Човек от БАБХ разкри какво ядем вместо български кашкавал
Законовите регулации в хранителната индустрия, както в в производството, по този начин и в търговията, подлежат на една и съща законова рамка в България и в Европа. Това разгласи пред Нова телевизия доктор Любомир Кулински, шеф на Дирекция „ Контрол на храните ” в Българската организация по сигурност на храните (БАБХ).
„ Регулаторните режими са едни и същи, контролът също е на идентични правила, даже в България е много по-учестен ”, съобщи доктор Кулински.
-->
Той изясни, че за един месец БАБХ прави към 10 000 инспекции, при които се пишат към 500-600 наставления и към 80 акта за нарушавания.
„ Дори в празничните дни ревизираме. Грубите числа демонстрират, че от към 5-6% до 10 % от инспекциите приключват с административен акт, наставления или акт. Като цяло това е процентът на нарушаванията, които намираме ”, съобщи Кулински.
Той изясни и за разногласията към кашкавала, който се създава от калиата.
„ Калиатата е млечен полуфабрикат, който се създава в няколко страни в Европа. Някъде го назовават мостра за жълто сирене. Няколко български предприятия го купуват. Но той не е претърпял цялостната технология, съгласно нашите разбирания. Купувайки го, нашите предприятия го подлагат на чедаризация, изпаряване и зреене. Тогава може да носи наименованието кашкавал на българския пазар ”, сподели Кулински.
Той изясни, че въпросните предприятия евентуално го употребяват, тъй като е по-евтин артикул и тъй като по-бързо става кашкавал.
„ У нас, за жалост, няма предпазено географско название „ кашкавал ”, както има за други 10 продукта. Докато няма предпазено название, с ясна рецепта и процедура, ще минава този софтуерен развой. Да, кашкавал е, само че не е българският кашкавал, който разбираме под тази дума ”, изясни Кулински.
„ На пазара има изрично безвредни храни, само че с друго качество. Целта на нашия надзорен орган е на етикета да са написани всички съставки, производител. Тези артикули са с разнообразни цени. Целта на задачата е, когато потребителят вземе един артикул, прочете етикета и да избере съгласно парите, които има ”, сподели Кулински.
Той изясни, че много млеко- и месопреработватели и сега работят с вносни първични материали.
„ Много мандри купуват извън. Имам статистика и какъв брой изсъхнало мляко влиза всеки месец в България. От към 50 хиляди тона българско мляко, към 5000 тона е изсъхнало мляко ”, изясни Кулински.
Месопреработвателите още повече разчитат на първични материали извън, изключително свинско и телешко.
„ Регулаторните режими са едни и същи, контролът също е на идентични правила, даже в България е много по-учестен ”, съобщи доктор Кулински.
-->
Той изясни, че за един месец БАБХ прави към 10 000 инспекции, при които се пишат към 500-600 наставления и към 80 акта за нарушавания.
„ Дори в празничните дни ревизираме. Грубите числа демонстрират, че от към 5-6% до 10 % от инспекциите приключват с административен акт, наставления или акт. Като цяло това е процентът на нарушаванията, които намираме ”, съобщи Кулински.
Той изясни и за разногласията към кашкавала, който се създава от калиата.
„ Калиатата е млечен полуфабрикат, който се създава в няколко страни в Европа. Някъде го назовават мостра за жълто сирене. Няколко български предприятия го купуват. Но той не е претърпял цялостната технология, съгласно нашите разбирания. Купувайки го, нашите предприятия го подлагат на чедаризация, изпаряване и зреене. Тогава може да носи наименованието кашкавал на българския пазар ”, сподели Кулински.
Той изясни, че въпросните предприятия евентуално го употребяват, тъй като е по-евтин артикул и тъй като по-бързо става кашкавал.
„ У нас, за жалост, няма предпазено географско название „ кашкавал ”, както има за други 10 продукта. Докато няма предпазено название, с ясна рецепта и процедура, ще минава този софтуерен развой. Да, кашкавал е, само че не е българският кашкавал, който разбираме под тази дума ”, изясни Кулински.
„ На пазара има изрично безвредни храни, само че с друго качество. Целта на нашия надзорен орган е на етикета да са написани всички съставки, производител. Тези артикули са с разнообразни цени. Целта на задачата е, когато потребителят вземе един артикул, прочете етикета и да избере съгласно парите, които има ”, сподели Кулински.
Той изясни, че много млеко- и месопреработватели и сега работят с вносни първични материали.
„ Много мандри купуват извън. Имам статистика и какъв брой изсъхнало мляко влиза всеки месец в България. От към 50 хиляди тона българско мляко, към 5000 тона е изсъхнало мляко ”, изясни Кулински.
Месопреработвателите още повече разчитат на първични материали извън, изключително свинско и телешко.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ