Забременях на 16. Приятелят ми Лазар току-що беше навършил 17.

Забременях на 16. Приятелят ми Лазар преди малко беше навършил 17. Любовта ни един към различен беше сериозна, по тази причина взехме решение да задържим детето и да създадем семейство.

Завършихме десети клас и незабавно се потопихме в живота на възрастните. Трябваше да си намерим апартамент, а Лазар трябваше да си откри работа. Хвана се като охранител в нощен клуб. Беше здрав и набит, просто съвършен за тази работа.

Но, несъмнено, той работеше импровизирано. Често му плащаха по-малко, в сравнение с печелеше. Дори се случваше да му забавят заплатата с половин месец. Не можеше да отиде да се оплаче.

Засега живеехме настрана. Аз бях с родителите си, а той с неговите. Докато коремът ми не набъбна доста, аз също не седях без работа. Започнах да върша маникюр у дома. Не взимах доста, 15-20 лева, в случай че беше с камъчета и други украшения.

Стараехме се, само че родителите ни не оцениха напъните ни.

Когато към този момент не можех да работя, лежах и четях книги. Мама беше непрекъснато нещастна. Четеше ми „ лекции “. Майка ми смяташе, че Лазар е унищожил живота ми, тъй като поради него не продължих да изучавам.

Не й харесваше, когато защитавах гаджето си. Трудно ми бе да обясня на майка ми, че това е моят живот и моят избор. Всичко, от което се нуждаех, бе малко самообладание и поддръжка. И двамата с Лазар можем да вършим пари, просто нещата не постоянно вървят, както сме възнамерявали.

Лазар също непрекъснато се караше с неговите родители. За тях аз бях проблем и задължение. Молеха го да ме напусне и в подмяна щяха да му трансферират жилището. Моят обичан не се съгласи.

Родителите ми схванаха, че няма смисъл да приказват с нас, по тази причина се държаха напълно по друг метод. Изгониха ме от у дома. Бях в осмия месеца и фамилията ми ме изгони през вратата. Никога няма да не помни това.

Взехме нещата си и отидохме при бабата на Лазар. Баба Таня ни посрещна с наслада. Тя ни оказа помощ с всичко. Лазар и баба Таня ме взеха от родилния дом. Не казахме на родителите деня на изписване. Не искахме да ги виждаме.

Те се обадиха един път, само че аз не желаех да отговоря. Близките му изцяло не помниха за Лазар. Сякаш постоянно е бил самичък и в никакъв случай не е имал родители.

Синът ни се роди здрав. Растеше и се развиваше бързо. Лазар навърши осемнадесет. Официално си откри работа в състезателен магазин. Тази работа му харесваше повече. За страдание към момента нямаше задоволително пари за трима ни.

Тогава баба Таня се обърна към своя другарски кръг. Помоли приятелите си да ни донесат някакви детски движимости, които не им трябват, а също така попита дали някъде търсят човек за работа. Много бързо напъните й дадоха плод.

Не харчихме пари за облекла и играчки и Лазар стартира да работи нощни смени на бензиностанция. И аз не седях без работа. Започнах още веднъж да върша маникюр. Сега взимах повече. Най-после финансовото ни положение малко се усъвършенства.

Родителите ни към момента ни не се сещаха за нас, само че знаехме от баба Таня, че бащата на Лазар е бил нараснал.

През това време спечелил пари за още един апартамент, който в този момент родителите му дават чартърен. Хубави родители, няма щи. Синът им живее със фамилията си в едностаен апартамент при баба си, а те дават апартамент чартърен.

Аз не знаех нищо за майка ми и татко ми.

Мина време, детето порасна и ние забравихме за всички неприятни неща. Работихме интензивно и успяхме да отворим личен дребен магазин за спортни артикули. Преместихме се чартърен, с цел да не пречим на баба Таня към този момент. Планирахме да си купим лично жилище скоро.

Баба Таня към този момент имаше проблеми със зрението и слуха, само че постоянно се радваше на нашите визити. Време бе в този момент ние да й помогнем. Винаги я вземахме с нас на отмора, идвахме за всички празници.

Всичко вървеше добре. И един ден се обади татко ми.

Няколко години е изневерявал на майка ми. Най-накрая тя схванала за това и го изгонила. Баща ми ме помоли да ме остави да пребивавам при него и да му дам пари, тъй като съм му щерка. Колко комфортно!

Когато имаше потребност, се сети за нас, само че не помнеше по какъв начин ни изгони от у дома.

Няма да неистина, отхвърлих му с огромно наслаждение. На какво въобще разчиташе?

Баща ми се изненада:

– Дъще, направил ли съм ти нещо неприятно?

Затворих му и го блокирах.

А след това се появиха родителите на Лазар. Бащата на брачна половинка ми изгубил работата си. Сега едвам имаха за прехранване и трябваше да пестят от всичко. Просълзени ни желаеха пари, тъй като знаеха за нашия дребен бизнес.

— Аз не съм ваш наследник. Вие ме изоставихте преди 10 години – отговори им Лазар и също блокира родителите си.

Не изпитваме скрупули. Ние сами избрахме да създадем семейство от дребни, само че не сме молили родителите ни да ни оказват помощ. Имахме потребност единствено от морална поддръжка и покрив над главите си. Какво получихме в подмяна? Точно по този начин, нищо.

Сега родителите ни берат плодовете на своите старания.