Стояна Нацева: Болестите са симптом на потиснати емоции
Болките в гърлото подсказват за неизразени усеща, щитовидната жлеза боледува от ниско самочувствие
Стояна Нацева, създател на Академия Щастлив Живот, мотиватор, публицист, основател на патентована и интернационално приета система за коучинг и констелации, притежател на премията " Един милион пробудени българи “, в изявление за предаването " Здравето на фокус “ на Радио " Фокус “ .
Каква е връзката сред страсти и здраве? Голяма част от нашата сила всекидневно отива в така наречен страсти на мъртвото поле –гняв, засегнатост, експанзия.
Г-жо Нацева, по какъв начин всичко това се отразява на тялото ни?
Емоциите са доста значима част. Те се образуват в лимбическата част на нашия мозък. Ние си мислим, че сме доста осъзнати хора, само че мислите в предната кора на мозъка доста бързо минават, само че страстите, които не са изразени, които не са разбрани, те остават в нашето тяло.
Има три типа страсти: първите са първоначални страсти. Т.е. в този момент се е появила страстта и до 20 минути тя може да напусне тялото, в случай че бъде призната, разбрана, изразена. Но какво става, когато хората не схващат какво се случва в тях, т.е. те не са прочувствено интелигентни, когато не осъзнават каква е страстта и по какъв метод могат да изразят здравословно, те потискат самата страст. В най-неподходящия миг, я показваме в друга от системите, която не е съответна. Например, на работното място нашият шеф ни е подлагал на критика, ние не сме могли съответно да изразим и да защитим себе си, потиснали сме страстта, тъй като не знаем по какъв начин да работим с нея. Вкъщи, обаче по най-неподходящия метод, се разтоварваме прочувствено пред детето, да вземем за пример. От тук нито ние се усещаме по-добре, тъй като имаме възприятие на виновност, нито детето се усеща добре, тъй като това е принуждение върху него.
Ако тази страст дълго я задържаме в себе си, може ли да навреди на клетките на тялото, тъй че те да стартират да действа по погрешен метод?
Разбира се, тъй като неразбраните страсти, които остават в тялото, се потискат и стават като психосоматик. Например възприятието за виновност постоянно води до наказване. Ако аз се усещам отговорен, постоянно в околната среда ще намеря по някакъв метод санкции. Чувството на боязън също ни държи в окови – не можем да действаме съответно и да вземем обикновено решение за нашия живот. Чувството за експанзия също, в случай че не е разбрано вярно, може да докара до погрешно взаимоотношения в другите системи.
Всъщност, възприятията са наши другари. Много хора ги разделят на позитивни и негативни, само че възприятията са явен знак, че нещо към нас се случва и ние не можем по верен метод да отработим самата обстановка. Всяка една обстановка е без някакво съответно значение – ние сме тези, които придаваме значение на самата обстановка. В следствие от това тълкувание, съответно или несъответстващо, изпитваме съответни усеща, които в случай че не разберем защо са пристигнали, какво желаят да ни кажат, действаме несъответстващо, държим дълго време в нас тези усеща, предаваме ги по неверен метод в другите системи на взаимоотношение. Това при всички положения дава отражение в тялото.
Как страстите се отразяват върху тялото ни и за какво ни разболяват? Откъде идват болките в гърба, в гърлото, загубата на гласа, кашлицата – какво предизвика сходни признаци?
Симптомите могат да бъдат доста разнообразни. По принцип има просвета, която изяснява всичко това. Но цялата концепция е, че откакто имаме някакъв признак, това значи, че нещо някъде сме потиснали и не сме показали. Много е значимо да се работи с този признак, тъй като при всички положения това значи някакъв вътрешен спор. Има такава система на познания, която е да вземем за пример за енергийните центрове.
Като цяло гърлото е обвързвано със себеизразяването. Обикновено хората, които ги боли гърло, доста дълго време имат кашлица, която не могат да си обяснят от какво идва, всъщност те не могат да се самоизразят. Много постоянно това се дължи на вътрешни сълзи, да вземем за пример на синузит. Когато човек потиска, гълта, не може да изрази себе си, близките го лъжат, той знае, само че отново не може да отбрани себе си, няма персонални граници, в тези случаи се появява тази симптоматика.
Заболяванията на щитовидната жлеза са постоянно срещан проблем, от какви усеща се предизвикат?
Заболяванията на щитовидната жлеза постоянно са предизвикани от неспособността на човек да отбрани себе си. Повечето дами, които идват при мен с такива проблеми, се оказва, че не могат да слагат персонални граници, нямат ясно изразено самочувствие и ясно изразени правила на живот, не могат да отстоят нито персоналните граници, нито личното си виждане, не могат да създадат пиедестал. Затова е доста значимо човек да работи първо върху самочувствието си, любовта към себе си, след което създаване на здравословни взаимоотношения и слагане на персонални граници.
Има ли техники, които може да ни оказват помощ да се освободим от тежестта на обидата, която носим?
Най-дълбокото схващане е, че обидата в действителност е детско възприятие, човек е в детска позиция. Аз неслучайно споделям, че когато се обиждаш на някой, когато изпитваш някакви прекомерно дълбоки усеща към който и да е, това значи, че имаш неотработени детско-родителски връзки.
Когато детето се роди, то е доста егоцентрично създание, тъй като непрестанно желае внимание от майка си и татко си. И това е безусловно обикновено, тъй като в дивата природа няма да оцелее. Нали по този начин? Въпросът е, че като възрастни хора не разбираме какво предизвиква контузията и продължаваме да не я виждаме. Психиката намира в околната среда други лица, върху които проектира тези детско- наставнически връзки.
Обидата е неотработено възприятие – някой нещо ми дължи, аз се усещам подценен. Въпросът е в действителност, че единственият човек в зрелост, който може нещо да ни даде, това сме самите ние.
Много публикувано е схващането, че ние генетично сме предразположени към едни или други болести по родова линия. Обаче е реалност, че може моята майка да има високо кръвно, само че аз да не пострадвам от него. Как се изяснява това?
Много благодаря за този въпрос, тъй като той е фундаментален. Обяснява се по следния метод: първо, ние на 100% взимаме гените на нашите родители – 50% от нашето тяло принадлежи на гените на майката и 50% на бащата. В родовата система доста хора са минали през травматични събития, които не са могли по верен метод да отработят, след което се е появило мощно възприятие, мощна страст. В следствие по родовата система децата взимат съответните мисли, усеща, страсти и самите сюжети на държание не престават потомство след потомство да ги демонстрират. Но не всички развиват съответния сюжет.
Важно е да се разбере, че всеки един от хората има скрита полза от това да се прояви съответно болестно положение, в това число и онкологията, в това число и каквото и да е проявяване, от какъвто и да е признак, всеки един човек има скрита полза.
На онкологията скритата полза може да бъде да вземем за пример: аз имам дълбока засегнатост, желая да ми извърнат внимание. Могат да са доста неща, не може да се заключи и да се каже, единствено това е.
Много постоянно при мен идват, да вземем за пример дами и споделят " Болят ме коленете “. Когато стартираме да работим с дамата се оказва, че в нейното семейство тя прави всичко, никой не ѝ оказва помощ, тя носи надълбоко възприятие на засегнатост и неоцененост. По този метод, когато психиката не може да се оправи, тялото оказва помощ посредством болест, която ние назоваваме признак.
Това е самобитна отбрана на тялото – разболяваме се, с цел да го запазим.
Точно по този начин. Самата болест значи, че първичният стрес към този момент е минал - заболяването по принцип значи към този момент изцеление. Само че в околната среда, в случай че ние продължаваме да ги виждаме тези случки и те още веднъж палят този първичен спор в нас, ние още веднъж и още веднъж провокираме същия признак в нашето тяло.
Чувала съм, че близо 90% от хората, неосъзнато, са в така наречен Триъгълник на Карпман. Какво съставлява този Триъгълник?
Когато приказваме за детски позиции, ние, без да разбираме, непрестанно действаме в този Триъгълник. Това са обществените игри, които хората играят.
Възрастният човек не се наскърбява. Възрастният човек не изпитва някакви доста мощни отрицателни усеща. Възрастният човек може да отдели действителната обстановка от това, което се случва, да реши трезво какво сега би трябвало да се направи, какъв е смисълът и да направи деяние.
За страдание, обаче, вие несъмнено познавате хора, които имат така наречен " синдром на жертвата “. Непрекъснато са в жертвена позиция, хора, които непрестанно се оплакват, някой различен им е отговорен, непрестанно са в ниските сили и упрекват другите за това. За тях няма запаси, за тях няма вярно решение - това са хората жертви. Триъгълникът постоянно стартира от жертвите.
Друг завършек на Триъгълника е спасителят. Това са хора, които са прекомерно положителни, доста великодушни, желаят да оказват помощ, когато жертвата се оплаква. Вероятно имате ваши познати, които непрестанно се оплакват и вие непрестанно ги спасявате – с вашето време, с вашите препоръки, с вашите запаси.
Когато се появи жертвата, естествено се появява и така наречен агресор. Това е човек, който е незачитан водач и който се нервира на така наречен жертви.
Винаги ли оставаме в позицията на жертва, в случай че сме този вид, или една седмица сме жертва, друга – избавител?
Много забавен е въпросът и отговорът е, че ние непрестанно, дори може в границите на един ден да минем по няколко пъти през всичките положения. Например, вашият шеф ви се е развикал, вие се чувствате жертва, оплаквате се на колежката, тя влиза в избавител, след което си сменяте функциите. После у дома, примерно, се развиквате на детето, ставате нападателен, след това го съжалявате, чувствате се жертва, пробвате се да спасите. Хората не осъзнават, че вътре в този Триъгълник няма решение, има единствено доста мощни, отрицателни страсти.
Там нито една от функциите не е позитивна, по този начин ли?
Абсолютно, само че във всяка една от функциите още веднъж има скрита полза – това, за което приказваме. Например на жертвата скритата полза ѝ е, че получава безвъзмездни запаси, че всички се грижат за нея. Тя си живее доста добре и въобще и не желае да излиза от тази роля, тъй като получава безвъзмездни запаси – внимание, пари, решение на нещата. Спасителят също има скрита полза - той е с ниско самочувствие и желае да му бъдат признателни хората. Жертвата постоянно взима от него запас. Агресорът пък се усеща водач. Истината е, че би трябвало да се научим да гледаме в профил тези мощни проявления и страсти, да се дистанцираме и да може да преценим кое е вярното държание, т.е. да излезем от детската позиция и да реагираме като възрастен човек.
Вярно ли е, че в основата на всички отрицателни страсти, е страхът?
Разбира се. Аз бих стигнала още по-далече – в основата на безусловно всички заболявания, признаци и проявления е високомерието. Защото страхът означава - аз съм прекомерно огромен фактор и е доста значимо това, което се случва с мен. Чувството за виновност – аз съм толкоз огромен фактор, че от мен зависи кой по какъв начин ще се усеща и какво проявяване ще има. Срамът още веднъж значи, че аз подсъзнателно желая да привлека внимание. Всяка една от отрицателните страсти, даже експанзията, е надменност, т.е. аз съм повече от другите или аз повече знам от другите.
Високомерие е, аз да не споделям знанията си. Високомерие е, в това число, аз да съм с ниско самочувствие, да подтискам себе си и да се пробвам да правя впечатление на другите. Т.е. всяко погрешно взаимоотношение в духовната логика на психиката се счита за надменност. Това е в основата на отрицателните проявления като признаци в тялото.
Ако имаме ниска самокритика, нямаме самочувствие, може ли в това време да бъдем избрани като високомерни?
Разбира се, тъй като тези, които на моменти са с ниско самочувствие, в други моменти са в другата прекаленост. Крайностите са надменност.
Защо е значимо, г-жо Нацева, да приемем родителите, да не бъдем сериозни към тях, да не считаме, че те са отговорни за несполуките в живота ни?
Благодаря за този въпрос. Това е извънредно значим въпрос, на който от ден на ден хора обръщат внимание. Ние не разбираме, че 50% от нас е нашата майка и нашето усещане за нея като човек. Другите 50% са нашият татко. Ако осъждаме и подлагаме на критика майка си, в случай че не я одобряваме, в случай че непрестанно сме в някакви отрицателни сюжети, които се въртят в глава ни, по отношение на нея, това нещо го проектираме върху себе си и то се трансформира в автоагресия. Не единствено към нас – ние го проектираме и към света. Точно по тази причина споделям, че какъвто и проблем да имате, постоянно би трябвало да започнете от връзките с вашите родители.
Най-лошото е, че го предаваме и към децата си.
Разбира се. Всеки път, когато работим върху себе си, ние отработваме бъдещето на нашите деца. Ние не работим единствено поради себе си, макар че това би трябвало да е главният претекст, ние да бъдем щастливи, здрави и богати хора. Но ние всичко това го предаваме и на нашите деца.
Съвременният човек непрестанно подлага на критика - страната, улиците, политиците. Какво се случва, когато изразходваме толкоз доста сила, с цел да отхвърляме?
Фокус върху неприятното, фокус върху негатива – това е първо нарушение на закона на идентичността на системите. Хората, които са сериозни към другите, са най-критични към себе си.
Освен това, на 90% тези мисли не са наши. Всички наши мисли и страсти сме ги видели, чули отнякъде и сме ги усетили най-много посредством майчината фигура.
Над 90% от нашите усеща в действителност са добити. Те идват от възприятията и от мислите на родителите и на родовата система. Защото, когато детето е малко - до 7-, 10-годишна възраст, то живее в алфа схващане. Всичко, което се случва към него, го запечатва като страсти, като вярвания – това може, това не може, ти си подобен, ти не си подобен, всички мъже, всички дами. В един миг стигаме до такава степен, че не осъзнаваме, че живеем по непознати сюжети. Проявяваме непознати сюжети, живеем живота на родителите и на родовата система.
Има обаче и вид, при който безусловно го отхвърляме – в никакъв случай няма да съм като майка ми, не мога да претърпявам татко ми. Това поражда вътрешни спорове, недоумение. Единственото вярно отношение към себе си, света и родителите е приемане и признателност, че аз тъкмо през тях съм пристигнал, те за мен са източникът на живот.
Какво се случва, когато посяваме семето на рецензията, на обвиняването, на лъжата, на виновността, на страха?
Всеки е чувал, че каквото посееш, това ще пожънеш. Например, не може да посееш семка от любеница и да чакаш праскови или банани. Това всеки един от нас го знае.
Освен това, каквито усеща и страсти вложиш в нещо, има подобен закон на жътвата, доста пъти повече от това ще пожънеш. Помислете – какви са мислите, които имате в този момент, какво чувствате, какви са упованията ви? Ако посявате рецензия, в случай че посявате негатив, в случай че говорите за това и програмирате водата в себе си, какво да ви се случи, какъв живот да живеете?
Какъв е изходът от всичко това?
Първо осъзнаване – кой съм аз, какво желая от живота, кое е мое, кое не е мое като мисъл, като възприятие. След което вършим умишлен избор – аз искам да пребивавам по обич и върша изборите си не от боязън, не от болежка и от ненавист, аз върша моите избори осъзнато, от обич, от признателност и с готовност да дам най-хубавото на целия свят.
Често пъти сме окуражени да реализираме едно или друго нещо единствено с цел да " натрием носа “ на някой, да вземем за пример да си купим нова кола, с цел да види той, че и ние можем. Този претекст – печеливш ли е?
По принцип има два типа мотивация: отрицателна – от болежка и от боязън и позитивна, която е от обич. Много хора имат отрицателна мотивация: " Искам майка ми да разбере най-сетне аз какъв брой доста мога или някогашният ми да страда “. Когато е отрицателна мотивацията, даже да постигнете вашето предпочитание или вашата цел, вие няма да изпитате задоволство, а в случай че изпитате, ще е доста малко. Много хора споделят " Постигнах желанието, само че не съм благополучен “. Не си благополучен, тъй като е отрицателна мотивацията.
Пак споделям - изходите са два, изборите постоянно са два:
от обич – аз имам доста обич в мен, желая да давам, желая да сбъдна, желая да оказа помощ, желая с позитивна семка да засея и да получа доста повече, или е негатив. Вие би трябвало да избирате осъзнато.
Това значи, че в основата на всичко е на първо време да заобичаме себе си и по-късно доста елементарно се предава на открито.
Точно по този начин. Даже в Библията написа " На този, който има, на него ще се даде. На този, който няма, от него ще се отнеме “. Хората не могат вярно да четат свещените текстове и считат, че става въпрос за пари. Става въпрос за това, че когато ти имаш обилие, даваш – признателност, обич, тогава твоето предоставяне има смисъл. Когато си на минус, когато си жертва, когато лишаваш себе си, фамилията си, с цел да дадеш и си с отрицателна мотивация, това няма по какъв начин да бъде посрещнато по верен метод.
На първо място любовта към себе си и тогава всичко евентуално ще се подреди от единствено себе си.
Абсолютно. Има подобен закон на системите – че аз би трябвало да съм преди всичко, по-късно сътрудникът, по-късно децата и най-сетне родителите. Много хора са комплицирани, тъй като считат за нарцисизъм това да дават на себе си запас. Но в действителност, в случай че ти не обичаш себе си, ти не можеш да дадеш обич на никой. Тогава ти като бедняк обикаляш и търсиш запаси, тъкмо в жертвената позиция, влизаш в Триъгълника на Карпман и си с отрицателна мотивация, когато правиш, каквото и да е или когато се опитваш да получиш, каквото и да е. Но ние знаем, че минус или нула, умножено по каквото и да е число, дава нула. Затова съветът ми е да обичат хората себе си и да дават от обилие.
Само открехнахме прозореца към знанието за страстите, само че съм сигурна, че ще имаме и други срещи, в които още веднъж ще ни разказвате за към момента малко познатите аспекта на човешката сила. Вие казвате, че 2025 ще бъде годината на силите и че точно силата ще бъде най-ценната валута.
Финалното Ви изречение какво е?
Благодаря за тази превъзходна среща, която осъществихме. Обичайте себе си, вярвайте в себе си. Действайте от обич и помнете, че даже никой да не има вяра във вас, аз, Стояна, имам вяра във всеки един от вас. Бъдете благословени!
Росица АНГЕЛОВА
Стояна Нацева, създател на Академия Щастлив Живот, мотиватор, публицист, основател на патентована и интернационално приета система за коучинг и констелации, притежател на премията " Един милион пробудени българи “, в изявление за предаването " Здравето на фокус “ на Радио " Фокус “ .
Каква е връзката сред страсти и здраве? Голяма част от нашата сила всекидневно отива в така наречен страсти на мъртвото поле –гняв, засегнатост, експанзия.
Г-жо Нацева, по какъв начин всичко това се отразява на тялото ни?
Емоциите са доста значима част. Те се образуват в лимбическата част на нашия мозък. Ние си мислим, че сме доста осъзнати хора, само че мислите в предната кора на мозъка доста бързо минават, само че страстите, които не са изразени, които не са разбрани, те остават в нашето тяло.
Има три типа страсти: първите са първоначални страсти. Т.е. в този момент се е появила страстта и до 20 минути тя може да напусне тялото, в случай че бъде призната, разбрана, изразена. Но какво става, когато хората не схващат какво се случва в тях, т.е. те не са прочувствено интелигентни, когато не осъзнават каква е страстта и по какъв метод могат да изразят здравословно, те потискат самата страст. В най-неподходящия миг, я показваме в друга от системите, която не е съответна. Например, на работното място нашият шеф ни е подлагал на критика, ние не сме могли съответно да изразим и да защитим себе си, потиснали сме страстта, тъй като не знаем по какъв начин да работим с нея. Вкъщи, обаче по най-неподходящия метод, се разтоварваме прочувствено пред детето, да вземем за пример. От тук нито ние се усещаме по-добре, тъй като имаме възприятие на виновност, нито детето се усеща добре, тъй като това е принуждение върху него.
Ако тази страст дълго я задържаме в себе си, може ли да навреди на клетките на тялото, тъй че те да стартират да действа по погрешен метод?
Разбира се, тъй като неразбраните страсти, които остават в тялото, се потискат и стават като психосоматик. Например възприятието за виновност постоянно води до наказване. Ако аз се усещам отговорен, постоянно в околната среда ще намеря по някакъв метод санкции. Чувството на боязън също ни държи в окови – не можем да действаме съответно и да вземем обикновено решение за нашия живот. Чувството за експанзия също, в случай че не е разбрано вярно, може да докара до погрешно взаимоотношения в другите системи.
Всъщност, възприятията са наши другари. Много хора ги разделят на позитивни и негативни, само че възприятията са явен знак, че нещо към нас се случва и ние не можем по верен метод да отработим самата обстановка. Всяка една обстановка е без някакво съответно значение – ние сме тези, които придаваме значение на самата обстановка. В следствие от това тълкувание, съответно или несъответстващо, изпитваме съответни усеща, които в случай че не разберем защо са пристигнали, какво желаят да ни кажат, действаме несъответстващо, държим дълго време в нас тези усеща, предаваме ги по неверен метод в другите системи на взаимоотношение. Това при всички положения дава отражение в тялото.
Как страстите се отразяват върху тялото ни и за какво ни разболяват? Откъде идват болките в гърба, в гърлото, загубата на гласа, кашлицата – какво предизвика сходни признаци?
Симптомите могат да бъдат доста разнообразни. По принцип има просвета, която изяснява всичко това. Но цялата концепция е, че откакто имаме някакъв признак, това значи, че нещо някъде сме потиснали и не сме показали. Много е значимо да се работи с този признак, тъй като при всички положения това значи някакъв вътрешен спор. Има такава система на познания, която е да вземем за пример за енергийните центрове.
Като цяло гърлото е обвързвано със себеизразяването. Обикновено хората, които ги боли гърло, доста дълго време имат кашлица, която не могат да си обяснят от какво идва, всъщност те не могат да се самоизразят. Много постоянно това се дължи на вътрешни сълзи, да вземем за пример на синузит. Когато човек потиска, гълта, не може да изрази себе си, близките го лъжат, той знае, само че отново не може да отбрани себе си, няма персонални граници, в тези случаи се появява тази симптоматика.
Заболяванията на щитовидната жлеза са постоянно срещан проблем, от какви усеща се предизвикат?
Заболяванията на щитовидната жлеза постоянно са предизвикани от неспособността на човек да отбрани себе си. Повечето дами, които идват при мен с такива проблеми, се оказва, че не могат да слагат персонални граници, нямат ясно изразено самочувствие и ясно изразени правила на живот, не могат да отстоят нито персоналните граници, нито личното си виждане, не могат да създадат пиедестал. Затова е доста значимо човек да работи първо върху самочувствието си, любовта към себе си, след което създаване на здравословни взаимоотношения и слагане на персонални граници.
Има ли техники, които може да ни оказват помощ да се освободим от тежестта на обидата, която носим?
Най-дълбокото схващане е, че обидата в действителност е детско възприятие, човек е в детска позиция. Аз неслучайно споделям, че когато се обиждаш на някой, когато изпитваш някакви прекомерно дълбоки усеща към който и да е, това значи, че имаш неотработени детско-родителски връзки.
Когато детето се роди, то е доста егоцентрично създание, тъй като непрестанно желае внимание от майка си и татко си. И това е безусловно обикновено, тъй като в дивата природа няма да оцелее. Нали по този начин? Въпросът е, че като възрастни хора не разбираме какво предизвиква контузията и продължаваме да не я виждаме. Психиката намира в околната среда други лица, върху които проектира тези детско- наставнически връзки.
Обидата е неотработено възприятие – някой нещо ми дължи, аз се усещам подценен. Въпросът е в действителност, че единственият човек в зрелост, който може нещо да ни даде, това сме самите ние.
Много публикувано е схващането, че ние генетично сме предразположени към едни или други болести по родова линия. Обаче е реалност, че може моята майка да има високо кръвно, само че аз да не пострадвам от него. Как се изяснява това?
Много благодаря за този въпрос, тъй като той е фундаментален. Обяснява се по следния метод: първо, ние на 100% взимаме гените на нашите родители – 50% от нашето тяло принадлежи на гените на майката и 50% на бащата. В родовата система доста хора са минали през травматични събития, които не са могли по верен метод да отработят, след което се е появило мощно възприятие, мощна страст. В следствие по родовата система децата взимат съответните мисли, усеща, страсти и самите сюжети на държание не престават потомство след потомство да ги демонстрират. Но не всички развиват съответния сюжет.
Важно е да се разбере, че всеки един от хората има скрита полза от това да се прояви съответно болестно положение, в това число и онкологията, в това число и каквото и да е проявяване, от какъвто и да е признак, всеки един човек има скрита полза.
На онкологията скритата полза може да бъде да вземем за пример: аз имам дълбока засегнатост, желая да ми извърнат внимание. Могат да са доста неща, не може да се заключи и да се каже, единствено това е.
Много постоянно при мен идват, да вземем за пример дами и споделят " Болят ме коленете “. Когато стартираме да работим с дамата се оказва, че в нейното семейство тя прави всичко, никой не ѝ оказва помощ, тя носи надълбоко възприятие на засегнатост и неоцененост. По този метод, когато психиката не може да се оправи, тялото оказва помощ посредством болест, която ние назоваваме признак.
Това е самобитна отбрана на тялото – разболяваме се, с цел да го запазим.
Точно по този начин. Самата болест значи, че първичният стрес към този момент е минал - заболяването по принцип значи към този момент изцеление. Само че в околната среда, в случай че ние продължаваме да ги виждаме тези случки и те още веднъж палят този първичен спор в нас, ние още веднъж и още веднъж провокираме същия признак в нашето тяло.
Чувала съм, че близо 90% от хората, неосъзнато, са в така наречен Триъгълник на Карпман. Какво съставлява този Триъгълник?
Когато приказваме за детски позиции, ние, без да разбираме, непрестанно действаме в този Триъгълник. Това са обществените игри, които хората играят.
Възрастният човек не се наскърбява. Възрастният човек не изпитва някакви доста мощни отрицателни усеща. Възрастният човек може да отдели действителната обстановка от това, което се случва, да реши трезво какво сега би трябвало да се направи, какъв е смисълът и да направи деяние.
За страдание, обаче, вие несъмнено познавате хора, които имат така наречен " синдром на жертвата “. Непрекъснато са в жертвена позиция, хора, които непрестанно се оплакват, някой различен им е отговорен, непрестанно са в ниските сили и упрекват другите за това. За тях няма запаси, за тях няма вярно решение - това са хората жертви. Триъгълникът постоянно стартира от жертвите.
Друг завършек на Триъгълника е спасителят. Това са хора, които са прекомерно положителни, доста великодушни, желаят да оказват помощ, когато жертвата се оплаква. Вероятно имате ваши познати, които непрестанно се оплакват и вие непрестанно ги спасявате – с вашето време, с вашите препоръки, с вашите запаси.
Когато се появи жертвата, естествено се появява и така наречен агресор. Това е човек, който е незачитан водач и който се нервира на така наречен жертви.
Винаги ли оставаме в позицията на жертва, в случай че сме този вид, или една седмица сме жертва, друга – избавител?
Много забавен е въпросът и отговорът е, че ние непрестанно, дори може в границите на един ден да минем по няколко пъти през всичките положения. Например, вашият шеф ви се е развикал, вие се чувствате жертва, оплаквате се на колежката, тя влиза в избавител, след което си сменяте функциите. После у дома, примерно, се развиквате на детето, ставате нападателен, след това го съжалявате, чувствате се жертва, пробвате се да спасите. Хората не осъзнават, че вътре в този Триъгълник няма решение, има единствено доста мощни, отрицателни страсти.
Там нито една от функциите не е позитивна, по този начин ли?
Абсолютно, само че във всяка една от функциите още веднъж има скрита полза – това, за което приказваме. Например на жертвата скритата полза ѝ е, че получава безвъзмездни запаси, че всички се грижат за нея. Тя си живее доста добре и въобще и не желае да излиза от тази роля, тъй като получава безвъзмездни запаси – внимание, пари, решение на нещата. Спасителят също има скрита полза - той е с ниско самочувствие и желае да му бъдат признателни хората. Жертвата постоянно взима от него запас. Агресорът пък се усеща водач. Истината е, че би трябвало да се научим да гледаме в профил тези мощни проявления и страсти, да се дистанцираме и да може да преценим кое е вярното държание, т.е. да излезем от детската позиция и да реагираме като възрастен човек.
Вярно ли е, че в основата на всички отрицателни страсти, е страхът?
Разбира се. Аз бих стигнала още по-далече – в основата на безусловно всички заболявания, признаци и проявления е високомерието. Защото страхът означава - аз съм прекомерно огромен фактор и е доста значимо това, което се случва с мен. Чувството за виновност – аз съм толкоз огромен фактор, че от мен зависи кой по какъв начин ще се усеща и какво проявяване ще има. Срамът още веднъж значи, че аз подсъзнателно желая да привлека внимание. Всяка една от отрицателните страсти, даже експанзията, е надменност, т.е. аз съм повече от другите или аз повече знам от другите.
Високомерие е, аз да не споделям знанията си. Високомерие е, в това число, аз да съм с ниско самочувствие, да подтискам себе си и да се пробвам да правя впечатление на другите. Т.е. всяко погрешно взаимоотношение в духовната логика на психиката се счита за надменност. Това е в основата на отрицателните проявления като признаци в тялото.
Ако имаме ниска самокритика, нямаме самочувствие, може ли в това време да бъдем избрани като високомерни?
Разбира се, тъй като тези, които на моменти са с ниско самочувствие, в други моменти са в другата прекаленост. Крайностите са надменност.
Защо е значимо, г-жо Нацева, да приемем родителите, да не бъдем сериозни към тях, да не считаме, че те са отговорни за несполуките в живота ни?
Благодаря за този въпрос. Това е извънредно значим въпрос, на който от ден на ден хора обръщат внимание. Ние не разбираме, че 50% от нас е нашата майка и нашето усещане за нея като човек. Другите 50% са нашият татко. Ако осъждаме и подлагаме на критика майка си, в случай че не я одобряваме, в случай че непрестанно сме в някакви отрицателни сюжети, които се въртят в глава ни, по отношение на нея, това нещо го проектираме върху себе си и то се трансформира в автоагресия. Не единствено към нас – ние го проектираме и към света. Точно по тази причина споделям, че какъвто и проблем да имате, постоянно би трябвало да започнете от връзките с вашите родители.
Най-лошото е, че го предаваме и към децата си.
Разбира се. Всеки път, когато работим върху себе си, ние отработваме бъдещето на нашите деца. Ние не работим единствено поради себе си, макар че това би трябвало да е главният претекст, ние да бъдем щастливи, здрави и богати хора. Но ние всичко това го предаваме и на нашите деца.
Съвременният човек непрестанно подлага на критика - страната, улиците, политиците. Какво се случва, когато изразходваме толкоз доста сила, с цел да отхвърляме?
Фокус върху неприятното, фокус върху негатива – това е първо нарушение на закона на идентичността на системите. Хората, които са сериозни към другите, са най-критични към себе си.
Освен това, на 90% тези мисли не са наши. Всички наши мисли и страсти сме ги видели, чули отнякъде и сме ги усетили най-много посредством майчината фигура.
Над 90% от нашите усеща в действителност са добити. Те идват от възприятията и от мислите на родителите и на родовата система. Защото, когато детето е малко - до 7-, 10-годишна възраст, то живее в алфа схващане. Всичко, което се случва към него, го запечатва като страсти, като вярвания – това може, това не може, ти си подобен, ти не си подобен, всички мъже, всички дами. В един миг стигаме до такава степен, че не осъзнаваме, че живеем по непознати сюжети. Проявяваме непознати сюжети, живеем живота на родителите и на родовата система.
Има обаче и вид, при който безусловно го отхвърляме – в никакъв случай няма да съм като майка ми, не мога да претърпявам татко ми. Това поражда вътрешни спорове, недоумение. Единственото вярно отношение към себе си, света и родителите е приемане и признателност, че аз тъкмо през тях съм пристигнал, те за мен са източникът на живот.
Какво се случва, когато посяваме семето на рецензията, на обвиняването, на лъжата, на виновността, на страха?
Всеки е чувал, че каквото посееш, това ще пожънеш. Например, не може да посееш семка от любеница и да чакаш праскови или банани. Това всеки един от нас го знае.
Освен това, каквито усеща и страсти вложиш в нещо, има подобен закон на жътвата, доста пъти повече от това ще пожънеш. Помислете – какви са мислите, които имате в този момент, какво чувствате, какви са упованията ви? Ако посявате рецензия, в случай че посявате негатив, в случай че говорите за това и програмирате водата в себе си, какво да ви се случи, какъв живот да живеете?
Какъв е изходът от всичко това?
Първо осъзнаване – кой съм аз, какво желая от живота, кое е мое, кое не е мое като мисъл, като възприятие. След което вършим умишлен избор – аз искам да пребивавам по обич и върша изборите си не от боязън, не от болежка и от ненавист, аз върша моите избори осъзнато, от обич, от признателност и с готовност да дам най-хубавото на целия свят.
Често пъти сме окуражени да реализираме едно или друго нещо единствено с цел да " натрием носа “ на някой, да вземем за пример да си купим нова кола, с цел да види той, че и ние можем. Този претекст – печеливш ли е?
По принцип има два типа мотивация: отрицателна – от болежка и от боязън и позитивна, която е от обич. Много хора имат отрицателна мотивация: " Искам майка ми да разбере най-сетне аз какъв брой доста мога или някогашният ми да страда “. Когато е отрицателна мотивацията, даже да постигнете вашето предпочитание или вашата цел, вие няма да изпитате задоволство, а в случай че изпитате, ще е доста малко. Много хора споделят " Постигнах желанието, само че не съм благополучен “. Не си благополучен, тъй като е отрицателна мотивацията.
Пак споделям - изходите са два, изборите постоянно са два:
от обич – аз имам доста обич в мен, желая да давам, желая да сбъдна, желая да оказа помощ, желая с позитивна семка да засея и да получа доста повече, или е негатив. Вие би трябвало да избирате осъзнато.
Това значи, че в основата на всичко е на първо време да заобичаме себе си и по-късно доста елементарно се предава на открито.
Точно по този начин. Даже в Библията написа " На този, който има, на него ще се даде. На този, който няма, от него ще се отнеме “. Хората не могат вярно да четат свещените текстове и считат, че става въпрос за пари. Става въпрос за това, че когато ти имаш обилие, даваш – признателност, обич, тогава твоето предоставяне има смисъл. Когато си на минус, когато си жертва, когато лишаваш себе си, фамилията си, с цел да дадеш и си с отрицателна мотивация, това няма по какъв начин да бъде посрещнато по верен метод.
На първо място любовта към себе си и тогава всичко евентуално ще се подреди от единствено себе си.
Абсолютно. Има подобен закон на системите – че аз би трябвало да съм преди всичко, по-късно сътрудникът, по-късно децата и най-сетне родителите. Много хора са комплицирани, тъй като считат за нарцисизъм това да дават на себе си запас. Но в действителност, в случай че ти не обичаш себе си, ти не можеш да дадеш обич на никой. Тогава ти като бедняк обикаляш и търсиш запаси, тъкмо в жертвената позиция, влизаш в Триъгълника на Карпман и си с отрицателна мотивация, когато правиш, каквото и да е или когато се опитваш да получиш, каквото и да е. Но ние знаем, че минус или нула, умножено по каквото и да е число, дава нула. Затова съветът ми е да обичат хората себе си и да дават от обилие.
Само открехнахме прозореца към знанието за страстите, само че съм сигурна, че ще имаме и други срещи, в които още веднъж ще ни разказвате за към момента малко познатите аспекта на човешката сила. Вие казвате, че 2025 ще бъде годината на силите и че точно силата ще бъде най-ценната валута.
Финалното Ви изречение какво е?
Благодаря за тази превъзходна среща, която осъществихме. Обичайте себе си, вярвайте в себе си. Действайте от обич и помнете, че даже никой да не има вяра във вас, аз, Стояна, имам вяра във всеки един от вас. Бъдете благословени!
Росица АНГЕЛОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ