В новия брой на вестник БАНКЕРЪ четете:
Задава се мораториум по заплащанията върху банкови заеми
Ще бъде ли натрапен мораториум върху заплащанията по банкови заеми и ще се разпростре ли тази мярка върху заемите и в България? Отговорът ще стане прочут до дни, когато Българската национална банка ще разгласи продължение на пакета от ограничения за опазване на стабилността на банковата система в изискванията на пандемията на COVID-19. Впрочем нашата банкова система устоя в две следващи години стрес тестванията на Европейската централна банка, тъй че сегашната обстановка мъчно ще я огъне. Като удостоверение на казаното до тук в четвъртък министър председателят Борисов изненадващо заяви: "До ден, два комерсиалните банки ще имат решение по заемите ". Така, че развръзката следва.
Ще ни вадят от рецесията със заеми
Битката с невидимия палач с кодово име COVID-19 навлезе в територията на стопанската система и ще нанесе втори следващ удар върху популацията и бизнеса, освен това не по-малко подъл от самия вирус. Държавите в целия свят афишират колосални финансови инжекции в стопанските системи си като главната цел е да се запазят работните места и да се избави бизнеса от банкрути. Разбира се, България не е изключение. Но огромната разлика е, че при нас даже на фона скромните ни благоприятни условия, ограниченията, оповестени от държавното управление, наподобяват прекомерно мижави.
Бедствието на късата памет
Късата памет е огромно злополучие освен за обособения човек, само че и за обществата. Както написа Карлос Сантаяна, „ тези, които не помнят предишното, са обречени да го повтарят”. Особено значение има така наречен институционална памет, тъй като тя е от по-висок порядък спрямо паметта на обособените човеци и групи от хора. Тя систематизира и прави кадърен за практическо използване опита на страната и нейните институции, насъбран в продължителни интервали от време при решение на разнородни проблеми. Например, опитът (положителен и отрицателен) при създаването и използването на закони и подзаконови актове.
Не бори вируса с маска вид „ кюлотите на баба “
Казват, че страхът е дело на дявола, а задачата му е да замъгли мозъка и да притъпи сетивата на тези, които са му се поддали. Това е и моментът, който прислужниците му ( на дявола ) употребяват доста ловко, с цел да осъществят желанията си. Именно в такова време живеем през днешния ден. Наред с безспорната заплаха, пред която е изправена освен страната ни, само че и целия свят, търговците още веднъж влязоха в храма.
Извънредни гафове в изключителния закон
Броени дни след влизане в действие на Зaĸoна зa мepĸитe и дeйcтвиятa пo вpeмe нa извънpeднoтo пoлoжeниe може да бъде изработен изводът, че доста от въведените с него правила са противоречиви, неефективни или искрено несправедливи. Става въпрос както за медицинските ограничения, за които специалистите от щаба и съвета не престават да спорят, по този начин и за икономическите за протекция на стопанската система. И тъй като коронавирусът все в миналото ще даде заден ход, остава въпросът за подпалването на юргана при изгарянето на бълхата. Какво поражда неразбиране по реда на текстовете в закона?
Европейски Съюз към този момент влага в „ умни селища “
Не би трябвало да драматизираме нещата, не трябва да затваряме страните и стопанските системи. Статистическият опит измежду огромни групи от хора в Южна Корея демонстрира, че смъртността не е толкоз трагична, колкото желаеме да я изкараме. Това, че има разболели се от ковид, не значи, че прихваналите го наложително боледуват тежко и стигат до съдбовен излаз. Проблемът обаче е, че българинът отива на доктор, чак когато получи затруднения, сподели за „ Банкеръ “ доктор Иво Костов.
Новопроизведените защитни средства нарушават закона
ещата са свързани с това, че някъде на приблизително равнище в йерархията на ръководството някой не си е приключил работата. А е трябвало да бъат подадени сигнали - от Държавната организация за метрологичен и механически контрол, от Изпълнителната организация по медикаментите и тези хора е трябвало да подкрепят компаниите. Да ги предупредят – да им кажат какво би трябвало да се направи, а не да стоят и да чакат някой да се издъни. Да им кажат по какъв начин следва да се произведат тези артикули, а не да седят и да ръкопляскат, че Бургаската опера шие от тензух маски и ги дава на популацията без пари, разяснява за „ Банкеръ “ Емил Петров, шеф на компания "Кю Ей Си " ООД.
В България експертите най-накрая са на напред във времето
Древните неслучайно са споделили, че историята е учителка на народите. Но е учителка единствено за тези, които желаят да учат. Това, което можем да забележим по тематиката е, че нашата страна също има построен опит в тази посока. В началото - след Освобождението, става дума повече за публични бедствия – войни, вътрешни междуособици, политически обстановки, които държавните управления могат относително по-лесно да възнамеряват. За пръв път виждаме този проблем към Сръбско-българската война, когато се оказва, че нямаме никаква финансова подготовка и запаси да водим войната. Налага се кабинетът на Петко Каравелов да прокара през Народното събрание едно решение, с което страната да прибере парите от железопътния фонд, заделени за градежа на първите български железници след удължаването на наследените от турско "Източни железници ", сподели доцент Валери Колев за „ Банкеръ “.
Ще бъде ли натрапен мораториум върху заплащанията по банкови заеми и ще се разпростре ли тази мярка върху заемите и в България? Отговорът ще стане прочут до дни, когато Българската национална банка ще разгласи продължение на пакета от ограничения за опазване на стабилността на банковата система в изискванията на пандемията на COVID-19. Впрочем нашата банкова система устоя в две следващи години стрес тестванията на Европейската централна банка, тъй че сегашната обстановка мъчно ще я огъне. Като удостоверение на казаното до тук в четвъртък министър председателят Борисов изненадващо заяви: "До ден, два комерсиалните банки ще имат решение по заемите ". Така, че развръзката следва.
Ще ни вадят от рецесията със заеми
Битката с невидимия палач с кодово име COVID-19 навлезе в територията на стопанската система и ще нанесе втори следващ удар върху популацията и бизнеса, освен това не по-малко подъл от самия вирус. Държавите в целия свят афишират колосални финансови инжекции в стопанските системи си като главната цел е да се запазят работните места и да се избави бизнеса от банкрути. Разбира се, България не е изключение. Но огромната разлика е, че при нас даже на фона скромните ни благоприятни условия, ограниченията, оповестени от държавното управление, наподобяват прекомерно мижави.
Бедствието на късата памет
Късата памет е огромно злополучие освен за обособения човек, само че и за обществата. Както написа Карлос Сантаяна, „ тези, които не помнят предишното, са обречени да го повтарят”. Особено значение има така наречен институционална памет, тъй като тя е от по-висок порядък спрямо паметта на обособените човеци и групи от хора. Тя систематизира и прави кадърен за практическо използване опита на страната и нейните институции, насъбран в продължителни интервали от време при решение на разнородни проблеми. Например, опитът (положителен и отрицателен) при създаването и използването на закони и подзаконови актове.
Не бори вируса с маска вид „ кюлотите на баба “
Казват, че страхът е дело на дявола, а задачата му е да замъгли мозъка и да притъпи сетивата на тези, които са му се поддали. Това е и моментът, който прислужниците му ( на дявола ) употребяват доста ловко, с цел да осъществят желанията си. Именно в такова време живеем през днешния ден. Наред с безспорната заплаха, пред която е изправена освен страната ни, само че и целия свят, търговците още веднъж влязоха в храма.
Извънредни гафове в изключителния закон
Броени дни след влизане в действие на Зaĸoна зa мepĸитe и дeйcтвиятa пo вpeмe нa извънpeднoтo пoлoжeниe може да бъде изработен изводът, че доста от въведените с него правила са противоречиви, неефективни или искрено несправедливи. Става въпрос както за медицинските ограничения, за които специалистите от щаба и съвета не престават да спорят, по този начин и за икономическите за протекция на стопанската система. И тъй като коронавирусът все в миналото ще даде заден ход, остава въпросът за подпалването на юргана при изгарянето на бълхата. Какво поражда неразбиране по реда на текстовете в закона?
Европейски Съюз към този момент влага в „ умни селища “
Не би трябвало да драматизираме нещата, не трябва да затваряме страните и стопанските системи. Статистическият опит измежду огромни групи от хора в Южна Корея демонстрира, че смъртността не е толкоз трагична, колкото желаеме да я изкараме. Това, че има разболели се от ковид, не значи, че прихваналите го наложително боледуват тежко и стигат до съдбовен излаз. Проблемът обаче е, че българинът отива на доктор, чак когато получи затруднения, сподели за „ Банкеръ “ доктор Иво Костов.
Новопроизведените защитни средства нарушават закона
ещата са свързани с това, че някъде на приблизително равнище в йерархията на ръководството някой не си е приключил работата. А е трябвало да бъат подадени сигнали - от Държавната организация за метрологичен и механически контрол, от Изпълнителната организация по медикаментите и тези хора е трябвало да подкрепят компаниите. Да ги предупредят – да им кажат какво би трябвало да се направи, а не да стоят и да чакат някой да се издъни. Да им кажат по какъв начин следва да се произведат тези артикули, а не да седят и да ръкопляскат, че Бургаската опера шие от тензух маски и ги дава на популацията без пари, разяснява за „ Банкеръ “ Емил Петров, шеф на компания "Кю Ей Си " ООД.
В България експертите най-накрая са на напред във времето
Древните неслучайно са споделили, че историята е учителка на народите. Но е учителка единствено за тези, които желаят да учат. Това, което можем да забележим по тематиката е, че нашата страна също има построен опит в тази посока. В началото - след Освобождението, става дума повече за публични бедствия – войни, вътрешни междуособици, политически обстановки, които държавните управления могат относително по-лесно да възнамеряват. За пръв път виждаме този проблем към Сръбско-българската война, когато се оказва, че нямаме никаква финансова подготовка и запаси да водим войната. Налага се кабинетът на Петко Каравелов да прокара през Народното събрание едно решение, с което страната да прибере парите от железопътния фонд, заделени за градежа на първите български железници след удължаването на наследените от турско "Източни железници ", сподели доцент Валери Колев за „ Банкеръ “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ