Как диетата влияе на чревния микробиом
За никого не е загадка, че чревният ни микробиом може да повлияе на физическото и психическото ни здраве по доста способи. Но какъв е най-хубавият метод да го поддържаме? Има ли една-единствена диета, която е най-хубава? Сега изследване преглежда биологични проби от над 21 000 души, с цел да разбере това, като разкрива основни разлики сред питателните желания и че има едно нещо, към което всички можем да се стремим, с цел да подобрим здравето на червата си.
„ Следването на диети, които включват или изключват съществени групи храни като месо, млечни артикули, плодове и зеленчуци, оставя своя отпечатък върху чревния микробиом, който характеризирахме тук, като използвахме интегрирана, многонационална метагеномна кохорта с невиждан размер (21 561 лица), които сами споделят модела си на хранене “, пишат създателите.
„ Открихме солидни конфигурации на микробиома за вегани, вегетарианци и всеядни с няколко присъщи микроби, които удостоверяват и уголемяват няколко предходни открития. “
Изследователите откриват, че макар че участниците вегани и вегетарианци са имали по-здравословен хранителен режим от всеядните, изследваните всеядни са имали по-висока степен на многообразие на чревния микробиом. Звучи като победа за всеядните, като се изключи това, че единствено по себе си това многообразие не е надеждна мярка за това какъв брой здрав е този микробиом – тъй като другите бактерии оказват друго въздействие върху червата ни и по-общото ни здраве, а не всички са положителни.
Изглежда, че всеки модел на хранене има неповторима микробна палитра. Чревните микробиоми на всеядните съдържат по-високи равнища на бактерии, които са свързани с храносмилането на месото, в това число Alistipes putredinis. Повишеното им многообразие обаче включва и бактерии като Ruminococcus torques и Bilophila wadsworthia – които съгласно откривателите са свързани с нараснал риск от болести като възпаления на червата, сърдечни проблеми и някои типове рак.
Веганите имат доста бактерии, които са от решаващо значение за ферментацията на фибрите, някои от които способстват за образуването на късоверижни мастни киселини като бутират. Такива бактерии могат да бъдат потребни за понижаване на възпаленията, както и да допринесат за здравословния метаболизъм и функционалността на имунната система.
Що се отнася до вегетарианците и веганите, наподобява, че основната разлика тук се свежда до млечните артикули, защото вегетарианците имат повече Streptococcus thermophilus в микробиома си. Тази бактерия се употребява при производството на кисело мляко и може да повлияе на някои отрови в червата.
И въпреки всичко, въпреки че изследването преглежда разнообразни хранителни желания, един от главните заключения от него се отнася тъкмо за тези 3 групи – на всеядните, вегетарианците и веганите – защото е открито, че качеството на храненето в действителност е водещо, когато става въпрос за удобен състав на микробиома.
„ Наблюдавахме, че количеството и разнообразието на растителните храни имат доста позитивно влияние върху микробиома “, споделя в изказване създателят на проучването Никола Сегата. „ Избягването на месо или млечни артикули не е наложително да има позитивен резултат, в случай че не е съпроводено с многообразие от качествени артикули на растителна основа. “
„ От позиция на микробиома това, което можем да препоръчаме като цяло, е, че е значимо да се употребяват доста храни на растителна основа, изключително такива, богати на фибри. И че разнообразието от храни е значимо. “
