Нови правила за атестиране и хабилитиране раждат недоволство във висшите училища
Законът за висшето обучение от 1996 година насам е променян на парче десетки пъти, а проблемите в бранша продължава да се множат. Тази година, съгласно към този момент одобрената у нас порочна процедура, бръкнаха съществено в него през различен закон, който няма общо със комплицираната материя на висшето обучение – през закона за държавния бюджет’2022. В него първо доста ясно е записано, че на държавните вузове се дават в допълнение 20 млн. лева за нарастване на възнагражденията (понеже се подвигна и минималната работна заплата).
След това обаче посредством преходните разпореждания е постановено изискване: първо атестирайте по нов метод преподавателите, пък по-късно ще дадем парите.
До 30 април Министерски съвет трябваше да утвърди методика с критерии и индикатори за атестирането и за заемане на университетските длъжности, след което висшите учебни заведения да я претворят в правилниците си, да създадат сложна оценка за качеството по професионални посоки и тогава да разпределят парите за заплатите. А годината си тече…
Възниква обаче юридически проблем - атестирането се прави съгласно наредбите на закон и не може да се трансформира от Министерски съвет. А този закон - за развиването на университетския състав (ЗРАС), споделя, че критериите за атестиране си ги дефинира самичък всеки от вузовете в правилника си.
Наложи се МОН да прибегне до ремонти в… правилника за приложение на ЗРАС. В уеб страницата на министерството са оповестени за публично разискване до 30 май два плана - за измененията в правилника към закона и за методиката и критериите, които ще бъдат одобрени от Министерски съвет. Това обаче основава нова правна бъркотия, тъй като съгласно Закона за висшето обучение (ЗВО) да вземем за пример, при две негативни атестации преподавателят се освобождава и срокът за последваща препоръка е на три години за нехабилитираните и 5 години за професори и доценти. Според новите правила обаче новата препоръка би трябвало да е след една година, което съгласно преподавателите не е задоволително, с цел да се изпълнят записаните в новия ред условия за брой изявления, управление на докторанти и прочие Освен това, законът за бюджета се отнася единствено за парите за 2022 година и няма по какъв начин посредством него да се открият трайни правила, отнасящи се за активността като цяло. За задачата като най-малко би трябвало първо да се направи корекция в ЗВО.
По принцип развиването на критериите за атестиране и заемане на университетски длъжности е за приветстване. Всички сме очевидци по какъв начин в последното десетилетие след премахването на ВАК вузовете по личните си локални критерии взеха да създават професори „ на кило “, след което стартира епична борба да бъдат въведени най-малко минимални национални критерии за заемането на всяка академична служба. Накрая това въпреки всичко стана, а в този момент явно се прави опит те да бъдат конкретизирани и написани в детайли. Както се знае обаче, пътят към пъкъла е застлан с благи планове. Огромно неодобрение провокират самите критерии и условия. В тях най-голямо преимущество и най-вече точки при оценяването носят изявленията в международните бази данни Scopus и Web of Science. За тях се дават 150 точки, до момента в който за издание на научни писания в други рецензирани издания – единствено 60 точки. Ако в доста посоки за професор са нужни 150 точки, то 130 от тях би трябвало да са от двете международни бази.
Според преподаватели, единствено за публикуването на една публикация в тях са нужни над 1000 евро, а нашите преподаватели и учени такива пари не могат да си разрешат. Пък и може ли количественият индикатор в науката да се слага преди всичко и да зависи от пари, недоволстват във висшите учебни заведения.
Най-големият проблем обаче е за филантропичните и публичните науки
В цитираните международни бази данни изявленията са основно от региона на естествените науки и математиката, където ученият би трябвало наложително да е в час със международното развиване на съответната област и да има приноси в нея. Но какъв брой изявления в Scopus и Web of Science може да се чакат от откривател, който изследва наследството на Константин Фотинов да вземем за пример, или – с цел да сме в крайник с днешното крадене на историята ни – на Охридската книжовна школа да речем. На не един теоретичен конгрес у нас е било подчертавано, че в днешната Северна Македония да вземем за пример страната отпуска луди пари на историчарите, с цел да превеждат опусите си и да ги популяризират по света. У нас такова нещо няма. Нашите хуманитаристи превеждат научните си писания с големи старания поради по принцип доста едва финансираната ни просвета – на последно място сме в Европейски Съюз по % от Брутният вътрешен продукт за просвета.
По думите на министър Николай Денков в изявление по БНР, новите правила се вкарват за повишение на качеството на преподаване и на изследователската активност и съпротивата идва от такива висши учебни заведения, в които 70 % от преподавателите не покриват поставените условия. Може да има и такива случаи, само че основното е, че учени, които се занимават с проучване на националната литература, история, просвета, с българското право, пък и с геология или земеделски тематики даже, отнасящи се единствено за родната ни територия, няма по какъв начин да се радват на всеобщ интерес откъм Scopus и Web of Science. А таман тези проучвания са най-важните в народен проект., би трябвало оценката за тях да е на различен принцип. Излиза, че новите правила дискриминират учените,
които се занимават с национална тема.
И ми прави усещане един прекомерно чудноват факт – и в междинното ни обучение, а в този момент и във висшето, ударите са все върху това, което се отнася за националната еднаквост на българите. Дали пък „ Америка за България “ примерно, чиито подопечни взеха интензивно присъединяване в осакатяването на стратегиите в междинното обучение, не е показала интерес и към това, което става в университетите ни.
Едно е несъмнено – условията явно са писани от представители на естествените науки, те са подобаващи за химици, физици, математици, само че са в ущърб на историци или на откриватели на литературата и езика,на правистите. Ще пострадат освен хуманитаристиката и публичните науки у нас, само че и цели университети от типичен вид. По каква логичност една обява в Scopus се счита априори за по-качествена от тази, която е оповестена в рецензиран български алманах? Затова преподавателите на доста места в страната започнаха да събират подписки срещу приемането на новите правила. Нищо чудно при по този начин написаните критерии даже доста от професорите, които за защитили дисертациите си и са се хабилитирали в доста по-взискателната и съответна за науката система на ВАК, да се окажат под изискуемата преграда от точки. И откакто предходната година от вузовете наложително бяха изхвърлени 1000 хабилитирани лица на възраст към 65 години, в този момент ще се окаже, че се е задала втора лустрация на качествени фрагменти от досегашната система. А младежите, които поемат попрището на знанието у нас, към този момент са прекомерно малко. Дали е изработен разбор да вземем за пример в какъв брой от висшите ни учебни заведения няма претенденти за докторантура?
До края на 2021 година акад. Николай Денков настояваше за напълно друга политика във висшето обучение - преструктуриране на системата, като всяко висше учебно заведение бъде ориентирано към тези посоки, които са обичайни за неговия профил и в които то е най-силно. Политика, даваща вяра за вярната посока, тъй като сега стопанска система да вземем за пример се преподава на… 39 места в страната - в 25 висши учебни заведения и 14 филиала. В случая количеството има малко общо с качеството, в случай че съдим по данните от Рейтинговата система на вузовете у нас.
Според данните на Национален статистически институт за настоящата образователна година пък, вузовете у нас даже са се умножили и в този момент са 54. Преподавателите в тях са 12 800 на главен трудов контракт, а преподават общо 20 695 души. Т.е. 7895 са така наречен летящи куфарни преподаватели, които образоват студенти на няколко места. И отново съгласно Рейтинговата система, има висши учебни заведения, в които над 48% от приключилите студенти работят на позиции, които не изискват висше обучение! Пари, хвърлени напразно за образованието им в общо 52 професионални посоки със стотици специалности. Затова промените в действителност би трябвало да стартират от подреждането на бранша – главно посредством съществени промени в системата за акредитация на висшите учебни заведения и за приема на студенти.
Не е ясно за какво министър Денков изостави желанието си за усъвършенстване на системата по посочения метод и потегли в напълно друга посока, която е сякаш тъкмо противоположната. В Народното събрание чакат второ четене ремонти в Закона за висшето обучение, съгласно които вузовете може да подписват между тях съглашения за взаимно образование на студенти. Вузът титуляр с програмна акредитация в обещано направление е координатор, той наложително поема първия учебен срок, а сътрудниците вземат участие с образование за най-малко половин образователна година.
Дипломите се подписват от ректора на водещото висше учебно заведение или от всички участващи като сътрудници ректори. Правилото „ парите следват студента “, т.е. порочното финансиране на вузовете съгласно броя студенти, се резервира. Може би на места ще се спести по някой лев от образованието в сродни факултети или катедри. Но от тези врътки, простете за израза, хаосът в системата ще стане цялостен. Контролът кой по какъв начин и къде образова ще бъде съвсем неосъществим. В последна сметка, вместо да се свият несвойствени посоки и даже висши учебни заведения, които демонстрират по-ниско качество, те просто ще бъдат прикрити зад това „ взаимно образование “ и ще продължат да си съществуват.
И още нещо доста значимо. Всичките промени и условия още веднъж се отнасят само за държавните висши учебни заведения. На процедура частните вузове отпадат дефинитивно от разпоредбите в Закона за висшето обучение и могат да си вършат каквото си желаят – от приема на студенти в каквито им хрумне посоки до атестирането на преподавателите и заемането на университетски длъжности. Освен че това е нонсенс в страна, която признава еднообразно дипломите от тях, това е и откровена неравнопоставеност по форма на благосъстоятелност и мотив да се оспорват наредбите.
Велиана Христова/ „ ЗЕМЯ”
След това обаче посредством преходните разпореждания е постановено изискване: първо атестирайте по нов метод преподавателите, пък по-късно ще дадем парите.
До 30 април Министерски съвет трябваше да утвърди методика с критерии и индикатори за атестирането и за заемане на университетските длъжности, след което висшите учебни заведения да я претворят в правилниците си, да създадат сложна оценка за качеството по професионални посоки и тогава да разпределят парите за заплатите. А годината си тече…
Възниква обаче юридически проблем - атестирането се прави съгласно наредбите на закон и не може да се трансформира от Министерски съвет. А този закон - за развиването на университетския състав (ЗРАС), споделя, че критериите за атестиране си ги дефинира самичък всеки от вузовете в правилника си.
Наложи се МОН да прибегне до ремонти в… правилника за приложение на ЗРАС. В уеб страницата на министерството са оповестени за публично разискване до 30 май два плана - за измененията в правилника към закона и за методиката и критериите, които ще бъдат одобрени от Министерски съвет. Това обаче основава нова правна бъркотия, тъй като съгласно Закона за висшето обучение (ЗВО) да вземем за пример, при две негативни атестации преподавателят се освобождава и срокът за последваща препоръка е на три години за нехабилитираните и 5 години за професори и доценти. Според новите правила обаче новата препоръка би трябвало да е след една година, което съгласно преподавателите не е задоволително, с цел да се изпълнят записаните в новия ред условия за брой изявления, управление на докторанти и прочие Освен това, законът за бюджета се отнася единствено за парите за 2022 година и няма по какъв начин посредством него да се открият трайни правила, отнасящи се за активността като цяло. За задачата като най-малко би трябвало първо да се направи корекция в ЗВО.
По принцип развиването на критериите за атестиране и заемане на университетски длъжности е за приветстване. Всички сме очевидци по какъв начин в последното десетилетие след премахването на ВАК вузовете по личните си локални критерии взеха да създават професори „ на кило “, след което стартира епична борба да бъдат въведени най-малко минимални национални критерии за заемането на всяка академична служба. Накрая това въпреки всичко стана, а в този момент явно се прави опит те да бъдат конкретизирани и написани в детайли. Както се знае обаче, пътят към пъкъла е застлан с благи планове. Огромно неодобрение провокират самите критерии и условия. В тях най-голямо преимущество и най-вече точки при оценяването носят изявленията в международните бази данни Scopus и Web of Science. За тях се дават 150 точки, до момента в който за издание на научни писания в други рецензирани издания – единствено 60 точки. Ако в доста посоки за професор са нужни 150 точки, то 130 от тях би трябвало да са от двете международни бази.
Според преподаватели, единствено за публикуването на една публикация в тях са нужни над 1000 евро, а нашите преподаватели и учени такива пари не могат да си разрешат. Пък и може ли количественият индикатор в науката да се слага преди всичко и да зависи от пари, недоволстват във висшите учебни заведения.
Най-големият проблем обаче е за филантропичните и публичните науки
В цитираните международни бази данни изявленията са основно от региона на естествените науки и математиката, където ученият би трябвало наложително да е в час със международното развиване на съответната област и да има приноси в нея. Но какъв брой изявления в Scopus и Web of Science може да се чакат от откривател, който изследва наследството на Константин Фотинов да вземем за пример, или – с цел да сме в крайник с днешното крадене на историята ни – на Охридската книжовна школа да речем. На не един теоретичен конгрес у нас е било подчертавано, че в днешната Северна Македония да вземем за пример страната отпуска луди пари на историчарите, с цел да превеждат опусите си и да ги популяризират по света. У нас такова нещо няма. Нашите хуманитаристи превеждат научните си писания с големи старания поради по принцип доста едва финансираната ни просвета – на последно място сме в Европейски Съюз по % от Брутният вътрешен продукт за просвета.
По думите на министър Николай Денков в изявление по БНР, новите правила се вкарват за повишение на качеството на преподаване и на изследователската активност и съпротивата идва от такива висши учебни заведения, в които 70 % от преподавателите не покриват поставените условия. Може да има и такива случаи, само че основното е, че учени, които се занимават с проучване на националната литература, история, просвета, с българското право, пък и с геология или земеделски тематики даже, отнасящи се единствено за родната ни територия, няма по какъв начин да се радват на всеобщ интерес откъм Scopus и Web of Science. А таман тези проучвания са най-важните в народен проект., би трябвало оценката за тях да е на различен принцип. Излиза, че новите правила дискриминират учените,
които се занимават с национална тема.
И ми прави усещане един прекомерно чудноват факт – и в междинното ни обучение, а в този момент и във висшето, ударите са все върху това, което се отнася за националната еднаквост на българите. Дали пък „ Америка за България “ примерно, чиито подопечни взеха интензивно присъединяване в осакатяването на стратегиите в междинното обучение, не е показала интерес и към това, което става в университетите ни.
Едно е несъмнено – условията явно са писани от представители на естествените науки, те са подобаващи за химици, физици, математици, само че са в ущърб на историци или на откриватели на литературата и езика,на правистите. Ще пострадат освен хуманитаристиката и публичните науки у нас, само че и цели университети от типичен вид. По каква логичност една обява в Scopus се счита априори за по-качествена от тази, която е оповестена в рецензиран български алманах? Затова преподавателите на доста места в страната започнаха да събират подписки срещу приемането на новите правила. Нищо чудно при по този начин написаните критерии даже доста от професорите, които за защитили дисертациите си и са се хабилитирали в доста по-взискателната и съответна за науката система на ВАК, да се окажат под изискуемата преграда от точки. И откакто предходната година от вузовете наложително бяха изхвърлени 1000 хабилитирани лица на възраст към 65 години, в този момент ще се окаже, че се е задала втора лустрация на качествени фрагменти от досегашната система. А младежите, които поемат попрището на знанието у нас, към този момент са прекомерно малко. Дали е изработен разбор да вземем за пример в какъв брой от висшите ни учебни заведения няма претенденти за докторантура?
До края на 2021 година акад. Николай Денков настояваше за напълно друга политика във висшето обучение - преструктуриране на системата, като всяко висше учебно заведение бъде ориентирано към тези посоки, които са обичайни за неговия профил и в които то е най-силно. Политика, даваща вяра за вярната посока, тъй като сега стопанска система да вземем за пример се преподава на… 39 места в страната - в 25 висши учебни заведения и 14 филиала. В случая количеството има малко общо с качеството, в случай че съдим по данните от Рейтинговата система на вузовете у нас.
Според данните на Национален статистически институт за настоящата образователна година пък, вузовете у нас даже са се умножили и в този момент са 54. Преподавателите в тях са 12 800 на главен трудов контракт, а преподават общо 20 695 души. Т.е. 7895 са така наречен летящи куфарни преподаватели, които образоват студенти на няколко места. И отново съгласно Рейтинговата система, има висши учебни заведения, в които над 48% от приключилите студенти работят на позиции, които не изискват висше обучение! Пари, хвърлени напразно за образованието им в общо 52 професионални посоки със стотици специалности. Затова промените в действителност би трябвало да стартират от подреждането на бранша – главно посредством съществени промени в системата за акредитация на висшите учебни заведения и за приема на студенти.
Не е ясно за какво министър Денков изостави желанието си за усъвършенстване на системата по посочения метод и потегли в напълно друга посока, която е сякаш тъкмо противоположната. В Народното събрание чакат второ четене ремонти в Закона за висшето обучение, съгласно които вузовете може да подписват между тях съглашения за взаимно образование на студенти. Вузът титуляр с програмна акредитация в обещано направление е координатор, той наложително поема първия учебен срок, а сътрудниците вземат участие с образование за най-малко половин образователна година.
Дипломите се подписват от ректора на водещото висше учебно заведение или от всички участващи като сътрудници ректори. Правилото „ парите следват студента “, т.е. порочното финансиране на вузовете съгласно броя студенти, се резервира. Може би на места ще се спести по някой лев от образованието в сродни факултети или катедри. Но от тези врътки, простете за израза, хаосът в системата ще стане цялостен. Контролът кой по какъв начин и къде образова ще бъде съвсем неосъществим. В последна сметка, вместо да се свият несвойствени посоки и даже висши учебни заведения, които демонстрират по-ниско качество, те просто ще бъдат прикрити зад това „ взаимно образование “ и ще продължат да си съществуват.
И още нещо доста значимо. Всичките промени и условия още веднъж се отнасят само за държавните висши учебни заведения. На процедура частните вузове отпадат дефинитивно от разпоредбите в Закона за висшето обучение и могат да си вършат каквото си желаят – от приема на студенти в каквито им хрумне посоки до атестирането на преподавателите и заемането на университетски длъжности. Освен че това е нонсенс в страна, която признава еднообразно дипломите от тях, това е и откровена неравнопоставеност по форма на благосъстоятелност и мотив да се оспорват наредбите.
Велиана Христова/ „ ЗЕМЯ”
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ