Най-шумното животно произвежда 99,2 децибела… с пениса си
Кое съгласно вас е най-шумното животно на планетата? Слон? Кучето на съседа? Ами в случай че мислим по отношение на размера на тялото, премията се присъжда на дребния воден лодкар: Micronecta scholtzi. Тази буболечка получава купата през 2011 година, когато екип от откриватели показва своите открития на годишната конференция на Дружеството за пробна биология.
С размер малко над 2 милиметра и с тип на отроче на бълха и миризливка, лодкарите не са доста леки за очите. Но пък за ушите – това е различен въпрос. Защото когато желаят да привлекат вниманието на близките, те изваждат пениса си.
Техническата терминология за това, което прави лодкарят, е „ стридулация “, която съставлява триене на части от тялото (по-често крайници, като мухите), с цел да се издаде тон. Гадинката употребява този метод по по-необичаен метод, като държи пениса си като лъка на цигулка. Аналогията е още по-подходяща като се има поради, че звукът, който издават, е като на първия ред пред оркестър.
„ Той стридулира, което провокира трептения, като търка пениса си в челото “, споделя фермерът Джон Люис-Стемпъл. „ По този метод той може да създаде 99 децибела, което го прави най-шумното създание на планетата. “
Велики думи.
По-точно лодкарят може да доближи 99,2 децибела, а при периодичност от 10 kHz това е в обсега на човешкия слух. Всъщност хората могат да го чуят макар водния хабитат на тези дребни инсекти.
„ Забележително е, че макар че 99% от звука се губи при прехвърлянето му от водата във въздуха, песента е толкоз мощна, че човек, който се разхожда по брега, в действителност може да чуе тези дребни същества да пеят от дъното на реката “, споделя в изказване доктор Джеймс Уиндмил от Университета в Стратклайд.
Песента на водния лодкар се употребява за привличане на сътрудници и въпреки звукът да е мощен, пространството, което той употребява, с цел да го сътвори, е дребно, с широчината на човешки косъм. „ Наистина не знаем по какъв начин те издават толкоз мощен тон от толкоз дребна повърхност “, добавя Уиндмил.
Изучаването по какъв начин дребните неща издават чак подобен звук може да има косвени последствия за технологиите и биомиметиката.
„ От биологична позиция тази работа може да бъде потребна за опазването на околната среда, защото записите на звуците на насекомите могат да се употребяват за наблюдаване на биоразнообразието “, заключава Уиндмил. „ От инженерна позиция тя би могла да се употребява в региона на акустиката, да вземем за пример в сонарните системи. “
