Висше образование за украса
По публични данни до 1989 година България е на четвърто място в света по качество на образованието. Въпреки че през днешния ден се пробват да ни убедят, че в тези времена се е учило наизуст, без да се схваща материалът, образователното наличие било цялостно с куп непотребни неща, факт е, че с помощта на всичко това българите са били едни от най-търсените експерти в развитите западни страни. В университетите са влизали единствено най-добре квалифицираните, имало е първокласен асортимент (навярно е имало и изключения), само че като цяло - мястото във висше учебно заведение е трябвало да бъде изцяло справедливо.
От персонален опит мога да кажа, че до първите години на нашия век към момента беше останало нещо от качественото преподаване, към момента имаше преподаватели в учебните заведения и университети, които си вършеха работата, както би трябвало, и беше належащо само да слушаш деликатно в час или по време на лекция, с цел да си улесниш подготовката за изпита. Да не приказваме какъв брой мъчно беше влизането в университет - подготовката за кандидатстването започваше най-късно година по-рано, а по-амбициозните се записваха на курсове 2 години преди завършването на гимназия. Но тогава имаше хъс, упоритост у младежите. Имахме проекти за бъдещето, фантазии за сбъдване... И цялото това нещо изчезна единствено за момент. Ако през 2004 година да вземем за пример, беше немислимо да се влезе в компетентност " Психология ", " Политология ", " Европеистика " с оценка отличен 5.50 даже на трето класиране, бройките бяха лимитирани, то през днешния ден, за жалост, се влиза и единствено с тройка от матурите...
Защо записват висше?
Този въпрос е доста любопитен и настоящ, поради обстоятелството, че юношите стартират да работят, до момента в който се допуска, че още би трябвало да вървят на учебно заведение. За тези, които го вършат, тъй като фамилиите им не са добре финансово - разбирам, би трябвало да оказват помощ у дома на родителите си. Но има немалка част, които го вършат, с цел да се усещат самостоятелни и тъй като са на мнение, че " образованието е за смотани хора ". Още, до момента в който работех като учителка и се пробвах да убедя подрастващите да имат отличен триумф, да получат стипендия, те ме гледаха недоумяващо, тъй като тя беше 20 и няколко лв., пък те като сервитьори щяха да вземат в пъти повече. Следователно, твърдяха, че знанията, придобивани в учебно заведение нямаше да им трябват в живота, най-малко нямаше да им носят пари...
Въпреки това има огромен брой младежи, който влиза в някой ВУЗ, а университети в днешно време, колкото искаш, единствено за... горделивост на родителите си. Показателен е казусът с първокурсничка, компетентност " Публична администрация ", която се нуждае от тапия за бакалавър, с цел да може в мола да работи в магазин (?!), тъй като в противоположен случай - трябвало да стои на щанд в коридора.
За декорация и похвала
Без приключено висше обучение в автобиографията е невероятно да се развиваш, в случай че искаш да заминеш в чужбина. Защото на всички места другаде, като кажеш, че си приключил университет, те гледат с удивление. Само при нас - с неуважение. Още повече, че има хора, които " в търсене на себе си " записват няколко разнообразни типа специалности, които в множеството случаи нямат нищо общо между тях, затова човек си мисли, че има пред себе си свръхквалифициран кадър, а в действителност е... " експерт по всичко ", т. е. по нищо. Но пък и вълкът е утолен, и агнето цяло - университети усвояват пари по разнообразни стратегии, " учащите " получават следващата хартийка, на идната година се отпускат спомагателни бройки и курсове и се получава един обаян кръг от завъртане на пари. Защото те са в дъното на всичко.
Лошото е, че по този начин се заблуждават работодатели от чужбина. Преди две-три седмици се изправих пред следния проблем: другари от чужбина си търсят специалисти-анализатори на настоящи тематики. Обърнах се към няколко познати в България, част от тях одобриха да опитат, само че крайният резултат беше поразителен - нито един разбор не беше признат, тъй като мъчно можело да се каже, че е написан професионално. И тук още веднъж се замислих за качеството на актуалното обучение...
Скорошно изследване на задгранични студенти показва, че те биха записали висше обучение в България, тъй като тук може бакалавърската степен да е по една компетентност, магистърската - по друга (само се учи в допълнение още една година и поражда въпросът по какъв начин за това време се усвоява материал, който другите са учили 4 година, само че това е мотив за друга тема), а в случай че някой реши да продължи с докторантура - може и трето напълно друго нещо да бъде.
Колко хора работят
по специалността си?
Едва през последните години някои катедри взеха решение да създадат информация какъв брой от дипломиралите се при тях в реалност работят по специалността си. Процентът е отчайващо невисок. Това още веднъж се дължи на безконечния въпрос с парите - добитите познания не са нужни за работа в колцентър, където заплатата още преди 15 година бе четирицифрена, или да работиш в козметичен салон.
Още по-фрапиращ е казусът с политическата ориентировка. Парадоксално звучи през XXI в. това да има значение. Както се споделя, по-логично е да има дискриминация поради ексцентрична полова ориентировка, само че в наши дни тя е по-скоро плюс. Оказва се, че даже някой да е бил цялостен първенец като студент, безукорен докторант - място за него в университетските среди няма, в случай че политическите му възгледи не съответстват с тези на преподавателите му. Независимо дали има свободно място за помощник, то няма да бъде препоръчано в множеството случаи на човек с леви убеждения. В момента има доста сполучливо защитили докторанти, които не могат да продължат научното си развиване или да предадат знанията си на други, тъй като " са неправилни ".
Положението в чужбина
Като позитивно нещо, което би трябвало да се уточни в днешно време - това са опциите, които се дават на студентите за няколкомесечна специализация със стипендия в чужбина, процедура, при която всички разноски са поети от някоя стратегия. В България преди години доста хора се възползваха от това нещо, само че последователно се следи отлив - парите не били задоволително, било загуба на време, а вероятно и не са привикнали сами да се грижат за себе си. А за такива благоприятни условия в доста азиатски страни единствено могат да мечтаят. Защото за тях някой да има висше обучение, значи нещо доста. Особено, в случай че е жена. Но даже и да не е, на образования човек се гледа като на господ, той е освен това от останалите. Имал е смелостта и волята да реализира това, което малко на брой са съумели. В страни като Камбоджа, да вземем за пример, към такива хора се обръщат с " Ваше превъзходителство ", все едно са дипломати.
Никъде в чужбина не е толкоз елементарно да завършиш висше обучение. Дори в Испания, където хората обичат да се веселят непрестанно. За да те позволен до изпит, би трябвало да си участвал на 90% от лекциите. Ако искаш единствено да минеш изпита - учиш от записките си. Ако искаш висока оценка - търсиш спомагателни обстоятелства от библиографията, дадена от преподавателя. Ако искаш оценка 10 (тя се написа доста рядко), би трябвало да потърсиш още информация. И библиотеките към всеки факултет работят непрекъснато по време на сесия. А при нас... при нас в предишното останаха и наложителните лекции, и четенето в библиотеките... Както и качественото обучение.
От персонален опит мога да кажа, че до първите години на нашия век към момента беше останало нещо от качественото преподаване, към момента имаше преподаватели в учебните заведения и университети, които си вършеха работата, както би трябвало, и беше належащо само да слушаш деликатно в час или по време на лекция, с цел да си улесниш подготовката за изпита. Да не приказваме какъв брой мъчно беше влизането в университет - подготовката за кандидатстването започваше най-късно година по-рано, а по-амбициозните се записваха на курсове 2 години преди завършването на гимназия. Но тогава имаше хъс, упоритост у младежите. Имахме проекти за бъдещето, фантазии за сбъдване... И цялото това нещо изчезна единствено за момент. Ако през 2004 година да вземем за пример, беше немислимо да се влезе в компетентност " Психология ", " Политология ", " Европеистика " с оценка отличен 5.50 даже на трето класиране, бройките бяха лимитирани, то през днешния ден, за жалост, се влиза и единствено с тройка от матурите...
Защо записват висше?
Този въпрос е доста любопитен и настоящ, поради обстоятелството, че юношите стартират да работят, до момента в който се допуска, че още би трябвало да вървят на учебно заведение. За тези, които го вършат, тъй като фамилиите им не са добре финансово - разбирам, би трябвало да оказват помощ у дома на родителите си. Но има немалка част, които го вършат, с цел да се усещат самостоятелни и тъй като са на мнение, че " образованието е за смотани хора ". Още, до момента в който работех като учителка и се пробвах да убедя подрастващите да имат отличен триумф, да получат стипендия, те ме гледаха недоумяващо, тъй като тя беше 20 и няколко лв., пък те като сервитьори щяха да вземат в пъти повече. Следователно, твърдяха, че знанията, придобивани в учебно заведение нямаше да им трябват в живота, най-малко нямаше да им носят пари...
Въпреки това има огромен брой младежи, който влиза в някой ВУЗ, а университети в днешно време, колкото искаш, единствено за... горделивост на родителите си. Показателен е казусът с първокурсничка, компетентност " Публична администрация ", която се нуждае от тапия за бакалавър, с цел да може в мола да работи в магазин (?!), тъй като в противоположен случай - трябвало да стои на щанд в коридора.
За декорация и похвала
Без приключено висше обучение в автобиографията е невероятно да се развиваш, в случай че искаш да заминеш в чужбина. Защото на всички места другаде, като кажеш, че си приключил университет, те гледат с удивление. Само при нас - с неуважение. Още повече, че има хора, които " в търсене на себе си " записват няколко разнообразни типа специалности, които в множеството случаи нямат нищо общо между тях, затова човек си мисли, че има пред себе си свръхквалифициран кадър, а в действителност е... " експерт по всичко ", т. е. по нищо. Но пък и вълкът е утолен, и агнето цяло - университети усвояват пари по разнообразни стратегии, " учащите " получават следващата хартийка, на идната година се отпускат спомагателни бройки и курсове и се получава един обаян кръг от завъртане на пари. Защото те са в дъното на всичко.
Лошото е, че по този начин се заблуждават работодатели от чужбина. Преди две-три седмици се изправих пред следния проблем: другари от чужбина си търсят специалисти-анализатори на настоящи тематики. Обърнах се към няколко познати в България, част от тях одобриха да опитат, само че крайният резултат беше поразителен - нито един разбор не беше признат, тъй като мъчно можело да се каже, че е написан професионално. И тук още веднъж се замислих за качеството на актуалното обучение...
Скорошно изследване на задгранични студенти показва, че те биха записали висше обучение в България, тъй като тук може бакалавърската степен да е по една компетентност, магистърската - по друга (само се учи в допълнение още една година и поражда въпросът по какъв начин за това време се усвоява материал, който другите са учили 4 година, само че това е мотив за друга тема), а в случай че някой реши да продължи с докторантура - може и трето напълно друго нещо да бъде.
Колко хора работят
по специалността си?
Едва през последните години някои катедри взеха решение да създадат информация какъв брой от дипломиралите се при тях в реалност работят по специалността си. Процентът е отчайващо невисок. Това още веднъж се дължи на безконечния въпрос с парите - добитите познания не са нужни за работа в колцентър, където заплатата още преди 15 година бе четирицифрена, или да работиш в козметичен салон.
Още по-фрапиращ е казусът с политическата ориентировка. Парадоксално звучи през XXI в. това да има значение. Както се споделя, по-логично е да има дискриминация поради ексцентрична полова ориентировка, само че в наши дни тя е по-скоро плюс. Оказва се, че даже някой да е бил цялостен първенец като студент, безукорен докторант - място за него в университетските среди няма, в случай че политическите му възгледи не съответстват с тези на преподавателите му. Независимо дали има свободно място за помощник, то няма да бъде препоръчано в множеството случаи на човек с леви убеждения. В момента има доста сполучливо защитили докторанти, които не могат да продължат научното си развиване или да предадат знанията си на други, тъй като " са неправилни ".
Положението в чужбина
Като позитивно нещо, което би трябвало да се уточни в днешно време - това са опциите, които се дават на студентите за няколкомесечна специализация със стипендия в чужбина, процедура, при която всички разноски са поети от някоя стратегия. В България преди години доста хора се възползваха от това нещо, само че последователно се следи отлив - парите не били задоволително, било загуба на време, а вероятно и не са привикнали сами да се грижат за себе си. А за такива благоприятни условия в доста азиатски страни единствено могат да мечтаят. Защото за тях някой да има висше обучение, значи нещо доста. Особено, в случай че е жена. Но даже и да не е, на образования човек се гледа като на господ, той е освен това от останалите. Имал е смелостта и волята да реализира това, което малко на брой са съумели. В страни като Камбоджа, да вземем за пример, към такива хора се обръщат с " Ваше превъзходителство ", все едно са дипломати.
Никъде в чужбина не е толкоз елементарно да завършиш висше обучение. Дори в Испания, където хората обичат да се веселят непрестанно. За да те позволен до изпит, би трябвало да си участвал на 90% от лекциите. Ако искаш единствено да минеш изпита - учиш от записките си. Ако искаш висока оценка - търсиш спомагателни обстоятелства от библиографията, дадена от преподавателя. Ако искаш оценка 10 (тя се написа доста рядко), би трябвало да потърсиш още информация. И библиотеките към всеки факултет работят непрекъснато по време на сесия. А при нас... при нас в предишното останаха и наложителните лекции, и четенето в библиотеките... Както и качественото обучение.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ