3 вида мъка, за които никой не говори
Загубата на човек, който в миналото сме познавали
Понякога хората, които обичаме, се трансформират доста. Все още са в живота ни, само че не по метода, който помним или по който в миналото сме ги познавали. Психическо заболяване, да вземем за пример деменция, може да е повода за смяна у хората. При деменцията индивидът е към момента с нас, само че не е оня, който сме познавали преди.
Връзките, които ни държат дружно, общите мемоари и даже характерът към този момент ги няма. Понякога измененията могат да бъдат стъписващи.
Майката на една от моите клиентки е израснала в сегрегирания Юг. Дъщеря ѝ беше горда, че тя е била деен участник в придвижването за цивилен права, въпреки че по този метод е изгубила другари и е отблъснала семейство си. Майка ѝ с горделивост разказвала историята по какъв начин като младо момиче предиздвикала цялата си черква, цялостна единствено с бели хора, да се засрами по време на общите служби.
Въпреки това, когато дамата получила деменция, почнала да употребява расистки прилагателни. Езикът ѝ освен шокирал щерка ѝ, само че подложил на подозрение същинските вярвания на майка ѝ. Наистина ли е била оня прогресивен човек, който е вярвала, че е?
Друга болест също може да сътвори сходно възприятие за загуба. Мозъчно увреждане в резултат на контузия може да повреди всички равнища на ментална функционалност. Може да скърбим за хора, които потъват в душевно заболяване, алкохолизъм или наркомания. Положителните промени също може да предизвикат тъга – когато индивидът, който сме познавали и обичали, стане друг.
При Тристан по този начин се беше получило с религиозното събуждане на брат му. Първоначално бил благополучен, че е намерил своята религия, въпреки да била малко мощна за неговите разбирания. Но след това на Тристан му било мъчно да поддържа връзка с преродения си брат, който не желал към този момент да пият по бира и единствено проповядвал на фамилията си.
Абигейл също беше горда, че мъжът ѝ се е включил към Анонимните алкохолици след дълга битка с пристрастяването, което съвсем разрушило брака им. И въпреки всичко, на нея ѝ липсват „ хората, местата и нещата “ – изключително играта на дартс в клуба, който сега брачният партньор ѝ заобикаля, с цел да остане изтрезнял. Даже чествали Нова година в мазето на една черква на празненство без алкохол, подкрепено от локалния АА клуб. Аби се гордее със брачна половинка си и поддържа напъните му да остане изтрезнял, въпреки че тя персонално скърби за някои страни на предходния им живот.
Загубата на човек, който към момента не сме изгубили
Преждевременната тъга е термин, който се свързва с тъгата, която изпитваме за някой с терминално заболяване. Приятели, семейство и хора, които поставят грижи за болния, постоянно я изпитват като очакване на неизбежната гибел. Тези загуби са съществени. Влошаването на здравето – даже предвиждането за това – покрепено от диагноза, може да е извор на тъга освен за диагностицирания човек, само че и за обичаните му хора.
Губим света, който одобряваме за даденост. Всички наши проекти, мисли, усеща за бъдещето – даже възприятието ни за сигурност и сигурност, са провокирани в една такава обстановка. Бъдещето, което следва, не е това, което преди време сме си представяли. За Крейг диагнозата рак на панкреса на брачната половинка му е отмила фантазиите им за пътувания по света, когато се пенсионират, и за преместването им в Тоскана в някакъв миг. Когато се задълбочава всяка една болест, ние продължаваме да усещаме, че губим още и още неща и да скърбим един за различен.
Загубата на индивида, който сме били
Наскоро чаках учебния рейс дружно с внуците ми и дочух един млад комшия да се оплаква на майка си, че към този момент е бил на градина през вчерашния ден. Майка му търпеливо му изясни, че в този момент ще върви пет дни в седмицата на детска градина. Момчето я погледна с отчаяние и сълзи в очите. „ Това трансформира всичко! “ , проплака то.
Така е. Всичко се трансформира, когато порастваме. Някои промени понасяме в придвижване, само че други ни засягат надълбоко. Замислете се за раждането на дете. Може и да сте чакали това събитие с години и да сте преизпълнени с наслада. Но и знаете, че в този момент животът ще е различен; през идващите няколко десетилетия персоналната ви независимост ще бъде лимитирана, а за къс интервал от време – и сънят ви.
Всеки преход в живота ни – без значение какъв брой позитивен – си има и нещо прикрито. Тръпката от това, че сте минали изпита по кормуване и сте си взели шофьорската брошура има толкоз доста значение – белег е и за достижение, и за зрялост, които дават обещание независимост и завършения. А в този момент си представете болката и тъгата, в случай че поради възраст или заболяване сте принудени да се разделите с тази брошура и всичко, което значи тя.
Запомнете: скръбта не всеки път е поради гибел, само че постоянно е обвързвана с обвързаност и разлъка. Често хората изпитват надълбоко и мощно страдалчество, без да са се изправяли лице в лице със гибелта на непосредствен. Нещо повече, в тези случаи на неотчетени загуби, постоянно тъгата ни не трябва регистрирана и от близките. Но човек може да скърби за всякаква загуба, за всяко място или човек, към които сме изпитвали обвързаност – няма лист, който да обхване всички благоприятни условия.
За да се справите с тъгата, може и да се наложи да си намерите доверени хора, съветници, групи за взаимопомощ, които могат да окажат поддръжка. Но на първо място би трябвало да сте наясно с тъгата си. Да си позволите да осъзнаете, че страстите ви са смислени, е единственият метод, по който може да се почувствате по-добре. Не сте единствените, които са страдали в сходни обстановки. И не сте сами.
