Дървета, оцелели след ада в Хирошима, носят послание за мир
Около 140 000 души са убити и над 60 000 здания са унищожени или развалени единствено за момент след взривяването на атомната бомба, хвърлена върху Хирошима в последните дни на Втората международна война. Сред разхвърляните трупове и руините обаче оцеляват искрици живот. Няколко дървета съумяват да оцелеят в сърцето на Хирошима, упорствайки като безмълвни очевидци на ужасите на нуклеарните оръжия.
В тревист парк по поречието на река Хонкава в квартал Нака-ку може да се види плачеща върба (Salix babylonica), която е била засадена доста преди началото на Втората международна война. Намира се единствено на 370 метра от фокусната точка на бомбата, необичайния Т-образен мост Аиои, набелязан за цел заради обстоятелството, че се вижда ясно от огромна височина. Въпреки че стволът на върбата се пречупва при гърмежа на бомбата на Little Boy, дървото е живо и до през днешния ден.
Това оповестяват от Green Legacy Hiroshima – съдружие на жители, учени и политици, които честват мира с празнувания на многочислените дървета, оживели след атомната бомбардировка на града. Идеята им е с описа за тези дървета, както и с наличието си до тях, да изразят ясната си позиция против войната и нуклеарните оръжия, както и извърнат вниманието на обществеността върху непреходната хубост на природата.
Оцелелите дървета са известни като hibakujumoku. Думата hibaku на японски значи „ обстрелван с атомна бомба “, а jumoku е „ дървета и шубраци “.
Организацията поддържа деен лист от 62 растения, ситуирани в Хирошима. Сред тях с изключение на плачещите върби са и доста други типове – великански камфорови дървета, плодоносни японски дървета, божествен ябълки, евкалипти и емблематичните череши „ Йошино “.
Подобна самодейност има и в Нагасаки, другият японски град, ударен от атомна бомба през август 1945 година Проектът Нагасаки Кусуноки се грижи за минимум 50 растителни типа, които се намират в радиус 4 километра от центъра на бомбата.
Много от оживелите растения имат травматични белези от детонацията на бомбата, от пламъците и радиоактивните утайки. Въпреки това, те към момента стоят толкоз горди, колкото постоянно.
Дърветата са релативно устойчиви на радиация, споделят учените. Тополата да вземем за пример може да устоят до 50 Gy с малко проблеми, до момента в който хората умират и от едноцифрени дози. Чувствителните типове може да загинат или да имат проблеми с растежа, само че някои типове дървета са извънредно устойчиви и оживяват даже след безмилостно прекършване.
Друга част от задачата на Green Legacy Hiroshima включва изпращане на семена и фиданки от
хибакуюмоку до други елементи на света, в това число Съединени американски щати и Обединеното кралство. Учените от сдружението пресметнали, че потомците на дърветата, бомбардирани с атомна бомба, сега порастват в минимум 40 страни по цялата планета, разпространявайки обръщение за вяра и мир.
Източник
В тревист парк по поречието на река Хонкава в квартал Нака-ку може да се види плачеща върба (Salix babylonica), която е била засадена доста преди началото на Втората международна война. Намира се единствено на 370 метра от фокусната точка на бомбата, необичайния Т-образен мост Аиои, набелязан за цел заради обстоятелството, че се вижда ясно от огромна височина. Въпреки че стволът на върбата се пречупва при гърмежа на бомбата на Little Boy, дървото е живо и до през днешния ден.
Това оповестяват от Green Legacy Hiroshima – съдружие на жители, учени и политици, които честват мира с празнувания на многочислените дървета, оживели след атомната бомбардировка на града. Идеята им е с описа за тези дървета, както и с наличието си до тях, да изразят ясната си позиция против войната и нуклеарните оръжия, както и извърнат вниманието на обществеността върху непреходната хубост на природата.
„ Осъзнах, че дърветата са необикновено значими, защото могат да се употребяват за сливане на дела и хрумвания, за покачване на разнообразни въпроси, в това число историята и естествената среда, отхвърлянето на войната и очакванията за унищожаване на нуклеарните оръжия “, съобщи доктор Насрин Азими, старши консултант в Института за образование и проучвания на Организация на обединените нации, който е измежду съоснователите на Green Legacy Hiroshima.„ Дърветата следят метода, по който живеем – те помнят всичко, което се е случило досега, и го споделят с нас под формата на известие “, изяснява доктор Азими.
Оцелелите дървета са известни като hibakujumoku. Думата hibaku на японски значи „ обстрелван с атомна бомба “, а jumoku е „ дървета и шубраци “.
Организацията поддържа деен лист от 62 растения, ситуирани в Хирошима. Сред тях с изключение на плачещите върби са и доста други типове – великански камфорови дървета, плодоносни японски дървета, божествен ябълки, евкалипти и емблематичните череши „ Йошино “.
Подобна самодейност има и в Нагасаки, другият японски град, ударен от атомна бомба през август 1945 година Проектът Нагасаки Кусуноки се грижи за минимум 50 растителни типа, които се намират в радиус 4 километра от центъра на бомбата.
Много от оживелите растения имат травматични белези от детонацията на бомбата, от пламъците и радиоактивните утайки. Въпреки това, те към момента стоят толкоз горди, колкото постоянно.
Дърветата са релативно устойчиви на радиация, споделят учените. Тополата да вземем за пример може да устоят до 50 Gy с малко проблеми, до момента в който хората умират и от едноцифрени дози. Чувствителните типове може да загинат или да имат проблеми с растежа, само че някои типове дървета са извънредно устойчиви и оживяват даже след безмилостно прекършване.
Друга част от задачата на Green Legacy Hiroshima включва изпращане на семена и фиданки от
хибакуюмоку до други елементи на света, в това число Съединени американски щати и Обединеното кралство. Учените от сдружението пресметнали, че потомците на дърветата, бомбардирани с атомна бомба, сега порастват в минимум 40 страни по цялата планета, разпространявайки обръщение за вяра и мир.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ