Задават се нелесни месеци пред страната ни, освен кризите отвън

Задават се нелесни месеци пред страната ни, с изключение на рецесиите извън за следващ път навлизаме в интервал на политическа неустойчивост Много е значимо да не позволяваме закръгляне на цените нагоре, споделя Зорница Русинова, ръководител на Икономическия и обществен съвет в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
 

- Госпожо Русинова, неотдавна бе оповестен най-новият разбор на Икономическия и обществен съвет, обвързван с провокациите пред страната ни по отношение на приемането на еврото. Как това ще се отрази на стопанската система?

- Икономическият и обществен съвет (ИСС) е законово институционализирана форма на гражданското общество за съвещания на обществената и икономическата политика на държавното ръководство в България, който сплотява най-големите и авторитетни цивилен организации, в това число представителните работодателски и синдикални придвижвания. Най-новият разбор на съвета е обвързван с въздействието на присъединението на страната към еврозоната върху икономическото развиване, инфлацията и приходите в страната. Това е тематика, която е във фокуса на ИСС, като през месец май излязохме и със мнение по отношение на Националния проект за въвеждане на еврото. Този проект би трябвало да стартира да се извършва, тъй като ние сме приели да влезем в еврозоната още с контракта за присъединение към Европейски Съюз. България е във валутен ръб и преходът не би трябвало да бъде трагичен.

Предизвикателствата тук не са малко, само че обединеното мнение на членовете и специалистите на ИСС е, че този акт ще донесе на българската стопанска система повече изгоди в сравнение с отрицателни резултати. Присъединяването към еврозоната ще сътвори условия в кратковременен проект за повишен експорт, понижаване на лихвите, възстановяване на продуктивността на труда и на капиталовата среда, както и на доближаване на националното ценово ниво по отношение на междинните равнища в Европейски Съюз, надлежно трайно изпреварващ номинален растеж на работната заплата по отношение на инфлацията. В дълготраен проект може да чакаме обилни преимущества от провеждането на дълго отлагани структурни промени, което ще докара до сензитивен растеж на стопанската система, а оттова и на приходите на българите.

- Кои са най-проблемните индикатори на стопанската система при еврочленството?

- Когато България влезе в еврозоната няма да използваме еврото единствено като разплащателна валута, а ще сме страна-членка, която ще взема решения свързани с европейската парична единица.

Еврото не може от единствено себе си и автоматизирано да донесе растеж и решение на всички проблеми. То ще отключи голям брой благоприятни условия, от които би трябвало да се възползваме по най-хубавия метод, с цел да наваксаме изоставането в приходите на жителите и растежа на стопанската система по отношение на средноевропейските.

В разбора се позволява, че резултатите от приемане на еврото в България маркират разнообразни стадии на пригаждане на стопанската система и заетостта - краткосрочни резултати до една година, средносрочни резултати до 5-6 години с релативно стабилизиране на равнищата и дълготрайни резултати, рамкиращи цялостното пригаждане на стопанската система.

Важно е да отбележим, че с влизането на еврото не трябва да позволяваме закръглянето на цените нагоре. За задачата е необходим явен механизъм против нелоялни търговци. Но държа да подчертая още веднъж, че общата оценка от разбора на ИСС е, че въвеждането на единната валута ще донесе сензитивно повече изгоди за стопанската система ни.

- Каква методология използвахте в отчета и какъв е форматът на специалистите, които използвахте?

- Разработването на разбора на тематика " Въздействие на присъединението на България към еврозоната върху икономическото развиване, инфлацията и приходите в страната ", предоставено на Съвета от Народното събрание, беше поверено на Комисията по макроикономика, бюджет и финанси като водеща и на подкрепящите Комисия по труд, приходи, витално ниво и индустриални връзки и Комисия по икономическа политика  към ИСС. За докладчици по мнението бяха избрани представители на трите групи, формиращи съвета: господин Станислав Попдончев от група 1 - работодатели, господин Веселин Митов от група 2 - служащи и чиновници, и господин Богомил Николов от група 3 - цивилен бранш. Като специалисти при подготовката на акта се привлякоха водещи експерти с дълготраен на практика и теоретичен опит в региона на финансите и стопанската система.

Основна цел на разбора е да улесни ефикасното осъществяване, пълнота и аргументираност на публичния спор в границите на идната осведомителна акция, планувана в Националния проект за въвеждане на еврото в Република България. Съответно използвахме концептуален метод към тематиката. Проучването не си слага задача да проучва изгодите и рисковете от приемането на еврото с оглед оценка или преразглеждане на признатата целева дата за присъединение към еврозоната - 1 януари 2024 година

Резултатите от сегашния разбор се основават на обзор на изследвания и статистически данни за резултатите от присъединение в еврозоната върху икономическите процеси, инфлацията и приходите в страни, ползвали паричен съвет или дълготрайно закрепен валутен курс, преди да одобряват еврото, каквито са Балтийските страни. Екстраполирахме резултатите и изводите в съществена догадка за предстоящото развиване на стопанската система, инфлацията и приходите в България след присъединение към еврозоната, с която всеки може да се запознае в оповестения на формалната ни интернет страница документ.

-  Защо решихте да извършите сравненията на макроиконическите индикатори на България точно с балтийските страни?

- Балтийските страни имат много сходства в актуалното си социално-икономическо развиване с нашата страна. Особено в интервала на присъединението им към единната европейска валута те имат макроикономически индикатори сходни до нашите през днешния ден и изходни условия, които са най-близки до тези в България заради съществуването на функциониращи парични препоръки в Естония и Литва и режим на закрепен валутен курс в Латвия. Затова взехме решение, че е удачно и потребно да се направи съпоставяне точно с тези страни, да се изследва опитa им в цялостната подготовка и да се прегледат детайлно първите шест години след приемането на еврото през 2015 година, с цел да си отговорим на някои въпроси и терзания, които имаме за бъдещето, обвързвано с еврото.

Според разбора се обрисува една забавна наклонност, която изключително вълнува и нас, българите -  приемането на еврото в балтийските страни е обърнало отрицателния тренд на емиграция значително поради позитивния резултат от интеграцията на техните стопански системи в еврозоната.

- Възможно ли е изострящата се инфлация и рецесия да трансформират преимуществата на страните в еврозоната, оценени в отчета?

- В разбора се акцентират авансово дефинирани ограничавания и условности по отношение на сегашния постковид интервал и дълготрайни последствия от войната в Украйна, ембарго върху енергийните доставки от Руската федерация, отключваща се продоволствена рецесия и обвързвано повишение на цените, преструктуриране на веригите на доставки, на стопанските системи на еврозоната и Европейски Съюз, които ще оказват дълготрайно влияние върху динамичността на Брутният вътрешен продукт, инфлацията и приходите.

В същото време инфлацията у нас нараства освен заради военния спор в Украйна, а на първо място поради предшестващите резултати от водената парична политика на световно равнище и разходните политики, повлияни в забележителна степен от политическия цикъл на поредност от постоянни и изключителни парламентарни избори, забавено осъществяване на обществените капиталови разноски и поощряване на общото търсене главно посредством политиката по приходите.

ИСС чака икономическите последствия за България от задълбочаващата се рецесия, обвързвана с войната в Украйна, и подхванатите двустранни наказания, да се проявят главно в закъснение на икономическия напредък и напън за нараснала инфлация и обществени разноски. На собствен ред това може да сложи под риск осъществяването на номиналните критерии за влизане в еврозоната във връзка с инфлацията и бюджетния недостиг. В тази връзка подчертаваме нуждата от осъществяване на рационална бюджетна, икономическа и надзорна политика.

Предвид ускоряващата се инфлация настояваме и за съществени гаранции, че България твърдо и без съмнения ще отстоява присъединението към еврото да се реализира при настоящия все още валутен курс лев-евро.

- Как смяната на главната рента на ЕЦБ ще промени кредитния пазар за еврозоната и страните отвън нея?

- Идентифицирани са редица резултати върху икономическото развиване, инфлацията и приходите след присъединението на България към еврозоната, аргументирани на първо място с настоящия режим на паричен съвет, който понастоящем в огромна степен обезврежда евентуалните опасности и отрицателни въздействия.

В разбора си обръщаме внимание на протичащата през последните години смяна в главните макроикономически политики у нас, подбудена от увеличението на политическата неустойчивост и на първо място от действието на световни и районни външни фактори.

Факт е, че в края на месец юли излезе информация, че ЕЦБ увеличи водещата си рента с 50 базисни пункта - растеж, който за последните 11 години за първи път е толкоз висок и задачата е била да се " охлади " инфлацията. Все отново, ЕЦБ обмисля разнообразни сюжети, с цел да се откри инструмент, посредством който да се поемат рисковете и да се поддържат задлъжнели страни от еврозоната заради зародилите енергийни, стопански и политически рецесии.

- Недостатък или опция е отслабващото евро в подтекста на присъединението ни?

- В разследване на военния спор в Украйна и повишението на лихвените проценти на федералния запас на Съединени американски щати в последните месеци еврото сподели наклонност на спад по отношение на щатския $.

В разбора се установи, че преобладаващата част от изследванията за България разпознават обилни по мярка позитивни резултати аргументирани, в това число с настоящия характерен режим на паричен съвет, който в забележителна степен обезврежда предстоящите негативни въздействия. Последните се правят оценка главно при страни, прилагащи еластичен валутен курс, част от които възприемат политика на забавено или отсрочено във времето присъединение към еврозоната. Анализът ни демонстрира, че без значение от времевата рамка на изхода от войната в Украйна в дълготраен проект приемането на еврото и интеграцията към ядрото на взимане на решения в еврозоната ще носят обилни преимущества за българската стопанска система

- Какво демонстрират последните прогнози на Икономическия и обществен съвет - задава ли се хиперинфлация и криза у нас?

- Световната криза от 2008-2009 година и последвалият интервал на обилни външни шокове върху дребни отворени стопански системи, прилагащи паричен съвет или дълготрайно закрепен валутен курс, като мащаб на влияние са не по-малки, съпоставени с инфлационния напън и икономическите последствия от продължаващата война в Украйна.

Има висока степен на несигурност с директно влияние на изменящи се геополитически и макроикономически фактор. В този смисъл е мъчно да бъде направена надеждна предварителна оценка и прогнози.

Задават се нелесни месеци пред страната ни. Освен рецесиите извън за следващ път навлизаме в интервал на политическа неустойчивост. Очаквания за хиперинфлация и тежка криза у нас наподобяват прекомерно неприятен и краен сюжет, само че прогнозите ни сочат, че провокациите в икономическо и обществено отношение стават от ден на ден, а с тях и потребността от решителни, ефикасни и навременни политики и ограничения, за които ние като " гражданския парламент " на България даваме своите експертни хрумвания и рекомендации.