Репродукция на ръкописа на Петър Богдан е изложен в Националния археологически музей
Репродукция на ръкописа на Петър Богдан „ За древността на бащината земя и за българските каузи “ от 1667 година е бъде показан в Националния археологически музей до 22 септември, съобщи Българска телеграфна агенция.
Оригиналното заглавие на латински е „ De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas “ („ За древността на бащината земя и за българските каузи към неговите сънародници “). Това е най-ранният прочут труд по история на България, предшестващ с към век написаната в 1761 година от католическия отец Блазиус Клайнер „ История на България “ и труда „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски от 1762 година Целта на труда на Петър Богдан е да активизира поддръжка в тогавашна католическа Европа за освобождението на България от османско иго.
Текстът, съдържащ към 200 страници, е в неопределеност до 1979 година Тогава някъде из архивите на Ватикана Божидар Димитров открива 9 страници дубликат от историята – на тях бил уводът и някоко налколко глави. През 2017 година в университетската библиотека на италианския град Модена от проф. Лилия Илиева е открит и целият оригинал. През 2020 година е публикуван като книга клише от Университетско издателство „ Неофит Рилски “ и от Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “ с превод на български и мнения от доктор Цветан Василев.
Изложбата, в чиято експозиция е включена репродукцията на ръкописа на Петър Богдан, е отдадена на 155-годишнината на Българската академия на науките и 145-годишнината на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “.
Ето какво споделя Божидар Димитров за Петър Богдан Бакшев (1601–1674) в едноименния си труд, отдаден на видния наш просветник:
Илюстрация: Wikimedia Commons
Оригиналното заглавие на латински е „ De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas “ („ За древността на бащината земя и за българските каузи към неговите сънародници “). Това е най-ранният прочут труд по история на България, предшестващ с към век написаната в 1761 година от католическия отец Блазиус Клайнер „ История на България “ и труда „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски от 1762 година Целта на труда на Петър Богдан е да активизира поддръжка в тогавашна католическа Европа за освобождението на България от османско иго.
Текстът, съдържащ към 200 страници, е в неопределеност до 1979 година Тогава някъде из архивите на Ватикана Божидар Димитров открива 9 страници дубликат от историята – на тях бил уводът и някоко налколко глави. През 2017 година в университетската библиотека на италианския град Модена от проф. Лилия Илиева е открит и целият оригинал. През 2020 година е публикуван като книга клише от Университетско издателство „ Неофит Рилски “ и от Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “ с превод на български и мнения от доктор Цветан Василев.
Изложбата, в чиято експозиция е включена репродукцията на ръкописа на Петър Богдан, е отдадена на 155-годишнината на Българската академия на науките и 145-годишнината на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “.
Ето какво споделя Божидар Димитров за Петър Богдан Бакшев (1601–1674) в едноименния си труд, отдаден на видния наш просветник:
Роденият преди 400 години в Чипровец Петър Богдан Бакшев ще има необикновенна за един българин орис. Получил високо за времето си обучение в Рим през 1643 година той ще стане глава на българите католици откакто бъде назначен от Папата за архиепископ на София. Пламенен български родолюбец, Петър Богдан ще реализира с цялата си активност по този начин нареченото от учените-историци Ранно Възраждане на българския народ.
Петър Богдан възвръща българските католически епархии и по този начин обрисува бъдещите политически граници на България, включващи Мизия, Тракия и Македония.Той е основател на революционната българска организация, която ще вдигне през 1688 година освободителното Чипровско въстание.
Плодотворна е и научната и литературната активност на софийския архиепископ. Петър Богдан е създател на „ История на България “ (1667 г.), предхождаща с близо 100 години „ История славянобългарска “ на отец Паисий; „ История на Охрид - столица на България “; „ Хроника за моравската задача на Св. Св. Кирил и Методий “.
Най-сетне той сформира в 1643 година и първия български герб.
Илюстрация: Wikimedia Commons
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ




