Задава ли се служебен кабинет? Ще го редят Радев и Борисов
Задава ли се длъжностен кабинет или проектосъставът на държавно управление, който предложи Мария Габриел ще получи поддръжка в Народното събрание - това е главният политически въпрос сега. Ако се стигне до служебно държавно управление, ще го наредят президентът Румен Радев и Бойко Борисов, като водач на най-голямата политическа мощ.
Така може да се развият политическите събития.
След измененията в Конституцията президентът не дефинира самичък кой да оглави служебното държавно управление, а има право на избор всред няколко, строго закрепени в главния закон кандидатури.
Това са председателят на Народното събрание, шефът или подуправителят на Българската национална банка, ръководителят или заместник-председателят на Сметната палата и омбудсманът или негов заместител.
Повечето от тези позиции сега се заемат от хора или от ГЕРБ - като ръководителя на Народното събрание Росен Желязков, ръководителя на Сметната палата Димитър Главчев, или назначени при ръководството на ГЕРБ като шефът на Българска народна банка Димитър Радев. Според осведомени, в случай че се стигне до служебно държавно управление, най-вероятно е изборът на Радев за длъжностен министър председател да падне върху Росен Желязков, тъй като по този начин би имало минимум разтърсвания в страната. По този мотив наскоро Радев съобщи, че ще работи " по домова книга ", а там Желязков е пръв в листата. Шефът на Българска народна банка, да вземем за пример, е ангажиран с подготовката за еврото, пък е и надалеч от политиката.
Самото държавно управление се констриура по предложение на служебния министър председател, а не на президента както беше до момента.
Ако се стигне до такава обстановка, ГЕРБ ще има вътрешен министър, регионални шефове, ръководител на парламент - в действителност цялата власт ще бъде тяхна през идващите три месеца, без да са ходили на избори.
Според последните промени в Конституцията Народното събрание не се разпуска до избора на нов, а чак след конституирането на идващия.
Новите избори би трябвало да се проведат в двумесечен период след назначението на служебното държавно управление.
За да има избор 2 в 1 - за парламентарни и европейски избори, указът на Радев би трябвало да бъде публикуван не по-рано от 9 април. Това единствено на пръв взор е спънка, защото парламентарната " въртележка " с връчването на мандатите би трябвало да се извърви, а Радев не е привързан със период, в който да даде втория мандат.
Конституцията планува първият и вторият мандат на получат първите две политически сили в Народното събрание. Третият е по желание на президента.
Към този миг водачите и на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДБ обявиха, че в случай че не се сформира държавно управление с първия мандат, втори опит няма да има и отиваме на избори.
