Метрото, в което живеят хора-призраци
Забранените бункери по време на войната през днешния ден са скъпоценното украшение на Лондон
На 2 август 1870 година е открит жп тунелът Тауър под Темза. Това е първият тунел в първото метро в света. 7 години по-рано потегля и влакчето от първият в света под земята трен. Приблизително 40 000 души се подреждат на опашка, с цел да се насладят на нововъведението да пътуват с трен подземен. След 6 месеца 26 000 души пътуват с влака всеки ден.
-->
До 1884 година по по този начин наречения Вътрешен кръг (Inner Circle) - кръгова линия, която огражда централната част на Лондон - се движат повече от 800 влака. А в този момент, когато броят и е над 5 пъти по-голям и милиони хора доближават безвредно и бързо до своите дестинации всеки ден, лондонското метро е същинско модерно знамение на ефикасния превоз.
Ето 10 мита за метрото в Лондон:
1. Метрото е подземен
Не, по-голямата част от лондонското метро не е подземен. Цялата мрежа е дълга почти 400 километра, в нея работят повече от 4100 влака и свързва 270 станции. Но единствено към 45% от тези километри са подземен.
Всеки трен изминава към 180 000 километра годишно. Това е към 4,6 обиколки към света. Най-дългото разстояние сред прилежащи станции е почти 6 километра - от Чешам до Чалфонт и Латимър.
2. Битката при Ватерло
Най-късото разстояние е към 300 метра, сред Лестър Скуеър и Ковънт Гардън по линията Пикадили. Тъй като Ковънт Гардън нормално е препълнена, по-добре е да слезете на Лестър Скуеър и да се разноските пешком.
Всяка година в лондонското метро се правят към 1,3 милиарда пътувания. Най-натоварената станция в мрежата е Ватерло, на която се возят към 100,3 милиона пасажери годишно и борбата да се качиш там е съвсем като в историята на Франция. Най-малко употребяваната е Роудинг Валей.
3. Тайните на дамата без лице
Доказано е, че в метрото живеят към половин милион мишки, само че те не са единствените вредители. Комарите, които живеят в метрото, са от друг и малко по-злобен тип от своите братовчеди на повърхността. Те даже са дефинирани в специфичен тип - Culex pipiens molestus.
Предполага се, че лондонското метро е дом и на група подземни лондончани, които, сходно на хората- къртици от нюйоркското метро, са заживели в тунелите и с времето са мутирали. Твърди се, че метрото е дом и на голям брой призраци, измежду които Жената без лице на станция Биконтри, Зъбатият човек на депото Чанълси и Крещящото видение на станция Фарингдън.
4. 320 стъпала до входа
Вярно е, че най-бърсите влакове се движат със скорост над 100 километра в час. Най-бързата линия е Метрополитън, по която влаковете могат да развият огромна скорост. Но междинната скорост на мутрисите е единствено към 35.
Най-дълбоката станция на метрото е Хампстед, по Северната линия, която се намира на към 192 фута под равнището на улицата. Има асансьор, несъмнено, само че и спешно спираловидно стълбище с повече от 320 стъпала, при положение на неотложност (или припадък на фикс идея за упражнения).
5. Страстта на Кралица Елизабет
През 1969 година кралица Елизабет II отбелязва откриването на линията " Виктория ", като ръководи един от новите влакове от Грийн парк до Оксфорд Съркъс. Това обаче не е първото й пътешестване подземен, а второто. За първи се качва в метрото, когато е на 13 години и е съпроводена от сестра си и тяхна гувернантка. Вероятно е возила доста добре, защото 8 години по-късно кралицата още веднъж е позволена в кабината на трен по линията Пикадили, когато открива разширението на линията.
6. Паметникът на ескалатора
Първият общоприет ескалатор в метрото е издигнат през 1911 година на станция Ърлс Корт, само че четири години преди този момент на станция Холоуей Роуд е инсталиран лъкатушен подобен. Той не устоя доста дълго - в действителност устоя единствено един ден - и в никакъв случай повече не е употребен от обществеността. Останките му се намират в депото на Лондонския музей на превоза, което е отворено за гости единствено няколко пъти годишно.
Най-дългият ескалатор на метростанция пък е 197-метровото преносимо стълбище на Ейнджъл в Ислингтън по Северната линия.
7. Четириметровият Мики Маус
Сред най-странните неща, събирани от Службата за изгубени движимости, са буркан със сперма от бик; мотор за лодка; три мъртви прилепа в кутия; комплект за вазектомия; харпун; гръдни импланти; изкуствени зъби и неочакван брой протези. Твърди се, че най-странно обаче е по какъв начин пасажер изгубва четириметров Мики Маус. Това обаче не е най-шокиращото. Оказва се, че заплеснат лондончанин не запомнил във вагона урната с праха на умрелия си брат. Около 5 години са лишили на управляващите, с цел да стигнат до наследниците, с цел да им я върнат.
8. Странният случай на Джери Спрингър
Лондонското метро е известно с обстоятелството, че стотици дами са родили в него, акуширани от сестри и лекари, пътуващи инцидентно с тях. Най-известен обаче е казусът с починалият към този момент именит водещ Джери Спрингър. Той е роден на гара Хайгейт на Северната линия на 13 февруари 1944 година Болките на майка стартират при една от въздушните набези по време на Втората международна война. Тя изтичва за помощ на гарата и там намира съграждани, които и оказват помощ да роди сина си. Джери неведнъж е правил репортажи тъкмо от мястото, където е вдишал първия в живота си въздух.
9. Забранените бункери
Говорейки за въздушни набези - през септември 1939 година държавното управление не разрешава на хората да се крият в метрото, като твърди, че станциите би трябвало да бъдат употребени единствено за превоз. Хората обаче заобикалят разпоредбите, като просто си купуват билет и отхвърлят да изоставен перона. Месец по-късно държавното управление осъзнава, че възбраната е неприложима и жестока, и дава позволение станциите да се употребяват като бункери.
До края на войната подслоняването в метрото става толкоз постоянно, че е въведена специфична скица за продажба на билети, с цел да се предпазят хората от суматоха на опашките, а на станциите в цялата система са конфигурирани над 22 000 двуетажни кревати, с цел да се обезпечат места за спане.
10. Тайната на електронната платка
Емблематичната карта на лондонското метро, която няма никаква връзка с действителни топографски или географски характерности на гарите и маршрутите, е проектирана през 1933 година от Хари Бек.
Предполага се, че инженерът-чертожник, който е работил в службата за сигнализация на лондонското метро, се е въодушевил от електронните платки за метода по какъв начин да подреди линиите.
Службата отхвърля първичното предложение с изказванието, че то е прекомерно коренно и Бек получава за работата си нищожната сума от 15 $. Две години по-късно и след някои промени обаче метрото приема картата и я употребява и до през днешния ден.
На 2 август 1870 година е открит жп тунелът Тауър под Темза. Това е първият тунел в първото метро в света. 7 години по-рано потегля и влакчето от първият в света под земята трен. Приблизително 40 000 души се подреждат на опашка, с цел да се насладят на нововъведението да пътуват с трен подземен. След 6 месеца 26 000 души пътуват с влака всеки ден.
-->
До 1884 година по по този начин наречения Вътрешен кръг (Inner Circle) - кръгова линия, която огражда централната част на Лондон - се движат повече от 800 влака. А в този момент, когато броят и е над 5 пъти по-голям и милиони хора доближават безвредно и бързо до своите дестинации всеки ден, лондонското метро е същинско модерно знамение на ефикасния превоз.
Ето 10 мита за метрото в Лондон:
1. Метрото е подземен
Не, по-голямата част от лондонското метро не е подземен. Цялата мрежа е дълга почти 400 километра, в нея работят повече от 4100 влака и свързва 270 станции. Но единствено към 45% от тези километри са подземен.
Всеки трен изминава към 180 000 километра годишно. Това е към 4,6 обиколки към света. Най-дългото разстояние сред прилежащи станции е почти 6 километра - от Чешам до Чалфонт и Латимър.
2. Битката при Ватерло
Най-късото разстояние е към 300 метра, сред Лестър Скуеър и Ковънт Гардън по линията Пикадили. Тъй като Ковънт Гардън нормално е препълнена, по-добре е да слезете на Лестър Скуеър и да се разноските пешком.
Всяка година в лондонското метро се правят към 1,3 милиарда пътувания. Най-натоварената станция в мрежата е Ватерло, на която се возят към 100,3 милиона пасажери годишно и борбата да се качиш там е съвсем като в историята на Франция. Най-малко употребяваната е Роудинг Валей.
3. Тайните на дамата без лице
Доказано е, че в метрото живеят към половин милион мишки, само че те не са единствените вредители. Комарите, които живеят в метрото, са от друг и малко по-злобен тип от своите братовчеди на повърхността. Те даже са дефинирани в специфичен тип - Culex pipiens molestus.
Предполага се, че лондонското метро е дом и на група подземни лондончани, които, сходно на хората- къртици от нюйоркското метро, са заживели в тунелите и с времето са мутирали. Твърди се, че метрото е дом и на голям брой призраци, измежду които Жената без лице на станция Биконтри, Зъбатият човек на депото Чанълси и Крещящото видение на станция Фарингдън.
4. 320 стъпала до входа
Вярно е, че най-бърсите влакове се движат със скорост над 100 километра в час. Най-бързата линия е Метрополитън, по която влаковете могат да развият огромна скорост. Но междинната скорост на мутрисите е единствено към 35.
Най-дълбоката станция на метрото е Хампстед, по Северната линия, която се намира на към 192 фута под равнището на улицата. Има асансьор, несъмнено, само че и спешно спираловидно стълбище с повече от 320 стъпала, при положение на неотложност (или припадък на фикс идея за упражнения).
5. Страстта на Кралица Елизабет
През 1969 година кралица Елизабет II отбелязва откриването на линията " Виктория ", като ръководи един от новите влакове от Грийн парк до Оксфорд Съркъс. Това обаче не е първото й пътешестване подземен, а второто. За първи се качва в метрото, когато е на 13 години и е съпроводена от сестра си и тяхна гувернантка. Вероятно е возила доста добре, защото 8 години по-късно кралицата още веднъж е позволена в кабината на трен по линията Пикадили, когато открива разширението на линията.
6. Паметникът на ескалатора
Първият общоприет ескалатор в метрото е издигнат през 1911 година на станция Ърлс Корт, само че четири години преди този момент на станция Холоуей Роуд е инсталиран лъкатушен подобен. Той не устоя доста дълго - в действителност устоя единствено един ден - и в никакъв случай повече не е употребен от обществеността. Останките му се намират в депото на Лондонския музей на превоза, което е отворено за гости единствено няколко пъти годишно.
Най-дългият ескалатор на метростанция пък е 197-метровото преносимо стълбище на Ейнджъл в Ислингтън по Северната линия.
7. Четириметровият Мики Маус
Сред най-странните неща, събирани от Службата за изгубени движимости, са буркан със сперма от бик; мотор за лодка; три мъртви прилепа в кутия; комплект за вазектомия; харпун; гръдни импланти; изкуствени зъби и неочакван брой протези. Твърди се, че най-странно обаче е по какъв начин пасажер изгубва четириметров Мики Маус. Това обаче не е най-шокиращото. Оказва се, че заплеснат лондончанин не запомнил във вагона урната с праха на умрелия си брат. Около 5 години са лишили на управляващите, с цел да стигнат до наследниците, с цел да им я върнат.
8. Странният случай на Джери Спрингър
Лондонското метро е известно с обстоятелството, че стотици дами са родили в него, акуширани от сестри и лекари, пътуващи инцидентно с тях. Най-известен обаче е казусът с починалият към този момент именит водещ Джери Спрингър. Той е роден на гара Хайгейт на Северната линия на 13 февруари 1944 година Болките на майка стартират при една от въздушните набези по време на Втората международна война. Тя изтичва за помощ на гарата и там намира съграждани, които и оказват помощ да роди сина си. Джери неведнъж е правил репортажи тъкмо от мястото, където е вдишал първия в живота си въздух.
9. Забранените бункери
Говорейки за въздушни набези - през септември 1939 година държавното управление не разрешава на хората да се крият в метрото, като твърди, че станциите би трябвало да бъдат употребени единствено за превоз. Хората обаче заобикалят разпоредбите, като просто си купуват билет и отхвърлят да изоставен перона. Месец по-късно държавното управление осъзнава, че възбраната е неприложима и жестока, и дава позволение станциите да се употребяват като бункери.
До края на войната подслоняването в метрото става толкоз постоянно, че е въведена специфична скица за продажба на билети, с цел да се предпазят хората от суматоха на опашките, а на станциите в цялата система са конфигурирани над 22 000 двуетажни кревати, с цел да се обезпечат места за спане.
10. Тайната на електронната платка
Емблематичната карта на лондонското метро, която няма никаква връзка с действителни топографски или географски характерности на гарите и маршрутите, е проектирана през 1933 година от Хари Бек.
Предполага се, че инженерът-чертожник, който е работил в службата за сигнализация на лондонското метро, се е въодушевил от електронните платки за метода по какъв начин да подреди линиите.
Службата отхвърля първичното предложение с изказванието, че то е прекомерно коренно и Бек получава за работата си нищожната сума от 15 $. Две години по-късно и след някои промени обаче метрото приема картата и я употребява и до през днешния ден.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ