Законът за енергетиката, вече изменян 7-8 пъти тази година, отново

Законът за енергетиката, към този момент изменян 7-8 пъти тази година, още веднъж провокира търкания сред държавното управление и бизнеса. Поводът в този момент са поредна порция промени, които Министерският съвет вкара в Народното събрание по нормалния за ръководещите заобиколен метод – посредством преходните и заключителните разпореждания на напълно друг законопроект, в тази ситуация –.

Чрез поправките се вкарва опцията за създаване на затворени енергийни мрежи в парковете, които ще разпределят ток и газ на разположените в тях бизнес потребители. Операторите на затворените мрежи ще се разполагат върху територии, на които към този момент са лицензирани други оператори на електро- или газови мрежи. За да се освободи място за бъдещите снабдители в парковете, Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) ще получи правото да инициира промени на настоящите лицензии, от които да бъдат изключени индустриалните зони – както съществуващите, по този начин и бъдещите.

Едно и също лице ще може да получи лицензия както за затворена електроразпределителна мрежа, по този начин и за затворена газоразпределителна мрежа. Цените, на които ще придвижват и доставят сила затворените мрежи, няма да се утвърждават от КЕВР. Освен индустриални консуматори, операторите на затворени мрежи ще могат да доставят и битови клиенти – в случай че са дребен брой (без да се прецизира какъв брой точно), работят за ползвател на съответната затворена мрежа и се намират на територията на индустриалната зона.

В претекстовете към проектозакона нищожно е обяснено, че със основаването на затворените енергийни системи не се прави нищо друго, с изключение на да се привнесат в българското законодателство наставления на Европейски Съюз за природния газ и за електрическата енергия. По същия метод разясниха въпроса и представителите на енергийното министерство на взаимното съвещание на парламентарните енергийна и икономическа комисии, отдадено на плана, което се организира в сряда.

БИЗНЕСЪТ – НА НОЖ

По напълно друг метод посрещнаха новите разпореждания участниците в полемиката от бизнеса и неправителствения бранш. " Българска асоциация Природен газ "  обяви в своето мнение, че със законовите промени се " лишава голям евентуален пазар от операторите на електро- и газоразпределителните мрежи ". " Подобно жестоко изземване на дадени права всъщност съставлява едностранно нарушаване на контракт – контракта, който съответните вложители са подписали с страната, с който против приемане на изключителни права за избрана територия са се заели с милиардни вложения и то под регулацията на КЕВР ", посочи асоциацията. И предизвести, че затворените мрежи ще лишат настоящите оператори от огромни клиенти, което ще заплаши възвръщаемостта на направените вложения и ще ги принуди да търсят компенсации с искове в интернационалните арбитражи.

Опасения, че ще се стигне до изземване на бизнес от настоящи вложители, показват и трите огромни електроразпределителни предприятия (ЕРП) – ЧЕЗ, Енерго-Про и ЕВН. Тревожи ги и фактът, че операторите на затворените мрежи няма да се подчиняват на същите строги регулации, които работят по отношение на настоящите оператори – даже във връзка с цените, на които оферират своите услуги. Това състояние ЕРП-тата дефинират като дискриминационно по отношение на себе си, както и по отношение на своите клиенти, за които предсказват, че ще им се наложи да заплащат повече. А за потребителите на затворените мрежи – че може да се окажат без опция да изберат своя снабдител на ток, както либерализацията на пазара допуска, че могат да създадат.

От неправителствената организация " Институт за енергиен мениджмънт "  смятат, че единственото, което ще направи законопроектът в сегашния му тип е да се „ основат предпоставки за дълги и непрекъснати разногласия сред страната посредством нейните институции и лицензиантите в региона на енергетиката, по този начин и съответно сред операторите на мрежи и съответните консуматори на сила ”.

И ЕНЕРГИЙНИЯТ РЕГУЛАТОР КРИТИКУВА

Проектът не се хареса и на КЕВР. Шефът на комисията Иван Иванов уточни, че законодателното предложение разрешава на " неустановен кръг лица ", които имат уреди, позволяващи систематизиране на ток или газ, да се възползват от опцията да придобият статут на промишлен парк, в това число да изискат да им се издадат лицензии за систематизиране на сила в затворени мрежи. По този метод в действителност се заобикалят строгите условия – за финансови, механически и човешки запаси, които кардинално са планувани в Закона за енергетиката за осъществяване на сходни действия.

А ДЕПУТАТИТЕ СА РАЗДЕЛЕНИ

Както се очакваше, позициите на депутатите по отношение на проектозакона се разделиха съгласно партийните им лоялности. Управляващите от ГЕРБ и " Обединени патриоти "  го поддържаха, което се оказа задоволително, с цел да мине на първо четене в двете комисии. Валентин Николов от ГЕРБ – ръководителят на енергийната комисия, призна, че главните противоречиви моменти в плана идват от наредбите, засягащи енергетиката. И даде обещание, че ще се отдели оптимално дълго време за разискването им.

От Българска социалистическа партия се въздържаха. Социалистите акцентираха, че сходни промени би трябвало да влязат в Народното събрание в обособен законопроект, който след това да се съгласува с новия Закон за индустриалните паркове. Въпреки това обаче обявиха, че ще вземат участие с оферти сред първо и второ четене.