Заешкото нашествие в Австралия
Заешката кутия на Пандора била отворена през 1859 година когато английският преселник и фен на лова Томас Остин решил да пусне на независимост в природата 24 заека с желанието те да се развъдят и да ги употребява като ловджийски обект. Проблемът обаче е, че този обект в напълно малко време придобил великански размери. Оказало се че изискванията в Австралия са идеални за зайците, а също така меките зими разрешавали целогодишно размножаване. Поради неналичието на естествени врагове в Австралия зайците претърпели взривна популация и единствено няколко десетилетия по-късно тези 24 заека нараснали на към 1 милиард!
Годишно към този момент се отстрелвали по 2 милиона заека без това изобщо да въздейства върху популацията им. Биолозите смятат, че главната причина за това е, че зайците на Остин са били подбрани да са от няколко разнообразни породи. По този метод доста бързо при случайните кръстоски посред им се е селектирал идеалният тип заек като пригодливост към австралийските условия.
И по този начин единствено за няколко десетилетия континентът се оказал надупчен като швейцарско сирене от заешки дупки. Редица неповторими растителни типове били унищожени от безбройните пришълци. С това почнал да се клати салдото в биологичните ниши, което застрашавало от изгубване и някои локални типове животни. Опустошенията които заешките орди почнали да нанасят на посевите и земеделието били напряко неизчислими.
Първоначално решили незабавно да стартират построяването на огради с обща дължина над 3000 километра с цел да лимитират разселването на популациите най-малко единствено до рамките на щата Виктория. Оказало се обаче че зайците се развъждат по-бързо даже и от темпото, с което се строят оградите и още преди градежът им да бъде приключен те успявали да ги заобикалят и да плъзнат по останалите щати. Там където успяли да ги заградят изцяло също нямало действителен резултат, защото се оказало че те без проблеми изравят дупки под оградите. През 1887 година държавното управление на щата Нов Южен Уелс оповестило премия от 25 000 паунда за всеки, който предложи неизследван досега ефикасен способ за избиване на зайци.
След като акциите по отстрелване и обграждане приключили с цялостен неуспех, през ХХ век пристигнал ред и на учените и модерните технологии да опитат шанса си против заешката злина. Така новите лабораторни съперници на зайците в началото ги атакували с химически оръжия, залагайки клопки с токсини на фосфорна основа, които да не вредят на почвата, растителността и домашните животни. Нито те, нито другите създадени химически смеси (като соден флуороацетат и пиндон) обаче не могли да затрият гигантските заешки популации. След като химиците се провалили пристигнал редът и на молекулярните биолози. Те почнали разработка на нова болест, която да докара до зараза измежду зайците и да ги изтреби.
Но всички тези опити имали единствено краткотраен резултат. Опитът да погубят зайците с птича холера да вземем за пример не дал съвсем никакви основни резултати. Тогава през 50-те години учените по неестествен метод пуснали в природата вирусът myxoma, който предизвиква миксоматоза, смъртоносно за зайците заболяване. Но даже и в този случай резултатът бил доста надалеч от предстоящото. Макар и вирусът да съумял да изтреби към половин милиард заека след стартирането му, оживелите изумително бързо се приспособили и развили натурален имунитет към него.
Но макар войната на австралийците против зайците, водена с всички вероятни средства в продължение на близо 150 години, през 2000 година броят на дивите зайци в Австралия още веднъж е почнал да се усилва и е достигнал до към 200 000 000. Съвременните учени не престават да създават нови модификации на миксоматозата, които да са по-смъртоносни и по-трудни за акомодация към тях. През 2017 година подобен „ усъвършенстван “ вирус-убиец е пуснат в природата, само че към момента и от неговото деяние не е открита някаква основна успеваемост.
И макар необятната приложимост на съвременни биологически оръжия за всеобщо поразяване войната продължава и до през днешния ден, без да има изгледи за безапелационен триумф в обозримо бъдеще.
