Доц. Николай Димитров дава отговор на въпроса: Агресията сред младите ли избива в социалните мрежи или социалните мрежи ги подтикват към нея?
Младежката експанзия е доста основен проблем за обществото, тъй като това са бъдещите зрели хора на това общество. Агресията измежду младите не е сама по себе си, тя е част от този комплекс на взаимоотношение сред хората въобще и в това число и сред младите и възрастните, и сред тях самите. Това сподели общественият психолог доцент Николай Димитров в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .
Агресивното държание е част от съзряването на младежите, които декларират себе си през прояви, които те потвърждават, изключително в очите на своите връстници, като към този момент е кадърен да правиш и непозволени неща, които доста постоянно са точно през нападателни прояви. Проблемно става тогава, когато тази експанзия, бидейки част от съзряването, остава незабелязана или остава толерирана от нас, близките, в това число и през пасивността ни. А обществените мрежи са отрицателното огледално на това, на което се случва в действителността, като в това време подтикват към имитативно държание, с което да се провокира интерес. Това е въпрос, на който би трябвало да реагираме доста деликатно и доста остро, тъй като той може да има и доста рискови последствия за обществото като цяло.
Една от основните теории в логиката на психиката преглежда два вида експанзия: Като инструментална експанзия или спортна експанзия – някаква част от държанието, което играе ролята на адаптивен механизъм към средата; и вторият тип е враждебната експанзия, която е по-големият проблем, защото тя е цел сама по себе си – да нараниш индивида насреща, с цел да намериш отдушник на някакъв собствен проблем или яд. Тогава тя става рискова в публичните взаимоотношения от страна на експанзията.
Агресията става забележима и измежду подаващите девойки, което към този момент излиза отвън рамките на стандартите, одобрявани от обществото, изясни още той.
" Ако за момчетата е обикновено, поощрявано даже от ранна детска възраст, в това число и през играта, да демонстрират уточненост, да демонстрират експанзия, да декларират себе си, да са по-самостоятелни, към девойките обществото чака те да развиват други качества – да бъдат деликатни, нежни, грижовни, да бъдат кооперативни, а не конкурентни. И тогава, когато се счупи този стандарт, той стартира да се вижда и да се припознава като по-голям проблем, в сравнение с мъжката експанзия.
Психическите премеждия в цифрова среда за младежите от време на време са по-значими и не са по-леки в сравнение с физическите премеждия в естествена среда, изясни още доцент Димиитров.
" Проблематично става тогава, когато киберпространството стартира да става водещо пространство за другарство и за взаимоотношение, където те придвижват всички държания, които са или биха били типично проявявани в естествена среда. По този метод физическият тормоз във физическата среда се трансферира като душевен главно тормоз в цифровата среда.
Все повече в обществената логика на психиката се приказва за ценностна рецесия по отношение на държанието на политиците ни, като съгласно него политическият хайлайф неизбежно се възприема като ролеви модели от обществото. " И тогава, когато виждаме политиците ни да се държат безобразно, ние няма по какъв начин да чакаме да се държат по различен метод всички останали хора, които възприемат това като норма ", изясни той и добави, че когато виждаме, че нещата не вървят на управленческо равнище, това основава един дискомфорт в разнообразни сфери на икономическия и публичен живот.
Според обществения психолог всичко е като взаимосвързано и проблематичната и враждебна среда неизбежно се отразява върху възпитанието и душeвността на едно дете. " Социумът, обществото е построено на правилото на скачените съдове. Тогава, когато в една общественост, в едно общество стане пример репликата " всеки самичък си преценява “, т.е. " на мен не ми пука за теб, тъй като единствено аз и само аз съм значим и единствено аз и само моята позиция е значима “, тогава няма по какъв начин да се случи взаимоотношението във едно общество, то се разпада. То изпада в рецесия на взаимоотношенията и на полезностите сред хората и тогава към този момент и експанзията стартира да става норма. “
Трябва да има воля, с цел да се случи нормализацията и би трябвало да се наложи от горната страна, тя би трябвало да пристигна на институционално равнище, счита още експертът. " Един човек си разрешава да прави неща до такава степен, до където му разрешават да ги прави. Докато правосъдните системи, правораздавателните системи и правоохранителните органи стоят незадоволително дейни, нещата няма по какъв начин да ни се получат. Контролът би трябвало да бъде ефикасен, “ безапелационен е общественият психолог доцент Николай Димитров.
Агресивното държание е част от съзряването на младежите, които декларират себе си през прояви, които те потвърждават, изключително в очите на своите връстници, като към този момент е кадърен да правиш и непозволени неща, които доста постоянно са точно през нападателни прояви. Проблемно става тогава, когато тази експанзия, бидейки част от съзряването, остава незабелязана или остава толерирана от нас, близките, в това число и през пасивността ни. А обществените мрежи са отрицателното огледално на това, на което се случва в действителността, като в това време подтикват към имитативно държание, с което да се провокира интерес. Това е въпрос, на който би трябвало да реагираме доста деликатно и доста остро, тъй като той може да има и доста рискови последствия за обществото като цяло.
Една от основните теории в логиката на психиката преглежда два вида експанзия: Като инструментална експанзия или спортна експанзия – някаква част от държанието, което играе ролята на адаптивен механизъм към средата; и вторият тип е враждебната експанзия, която е по-големият проблем, защото тя е цел сама по себе си – да нараниш индивида насреща, с цел да намериш отдушник на някакъв собствен проблем или яд. Тогава тя става рискова в публичните взаимоотношения от страна на експанзията.
Агресията става забележима и измежду подаващите девойки, което към този момент излиза отвън рамките на стандартите, одобрявани от обществото, изясни още той.
" Ако за момчетата е обикновено, поощрявано даже от ранна детска възраст, в това число и през играта, да демонстрират уточненост, да демонстрират експанзия, да декларират себе си, да са по-самостоятелни, към девойките обществото чака те да развиват други качества – да бъдат деликатни, нежни, грижовни, да бъдат кооперативни, а не конкурентни. И тогава, когато се счупи този стандарт, той стартира да се вижда и да се припознава като по-голям проблем, в сравнение с мъжката експанзия.
Психическите премеждия в цифрова среда за младежите от време на време са по-значими и не са по-леки в сравнение с физическите премеждия в естествена среда, изясни още доцент Димиитров.
" Проблематично става тогава, когато киберпространството стартира да става водещо пространство за другарство и за взаимоотношение, където те придвижват всички държания, които са или биха били типично проявявани в естествена среда. По този метод физическият тормоз във физическата среда се трансферира като душевен главно тормоз в цифровата среда.
Все повече в обществената логика на психиката се приказва за ценностна рецесия по отношение на държанието на политиците ни, като съгласно него политическият хайлайф неизбежно се възприема като ролеви модели от обществото. " И тогава, когато виждаме политиците ни да се държат безобразно, ние няма по какъв начин да чакаме да се държат по различен метод всички останали хора, които възприемат това като норма ", изясни той и добави, че когато виждаме, че нещата не вървят на управленческо равнище, това основава един дискомфорт в разнообразни сфери на икономическия и публичен живот.
Според обществения психолог всичко е като взаимосвързано и проблематичната и враждебна среда неизбежно се отразява върху възпитанието и душeвността на едно дете. " Социумът, обществото е построено на правилото на скачените съдове. Тогава, когато в една общественост, в едно общество стане пример репликата " всеки самичък си преценява “, т.е. " на мен не ми пука за теб, тъй като единствено аз и само аз съм значим и единствено аз и само моята позиция е значима “, тогава няма по какъв начин да се случи взаимоотношението във едно общество, то се разпада. То изпада в рецесия на взаимоотношенията и на полезностите сред хората и тогава към този момент и експанзията стартира да става норма. “
Трябва да има воля, с цел да се случи нормализацията и би трябвало да се наложи от горната страна, тя би трябвало да пристигна на институционално равнище, счита още експертът. " Един човек си разрешава да прави неща до такава степен, до където му разрешават да ги прави. Докато правосъдните системи, правораздавателните системи и правоохранителните органи стоят незадоволително дейни, нещата няма по какъв начин да ни се получат. Контролът би трябвало да бъде ефикасен, “ безапелационен е общественият психолог доцент Николай Димитров.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ