Заради COVID-19: Китайска журналистка излиза на свобода след 4 години затвор
Китайска журналистка, която е била зад решетките четири години поради репортажа си за началото на епидемията от COVID-19 в Ухан, ще бъде освободена, откакто изтърпя присъдата си.
Джан Джан е един от дребното самостоятелни китайски публицисти, която отразяват събитията в Ухан след цялостното блокиране на 11-милионния град. Тя предлага необичаен, нефилтриран взор към действителността на място, защото китайските управляващи постановат строга цензура върху медийното отразяване, написа Си Ен Ен.
Тя е арестувана през май 2020 година и няколко месеца по-късно е наказана на четири години затвор за „ предизвикателство на разногласия и проблеми “ - обвиняване, което китайското държавно управление постоянно употребява за гонене на дисиденти и деятели за правата на индивида.
В навечерието на предстоящото ѝ освобождение в понеделник поддръжници и правозащитни групи приканиха китайското държавно управление да освободи Джан по график.
Организацията „ Репортери без граници “, която през 2021 година присъди на Джан своята премия за независимост на печата, прикани „ интернационалната общественост да окаже напън върху управляващите, с цел да обезпечат безусловното ѝ освобождение в понеделник “.
В началото на февруари 2020 година, единствено няколко дни откакто Ухан е блокиран, Джан пътува от Шанхай до централния китайски град, с цел да заяви за разпространяването на вируса и последвалите опити за преодоляването му, тъкмо когато управляващите стягат цензурата върху държавните и частните китайски медии.
В продължение на повече от три месеца тя документира фрагменти от живота в затворения град Ухан и суровата действителност, с която се сблъскват жителите му - от препълнените лечебни заведения до празните магазини, до момента в който светът се приготвя за разпространяването на вируса. Тя разгласява своите наблюдения, фотоси и видеоклипове в Wechat, Twitter и YouTube - последните две от които са блокирани в Китай.
„ Не мога да намеря какво да кажа, тъй като всичко е покрито. Това е казусът, с който се сблъсква тази страна сега: всяко противоположно мнение може да бъде (отхвърлено) като „ слух “. Дори личните ни гласове са отвън нашия надзор. Те ни затварят в името на предварителната защита на пандемията и лимитират свободата ни. Ако не можем да получим истината, в случай че не можем да нарушим монопола им върху истината, светът ще бъде неправилен за нас “, сподели тя във видеоклип две седмици след идването си в Ухан, поставяйки маска на лицето.
В средата на май изявленията ѝ внезапно стопират, а по-късно излиза наяве, че е била арестувана от полицията и върната в Шанхай.
Откакто е арестувана, 40-годишната жена неведнъж е обявявала гладна стачка, а здравословното ѝ положение провокира угриженост у поддръжниците и правозащитните групи. През 2021 година майката на Джан съобщи, че щерка ѝ е толкоз слаба, че не може да държи главата си изправена заради липса на сили и обезверено се нуждае от медицински грижи.
По време на предходна гладна стачка „ Амнести Интернешънъл “ твърди, че Джан е била окована и хранена принудително, което съгласно групата е еднакво на мъчение.
В просторно изказване, оповестено през юли 2020 година, Министерството на външните работи отхвърля китайското държавно управление да се е разправяло с публицисти, които „ са упражнявали правото си на независимост на словото в интернет “ по време на пандемията.
„ В Китай никой не трябва наказван или глобен единствено поради това, че прави забележки. През цялото време китайското държавно управление е провеждало реакцията си по COVID-19 по открит и транспарантен метод и е постигнало необятно приети достижения ”, се споделя в изказването.
Джан е една от редица самостоятелни кореспонденти, които са арестувани или изчезват при започване на пандемията, защото китайските управляващи лимитират отразяването на вируса, а пропагандните медии се надпреварват да показват реакцията на Пекин като ефикасна и навременна.
В Китай най-вече публицисти са в пандиза, съгласно „ Репортери без граници “, които в годишния си показател за независимост на печата го подреждат на 172 място от 180 страни по света.
Властите управляват прецизно пресата, като в същото време блокират множеството задгранични медии посредством Голямата защитна стена - големия уред за онлайн цензура и наблюдаване.
Джан Джан е един от дребното самостоятелни китайски публицисти, която отразяват събитията в Ухан след цялостното блокиране на 11-милионния град. Тя предлага необичаен, нефилтриран взор към действителността на място, защото китайските управляващи постановат строга цензура върху медийното отразяване, написа Си Ен Ен.
Тя е арестувана през май 2020 година и няколко месеца по-късно е наказана на четири години затвор за „ предизвикателство на разногласия и проблеми “ - обвиняване, което китайското държавно управление постоянно употребява за гонене на дисиденти и деятели за правата на индивида.
В навечерието на предстоящото ѝ освобождение в понеделник поддръжници и правозащитни групи приканиха китайското държавно управление да освободи Джан по график.
Организацията „ Репортери без граници “, която през 2021 година присъди на Джан своята премия за независимост на печата, прикани „ интернационалната общественост да окаже напън върху управляващите, с цел да обезпечат безусловното ѝ освобождение в понеделник “.
В началото на февруари 2020 година, единствено няколко дни откакто Ухан е блокиран, Джан пътува от Шанхай до централния китайски град, с цел да заяви за разпространяването на вируса и последвалите опити за преодоляването му, тъкмо когато управляващите стягат цензурата върху държавните и частните китайски медии.
В продължение на повече от три месеца тя документира фрагменти от живота в затворения град Ухан и суровата действителност, с която се сблъскват жителите му - от препълнените лечебни заведения до празните магазини, до момента в който светът се приготвя за разпространяването на вируса. Тя разгласява своите наблюдения, фотоси и видеоклипове в Wechat, Twitter и YouTube - последните две от които са блокирани в Китай.
„ Не мога да намеря какво да кажа, тъй като всичко е покрито. Това е казусът, с който се сблъсква тази страна сега: всяко противоположно мнение може да бъде (отхвърлено) като „ слух “. Дори личните ни гласове са отвън нашия надзор. Те ни затварят в името на предварителната защита на пандемията и лимитират свободата ни. Ако не можем да получим истината, в случай че не можем да нарушим монопола им върху истината, светът ще бъде неправилен за нас “, сподели тя във видеоклип две седмици след идването си в Ухан, поставяйки маска на лицето.
В средата на май изявленията ѝ внезапно стопират, а по-късно излиза наяве, че е била арестувана от полицията и върната в Шанхай.
Откакто е арестувана, 40-годишната жена неведнъж е обявявала гладна стачка, а здравословното ѝ положение провокира угриженост у поддръжниците и правозащитните групи. През 2021 година майката на Джан съобщи, че щерка ѝ е толкоз слаба, че не може да държи главата си изправена заради липса на сили и обезверено се нуждае от медицински грижи.
По време на предходна гладна стачка „ Амнести Интернешънъл “ твърди, че Джан е била окована и хранена принудително, което съгласно групата е еднакво на мъчение.
В просторно изказване, оповестено през юли 2020 година, Министерството на външните работи отхвърля китайското държавно управление да се е разправяло с публицисти, които „ са упражнявали правото си на независимост на словото в интернет “ по време на пандемията.
„ В Китай никой не трябва наказван или глобен единствено поради това, че прави забележки. През цялото време китайското държавно управление е провеждало реакцията си по COVID-19 по открит и транспарантен метод и е постигнало необятно приети достижения ”, се споделя в изказването.
Джан е една от редица самостоятелни кореспонденти, които са арестувани или изчезват при започване на пандемията, защото китайските управляващи лимитират отразяването на вируса, а пропагандните медии се надпреварват да показват реакцията на Пекин като ефикасна и навременна.
В Китай най-вече публицисти са в пандиза, съгласно „ Репортери без граници “, които в годишния си показател за независимост на печата го подреждат на 172 място от 180 страни по света.
Властите управляват прецизно пресата, като в същото време блокират множеството задгранични медии посредством Голямата защитна стена - големия уред за онлайн цензура и наблюдаване.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ