Мартин Димитров: Влизането в еврозоната ще понижи лихвите
Задача на страната е да резервира положителните данни за промишлеността и да обезпечи различни доставки на нефт Инфлацията ще спадне през 2023 година Ръст на стопанската система ни сред 1 и 2% е добре на фона на спада в Германия Ако парите от еврофондовете бъдат вложени, а не прахосани, това ще докара напредък Дълго ръководство на служебни държавни управления е най-големият риск от криза, споделя Мартин Димитров, народен представител от " Демократична България " в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Господин Димитров, какви са трендовете за развиването на стопанската система през 2023 година?
-->
- Първо, чакам спад в инфлацията. Ще се понижи търсенето на артикули и оттова ще се намалят цените. Това, от една страна е добра наклонност. От друга страна е обвързвано с намаляването на растежа и спад в редица европейски стопански системи. Лихвените проценти евентуално ще нарастват най-малко през първите 6 месеца на годината. После не е ясно.
Много е значимо България да вземе ограничения за енергийната диверсификация. Това, което прави държавното управление ни с Турция, е положително - да можем да употребяваме техните терминали за импорт на полутечен газ. Само че в случай че кабинетът си го показва като заобиколен импорт на съветски газ, концепцията е неприятна и ще бъдат хванати. Ако обаче съглашението се употребява за импорт на най-евтиния вероятен полутечен газ - 1000 куб. м от Турция, толкоз през Гърция когато терминалът на Александруполис бъде издигнат, плюс азерския газ - всичко това дава една устойчива вероятност пред България. Това е значимо от позиция на преодоляването на инфлацията. Защото инфлацията значително се дължи на повишаването на енергийните запаси.
Много е значимо също стопанската система в България да продължи да пораства на фона на падащи европейски стопански системи. Ако Германия е с негативен напредък, на този декор даже растеж сред 1 и 2% в България ще наподобява добре по доста посоки - в това число за привличане на вложители. Така че задачата ни би трябвало да бъде в комплицираната конюнктура на 2023 година да запазим растежа.
- Но допустимо ли е това в случай, че Германия е измежду главните ни външнотърговски сътрудници, както и други европейски страни, за които се чака да имат усложнения и спадове? От какво ще е растежът у нас?
- Когато спада европейската стопанска система, има заплаха това да навреди на българския експорт. Но има условия за напредък. Първо, поради сериозните средства от европейските фондове. През 2024 година е планувано растежът на средствата за България по отношение на брутния вътрешен артикул /БВП/ да бъде най-големият в Европейски Съюз. Това е прогноза на Европейската комисия за 2024 година, само че наклонността ще стартира още през 2023 година Ако тези средства от европейски фондове бъдат вложени, а не прахосани, те водят след себе си малко по малко към напредък. В началото провокират по-голямо ползване - когато инвестираш - купуваш първични материали, материали, наемаш работна ръка. Част от тях са свързани с промени, които също ще оказват помощ за растежа. Второ, основно е промишлеността да продължи да нараства през 2023 година макар предстоящ спад в износа. Но главните артикули в българския експорт са по този начин структурирани, че няма да изиграе огромно значение общият спад във вноса на нашите европейски сътрудници. Аз чакам положителните данни за промишлеността и за износа да бъдат непокътнати през тази година и това би трябвало да бъде задача на страната.
- Какво може да направи страната, с цел да извърши тази задача?
- Не би трябвало да се позволява енергийна рецесия нито с петрола, нито с газа, нито с нуклеарното гориво за АЕЦ " Козлодуй ". С нуклеарното гориво е най-ясно, запасите са огромни, другите възможности са контрактувани. С петрола е по-неясно, тъй като не знаем какво може да направи Русия. А България продължава да разчита на съветски нефт. За първите 11 месеца на 2022 година над 62% беше делът на съветския нефт от общия импорт. Данните ми бяха предоставени в отговор на мой въпрос в Народното събрание. С петрола обстановката наподобява по-уязвима, в сравнение с с газа. В момента ревизираме дали тримесечните запаси се поддържат както би трябвало и дали всички търговци и производители извършват условията на закона.
- Преди месец китайският водач Си Цзинпин беше в Саудитска Арабия, срещна се с водачите на арабските страни в ОПЕК и изиска повече нефт за Китай. Не е ли притеснително, че с изключение на неизвестността с Русия, такава неопределеност за Европа може да има и с другите източници? Появиха се и прогнози за огромен скок в цените.
- Съгласен съм, че такава неизясненост съществува. Но това, което би трябвало ние да създадем /и това не е задача единствено на частния бранш, страната също би трябвало да взе участие, защото няма задоволително конкуренция/ е да осигурим други възможности на съветския нефт за импорт. Има няколко съответни хрумвания. Но тези други възможности, в това число с присъединяване на страната, би трябвало да бъдат готови, с цел да не изпаднем в обстановката, както когато ни стопираха газа и ние занапред започнахме да мислим какво ще вършим.
- Да поговорим за персоналните финанси и ситуацията на хората. Имаме рекордни 130 милиарда лв. на хората и бизнеса на депозит в банките. Тези пари не се влагат, инфлацията ги изяжда. В същото време се чака покачване на лихвите по заемите. Как хората да ръководят своите средства по този начин, че да изгубят допустимо минимум, да не изпадат в несъстоятелност, да могат да си заплащат сметките?
- Хората би трябвало да бъдат внимателни през 2023 година В никакъв случай не би трябвало да се прекалява с взимането на заеми. Фиксираните лихви са по-добрият вид, с цел да се избегне рискът с неспособност за обслужване на заема. Кредитите да се взимат по този начин, че тяхното обслужване да е обезпечено. Не е моментът за рискови дейности. Не приказвам за тези вложители, които са се специализирали, тъй като тъкмо в рецесиите се вършат някои рискови вложения. Но това е за спекулантите, които знаят какво вършат, а не за елементарните хора. Те да внимават с размера на заемите, които взимат.
Много е основно влизането на България в еврозоната, за което се основават изкуствени страхове. Но това ще провокира доста рухване на лихвите. За мен еврозоната е по-важна в сложните времена, в сравнение с в положителните времена. Защото в сложните времена, когато порастват лихвите и когато достъпът до кредитиране е стеснен, тъкмо тогава еврозоната е по-нужна, в сравнение с в положителни времена, когато лихвите са ниски, вложителите търсят къде да вложат парите си. А се обрисува идващите няколко години да бъдат сложни. В този смисъл нашето участие в еврозоната би било много поолезно, в случай че успеем да го осъществяваме. Шенген също е цел. Влизането ни там също ще даде напредък на стопанската система. Защото за редица артикули ще има бързи канали за експорт за Европейски Съюз. Бизнесът бе пресметнал, че половин милиард ще са спомагателните доходи или спестените разноски от влизането в Шенген. Аз мисля, че тази сметка е подценена и капацитетът е по-голям. Ако влезем в Шенген, това сигурно ще ни даде още стопански напредък, ще сътвори напълно нови бизнеси, ще усили притокът на туристи. Ще се насърчи търговията, кояго ще стане по-бърза, по-ефективна.
- Има ли заплаха въпреки всичко от криза в България?
- Опасността от криза свързвам с доста дълготрайно ръководство на служебни кабинети. Защото те няма да се оправят с редица провокации. Това е обективно, а не персонално към служебните министри. Служебните държавни управления са по-слаби, в тях са хора, които са пристигнали за малко, нямат дълготраен взор върху стопанската система и страната. Задържането на дълго време на служебни държавни управления за мен е най-големият риск от криза.
- Господин Димитров, какви са трендовете за развиването на стопанската система през 2023 година?
-->
- Първо, чакам спад в инфлацията. Ще се понижи търсенето на артикули и оттова ще се намалят цените. Това, от една страна е добра наклонност. От друга страна е обвързвано с намаляването на растежа и спад в редица европейски стопански системи. Лихвените проценти евентуално ще нарастват най-малко през първите 6 месеца на годината. После не е ясно.
Много е значимо България да вземе ограничения за енергийната диверсификация. Това, което прави държавното управление ни с Турция, е положително - да можем да употребяваме техните терминали за импорт на полутечен газ. Само че в случай че кабинетът си го показва като заобиколен импорт на съветски газ, концепцията е неприятна и ще бъдат хванати. Ако обаче съглашението се употребява за импорт на най-евтиния вероятен полутечен газ - 1000 куб. м от Турция, толкоз през Гърция когато терминалът на Александруполис бъде издигнат, плюс азерския газ - всичко това дава една устойчива вероятност пред България. Това е значимо от позиция на преодоляването на инфлацията. Защото инфлацията значително се дължи на повишаването на енергийните запаси.
Много е значимо също стопанската система в България да продължи да пораства на фона на падащи европейски стопански системи. Ако Германия е с негативен напредък, на този декор даже растеж сред 1 и 2% в България ще наподобява добре по доста посоки - в това число за привличане на вложители. Така че задачата ни би трябвало да бъде в комплицираната конюнктура на 2023 година да запазим растежа.
- Но допустимо ли е това в случай, че Германия е измежду главните ни външнотърговски сътрудници, както и други европейски страни, за които се чака да имат усложнения и спадове? От какво ще е растежът у нас?
- Когато спада европейската стопанска система, има заплаха това да навреди на българския експорт. Но има условия за напредък. Първо, поради сериозните средства от европейските фондове. През 2024 година е планувано растежът на средствата за България по отношение на брутния вътрешен артикул /БВП/ да бъде най-големият в Европейски Съюз. Това е прогноза на Европейската комисия за 2024 година, само че наклонността ще стартира още през 2023 година Ако тези средства от европейски фондове бъдат вложени, а не прахосани, те водят след себе си малко по малко към напредък. В началото провокират по-голямо ползване - когато инвестираш - купуваш първични материали, материали, наемаш работна ръка. Част от тях са свързани с промени, които също ще оказват помощ за растежа. Второ, основно е промишлеността да продължи да нараства през 2023 година макар предстоящ спад в износа. Но главните артикули в българския експорт са по този начин структурирани, че няма да изиграе огромно значение общият спад във вноса на нашите европейски сътрудници. Аз чакам положителните данни за промишлеността и за износа да бъдат непокътнати през тази година и това би трябвало да бъде задача на страната.
- Какво може да направи страната, с цел да извърши тази задача?
- Не би трябвало да се позволява енергийна рецесия нито с петрола, нито с газа, нито с нуклеарното гориво за АЕЦ " Козлодуй ". С нуклеарното гориво е най-ясно, запасите са огромни, другите възможности са контрактувани. С петрола е по-неясно, тъй като не знаем какво може да направи Русия. А България продължава да разчита на съветски нефт. За първите 11 месеца на 2022 година над 62% беше делът на съветския нефт от общия импорт. Данните ми бяха предоставени в отговор на мой въпрос в Народното събрание. С петрола обстановката наподобява по-уязвима, в сравнение с с газа. В момента ревизираме дали тримесечните запаси се поддържат както би трябвало и дали всички търговци и производители извършват условията на закона.
- Преди месец китайският водач Си Цзинпин беше в Саудитска Арабия, срещна се с водачите на арабските страни в ОПЕК и изиска повече нефт за Китай. Не е ли притеснително, че с изключение на неизвестността с Русия, такава неопределеност за Европа може да има и с другите източници? Появиха се и прогнози за огромен скок в цените.
- Съгласен съм, че такава неизясненост съществува. Но това, което би трябвало ние да създадем /и това не е задача единствено на частния бранш, страната също би трябвало да взе участие, защото няма задоволително конкуренция/ е да осигурим други възможности на съветския нефт за импорт. Има няколко съответни хрумвания. Но тези други възможности, в това число с присъединяване на страната, би трябвало да бъдат готови, с цел да не изпаднем в обстановката, както когато ни стопираха газа и ние занапред започнахме да мислим какво ще вършим.
- Да поговорим за персоналните финанси и ситуацията на хората. Имаме рекордни 130 милиарда лв. на хората и бизнеса на депозит в банките. Тези пари не се влагат, инфлацията ги изяжда. В същото време се чака покачване на лихвите по заемите. Как хората да ръководят своите средства по този начин, че да изгубят допустимо минимум, да не изпадат в несъстоятелност, да могат да си заплащат сметките?
- Хората би трябвало да бъдат внимателни през 2023 година В никакъв случай не би трябвало да се прекалява с взимането на заеми. Фиксираните лихви са по-добрият вид, с цел да се избегне рискът с неспособност за обслужване на заема. Кредитите да се взимат по този начин, че тяхното обслужване да е обезпечено. Не е моментът за рискови дейности. Не приказвам за тези вложители, които са се специализирали, тъй като тъкмо в рецесиите се вършат някои рискови вложения. Но това е за спекулантите, които знаят какво вършат, а не за елементарните хора. Те да внимават с размера на заемите, които взимат.
Много е основно влизането на България в еврозоната, за което се основават изкуствени страхове. Но това ще провокира доста рухване на лихвите. За мен еврозоната е по-важна в сложните времена, в сравнение с в положителните времена. Защото в сложните времена, когато порастват лихвите и когато достъпът до кредитиране е стеснен, тъкмо тогава еврозоната е по-нужна, в сравнение с в положителни времена, когато лихвите са ниски, вложителите търсят къде да вложат парите си. А се обрисува идващите няколко години да бъдат сложни. В този смисъл нашето участие в еврозоната би било много поолезно, в случай че успеем да го осъществяваме. Шенген също е цел. Влизането ни там също ще даде напредък на стопанската система. Защото за редица артикули ще има бързи канали за експорт за Европейски Съюз. Бизнесът бе пресметнал, че половин милиард ще са спомагателните доходи или спестените разноски от влизането в Шенген. Аз мисля, че тази сметка е подценена и капацитетът е по-голям. Ако влезем в Шенген, това сигурно ще ни даде още стопански напредък, ще сътвори напълно нови бизнеси, ще усили притокът на туристи. Ще се насърчи търговията, кояго ще стане по-бърза, по-ефективна.
- Има ли заплаха въпреки всичко от криза в България?
- Опасността от криза свързвам с доста дълготрайно ръководство на служебни кабинети. Защото те няма да се оправят с редица провокации. Това е обективно, а не персонално към служебните министри. Служебните държавни управления са по-слаби, в тях са хора, които са пристигнали за малко, нямат дълготраен взор върху стопанската система и страната. Задържането на дълго време на служебни държавни управления за мен е най-големият риск от криза.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ