Чалгата като власт |
Зад всяко изявление стоят цели планини от хрумвания, разбирания, настройки, теории и вярвания. И ние обаче, правейки изявления, в никакъв случай не си даваме сметка за това. Че не приказваме „ просто по този начин ” – а че приказваме на основата на своите възгледи и познания, които от своя страна сме изграждали цялостен живот по един удивително комплициран метод – или по-точно – те са се изграждали у нас под въздействието на безбройни и неописуемо комплицирани външни въздействия. За да илюстрирам това ще кажа напълно поетично: с цел да кажа аз с такова пренебрежение и подигравка думите на заглавието „ Чалгата като власт ” са ми повлияли доста неща от моето образование, само че да речем и това, че до момента в който съм бил в час по литература (преди 35 години) и съм слушал учителят ми Шейтанов (а „ шейтан ” значи демон на арабски и това също има значение) да приказва доста мъдро и забавно за Шекспир (обяснявайки, че семейството е остаряла и рицарска и не значи „ тръсни круша: шейкс пиър ”, а „ тръсни копие: шейк спиър ”) та в тоя миг извън, от радиото на някакъв служащ на прилежащия градеж, се е чул протяжният, мюсюлмански стон на Мухарем, сръбският типичен чалга артист...и аз съм изпитал такова възприятие за какофония, по този начин мощно съм усетил (осъзнал) разликата сред двата свята – света на изисканото и умното и света на дивото и пошлото – че от този момент ми...как да кажа – държи влага.
Човек е нещо, построено от милиони въздействия. От тези въздействия зависи по какъв начин ще наподобява той в даден миг, примерно – в зрялата си възраст. И в изявленията му постоянно ще се чува далечният отзив на безбройните въздействия, които са го построили.
Смешното е, че като бях боец, на границата, тъкмо с този Мухарем се сблъсках. От заставата ми се обадиха: Виж, Терзи, през тебе, през портала на интернационалния път, ще мине самият Мухарем! Разбираш ли какво значи това?! Не. – споделих аз в трубката на граничния телефон, подсмихвайки се. Това значи – превъзбудено завика младши сержанта от другата страна – че ще мине най-великият артист на всички времена, легендата Мухарем, еднакъв на Шабан Шаолич...сами лепи певац у Югославии, не разбираш ли, великият Мухарем!!!
А аз, израснал и оформял се от въздействията на Пинк Флойд и поезията на Джим Морисън – се изсмях и споделих – и какво да направя за тоя трагичен човечец? А младши сержанта отсреща, усещайки какво следва, се развика обезверено и умолително: Ама човек, ти не разбираш ли, че това се случва един път на един милион години...ще му се поклониш...и ще поискаш по един подпис за всеки от заставата! Поне двайсет пъти да се подпише!
Аз, естествено, се изсмях и затворих, а когато пристигна Мухарем го подложих на най-обстойната инспекция на багажа, която бях правил до тогава. Той беше слисан от неналичието на страхопочит у мене. Просто не можеше да си показа, че има и хора, които са възпитавани да харесват и почитат Вивалди, а не него.
Правейки тази щателна и неуважителна инспекция, аз все едно си отмъщавах. Все едно съм си отмъщавал за цялата тая чалга, която ще се изсипе на главите ни След Това. Защото до тогава в България чалгата не беше проблем. Но по-късно стана. Все едно съм знаел какво ни чака.
След това пристигна демокрацията и българският народ сподели, че не харесва ни Вивалди, ни Шекспир. Някой ще каже – не е правилно. А аз ще кажа: демон да го вземе, не ми се спори, само че виж примерно резултатите от актуалните избори!
Дивата, просташка, нападателна чалга безкомпромисно победи. Всички. А учителят ми Шейтанов (казах, че има значение че името му произлиза от „ демон ” тъй като Дяволът е този, който се съмнява в конюнктурата, който не е „ склонен ” с „ властта ”) та учителят ми Шейтанов от дълго време към този момент е в Канада. Изчезна от България и отиде в цивилизования свят. Подобно на огромна част от феновете на Вивалди или на Пинк Флойд. В България останаха тия, които гласоподават за мутри или за тия, които зорлем се пробват да наподобяват на мутри. Карайки черни джипове и държейки се като селски бейове.
Оттогава още, от тия ми младини, аз се пробвам напълно рационално да си обясня: Защо в действителност чалгата е непоносима за мен и хората като мен?
Нима характерът на музиката...?
Не, никога! Музиката си е музика. Характерните черти на една музика могат да я създадат по-скоро екзотична или забавна, само че не и противна. Става въпрос – чисто музикалните и характерности. Но при чалгата става въпрос не за музика, а за обществено събитие. И тук идват в основание точно думите ми от началото: Зад всяко изявление стоят планини от...други неща. Нагласи, вярвания, полезности и така нататък Музиката е тип „ изявление ”. Чрез нея, т.е., се споделят доста неща. И в огромната си част тези неща не са „ музикални ”. Музиката приказва за човешкото и за индивида, музиката приказва за обществените настройки, за полезностите и за връзките...най-общо казано посредством нея човек желае да каже на света какъв е самият той и какво мисли за този свят.
И ето. Появява се Слави и споделя на Света „ ш`та скъсам ”.
И това е едно обръщение, което споделя много доста неща.
Чалгата е музиката, която съумя да каже по доста високомерен метод за 35 години, че културните полезности, достиженията на изисканата европейска цивилизация, която уважава Шекспир, Вивалди и Пинк Флойд, няма да се зачитат.
Слави, който печели в България гласовете на милиони българи, ще каже, евентуално, че харесва и Пинк Флойд, а и че е свирил и харесва Вивалди. Но дали мога да обърна и капка внимание на такива думи? Как грубостта, нетактичността, дебелашкото неуважение на другите хора могат да се съчетаят с харесване на Вивалди?
Тоест – дали в случай че си селска мутра имаш право да харесваш Вивалди? Тоест – дали на Вивалди би му харесало да бъде харесван от такова хм, нещо?
Не споделя ли обликът ти и цялостното „ обръщение ” което излъчваш към хората точно, че нямаш-нищо-общо-с-никакъв-Вивалди?! И с тая европейска цивилизация, за която още от Възраждането насам лелеят нашите борци (Левски: от нас зависи да станем равноправни на другите европейски народи).
Чалгата е музиката на тия, които обичат да махнат с ръка и с радостна немарливост да се изсекнат над цялото това „ пълноправие с другите европейски нации ”. Тя е радостното, повърхностно неуважение на цялата голяма постройка (за която приказвам още от началото) от въздействия, настройки, познания и вярвания – която назоваваме " Изискана Европейска Цивилизация ".
Тя е като пръдня в катедрала. За да става джумбуш. За да покажем, че и ний сме дали нещо на света. А точно – умеенето за най-безочливо и пошло неуважение на Всичко Онова Велико и Изтънчено, Което Не Разбираме.
Човек е нещо, построено от милиони въздействия. От тези въздействия зависи по какъв начин ще наподобява той в даден миг, примерно – в зрялата си възраст. И в изявленията му постоянно ще се чува далечният отзив на безбройните въздействия, които са го построили.
Смешното е, че като бях боец, на границата, тъкмо с този Мухарем се сблъсках. От заставата ми се обадиха: Виж, Терзи, през тебе, през портала на интернационалния път, ще мине самият Мухарем! Разбираш ли какво значи това?! Не. – споделих аз в трубката на граничния телефон, подсмихвайки се. Това значи – превъзбудено завика младши сержанта от другата страна – че ще мине най-великият артист на всички времена, легендата Мухарем, еднакъв на Шабан Шаолич...сами лепи певац у Югославии, не разбираш ли, великият Мухарем!!!
А аз, израснал и оформял се от въздействията на Пинк Флойд и поезията на Джим Морисън – се изсмях и споделих – и какво да направя за тоя трагичен човечец? А младши сержанта отсреща, усещайки какво следва, се развика обезверено и умолително: Ама човек, ти не разбираш ли, че това се случва един път на един милион години...ще му се поклониш...и ще поискаш по един подпис за всеки от заставата! Поне двайсет пъти да се подпише!
Аз, естествено, се изсмях и затворих, а когато пристигна Мухарем го подложих на най-обстойната инспекция на багажа, която бях правил до тогава. Той беше слисан от неналичието на страхопочит у мене. Просто не можеше да си показа, че има и хора, които са възпитавани да харесват и почитат Вивалди, а не него.
Правейки тази щателна и неуважителна инспекция, аз все едно си отмъщавах. Все едно съм си отмъщавал за цялата тая чалга, която ще се изсипе на главите ни След Това. Защото до тогава в България чалгата не беше проблем. Но по-късно стана. Все едно съм знаел какво ни чака.
След това пристигна демокрацията и българският народ сподели, че не харесва ни Вивалди, ни Шекспир. Някой ще каже – не е правилно. А аз ще кажа: демон да го вземе, не ми се спори, само че виж примерно резултатите от актуалните избори!
Дивата, просташка, нападателна чалга безкомпромисно победи. Всички. А учителят ми Шейтанов (казах, че има значение че името му произлиза от „ демон ” тъй като Дяволът е този, който се съмнява в конюнктурата, който не е „ склонен ” с „ властта ”) та учителят ми Шейтанов от дълго време към този момент е в Канада. Изчезна от България и отиде в цивилизования свят. Подобно на огромна част от феновете на Вивалди или на Пинк Флойд. В България останаха тия, които гласоподават за мутри или за тия, които зорлем се пробват да наподобяват на мутри. Карайки черни джипове и държейки се като селски бейове.
Оттогава още, от тия ми младини, аз се пробвам напълно рационално да си обясня: Защо в действителност чалгата е непоносима за мен и хората като мен?
Нима характерът на музиката...?
Не, никога! Музиката си е музика. Характерните черти на една музика могат да я създадат по-скоро екзотична или забавна, само че не и противна. Става въпрос – чисто музикалните и характерности. Но при чалгата става въпрос не за музика, а за обществено събитие. И тук идват в основание точно думите ми от началото: Зад всяко изявление стоят планини от...други неща. Нагласи, вярвания, полезности и така нататък Музиката е тип „ изявление ”. Чрез нея, т.е., се споделят доста неща. И в огромната си част тези неща не са „ музикални ”. Музиката приказва за човешкото и за индивида, музиката приказва за обществените настройки, за полезностите и за връзките...най-общо казано посредством нея човек желае да каже на света какъв е самият той и какво мисли за този свят.
И ето. Появява се Слави и споделя на Света „ ш`та скъсам ”.
И това е едно обръщение, което споделя много доста неща.
Чалгата е музиката, която съумя да каже по доста високомерен метод за 35 години, че културните полезности, достиженията на изисканата европейска цивилизация, която уважава Шекспир, Вивалди и Пинк Флойд, няма да се зачитат.
Слави, който печели в България гласовете на милиони българи, ще каже, евентуално, че харесва и Пинк Флойд, а и че е свирил и харесва Вивалди. Но дали мога да обърна и капка внимание на такива думи? Как грубостта, нетактичността, дебелашкото неуважение на другите хора могат да се съчетаят с харесване на Вивалди?
Тоест – дали в случай че си селска мутра имаш право да харесваш Вивалди? Тоест – дали на Вивалди би му харесало да бъде харесван от такова хм, нещо?
Не споделя ли обликът ти и цялостното „ обръщение ” което излъчваш към хората точно, че нямаш-нищо-общо-с-никакъв-Вивалди?! И с тая европейска цивилизация, за която още от Възраждането насам лелеят нашите борци (Левски: от нас зависи да станем равноправни на другите европейски народи).
Чалгата е музиката на тия, които обичат да махнат с ръка и с радостна немарливост да се изсекнат над цялото това „ пълноправие с другите европейски нации ”. Тя е радостното, повърхностно неуважение на цялата голяма постройка (за която приказвам още от началото) от въздействия, настройки, познания и вярвания – която назоваваме " Изискана Европейска Цивилизация ".
Тя е като пръдня в катедрала. За да става джумбуш. За да покажем, че и ний сме дали нещо на света. А точно – умеенето за най-безочливо и пошло неуважение на Всичко Онова Велико и Изтънчено, Което Не Разбираме.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ