Проучване: Замърсяването на въздуха увеличава антибиотичната резистентност
Замърсяването на въздуха спомага за увеличение на антибиотичната устойчивост, което съставлява забележителна опасност за човешкото здраве в международен мащаб, сочи световно изследване.
Анализът, в който са употребявани данни от повече от 100 страни за интервал от близо две десетилетия, демонстрира, че нарасналото замърсяване на въздуха е обвързвано с възходящата антибиотична устойчивост във всяка страна и континент, оповестява „ Гардиън “.
Той демонстрира също, че връзката сред тях се ускорява с течение на времето, като увеличението на равнищата на замърсяване на въздуха съответствува с по-голямо повишаване на антибиотичната устойчивост.
" Нашият разбор показва безапелационни доказателства, че възходящите равнища на замърсяване на въздуха са свързани с нараснал риск от антибиотична устойчивост ", пишат откривателите от Китай и Обединеното кралство. " Този разбор е първият, който демонстрира по какъв начин замърсяването на въздуха въздейства върху антибиотичната устойчивост в международен мащаб. " Констатациите на учените са оповестени в списание „ Lancet Planetary Health “.
Антибиотичната устойчивост е една от най-бързо растящите закани за здравето в международен мащаб. Тя може да засегне хора на всякаква възраст във всяка страна и, съгласно оценките, към този момент убива 1,3 милиона души годишно.
Основните аргументи са неправилната и несъразмерната приложимост на антибиотици, които се употребяват за лекуване на инфекции. Проучването обаче демонстрира, че казусът се задълбочава от възходящото замърсяване на въздуха.
Проучването не преглежда научните аспекти на аргументите за връзката сред двата казуса. Данните сочат, че праховите частици PM2,5 могат да съдържат бактерии, устойчиви на антибиотици, и гени за устойчивост, които могат да се придвижват и да се вдишват непосредствено от хората, споделят създателите.
Замърсяването на въздуха към този момент е най-големият екологичен риск за публичното здраве. Дългосрочното излагане на замърсяване на въздуха е обвързвано с хронични болести като сърдечни болести, астма и рак на белите дробове, което понижава продължителността на живота.
Краткосрочното излагане на високи равнища на замърсяване може да провокира кашлица, хрипове и астматични пристъпи и води до увеличение на броя на визитите в лечебни заведения и при общопрактикуващите лекари в международен мащаб.
Според изследването, което е първият изчерпателен световен разбор на вероятните връзки сред двете, ограничението на замърсяването на въздуха може да помогне за понижаване на антибиотичната устойчивост. В него се споделя също, че контролът върху замърсяването на въздуха може доста да понижи смъртните случаи и икономическите разноски, произлизащи от инфекции, устойчиви на антибиотици.
Водещият създател, професор Хонг Чен от университета " Джъдзян " в Китай, съобщи: " Антибиотичната устойчивост и замърсяването на въздуха сами по себе си са измежду най-големите закани за здравето в международен мащаб.
" Досега нямахме ясна визия за вероятните връзки сред тях, само че тази работа демонстрира, че изгодите от управлението на замърсяването на въздуха могат да бъдат двойни: то освен ще понижи нездравословните последствия от неприятното качество на въздуха, само че и би могло да изиграе значима роля в битката с появяването и разпространяването на резистентни към антибиотици бактерии. "
Въпреки че въздухът е приет като директен път за разпространяване на антибиотичната устойчивост, има лимитирани данни за другите пътища, по които се придвижват резистентните към антибиотици гени посредством замърсяването на въздуха.
Потенциалните пътища включват лечебни заведения, ферми и пречиствателни станции, които отделят и популяризират устойчиви на антибиотици частици във въздуха и по-късно на огромни дистанции.
Досега имаше лимитирани данни за това какво е въздействието на замърсяването на въздуха с частици PM2,5, които са 30 пъти по-малки от ширината на човешки косъм, върху антибиотичната устойчивост в международен мащаб.
Източниците на PM2.5 включват автомобилния трафик, промишлените процеси и изгарянето на въглища и дърва в домашни условия. Данните сочат, че 7,3 милиарда души в международен мащаб са директно изложени на рискови средногодишни равнища на PM2,5.
Авторите основават просторен набор от данни, с цел да проучат дали PM2,5 е основен фактор, определящ световната антибиотична устойчивост, като употребяват данни за 116 страни от 2000 до 2018 година Източниците на данни включват Световната здравна организация, Европейската организация по околна среда и Световната банка.
Констатациите демонстрират, че антибиотичната устойчивост се усилва с PM2,5, като всяко 10-процентно нарастване на замърсяването на въздуха е обвързвано с нарастване на антибиотичната устойчивост с 1,1%.
Връзката се ускорява с течение на времето, като през последните години измененията в равнищата на PM2.5 водят до по-голямо нарастване на антибиотичната устойчивост. Анализът демонстрира, че антибиотичната устойчивост вследствие на замърсяването на въздуха е обвързвана с почти 480 000 случая на преждевременна гибел през 2018 година
Моделирането на вероятни бъдещи сюжети демонстрира, че в случай че няма промени в актуалните политики във връзка с замърсяването на въздуха, до 2050 година равнищата на антибиотична устойчивост в международен мащаб може да се усилят със 17 %. Годишният брой на преждевременните смъртни случаи, свързани с антибиотичната устойчивост, може да нарасне до към 840 000.
Авторите признават рестриктивните мерки на своето изследване. Според тях неналичието на данни в някои страни може да е повлияла на цялостния разбор.
Проучването е било за наблюдаване и не е могло да потвърди причинно-следствени връзки. Бъдещите проучвания би трябвало да се съсредоточат върху изследването на главния механизъм за това по какъв начин замърсяването на въздуха въздейства върху антибиотичната устойчивост, споделят те.
Второ изследване, оповестено в списание BMJ Mental Health, откри, че излагането на относително високи равнища на замърсяване на въздуха е обвързвано с нараснало потребление на общински услуги за психологично здраве от хора с деменция. Дългосрочното изследване е концентрирано върху огромен регион на Лондон с натоварен трафик, пише БГНЕС.
Анализът, в който са употребявани данни от повече от 100 страни за интервал от близо две десетилетия, демонстрира, че нарасналото замърсяване на въздуха е обвързвано с възходящата антибиотична устойчивост във всяка страна и континент, оповестява „ Гардиън “.
Той демонстрира също, че връзката сред тях се ускорява с течение на времето, като увеличението на равнищата на замърсяване на въздуха съответствува с по-голямо повишаване на антибиотичната устойчивост.
" Нашият разбор показва безапелационни доказателства, че възходящите равнища на замърсяване на въздуха са свързани с нараснал риск от антибиотична устойчивост ", пишат откривателите от Китай и Обединеното кралство. " Този разбор е първият, който демонстрира по какъв начин замърсяването на въздуха въздейства върху антибиотичната устойчивост в международен мащаб. " Констатациите на учените са оповестени в списание „ Lancet Planetary Health “.
Антибиотичната устойчивост е една от най-бързо растящите закани за здравето в международен мащаб. Тя може да засегне хора на всякаква възраст във всяка страна и, съгласно оценките, към този момент убива 1,3 милиона души годишно.
Основните аргументи са неправилната и несъразмерната приложимост на антибиотици, които се употребяват за лекуване на инфекции. Проучването обаче демонстрира, че казусът се задълбочава от възходящото замърсяване на въздуха.
Проучването не преглежда научните аспекти на аргументите за връзката сред двата казуса. Данните сочат, че праховите частици PM2,5 могат да съдържат бактерии, устойчиви на антибиотици, и гени за устойчивост, които могат да се придвижват и да се вдишват непосредствено от хората, споделят създателите.
Замърсяването на въздуха към този момент е най-големият екологичен риск за публичното здраве. Дългосрочното излагане на замърсяване на въздуха е обвързвано с хронични болести като сърдечни болести, астма и рак на белите дробове, което понижава продължителността на живота.
Краткосрочното излагане на високи равнища на замърсяване може да провокира кашлица, хрипове и астматични пристъпи и води до увеличение на броя на визитите в лечебни заведения и при общопрактикуващите лекари в международен мащаб.
Според изследването, което е първият изчерпателен световен разбор на вероятните връзки сред двете, ограничението на замърсяването на въздуха може да помогне за понижаване на антибиотичната устойчивост. В него се споделя също, че контролът върху замърсяването на въздуха може доста да понижи смъртните случаи и икономическите разноски, произлизащи от инфекции, устойчиви на антибиотици.
Водещият създател, професор Хонг Чен от университета " Джъдзян " в Китай, съобщи: " Антибиотичната устойчивост и замърсяването на въздуха сами по себе си са измежду най-големите закани за здравето в международен мащаб.
" Досега нямахме ясна визия за вероятните връзки сред тях, само че тази работа демонстрира, че изгодите от управлението на замърсяването на въздуха могат да бъдат двойни: то освен ще понижи нездравословните последствия от неприятното качество на въздуха, само че и би могло да изиграе значима роля в битката с появяването и разпространяването на резистентни към антибиотици бактерии. "
Въпреки че въздухът е приет като директен път за разпространяване на антибиотичната устойчивост, има лимитирани данни за другите пътища, по които се придвижват резистентните към антибиотици гени посредством замърсяването на въздуха.
Потенциалните пътища включват лечебни заведения, ферми и пречиствателни станции, които отделят и популяризират устойчиви на антибиотици частици във въздуха и по-късно на огромни дистанции.
Досега имаше лимитирани данни за това какво е въздействието на замърсяването на въздуха с частици PM2,5, които са 30 пъти по-малки от ширината на човешки косъм, върху антибиотичната устойчивост в международен мащаб.
Източниците на PM2.5 включват автомобилния трафик, промишлените процеси и изгарянето на въглища и дърва в домашни условия. Данните сочат, че 7,3 милиарда души в международен мащаб са директно изложени на рискови средногодишни равнища на PM2,5.
Авторите основават просторен набор от данни, с цел да проучат дали PM2,5 е основен фактор, определящ световната антибиотична устойчивост, като употребяват данни за 116 страни от 2000 до 2018 година Източниците на данни включват Световната здравна организация, Европейската организация по околна среда и Световната банка.
Констатациите демонстрират, че антибиотичната устойчивост се усилва с PM2,5, като всяко 10-процентно нарастване на замърсяването на въздуха е обвързвано с нарастване на антибиотичната устойчивост с 1,1%.
Връзката се ускорява с течение на времето, като през последните години измененията в равнищата на PM2.5 водят до по-голямо нарастване на антибиотичната устойчивост. Анализът демонстрира, че антибиотичната устойчивост вследствие на замърсяването на въздуха е обвързвана с почти 480 000 случая на преждевременна гибел през 2018 година
Моделирането на вероятни бъдещи сюжети демонстрира, че в случай че няма промени в актуалните политики във връзка с замърсяването на въздуха, до 2050 година равнищата на антибиотична устойчивост в международен мащаб може да се усилят със 17 %. Годишният брой на преждевременните смъртни случаи, свързани с антибиотичната устойчивост, може да нарасне до към 840 000.
Авторите признават рестриктивните мерки на своето изследване. Според тях неналичието на данни в някои страни може да е повлияла на цялостния разбор.
Проучването е било за наблюдаване и не е могло да потвърди причинно-следствени връзки. Бъдещите проучвания би трябвало да се съсредоточат върху изследването на главния механизъм за това по какъв начин замърсяването на въздуха въздейства върху антибиотичната устойчивост, споделят те.
Второ изследване, оповестено в списание BMJ Mental Health, откри, че излагането на относително високи равнища на замърсяване на въздуха е обвързвано с нараснало потребление на общински услуги за психологично здраве от хора с деменция. Дългосрочното изследване е концентрирано върху огромен регион на Лондон с натоварен трафик, пише БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ