Загиват 134 души (броят след това нараства), а около 500

Загиват 134 души (броят по-късно нараства), а към 500 са ранени. Сред убитите има дами и деца, въпреки най-вече внимание да се обръща на висшите офицери, част от които имат водеща роля в хода на войните за национално обединяване.
Покушението, проведено от Българската комунистическа партия (БКП) и до през днешния ден е мотив за горещи диспути, които и тази година няма да подминат обществото.

Историята на самия атентат е разказвана неведнъж. За тези, които въпреки всичко не са осведомени, ето малко изложение на събитията. След Септемврийското въстание (1923 г.), Българска комунистическа партия е неразрешена като политическа групировка, а активността й е оповестена за незаконна. Организацията продължава да действа благодарение на великодушни финансови и материални инжекции от страна на Съветския съюз, както и посредством замесването си в незаконна активност на база привличане на разнообразни разбойнически банди на територията на България. Властите дават отговор с репресии, арести и смъртни присъди, като до началото на 1925 година, значително от основните комунистически дейци са или убити, или принудени да емигрират.

С оглед на тежкото състояние на организацията, Българска комунистическа партия образува свое бойно крило, така наречен Военна организация (ВО), предходна под директния контрол на руските служби, които изпращат инструктори и оръжия. Засилва се и активността по рекрутиране на разбойнически отряди за попълване на редиците в резултат на непрекъснатите арести от страна на управляващите.

Военната организация, следвайки наложената още от края на XIX век процедура, стартира да възнамерява покушения против основни дейци на силовите министерства с концепцията, че в случай че бъдат убити задоволително военни или полицейски командири, страната ще понижи натиска върху Българска комунистическа партия. Както демонстрира практиката в Царска Русия, резултатът от сходни офанзиви е тъкмо противоположният.

В най-смелите упоритости на терористите е убийството на царя, както и на водещите фигури в кабинета на Демократическия сговор, отпред с Александър Цанков. Доколко проектът е осъществен срещу волята на Централен комитет на Българска комунистическа партия, остава противоречив въпрос. Българска комунистическа партия след 1944г., избира да се дистанцира от атентата и в историографията, неговите причинители са обсъждани като фанатици и самодейци.

В реалност, ВО и уредниците на атентата непрестанно получават поддръжка от Съюз на съветските социалистически републики, а дейностите им по този начин и не са глобени с формален отвод или възбрана за деяние от Централен комитет на Българска комунистическа партия.

Подготовката за самия атентат трае към три месеца. Планът се състои в три съществени стадия – рекрутиране на вътрешен човек от прислугата на църквата, който да обезпечи достъп до храма; Ликвидиране на почитан политик или боен деятел, чието заравяне да се състои в централния софийски храм и да събере на едно място целия държавен елит; Разполагане на задоволително количество експлозиви и образуване на самия атентат.

Всички тези стъпки са поетапно осъществени през последните дни на март и началото на април, а убийството на о.з. военачалник Константин Георгиев на 14-ти парил, 1925 година (убит до църквата „ Св. Седмочисленици “, до момента в който отива за вечерна работа с внучка си – б.а.), e комфортният за комунистите мотив.

Това, което атентаторите не съумяват да плануват, са две съдбоносни стечения на събитията. Първото се случва два дни преди атентата. В прохода Арабаконак, колата с която се движи цар Борис III е изненадващо нападната от група анархисти (или анархо-комунисти съгласно други трактовки – б.а.). Така наречените от след деветосептемврийската историография „ четници “ не очаквали да попаднат на царя и в създалата се блъсканица той съумява да се избави. Загиват ловецът Петър Котев и ентомологът проф. Делчо Илчев. Именно на тяхното заравяне, което също е планувано за 16-ти април, участва цар Борис III.

Втората съдбоносна случайност, е че в църквата Св. Неделя се събират прекалено много хора и ковчегът, който трябвало да се намира тъкмо до колоната, над която е ситуиран гърмежът, е изместен в средата на храма, като по този метод, главните политически фигури също застават по-далеч от гърмежа, в сравнение с се е възнамерявало.

Властите разумно, ускоряват репресиите, а моменталният отговор на терористичния акт са серия от арести, бързи процеси и изтезания. Част от комунистите умират, оказвайки опозиция на изпратените след тях служители на реда. В процесите са наказани освен директни причинители и членове на Българска комунистическа партия, само че и хората, които са им съдействали или са ги укривали. Както е разумно, деянията на принуждение против държавното управление не провокират примирение от страна на управляващите, а в противен случай, единствено ускоряват натиска върху Българска комунистическа партия.

Последиците от атентата не са свързани единствено с преброяването на свидните жертви или бързите процеси против локалните комунисти. Атентатът в Сухопътни войски. Неделя има и доста по-сериозен отзив.

На първо място, дейностите на ВО на Българска комунистическа партия водят до разграничаването на голям брой локални незаконни структури, чети, отряди и групи от комунистите. За няколко години след 1925 година, Българска комунистическа партия остава мощно изолирана от позиция на останалите „ подземни “ организации и незаконни групи, настоящи на територията на страната.

Едва след усилването на полицейските акции против разбойническите отряди и анархистите в края на 20-те години и през 30-те години на XX век, те още веднъж търсят поддръжка от Българска комунистическа партия заради непрекъснатия приток на пари и оръжие от Съюз на съветските социалистически републики.

От позиция на самият Съветски съюз, атентатът в България е един непряк план. Никой в Москва не си прави илюзии, че комунистите в България имат силата да вземат властта през 1925 година – това е станало пределно ясно още с краха на Септемврийското въстание.

За Съюз на съветските социалистически републики, поддръжката за Българска комунистическа партия и нейните структури е инвестиция с дребен риск и евентуална огромна възвръщаемост. От една страна, количествата пари и оръжие, предоставени на ВО са алегорични. От друга – Съветите могат да претендират че непрестанно поддържат своите „ дребни братя “ на Балканите и в следствие да изискват от тях смирение.

Преследването на комунисти от страна на българските управляващи води до забележителна емиграция на дейци на Българска комунистическа партия към Съюз на съветските социалистически републики. Именно на база на тези бегълци, Москва стартира да образува своя вярна клика като прекомерно свободомислещите и самостоятелни биват маргинализирани. Много са образците за комунистически отряди, които бягат в Югославия, където биват подслонявани в лагери, от които Съюз на съветските социалистически републики измъква единствено тези, които счита потребни и послушни. Останалите са оставени на произвола на ориста, като някои от тях се пробват да се върнат в България, където още веднъж попадат под ударите на властта.

Макар в кратковременен проект, атентатът в „ Св. Неделя “ да има очебийно отрицателни последствия за Българска комунистическа партия, в дълготрайна вероятност той се оказва извънредно потребен за тези партийци, които след 9 септември 1944 година ще поемат властта в страната. Това се дължи както на обстоятелството, че огромна част от техните съперници в България са премахнати от управляващите, по този начин и на дистанцията, която хора като Димитров, Червенков и Коларов могат да заемат във връзка с кървавия терористичен акт.

От друга страна, ние не трябва да забравяме, че причинителите на терористичното нахлуване в „ Св. Неделя “ са неделима част от същата тази Българска комунистическа партия, която поема ръководството на страната през 1944 година

Терорът продължава да е обичан инструмент на българските комунисти и след 1925 година В края на 20-те и началото на 30-те години на XX век, комунистите ускоряват и уголемяват вербуването на незаконни структури, като да вземем за пример отрядът на Митьо Ганев, за задачите на своята битка против държавното управление. Политическите убийства се редуват с кражби на цивилни и дейности против полицията и армията.

В хода на Втората международна война, анти-правителствената активност продължава. След 1944 година, тази активност се преглежда като партизанска битка срещу „ фашизма “ (термин, постоянно погрешно употребен у нас – б.а.), само че тя съществено се отличава от съпротивителните придвижвания против Нацистка Германия в останалите елементи на Европа, най-малкото тъй като на територията на България няма немски окупационни елементи и българското държавно управление не взе участие в дейни военни дейности против Съюзниците.

Като чиста проба гнет може да бъде избран и Народният съд, развихрил се в България в пропорции, надвишаващи неведнъж сходните процеси в останалите страни от така наречен Източен блок. Осъдени на гибел са над 2 700 души, а над 1 900 получават доживотни присъди. За съпоставяне, в Унгария на гибел са наказани 470 души, в Румъния – 100 на гибел (нито една изпълнена) и 163 на пожизнен затвор, в Югославия, броят им остава нищожен – в два от най-ключовите процеси през 1945 и 1946 година, на гибел са наказани общо 16 души.

Предвид обстоятелствата, Българска комунистическа партия умерено може да бъде обсъждана като терористична организация в интервала 1923-1944г. и единствената причина това да не се случва, е последвалото и ръководство в България. В този подтекст, паралели с организации като „ Хизбула “ са повече от удачни.
Деветдесет и четири години след атентата в „ Св. Неделя “, българското общество остава все по този начин поляризирано във връзка с кървавото му завещание. Обикновено, историческата отминалост преди съответното оценяване на едно събитие е 50 години. Тя от дълго време е изтекла.