Ирак се приближава до нова катастрофа
Заглавията както на близкоизточните, по този начин и на международните медии са цялостни с следващата политическа рецесия в Ирак. Макар че в действителност рецесията в люлката на цивилизациите е перманентна след намесата през 2003 година на съдружните сили, водени от Вашингтон, и свалянето на режима на Саддам Хюсеин.
Преди да приказваме за непрекъснатите проблеми, породени от „ проклятието на чичо Сам “, дано се опитаме да разберем сегашната фаза на дестабилизирането на политическата система в Ирак. Политическата рецесия избухна с началото на митингите през октомври 2019 година, когато високите равнища на корупция, безработица и растящите цени на храните и потребителските артикули извършиха улиците на Багдад и други огромни градове в страната с десетки хиляди стачкуващи. Те настояха за промени, които да доведат до увеличение на техния разцвет и стабилизиране на страната, която е четвъртата по величина в света по потвърдени ресурси от нефт.
Месеци на манифестации доведоха до насрочването на предварителни парламентарни избори за октомври 2021 година В резултат политическите сили, които се смятат за свързани със прилежаща Ислямска република Иран, бяха победени, а шиитският политик Муктада ас-Садр стана победител в изборните процеси. Алиансът на проиранските политически партии „ Координационна конструкция “, управителен от някогашния министър председател Нури ал-Малики, не призна изборните резултати, а самият Ас-Садр и неговите поддръжници се провалиха в опитите си да образуват съдружно болшинство с кюрдски и сунитски партии, след което прикани поддръжниците си да подадат оставки.
Правото за сформиране на ново държавно управление мина към опозиционната на Ас-Садр " Координационна конструкция ", която искаше да назначи нов министър-председател, само че садристите не можаха да разрешат това и навлязоха в " зелената зона " на Багдад, с цел да завладяват Народното събрание. Протестите продължиха към седмица, като приключиха с апела на Ас-Садр към последователите си неотложно да изоставен " зелената зона " и да спрат митингите. Всичко това не е изненада за осведомените с политическата обстановка в Ирак, защото садристите организираха сходни митинги през 2016 и 2018 година
През последните години Ас-Садр доста укрепи политическия си престиж измежду елементарните иракчани, които са изтощени от консоциативната народна власт (системата, фокусирана върху ползите на националните малцинства), която е в основата на иракския политически модел. Муктада ас-Садр е прочут с това, че е срещу както западното, по този начин и иранското въздействие върху политическите процеси в Ирак. Той е непосредствен с иракската улица, която е мощно раздразнена от етно-религиозната борба в страната, изострила се още повече след намесата на съдружните сили през 2003 година
Тази негова известност измежду иракчаните нане беше задоволителна, с цел да повлияе на политическите процеси в страната. И по този начин, на 29 август духовният ментор на садристите Марджаа Кадхим ал-Хаери, към който се ориентира още бащата на Ас-Садр, разгласи, че подава оставка по здравословни аргументи и прикани народа да се концентрира върху духовния водач на Иран, аятолах Али Хаменей и неговите учения. Трябва да се означи, че тази обстановка е казус, защото Марджаа обичайно остава подобен до гибелта си през тринадесетте века на битие на шиитския ислям.
Оттеглянето наАл-Хаери донесе избрани проблеми на Ас-Садр и ясно сподели силата на иранското въздействие върху политическите процеси в Ирак. Разрешаването на тази фаза от политическата рецесия в страната обаче значително беше повлияно от безмълвната интервенция на една от най-авторитетните фигури на актуален Ирак - духовният лидер на шиитите от арабския свят, 92-годишният Али Ас-Систани, който постоянно е служил като самобитен стабилизатор на комплицираните взаимоотношения сред шиитския политически хайлайф на страната. Този път той резервира безмълвие за дълго време, само че след първите цивилни жертви и осъзнаването, че страната е на ръба на нова революция, той даде на Ас-Садр да разбере, че виновността за вероятно клане ще лежи на него. Така следващата спешна вълна в страната утихна, само че проблемите, които я предизвикаха, не бяха позволени, което не изключва повторението на още по-ожесточени конфликти сред разнообразни политически сили в Ирак.
Беше много забавно да следим и реакцията на Съединените щати на следващата иракска рецесия, каквато на процедура нямаше, в случай че изключим изказванията на формалните лица, призоваващи всички страни в спора за спокойно споразумяване посредством разговор. Още преди изборите през октомври 2021 година Съединени американски щати понижиха наличието на дипломатическия си корпус в Багдад, а броят на американския боен личен състав в страната понижа до 2500 души. Ясно е, че на администрацията на Джо Байдън в този момент не ѝ е изключително до Ирак, тъй като Белият дом е ангажиран да активизира Европа да се опълчва на Русия, както и да натрупва американски запаси за битка с възходящото въздействие на Китай.
И също така „ проклятието на чичо Сам “ разрешава на Вашингтон да не се тревожи за ползите си в Ирак и да получава обезпечена икономическа облага от продажбата на иракски нефт и други запаси на същите европейци на непостижими цени. В края на краищата Съединени американски щати не се интересуват кой в този момент ще бъде отпред на Ирак - системата, която е в перманентна рецесия, няма да разреши на иракските политици да работят в интерес на иракския народ в ущърб на американските ползи.
Наследството на американците за Ирак са продължаващите политически и социално-икономически рецесии, които няма да разрешат на страната да се стабилизира и да стартира да слага националните си ползи над желанията на „ експортьорите на народна власт “. След по-малко от година ще се навършат 20 години от намесата на водените от Съединени американски щати съдружни войски в Ирак. Колкото и „ прогресивният Запад “ да твърди света, че носи „ народна власт и независимост “ в страни като Ирак, Либия, Афганистан и други, обстоятелствата са обстоятелства. „ Проклятието “ идва бързо и потапя страните в безконечен безпорядък, премеждия и загуби за локалните нации.
Съвременният Ирак ни демонстрира " проклятието на чичо Сам " по-ярко от всеки различен. Страната е все по-близо до злополука под формата на революция и има все по-малко благоприятни условия да я избегне. При това Вашингтон въобще не се тормози, че аргументите за всичко това се крият в американската политика на налагане на „ народна власт “ – или по-скоро на налагане на американски ползи, в тази ситуация петролни, която тероризира и унищожава цели страни и нации в продължение на няколко десетилетия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Преди да приказваме за непрекъснатите проблеми, породени от „ проклятието на чичо Сам “, дано се опитаме да разберем сегашната фаза на дестабилизирането на политическата система в Ирак. Политическата рецесия избухна с началото на митингите през октомври 2019 година, когато високите равнища на корупция, безработица и растящите цени на храните и потребителските артикули извършиха улиците на Багдад и други огромни градове в страната с десетки хиляди стачкуващи. Те настояха за промени, които да доведат до увеличение на техния разцвет и стабилизиране на страната, която е четвъртата по величина в света по потвърдени ресурси от нефт.
Месеци на манифестации доведоха до насрочването на предварителни парламентарни избори за октомври 2021 година В резултат политическите сили, които се смятат за свързани със прилежаща Ислямска република Иран, бяха победени, а шиитският политик Муктада ас-Садр стана победител в изборните процеси. Алиансът на проиранските политически партии „ Координационна конструкция “, управителен от някогашния министър председател Нури ал-Малики, не призна изборните резултати, а самият Ас-Садр и неговите поддръжници се провалиха в опитите си да образуват съдружно болшинство с кюрдски и сунитски партии, след което прикани поддръжниците си да подадат оставки.
Правото за сформиране на ново държавно управление мина към опозиционната на Ас-Садр " Координационна конструкция ", която искаше да назначи нов министър-председател, само че садристите не можаха да разрешат това и навлязоха в " зелената зона " на Багдад, с цел да завладяват Народното събрание. Протестите продължиха към седмица, като приключиха с апела на Ас-Садр към последователите си неотложно да изоставен " зелената зона " и да спрат митингите. Всичко това не е изненада за осведомените с политическата обстановка в Ирак, защото садристите организираха сходни митинги през 2016 и 2018 година
През последните години Ас-Садр доста укрепи политическия си престиж измежду елементарните иракчани, които са изтощени от консоциативната народна власт (системата, фокусирана върху ползите на националните малцинства), която е в основата на иракския политически модел. Муктада ас-Садр е прочут с това, че е срещу както западното, по този начин и иранското въздействие върху политическите процеси в Ирак. Той е непосредствен с иракската улица, която е мощно раздразнена от етно-религиозната борба в страната, изострила се още повече след намесата на съдружните сили през 2003 година
Тази негова известност измежду иракчаните нане беше задоволителна, с цел да повлияе на политическите процеси в страната. И по този начин, на 29 август духовният ментор на садристите Марджаа Кадхим ал-Хаери, към който се ориентира още бащата на Ас-Садр, разгласи, че подава оставка по здравословни аргументи и прикани народа да се концентрира върху духовния водач на Иран, аятолах Али Хаменей и неговите учения. Трябва да се означи, че тази обстановка е казус, защото Марджаа обичайно остава подобен до гибелта си през тринадесетте века на битие на шиитския ислям.
Оттеглянето наАл-Хаери донесе избрани проблеми на Ас-Садр и ясно сподели силата на иранското въздействие върху политическите процеси в Ирак. Разрешаването на тази фаза от политическата рецесия в страната обаче значително беше повлияно от безмълвната интервенция на една от най-авторитетните фигури на актуален Ирак - духовният лидер на шиитите от арабския свят, 92-годишният Али Ас-Систани, който постоянно е служил като самобитен стабилизатор на комплицираните взаимоотношения сред шиитския политически хайлайф на страната. Този път той резервира безмълвие за дълго време, само че след първите цивилни жертви и осъзнаването, че страната е на ръба на нова революция, той даде на Ас-Садр да разбере, че виновността за вероятно клане ще лежи на него. Така следващата спешна вълна в страната утихна, само че проблемите, които я предизвикаха, не бяха позволени, което не изключва повторението на още по-ожесточени конфликти сред разнообразни политически сили в Ирак.
Беше много забавно да следим и реакцията на Съединените щати на следващата иракска рецесия, каквато на процедура нямаше, в случай че изключим изказванията на формалните лица, призоваващи всички страни в спора за спокойно споразумяване посредством разговор. Още преди изборите през октомври 2021 година Съединени американски щати понижиха наличието на дипломатическия си корпус в Багдад, а броят на американския боен личен състав в страната понижа до 2500 души. Ясно е, че на администрацията на Джо Байдън в този момент не ѝ е изключително до Ирак, тъй като Белият дом е ангажиран да активизира Европа да се опълчва на Русия, както и да натрупва американски запаси за битка с възходящото въздействие на Китай.
И също така „ проклятието на чичо Сам “ разрешава на Вашингтон да не се тревожи за ползите си в Ирак и да получава обезпечена икономическа облага от продажбата на иракски нефт и други запаси на същите европейци на непостижими цени. В края на краищата Съединени американски щати не се интересуват кой в този момент ще бъде отпред на Ирак - системата, която е в перманентна рецесия, няма да разреши на иракските политици да работят в интерес на иракския народ в ущърб на американските ползи.
Наследството на американците за Ирак са продължаващите политически и социално-икономически рецесии, които няма да разрешат на страната да се стабилизира и да стартира да слага националните си ползи над желанията на „ експортьорите на народна власт “. След по-малко от година ще се навършат 20 години от намесата на водените от Съединени американски щати съдружни войски в Ирак. Колкото и „ прогресивният Запад “ да твърди света, че носи „ народна власт и независимост “ в страни като Ирак, Либия, Афганистан и други, обстоятелствата са обстоятелства. „ Проклятието “ идва бързо и потапя страните в безконечен безпорядък, премеждия и загуби за локалните нации.
Съвременният Ирак ни демонстрира " проклятието на чичо Сам " по-ярко от всеки различен. Страната е все по-близо до злополука под формата на революция и има все по-малко благоприятни условия да я избегне. При това Вашингтон въобще не се тормози, че аргументите за всичко това се крият в американската политика на налагане на „ народна власт “ – или по-скоро на налагане на американски ползи, в тази ситуация петролни, която тероризира и унищожава цели страни и нации в продължение на няколко десетилетия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ