Заклеймяването (жигосването с нажежено желязо) в миналото било широко практикувано

...
Заклеймяването (жигосването с нажежено желязо) в миналото било широко практикувано
Коментари Харесай

Клеймото на Жана Ламот

Заклеймяването (жигосването с нажежено желязо) в предишното било необятно практикувано в доста страни по света. Франция не била изключение. Но това се прилагало основно за елементарните хора. Жигосването на представители на висшето общество се правило извънредно рядко. Един благородник трябвало да извърши нещо извънредно неприятно, с цел да се подложи на сходен тип наказване.

Но имало една жена, и то графиня – Жана Ламот (1756-1791), която носела на рамото си жигосана латинската писмен знак V. Това е първата писмен знак на думата voleuse – „ крадла “. Как благородната дама стигнала до такава присъда?

Жана Ламот била авантюристка по природа. Сред предците й бил известният Анри дьо Сент-Реми, офциално считан за противозаконен наследник на френския крал Анри II Валоа. Но това не му донесло доста пари. Той починал през 1621 година, без да остави благосъстояние на своите потомци.

 

Затова Жана се родила в оскъдно семейство. Девойката дълго време не могла да се ожени. Била прекомерно бедна и не се намирал мъж, които да я изиска за брачна половинка. Едва през 1780 година срещнала подобен човек. Това бил граф Ламот, който служел в персоналната армия на граф д`Артоа. За него бил по-важно ситуацията на жена му, нейният доблестен генезис. И защото Жана била от отклонение на династията Валоа, изборът му паднал върху нея.

През 1781 година графът завел младата си брачна половинка в Париж. Там новоизпечената графиня бързо се уредила да влезе в кралския двор. Но триумфът трябвало да бъде вкоренен и Жана Ламот си намерила влиятелен настойник. Това бил кардинал Луи дьо Роган (1734-1803). Покровителството означавало интимна връзка. Графинята и кардиналът станали любовници. Тогава Жана решила да забогатее внезапно и провела спекулация, която влезнала в историята като „ колието на кралицата “.

Предишният крал Людовик XV бил поръчал на парижките бижутери Бемер и Басанже първокласно диамантено колие за една от фаворитките си. Но Людовик XV починал и колието останало непотърсено. Бижутерите предложили на новата кралица – Мария-Антоанета, да го купи. Но тя отказала, тъй като брачният партньор й, Людовик XVI, не можел да отдели голямата сума за тази скъпа джунджурия.

И ето, че Жана Ламот решила с машинация да присвои колието и в момент да стане най-богатата жена в Европа. Но всичко зависело от кардинала.

След като Людовик XVI пристигнал на власт, Роган изгубил предходното си въздействие. Искал да се срещне с Мария-Антоанета, с цел да откри положителни връзки с нея и да се издигне още веднъж. Именно това негово предпочитание решила да употребява лукавата графиня Ламот. Тя споделила на своя ухажор, че неотдавна се е сприятелила с кралицата и по тази причина може да му помогне за организирането на срещата. Предложила му да напише писмо до кралицата – и кардиналът незабавно го сторил.

Отговорът пристигнал бързо. Кралицата му определила среща, само че вечер и в парк без очевидци, защото Нейно величество желала да разиска доста значим персонален въпрос.

Но писмото въобще не било от кралицата. Написали го мошеници от компанията на Жана Ламот и подозрително известния граф Калиостро, измежду които имало майстори в подправянето на почерци и подписи.

Срещата с подправената кралица се състояла в парка Версай късно вечерта. В ролята на Нейно Величество била съучастничката на Жана, шивачката Никол Леге. Тя пристигнала на срещата в дълго покривало с качулка, която скривала половината от лицето й. Кардиналът решил, че пред него е същинската Мария-Антоанета. Тя споделила, че желае да купи първокласното колие от бижутерите, само че се нуждаела от медиатор, на който да може да разчита изцяло. Кралицата връчила на кардинала кредитни записи на обща стойност 1 милион и 200 хиляди ливри. Останалата част от парите поискала да заплати в брой, като дала обещание след това да даде половината от сумата, а другата половина щяла да се счита като неин хонорар за кралските услуги.

Възстановка на истинското украшение от фамозната спекулация с диамантената огърлица. Снимка: Уикипедия

Кредитните записи били подправени като самата кралица. Но Луи дьо Роган повярвал. Кардиналът отишъл при бижутерите, показал се за доверено лице на Нейно величество и декларирал, че желае да купи колието. Платил 400 хиляди ливри, а за останалата част от сумата дал кредитните записи с разнообразни периоди на заплащане. Бижутерите му продали колието, а Луи дьо Роган го предал на графиня Ламот с цялостна убеденост, че тя ще го даде на кралицата. Но авантюристката почнала да човърка диамантите един по един, да ги продава и да води луксозен живот.

Това траяло до август 1785 година, когато пристигнал срокът за заплащане по първия кредитен запис. Бижутерите не получили пари и се обърнали персонално към кралицата. Тя дала отговор, че не знае за никакво колие, а кардинал Луи дьо Роган в никакъв случай не бил нейно доверено лице.

Кардиналът бил неотложно задържан. Той насочил следствието към любовницата си, и Жана Ламот попаднала в Бастилията. Били задържани и неколцина други от измамниците, в това число граф Калиостро. През май 1786 година съдът произнесъл сурова, само че обективна присъда. Луи дьо Роган, Калиостро и другите аферисти били изгонени от Париж.

Но Жана получила оптимално наказване. Тя била обществено бичувана на площад „ Грев “ в Париж, а по-късно палачът я жигосал с буквата „ V “ върху рамото. После я откарали в пандиза, където трябвало да остане до гибелта си. Откраднатото колие в никакъв случай не било намерено.

Но в аферата взел участие и самият граф Ламот. Заедно с колието той избягал от Париж в Лондон. Там продал няколко диаманта от украшението и с парите подкупил защитата на пандиза. Пазачите помогнали на жигосаната графиня да избяга и авантюристката скоро се озовала в Лондон.

Там умерено живяла със брачна половинка си и даже съумяла да напише записки.  Естествено, в тях се показва за изцяло почтена.

Източник: iskamdaznam.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР