Здравеопазването като геополитическо оръжие: Европа създава медицински шампиони, но ги губи
Въпреки че Европа остава дом на някои от най-хубавите медицински университети и проучвателен центрове в света, континентът хронично изостава в една сериозна фаза – комерсиализацията и мащабирането на своите открития. Този отрезвяващ извод бе в центъра на полемиките по време на основния панел на Green Transition Forum 6.0, отдаден на европейската конкурентоспособност.
В спор, споделяйки сцената с Енрико Лета, създател на знаковия Доклад за бъдещето на Единния пазар, доцент доктор Светослав Ценов, изпълнителен шеф на Astellas Pharma за България, Румъния, Унгария и Гърция, очерта ясна диагноза на европейския софтуерен и медицински бранш.
Европа нормално основава първенците, само че след това те се мащабират някъде другаде. Това е тъжната истина “, съобщи доцент доктор Ценов.
Той напомни, че допреди 20 години главният въпрос в науката е бил къде са най-хубавите университети (като половината от топ 20 към момента са в Европа). Днес обаче фокусът е преместен.
Вече не приказваме единствено за основаването на нововъведението, а за скоростта, с която тя стига до пациентите. В опазването на здравето сме изправени пред сериозна липса на човешки капитал в международен мащаб, и единственият метод да се оправим, е посредством бързо внедряване на технологиите “, изясни той.
Допълни, че казусът не се лимитира единствено до неналичието на капитал, само че е директно обвързван с регулаторната тромавост и неналичието на механизми за бърза пазарна реализация.
Здравеопазването като геополитическо оръжие
Ценов обърна внимание на фундаментална смяна в парадигмата: опазването на здравето към този момент не може да се преглежда единствено през обществена призма. То е стратегически и стопански актив. По думите му, близо 30% от икономическия напредък през последното десетилетие се дължи на подобряването на здравния статус на пациентите.
Данните, които специалистът цитира, са показателни за европейския абсурд: 25% от научните изявления в региона на биотехнологиите идват от Европа, само че едвам 10% от набрания рисков капитал (Venture Capital) за бранша остава на континента. Нещо повече – въпреки Европа да се гордее с огромни капиталови стратегии като Horizon Europe, доцент доктор Ценов означи, че едвам 8% от техния запас е ориентиран към опазването на здравето.
Ярък образец за изпуснатите благоприятни условия е иРНК (mRNA) технологията, стояща зад имунизациите против COVID-19. Въпреки че методологията е създадена в Европа преди повече от 15 години, действителното ѝ пазарно мащабиране се случи в Съединени американски щати посредством компании като Moderna, описа доцент доктор Ценов. Причината? Американското законодателство (като така наречен Bayh-Dole Act) разрешава бърза комерсиализация и патентоване на открития, направени с обществени средства – механизъм, който към момента липсва в Европа.
Източник на фотографията: Dir.bg
Тази диагноза бе изрично подкрепена от Енрико Лета, който уточни разпокъсаността на континента като главен „ палач “ на мащаба.
Ако сте млад стартъп или вложител и желаете да развивате бизнес тук, незабавно се плашите от сложността на разпоредбите. Влизате в една страна, само че 27-те разнообразни системи на корпоративно право не ви разрешават елементарно да стъпите в останалата част на Европа “, съобщи някогашният италиански министър председател.
Според Лета, в случай че континентът не откри метод да опрости фрапантно средата посредством основаването на обединен 28-ми режим (т.нар. самодейност EU Inc.), „ бъдещето ще бъде ръководено от други “.
Регулаторна скорост против софтуерна скорост
Тезата на доцент доктор Ценов, че Европа би трябвало да форсира процесите си, откри мощна поддръжка измежду останалите панелисти. Дан Стратан, изпълнителен шеф на RCI Holding, уточни главната асиметрия на нашето време.
Технологичната скорост надвишава институционалната. Иновациите се развиват в действително време, до момента в който държавните управления – в процедурно. “
Стратан добави визията на Ценов с съответно решение - основаването на „ регулаторни пясъчници “ (regulatory sandboxes) – следени среди, в които нововъведенията да се тестват редом със основаването на разпоредбите за тях, с цел да се избегне напускането на стратегически браншове от Европа.
Заместник-министър ръководителят по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов също поддържа аргумента за мащабирането, предупреждавайки, че неналичието на еластичност води до приключване освен на капитали, само че и на най-ценния запас.
Европа губи своите спестявания, които отиват към Съединени американски щати, където основават работни места за бъдещето, вместо тук. Най-важното обаче са хората – гениите, инженерите, лекарите, които би трябвало да имат правото да останат и да развиват кариерата си вкъщи “, безапелационен бе Пеканов.
Източник на фотографията: Dir.bg
Скритото оръжие: Източна Европа
доцент доктор Светослав Ценов приключи с оптимистична нотка, призовавайки за смяна в вероятността и фокусиране върху капацитета на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Регионът към този момент не е просто консуматор, а генератор на нововъведения. Той даде образец с румънска AI технология за диагностика на рак на простатата, която редуцира времето за слагане на диагноза от един месец на един ден.
В България и в другите пазари от ЦИЕ имаме доста сходни образци. Трябва да бъдем горди, да вървим напред и да се чува по-силно гласът ни “, прикани водачът от Astellas Pharma.
Ако Европа успее да трансформира регулациите си от спънка в катализатор, тя има всички шансове освен да основава идващите международни първенци, само че и да печели мачовете на собствен терен.
Astellas Green Transition Green Transition Forum GTF Астелас Астелас Фарма доцент доктор Светослав Ценов опазване на здравето нововъведения конкурентоспособност
В спор, споделяйки сцената с Енрико Лета, създател на знаковия Доклад за бъдещето на Единния пазар, доцент доктор Светослав Ценов, изпълнителен шеф на Astellas Pharma за България, Румъния, Унгария и Гърция, очерта ясна диагноза на европейския софтуерен и медицински бранш.
Европа нормално основава първенците, само че след това те се мащабират някъде другаде. Това е тъжната истина “, съобщи доцент доктор Ценов.
Той напомни, че допреди 20 години главният въпрос в науката е бил къде са най-хубавите университети (като половината от топ 20 към момента са в Европа). Днес обаче фокусът е преместен.
Вече не приказваме единствено за основаването на нововъведението, а за скоростта, с която тя стига до пациентите. В опазването на здравето сме изправени пред сериозна липса на човешки капитал в международен мащаб, и единственият метод да се оправим, е посредством бързо внедряване на технологиите “, изясни той.
Допълни, че казусът не се лимитира единствено до неналичието на капитал, само че е директно обвързван с регулаторната тромавост и неналичието на механизми за бърза пазарна реализация.
Здравеопазването като геополитическо оръжие
Ценов обърна внимание на фундаментална смяна в парадигмата: опазването на здравето към този момент не може да се преглежда единствено през обществена призма. То е стратегически и стопански актив. По думите му, близо 30% от икономическия напредък през последното десетилетие се дължи на подобряването на здравния статус на пациентите.
Данните, които специалистът цитира, са показателни за европейския абсурд: 25% от научните изявления в региона на биотехнологиите идват от Европа, само че едвам 10% от набрания рисков капитал (Venture Capital) за бранша остава на континента. Нещо повече – въпреки Европа да се гордее с огромни капиталови стратегии като Horizon Europe, доцент доктор Ценов означи, че едвам 8% от техния запас е ориентиран към опазването на здравето.
Ярък образец за изпуснатите благоприятни условия е иРНК (mRNA) технологията, стояща зад имунизациите против COVID-19. Въпреки че методологията е създадена в Европа преди повече от 15 години, действителното ѝ пазарно мащабиране се случи в Съединени американски щати посредством компании като Moderna, описа доцент доктор Ценов. Причината? Американското законодателство (като така наречен Bayh-Dole Act) разрешава бърза комерсиализация и патентоване на открития, направени с обществени средства – механизъм, който към момента липсва в Европа.
Източник на фотографията: Dir.bg
Тази диагноза бе изрично подкрепена от Енрико Лета, който уточни разпокъсаността на континента като главен „ палач “ на мащаба.
Ако сте млад стартъп или вложител и желаете да развивате бизнес тук, незабавно се плашите от сложността на разпоредбите. Влизате в една страна, само че 27-те разнообразни системи на корпоративно право не ви разрешават елементарно да стъпите в останалата част на Европа “, съобщи някогашният италиански министър председател.
Според Лета, в случай че континентът не откри метод да опрости фрапантно средата посредством основаването на обединен 28-ми режим (т.нар. самодейност EU Inc.), „ бъдещето ще бъде ръководено от други “.
Регулаторна скорост против софтуерна скорост
Тезата на доцент доктор Ценов, че Европа би трябвало да форсира процесите си, откри мощна поддръжка измежду останалите панелисти. Дан Стратан, изпълнителен шеф на RCI Holding, уточни главната асиметрия на нашето време.
Технологичната скорост надвишава институционалната. Иновациите се развиват в действително време, до момента в който държавните управления – в процедурно. “
Стратан добави визията на Ценов с съответно решение - основаването на „ регулаторни пясъчници “ (regulatory sandboxes) – следени среди, в които нововъведенията да се тестват редом със основаването на разпоредбите за тях, с цел да се избегне напускането на стратегически браншове от Европа.
Заместник-министър ръководителят по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов също поддържа аргумента за мащабирането, предупреждавайки, че неналичието на еластичност води до приключване освен на капитали, само че и на най-ценния запас.
Европа губи своите спестявания, които отиват към Съединени американски щати, където основават работни места за бъдещето, вместо тук. Най-важното обаче са хората – гениите, инженерите, лекарите, които би трябвало да имат правото да останат и да развиват кариерата си вкъщи “, безапелационен бе Пеканов.
Източник на фотографията: Dir.bg
Скритото оръжие: Източна Европа
доцент доктор Светослав Ценов приключи с оптимистична нотка, призовавайки за смяна в вероятността и фокусиране върху капацитета на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Регионът към този момент не е просто консуматор, а генератор на нововъведения. Той даде образец с румънска AI технология за диагностика на рак на простатата, която редуцира времето за слагане на диагноза от един месец на един ден.
В България и в другите пазари от ЦИЕ имаме доста сходни образци. Трябва да бъдем горди, да вървим напред и да се чува по-силно гласът ни “, прикани водачът от Astellas Pharma.
Ако Европа успее да трансформира регулациите си от спънка в катализатор, тя има всички шансове освен да основава идващите международни първенци, само че и да печели мачовете на собствен терен.
Astellas Green Transition Green Transition Forum GTF Астелас Астелас Фарма доцент доктор Светослав Ценов опазване на здравето нововъведения конкурентоспособност
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ