COP29 е втората конференция на ООН, която поставя на сцената

• COP29 е втората конференция на Организация на обединените нации, която слага на сцената на договарянията въпроса за здравето. Под мотото на СЗО „ Здравето като мотив за климатични дейности “ форумът акцентира по какъв начин рисковото време заплашва живота, поминъка и бъдещето на генерации. 
• Миналата година Южна Европа беше по-засегната от свързани с горещината болести, горски пожари, суша, хранителна неустановеност и лайшманиоза (паразитно заболяване, популяризирано посредством захапване от инфектирани пясъчни мухи), а Северна Европа беше по-засегната от увеличението на питателните разстройства и броя на кърлежите. 
• Населението на Субсахарска Африка и Южна Азия евентуално ще понесе главната тежест – там годишно се чака да има над 10 млн. жертви на изменението на климата до 2050 година, а икономическата цена на въздействието върху здравето ще доближи сред 8,6-20,8 трилиона щатски $, съгласно другите сюжети на стопляне.
• Науката сложи България на второ място в Европа по смъртност, обвързвана с жегите за миналата година. 

В края на ноември завърши конференцията на Организация на обединените нации за изменението на климата, COP29, където делегатите се съгласиха на съглашение за 300 милиарда $ за подкрепяне на разрастващите се народи в оправянето им с климатичната рецесия. Наречен „ Финансовият СОР “, тази година конференцията в Баку, Азербайджан, не подмина и още един значим въпрос – този за здравето .

Изтичащата година се оказа белязана от бедствия, провокирани от изменението на климата. Наводненията в Испания унищожиха имущество за милиарди и взеха над 200 живота, рискови горещини обгърнаха Близкия изток, Балканския полуостров и България. Според Европейската обсерватория за климата Коперник е несъмнено, че 2024 година ще бъде най-топлата година в историята и първата календарна година с превишение над 1,5°C над междинната прединдустриална температура на въздуха на Земята.

Какво демонстрират новите данни за Европа?

В годишния отчет на реномираното здравно списание Лансет, който беше оповестен преди конференцията в Баку, се твърди, че изменението на климата към този момент се отразява отрицателно на здравето на европейското население и че при липса на подобаващи ограничения тези въздействия ще продължат да се усилват в напълно близко бъдеще. 

Повишаването на температурите докара до растеж на смъртността, обвързвана с топлината, ограничи предлагането на работна ръка и усили интервалите на рискови часове за практикуване на физическа интензивност. 

Според отчета излагането на рискови събития, като горещи талази, горски пожари и суши, се е нараснало в множеството европейски райони, което води до хранителна неустановеност и разнообразни негативни въздействия върху здравето. Климатичните условия в Европа стават все по-благоприятни за разпространяването на разнообразни инфекциозни болести и техните вектори, да вземем за пример лайшманиоза, вирус на Западен Нил, денга, малария и кърлежи Ixodes ricinus , които не престават да нарастват бързо в цяла Европа (фиг. 1). Южна Европа към този момент има проблем с лайшманиозата, като с изключение на климатичните промени експертите показват като причина и многото мигранти от Близкия изток.

Лансет припомнят и че изменението на климата води до стопански загуби, като понижен напредък на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и вреди заради рискови събития. На фона на всички тези провокации, създателите регистрират и ниска медийна, политическа и самостоятелна ангажираност в региона на климата и здравето (макар през последните години броят им да се увеличава), не се обръща задоволително внимание и на обвързваните неравенства (фиг. 2). Жените са изложени на по-висок риск от смъртност, обвързвана с горещината, бедните региони са по-изложени на пушек от горски пожари, а възрастните хора са по-податливи на излагане на топлота.

Каква е цената на бездействието и къде рисковете са най-големи?

Световната банка също разгласява отчет преди конференцията, в който пресмята цената на бездействието за страните с ниски и междинни приходи, като в него подчертава върху 4 съществени извода.

• Между 2026 година и 2050 година се планува изменението на климата да аргументи сред 4,1 и 5,2 милиарда случая на болести в страните с невисок и междинен приход. Въздействието върху смъртността ще бъде също толкоз мощно. До 2050 година броят на смъртните случаи, породени от климатичните промени, може да доближи сред 14,5 и 15,6 млн. души, което е повече от двойно на популацията на България. Необходими са незабавни, решителни дейности за попречване на опустошителните въздействия върху здравето в тези страни.
• До 2050 година се планува икономическата цена на въздействието върху здравето от изменението на климата да доближи сред 8,6 – 20,8 трилиона щатски $ в по-бедните страни. За съпоставяне Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати за 2022 година е 25,5 трилиона $.
• В Субсахарска Африка се чака да се концентрират към 71% от всички случаи на болести и близо половината от смъртните случаи, свързани с климатичните промени, в интервала 2026 – 2050 година, съгласно два разнообразни сюжета за социално-икономическо развиване. Южна Азия се предвижда да понесе към 18% от болесттите и 1/4 от смъртните случаи при същите сюжети. 
• Общо за двата района, смъртните случаи, породени от климатичните промени, се чака да доближат сред 10,5 и 11,7 милиона до 2050 година Икономическите загуби ще бъдат най-големи в Субсахарска Африка, където разноските, свързани с климатичните въздействия, се планува да възлязат на 2,7% – 3,6% от Брутният вътрешен продукт на района.

Данните, показани в този отчет са притеснителни, само че евентуално са единствено върхът на айсберга. Анализът включва евентуалните въздействия на изменението на климата единствено върху стеснен брой опасности за здравето и не отразява, да вземем за пример, незаразни болести и психологично здраве. Не регистрира и фактори като миграция и воден стрес, които могат да бъдат уловени единствено посредством динамичен модел. За това показаните резултати би трябвало да се четат като доста подценяване на мащаба на действителните въздействия на смяната на климата върху здравето в страните с ниски и междинни приходи .

В България тематиката остава незадоволително обсъждана и се виждат пропуски в връзката с европейските институции

Изследванията демонстрират, че България ще бъде наранена от горещи талази все по-често и мощно. Миналата година нашата страна беше сложена от авторитетно изследване на второ място в Европа по смъртност, обвързвана с жегите. Според същия отчет акомодацията към горещините в Европа е избавила значително хора – без ограничения смъртността би била с 80% по-висока, а измежду възрастното население – даже със 100% по-висока от записаната. Този факт изяснява в огромна степен следената рекордна смъртност при горещини у нас, където към момента няма проекти за отбрана на популацията при горещо време.

В поддръжка на казаното нагоре, е тревожно публикуването преди дни на отчет от Европейската организация за околна среда (ЕАОС), в който България попада като страна със основан и наведен в осъществяване План за деяние при горещо време (фиг. 3). Всъщност, подобен няма, както на национално, по този начин и на районно равнище. Очевидно се касае за сбъркана информация – посоченият документ е Националната тактика за акомодация към изменението на климата от 2019 година, в която фактически участва здравен раздел, само че не и Национален проект за отбрана здравето на популацията при горещо време. Дали това би могло да се окаже огромен проблем или в действителност е елементарна неточност? 

В множеството случаи измененията в България, изключително свързани с реакция към изменението на климата, се случват с напън извън, което би могло в бъдеще да ни лиши от приемането на подобен фактически нужен народен проект и страната ни да продължи да води черните ранглисти при горещо време. 

Тази година България нямаше собствен здравен представител на СОР29. Положително въпреки всичко е, че от следващата година ще има контактно лице към непрекъсната работна група на СЗО.

Успяха ли договарянията на климатичната конференция да оказват помощ за решаването на тези сериозни проблеми?

На фона на тази притеснителна действителност, COP29 се опита да насочи фокуса на диалозите за климата към проблемите на публичното здраве. В изказване, озаглавено „ Здравният мотив за дейности в региона на климата “, доктор Тедрос Аданом Гебрейесус, общоприет шеф на Световната здравна организация (СЗО), подсети на делегатите какъв брой е значимо да се борят за дейности в региона на климата, ориентирани към отбрана на здравето.

сподели доктор Гебрейесус.

На COP28 в Дубай предходната година за първи път в програмата имаше ден, отдаден на здравето, на който се събраха високопоставени заинтригувани страни в региона на опазването на здравето. България беше показана тогава от основния държавен здравен контрольор доцент доктор Ангел Кунчев. Страната ни се причисли и към „ COP28 декларация за климата и здравето “.

COP29 подчертава върху връзката сред климатичните промени и публичното здраве посредством голям брой профилирани събития. В павилиона на Организация на обединените нации, Wellcome Trust провежда полемика, която акцентира ролята на здравето като катализатор за климатични дейности. В здравния павилион бяха прегледани основни въпроси като ролята на пола и равнопоставеността в климатичните и здравните политики, повишението на климатичната информираност за стабилно опазване на здравето, както и връзката сред питателните системи, храненето и климатичните дейности. В допълнение, СЗО се ангажира да упорства за включването на здравните съображения в по-широки политически начинания за климата. Организацията разгласява обстоен отчет, озаглавен „ Критерии за качество за консолидиране на опазването на здравето в национално избраните приноси “ (НОП), който дава насоки за страните да приведат в сходство своите проекти за деяние в региона на климата със здравните цели. Тези приноси би трябвало да бъдат преоценявани на всеки 5 години и с наближаването на идващия краен период за това, през 2025 година, е назрял моментът за вграждане на климатични цели, свързани и със здравето.

На СОР29 Обединеното кралство, Египет, ОАЕ, Азербайджан и Бразилия сътвориха Коалиция за последователност на председателствата на COP за климат и здраве. Тази коалиция ще помогне да се поддържа политическата инерция към климата и здравето до последващо председателство на конференцията и ще подсигурява, че има смислени следващи дейности. Надеждите са, че обединението ще помогне за ускорение на работата на експертите в региона на климата и здравето и ще подсигурява, че здравният мотив за по-амбициозни дейности ще остане в центъра на полемиките в Организация на обединените нации за климата.

Също по този начин, австралийският дипломат по въпросите на климата Кристин Тили разгласи 2,5 млн. $ за здравна стратегия на COP31, които да послужат за създаване на потенциал за тихоокеанските островни страни да подхващат дейности във връзка с климата и здравето и да подобрят координацията, взаимното учене и дейности и да могат свястно да се ангажират с COP31 през 2026 година Австралия е един от евентуалните домакини на СОР през 2026 година

Алиансът за трансформиращи дейности в региона на климата и здравето събра представители на здравните министерства, с цел да обсъдят напредъка в построяването на устойчиви здравни системи. Специално внимание беше отделено на рисковите горещини като главен здравен риск. Страните от Г-20 поеха ангажимент да усилят напъните си против въздействието на горещите талази върху здравето, като поддръжката ще идва от разнообразни интернационалните организации.

Световната здравна организация от години сигнализира, че климатичните промени са най-голямата опасност пред публичното здраве през 21 век. Макар и малко късно, основите на здравните договаряния на СОР са положени. Да се надяваме, че в бъдеще здравният бранш ще взе участие все по-активно в битката с изменението на климата на най-високо ниво. Публикуваните отчети на авторитетни институции преди конференцията, със задълбочени данни от най-критичните точки на планетата, в това число Европа и Балканите, потвърждават неотложната нужда от взаимни решителни дейности.

Автор: Зорница Спасова / Климатека

Зорница Спасова е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „ Климатология ” от СУ „ Св. Климент Охридски “. Занимава се с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 година Експерт е при правенето на Плана за деяние за устойчива сила и климат на Столична община ‘21 – ‘30 година Със публикациите тук е притежател на Наградата за публицистика на Европейското метеорологично сдружение. От януари 2024 година е дипломат на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан.

В обявата са употребявани материали от:

1. Лайшманиоза, Community Health, https://www.chcrr.org/bg/health-topic/leishmaniasis/
2. Информация, предоставена от Артур Уинс, консултант на австралийското държавно управление по въпросите на климата и здравето
3. COP28 DECLARATION ON CLIMATE AND HEALTH, https://cdn.who.int/media/docs/default-source/climate-change/cop28/cop28-uae-climate-and-health-declaration.pdf?sfvrsn=2c6eed5a_3&download=true
4. EEA, Impacts of heat on health: over half EEA countries monitor and take action on heat and health, 27.11.2024, https://www.eea.europa.eu/en/newsroom/news/eea-countries-take-action-on-heat-and-health
5. Hundal H., How This Year’s UN Climate Change Conference Tackled Public Health, Forbes, 27.11.2024, https://www.forbes.com/sites/hennahundal/2024/11/27/how-this-years-un-climate-change-conference-tackled-public-health/
6. Gallo, E., Quijal-Zamorano, M., Méndez Turrubiates, R.F. et al. Heat-related mortality in Europe during 2023 and the role of adaptation in protecting health. Nat Med 30, 3101–3105 (2024)
7. van Daalen K. et al., The 2024 Europe report of the Lancet Countdown on health and climate change: unprecedented warming demands unprecedented action, Lancet Public Health 2024; 9
8. van Daalen K. et al., Bridging the gender, climate, and health gap: the road to COP29, the Lancet Planetary Health, 2024, https://www.thelancet.com/journals/lanplh/article/PIIS2542-5196(24)00270-5/fulltext 
9. World Bank Group, THE COST OF INACTION Quantifying the Impact of Climate Change on Health in Low- and Middle-Income Countries, 2024
10. https://ourworldindata.org/grapher/world-bank-income-groups
11. https://www.tovima.com/climate/copernicus-2024-set-to-break-heat-records/