Законът за енергийната ефективност, одобрен от германското правителство миналия месец,

Законът за енергийната успеваемост, утвърден от немското държавно управление предишния месец, може да се трансформира в " палач " на икономическия напредък на страната, написа президентът на мюнхенския стопански институт " Ифо " (ifo) Клеменс Фуeст в позиция, изпратена до. " Законът не контролира енергийната успеваемост – той лимитира цялото ползване на сила в страната ", предизвестява Фуест. Законът планува от 2024 година да бъдат неразрешени множеството типове нови отоплителни системи, захранвани с нафта или природен газ. Крайното ползване на сила в Германия би трябвало да бъде понижено с към 22 % до края на десетилетието спрямо актуалната година. Ако енергийната успеваемост продължи да пораства с темповете, следени в предишното, тази цел ще изисква стопанската система да се свие с 14 %, твърди още Фуест. И в случай че желаеме стопанската система да продължи да пораства, както се очакваше, енергийната успеваемост ще би трябвало да се усили фрапантно за в бъдеще, като ще би трябвало да нараства три пъти по-бързо, в сравнение с през последните няколко години. " Дали силата идва от климатично неутрални източници, като вятър и слънце, или от изкопаеми горива, не се взема поради ", сигнализира икономистът. По думите му от 2008 година до 2021 година успеваемостта на потреблението на сила в Германия се е увеличавала с 1,4 % на година. Въпреки това, при консервативното допускане, че немският БВП ще пораства с 1,2 % на година до 2030 година, общото ползване ще спадне единствено с 2,5 %, а не с 22 %, както е заложено в закона. Според Фуест напредъкът в успеваемостта ще би трябвало да се утрои, достигайки годишен ритъм на повишаване до 4 %, само че " това надали наподобява постижимо ". Той разкритикува и проекта на федералното държавно управление да употребява дотации, с цел да бъде по-изгодна цената на електрическата енергия за промишлените консуматори, което би нараснало потреблението. " Всичко това основава усещането, че енергийната политика е изгубила своята ориентировка ", приключва Фуест.