой на конфискация на замразени 720 милиона евро съветски активи - само че към момента не обществени, а частни. Според специалистите съдът съвсем несъмнено ще удовлетвори настояването на прокурора. Така че с огромна възможност ще би трябвало да следим по какъв начин Старият свят ще продължи да се погребва в името на Новия.
Превод: В. Сергеев
Основните причини на критиците на конфискацията са добре известни: подкопаването на доверието на света в доларовата система и на Запада като цяло, намаляването на въздействието на Съединени американски щати и Европа на интернационалната сцена, ускорената дедоларизация на планетата финансова система и така нататък Има обаче един извънредно значим аспект от това, което се случва, само че в това време остава в сянка: събитията към замразените съветски златни и валутни запаси, волно или несъзнателно, основават усещането, че Западът забавя темпото със своите конфискация, защото това е невиждана стъпка, която опонира на настоящото интернационално право.
Всъщност тази позиция е подвеждаща, защото Западът е имал случай - в актуалната история - на конфискуване на замразени задгранични активи. “Росконгрес ” приготви отчет „ Замразяване на активи: обичаи и нови правила на работата на Запада с запасите на трети страни “, в който напомни, че Съединени американски щати неведнъж са вземали решения за конфискация на непознати средства, замразени в американски банки - по-специално в Ирак, Иран, Афганистан, Куба. Между другото, тази пролет Вашингтон загуби делото против Техеран по отношение на конфискацията на ирански активи в Международния съд в Хага.
Така че всички пояснения за забавянето на въпроса за конфискацията на съветски активи заради невиждания темперамент на нужните решения и обвързваните с това правни спорове не са нищо повече от двуличие. Ако беше допустимо, американците и европейците от дълго време и с лекост щяха да извършат нужната процедура. Проблемът е, че те са изправени пред редица съществени и възходящи компликации.
Разбира се, част от повода за тяхното изтощение е политическата и икономическа мощност на Русия – само че единствено частично. Ако Афганистан или Куба са в действителност дребни, небогати страни на ръба на географията, във връзка с които Западът не е привикнал да се церемони, то Иран е мощна районна мощ, която обаче попадна под глобите. Техеран устоя, само че не му беше елементарно.
Основната причина за нерешителността на американците и европейците не е силата на Русия, а слабостта на самия Запад. На върха на своето световно владичество Съединените щати и техните съдружници в действителност биха могли, в случай че не да унищожат, то да трансфорат безусловно всяка, даже доста могъща, мощ в същински заточеник: мощен, богат и развъртян Иран е просто най-ясният образец тук. Само си представете, в случай че Русия беше влезнала в клинч със Запада със настоящето равнище на настървеност през 2014 година... Очевидно тогава, преди 10 години, при настоящия режим на наказания, щеше да ни е много по-тежко.
Въпреки това през последното десетилетие светът се промени коренно: Западът отслабна и е разкъсван от вътрешни проблеми, съперниците му бързо набират мощ във всички райони, бързо се появяват различни интернационалните структури и процеси отвън контрола на Вашингтон, дедоларизация е в разгара си и се форсира. Ако Русия, както беше планувано, беше се провалила в Украйна, доста можеше да се преиграе, само че и това беше неуспех.
В тази обстановка концепцията за кражба на 300 милиарда съветски златни и валутни запаси е доста по-малко изкушаваща, в сравнение с в началото изглеждаше. Москва към този момент се сбогува с тези пари - и във всеки случай те не са сериозни за нея. В същото време данните за 300 милиарда са значително виртуални, само че в реалност ще могат да се получат доста по-малки суми. Но можете да бъдете сигурни, че конфискацията единствено ще форсира процеса на дедоларизация и дезападняване на планетата, защото всички страни, които имат най-малко най-малък избор, ще стартират да грабят още по-енергично от Запада. Така че не е изненадващо, че в главните международни медии все по-силно звучат увещаващи гласове, които се пробват да доближат до личните си хора на власт.
Вярно, поражда въпросът: в действителност ли чиновниците във Вашингтон, Берлин, Париж, Брюксел и по-надолу в листата не схващат всички тези явни условия? Има съмнение, че схващат, само че при сегашните условия считат това за най-хубавото от най-лошите решения.
Първо, влошаващата се икономическа обстановка принуждава Запада да търси всевъзможни вероятни източници на финансиране, да вземем за пример на Киев. Конфискуваните съветски активи, до които действително може да се стигне, ще създадат допустимо затварянето на тази разходна позиция за година-две. В актуалните времена това е забележителен интервал от време.
И второ - и най-важното, събитията от последните две години демонстрират, че Съединени американски щати,, откакто не съумяха да подчинят по-голямата част от света под себе си, сполучливо проведоха жертвата на Европа в името на личното си избавление. Изглежда неслучайно всички упоменати вътрешни източници на западните издания оповестяват, че американците интензивно работят със своите съдружници по въпроса за конфискация на съветски активи. Съществува съмнение, че както по доста други въпроси, Вашингтон желае да „ изпрати европейците в борба “, като остане настрана.
В отговор на аргумента, че „ Европа не е луда да се простреля в крайници “, бих желал да ви припомня, че Русия беше уверена тъкмо в същото нещо във връзка с своя тръбопроводен газ. Животът сподели какъв брой бъркаме. Преди седмица немската прокуратура стартира развой на конфискация на замразени 720 милиона евро съветски активи - само че към момента не обществени, а частни. Според специалистите съдът съвсем несъмнено ще удовлетвори настояването на прокурора. Така че с огромна възможност ще би трябвало да следим по какъв начин Старият свят ще продължи да се погребва в името на Новия.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ