Макрон и Марин Льо Пен свирят сбор за втория тур
Залогът е ще кой ще влезе в Елисейския замък 
От изхода от политическата конкуренция зависи стабилността на Европа и целостта на целостта на Европейски Съюз
На 24 април Франция ще гласоподава на втори тур на изборите за президент. Точно като преди пет години съперниците са същите - Еманюел Макрон, към този момент с един мандат зад тила си и определян като центрист либерал, и лидерката на крайната десница от " Национален общ брой " Марин Льо Пен. За разлика от 2017 година в този момент балотажът ще е много по-оспорван. В оня миг претендентите от целия политически набор се сплотиха зад Макрон, или по-скоро срещу Льо Пен, само че в този момент това не е несъмнено.
Теренът след първото полувреме
На втория тур през 2017 година Макрон завоюва безапелационно с 66,10% от гласовете против 33,90% за Льо Пен. Радикалните послания на лидерката на крайната десница сплотиха останалите политически сили против нея и тя остана без шансове за победа на балотажа. Този път вътрешната политика и интернационалната обстановка работят в нейна изгода. Марин Льо Пен към този момент е и по-деликатна в офанзивите си, т.е. допустимо е да притегли по-широки пластове гласоподаватели.
Сега решаващо ще бъде отношението на представителя на радикалната левица Жан Люк-Меланшон (с 21,95% на първия тур), а неговият електорат е доста по-непредсказуем. На първия тур на 10 април Макрон зае водещото място с 27,85%, изпреварвайки Льо Пен, която взе 23,15%. Още на другия ден двамата кандидати се впуснаха в предизборни обиколки, само че какво ще се роди от напъните им ще се разбере на 24 април. Засега изследванията измежду гласоподавателите отреждат на Макрон 51-54%, а на Льо Пен - 46-49%..
В името на демокрацията
Постигнатото от Льо Пен на първия тур, в композиция с гласовете за другия крайнодесен претендент Ерик Земур (7,07%), демонстрира, че повече от 30% от френските гласоподаватели симпатизират на тези политически визии. Център-дясното в лицето на Валери Пекрес (4,17%) от Републиканската партия загуби към 15 процентни пункта по отношение на 2017 година.
Френските публицисти се майтапят, че Макрон е станал близка приятелка с Владимир Путин, защото двамата непрекъснато беседват по телефона. Марин Льо Пен пък въобще не крие благосклонностите си към Путин и връзките с неговата политическа клика. През октомври 2014 година партията й " Национален общ брой " взе заем от 9 милиона евро от съветска банка, с цел да финансира своя акция за локалните избори. Флиртът й с Путин се поохлади едвам след началото на войната в Украйна.
Макрон отделя прекомерно огромно внимание на спора, пренебрегвайки вътрешните тежнения на гласоподавателите. Имаше голям растеж в поддръжката в първите седмици на войната, само че дни преди вота хората се сетиха да питат какво е направил за тях президентът им. За наслада на Макрон, за втория тур той ще може да разчита на поддръжката на претендента на комунистическата партия Фабиен Русел, на социалистката Ан Идалго, на Яник Жадо от Зелените и на упоменатата към този момент Валери Пекрес. Те избират Марин Льо Пен да не стане президент. За десерт Меланшон, който не прикани хората си да гласоподават за Макрон, им сподели да не поддържат Марин Льо Пен - доста по-отдалечена от него по възгледи.
Кой защо се бори
От стопанската система, през публичните връзки и вътрешните работи, до външната политика, политическите стратегии на двамата водещи се разминават по доста въпроси, само че имат и съвпадения. Марин Льо Пен да вземем за пример желае понижаване на налозите за семействата посредством намаление на Данък добавена стойност за енергийните артикули до 5,5% и освобождение от налог общ приход на хората до 30 години. Макрон предлага това понижение да пристигна от по-незначителни държавни такси. Двамата претенденти желаят да облекчат и облагането на даренията и наследствата.
Еманюел Макрон желае и по-дълбока промяна на обезпечаването за безработица, което да бъде " по-стриктно ", когато има доста незаети работни места, и по-щедро, когато има висока безработица. Марин Льо Пен желае да бъдат насърчени предприятията да усилят заплатите посредством освобождение от обществени вноски на тези, които покачат с 10% заплащането на чиновниците си, получаващи равностойността на по-малко от три минимални заплати.
Макрон се отхвърли към този момент от упоритостта за цялостна промяна на пенсионната система, провокирала голяма опозиция, насочвайки се към последователно повишение на пенсионната възраст до 65 години. Той планува някои надбавки за нескончаем трудов стаж и сложни специалности, и дава обещание да увеличи минималната пенсия до 1100 евро на месец.
За разлика от него Марин Льо Пен желае да сведе пенсионната възраст до 60 години за французите, почнали работа преди да навършат 20 години. Онези, които са почнали трудова активност сред 20 и 24,5 години, могат да се отдръпват сред 60,75 и 62 години. За останалите системата остава същата.
Войната в Украйна
Макрон и Льо Пен показаха желанието си за бързо разрешаване на войната в Украйна и са срещу директната интервенция на Франция в спора. Но до момента в който сегашният президент е движеща мощ в използването на глобите против Русия, лидерката на " Национален общ брой " счита, че те заплашват икономическото благоденствие на Франция. Макрон не желае да прекъсва разговора с Владимир Путин, а партията на Льо Пен още връща взетия през 2014 година заем от съветска банка. Тя обаче отива и по-далеч, като предлага да се търси " съюз с Русия по някои основни въпроси " като европейската сигурност. И двамата претенденти са наясно, че Кремъл не желае Украйна да се причисли към НАТО. За разлика от Макрон обаче Льо Пен води акция за излизане на Франция от общите структури на военното командване на НАТО, откакто войната в Украйна завърши. Целта е боен суверенитет на Париж, каквото и да значи това. Сега обаче целият Запад би трябвало да е угрижен за изхода от политическата конкуренция във Франция. От него зависят стабилността на Европа, целостта на Европейския съюз и бъдещето на демокрацията.
От изхода от политическата конкуренция зависи стабилността на Европа и целостта на целостта на Европейски Съюз На 24 април Франция ще гласоподава на втори тур на изборите за президент. Точно като преди пет години съперниците са същите - Еманюел Макрон, към този момент с един мандат зад тила си и определян като центрист либерал, и лидерката на крайната десница от " Национален общ брой " Марин Льо Пен. За разлика от 2017 година в този момент балотажът ще е много по-оспорван. В оня миг претендентите от целия политически набор се сплотиха зад Макрон, или по-скоро срещу Льо Пен, само че в този момент това не е несъмнено. Теренът след първото полувреме
На втория тур през 2017 година Макрон завоюва безапелационно с 66,10% от гласовете против 33,90% за Льо Пен. Радикалните послания на лидерката на крайната десница сплотиха останалите политически сили против нея и тя остана без шансове за победа на балотажа. Този път вътрешната политика и интернационалната обстановка работят в нейна изгода. Марин Льо Пен към този момент е и по-деликатна в офанзивите си, т.е. допустимо е да притегли по-широки пластове гласоподаватели.
Сега решаващо ще бъде отношението на представителя на радикалната левица Жан Люк-Меланшон (с 21,95% на първия тур), а неговият електорат е доста по-непредсказуем. На първия тур на 10 април Макрон зае водещото място с 27,85%, изпреварвайки Льо Пен, която взе 23,15%. Още на другия ден двамата кандидати се впуснаха в предизборни обиколки, само че какво ще се роди от напъните им ще се разбере на 24 април. Засега изследванията измежду гласоподавателите отреждат на Макрон 51-54%, а на Льо Пен - 46-49%..
В името на демокрацията
Постигнатото от Льо Пен на първия тур, в композиция с гласовете за другия крайнодесен претендент Ерик Земур (7,07%), демонстрира, че повече от 30% от френските гласоподаватели симпатизират на тези политически визии. Център-дясното в лицето на Валери Пекрес (4,17%) от Републиканската партия загуби към 15 процентни пункта по отношение на 2017 година.
Френските публицисти се майтапят, че Макрон е станал близка приятелка с Владимир Путин, защото двамата непрекъснато беседват по телефона. Марин Льо Пен пък въобще не крие благосклонностите си към Путин и връзките с неговата политическа клика. През октомври 2014 година партията й " Национален общ брой " взе заем от 9 милиона евро от съветска банка, с цел да финансира своя акция за локалните избори. Флиртът й с Путин се поохлади едвам след началото на войната в Украйна.
Макрон отделя прекомерно огромно внимание на спора, пренебрегвайки вътрешните тежнения на гласоподавателите. Имаше голям растеж в поддръжката в първите седмици на войната, само че дни преди вота хората се сетиха да питат какво е направил за тях президентът им. За наслада на Макрон, за втория тур той ще може да разчита на поддръжката на претендента на комунистическата партия Фабиен Русел, на социалистката Ан Идалго, на Яник Жадо от Зелените и на упоменатата към този момент Валери Пекрес. Те избират Марин Льо Пен да не стане президент. За десерт Меланшон, който не прикани хората си да гласоподават за Макрон, им сподели да не поддържат Марин Льо Пен - доста по-отдалечена от него по възгледи.
Кой защо се бори
От стопанската система, през публичните връзки и вътрешните работи, до външната политика, политическите стратегии на двамата водещи се разминават по доста въпроси, само че имат и съвпадения. Марин Льо Пен да вземем за пример желае понижаване на налозите за семействата посредством намаление на Данък добавена стойност за енергийните артикули до 5,5% и освобождение от налог общ приход на хората до 30 години. Макрон предлага това понижение да пристигна от по-незначителни държавни такси. Двамата претенденти желаят да облекчат и облагането на даренията и наследствата.
Еманюел Макрон желае и по-дълбока промяна на обезпечаването за безработица, което да бъде " по-стриктно ", когато има доста незаети работни места, и по-щедро, когато има висока безработица. Марин Льо Пен желае да бъдат насърчени предприятията да усилят заплатите посредством освобождение от обществени вноски на тези, които покачат с 10% заплащането на чиновниците си, получаващи равностойността на по-малко от три минимални заплати. Макрон се отхвърли към този момент от упоритостта за цялостна промяна на пенсионната система, провокирала голяма опозиция, насочвайки се към последователно повишение на пенсионната възраст до 65 години. Той планува някои надбавки за нескончаем трудов стаж и сложни специалности, и дава обещание да увеличи минималната пенсия до 1100 евро на месец.
За разлика от него Марин Льо Пен желае да сведе пенсионната възраст до 60 години за французите, почнали работа преди да навършат 20 години. Онези, които са почнали трудова активност сред 20 и 24,5 години, могат да се отдръпват сред 60,75 и 62 години. За останалите системата остава същата.
Войната в Украйна
Макрон и Льо Пен показаха желанието си за бързо разрешаване на войната в Украйна и са срещу директната интервенция на Франция в спора. Но до момента в който сегашният президент е движеща мощ в използването на глобите против Русия, лидерката на " Национален общ брой " счита, че те заплашват икономическото благоденствие на Франция. Макрон не желае да прекъсва разговора с Владимир Путин, а партията на Льо Пен още връща взетия през 2014 година заем от съветска банка. Тя обаче отива и по-далеч, като предлага да се търси " съюз с Русия по някои основни въпроси " като европейската сигурност. И двамата претенденти са наясно, че Кремъл не желае Украйна да се причисли към НАТО. За разлика от Макрон обаче Льо Пен води акция за излизане на Франция от общите структури на военното командване на НАТО, откакто войната в Украйна завърши. Целта е боен суверенитет на Париж, каквото и да значи това. Сега обаче целият Запад би трябвало да е угрижен за изхода от политическата конкуренция във Франция. От него зависят стабилността на Европа, целостта на Европейския съюз и бъдещето на демокрацията.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ