Забраната на партия Възраждане, ако изобщо това може да се

Забраната на партия " Възраждане ", в случай че въобще това може да се случи все още, не е решение на казуса. Защото тази в действителност общественоопасна групировка е единствено маята на съществуващи публични настройки, които със възбраната освен не се заличават, само че даже не се адресират. С самодейността за възбрана стотици хиляди хора, подкрепящи „ Възраждане “, ще намерят в допълнение съображение за своята справедливост, изживявайки се като репресирани. Други пък, които не са симпатизанти на групировката на Костадин Костадинов, ще стартират да се питат, дали отстраняването ѝ от политическия живот не е самопризнание, че тя най-вече пречи на новото управническо статукво. А самите „ възрожденци “ несъмнено към този момент потриват предостатъчно ръце в очакване да вземат златния орден на „ съпротивата “.

Проблемът с хората, които ги следват

Сериозният проблем с „ Възраждане “ е точно в това, че доста хора не виждат, че „ Възраждане “ е сериозен проблем. Както казусът с фашизма не бе просто в италианския Дуче или „ фюрера “, а че имаше прекомерно доста хора, които откровено ги следваха. Умелите демагози знаят по какъв начин да лъжат масите и след това да им наденат хомота, от който след това те не можеха сами да се освободят без военния провал на личните си тоталитарни страни. Дори трябваше спечелилите да им посочат моралния провал на режима, който са подкрепяли, а едвам идващото потомство да потърси сметка от своите родители за съучастничеството.

Проблемът с „ Възраждане “ през днешния ден е, че едно аморфно почти-мнозинство не е напълно съпричастно на полезностите, от които „ Възраждане “ систематично се пробва да го отклони. Не е съпричастно даже към цивилен права и свободи, които счита за даденост и не се усеща ангажирано да брани, а нерядко е готово да ги размени с произвола на илюзорното отмъщение за „ проваления преход “. Аморфното почти-мнозинство би могло да бъде защитено от разрушителната самозаблуда на демагозите, в случай че лъжите им бъдат разобличени на едно базисно, първично житейско равнище, което инстинктивно схваща и индивидът без полезности, облечен в „ изконни “ такива.

Това първично равнище са страхът и омразата, които фашизоидните демагози постоянно са употребявали, с цел да манипулират и насъскват масите против мнимите им врагове. Страхът е, че си заплашен да оцелееш, обграден от зли сили. Омразата е против тези, които смяташ за отговорни за това, и вярваш, че в случай че ги премахнеш, в това число физически, ще настъпи сигурност и благополучие за „ същинските хора “.

Страхът и омразата би трябвало да се извърнат

Точно този боязън би трябвало да бъде адресиран и извърнат към първоизточника му – към всяващите боязън демагози-хибридчици и да породи отчаяние и ненавист към тях. Но това не става със възбрана на идеологическо равнище или с инкриминирането на протофашизоидни прояви – Копейкин още даже не е стигнал до бирения пуч на Адолф от 1923 година. Разбира се, не би трябвало да чакаме повтаряне на гръцкия опит отпреди няколко години, въпреки че „ Златна зора “ завърши съществуването си не тъй като бе оповестена за неофашистка, а тъй като бе престъпно инкриминирана.

След 5-годишен мегапроцес с 216 очевидци и 57 обвинени, измежду които партийният водач, членове на управлението и симпатизанти, бяха произнесени ефикасни присъди за общо над 500 години – за убийства, подбудителства за убийства и действие на партията като проведена незаконна група. На изборите, които бяха година преди края на процеса, „ Златна зора “, която в миналото беше трета по известност в страната, даже не съумя да влезе в Народното събрание. Това бе голяма победа на гръцкото общество и институции – поддръжниците на неофашистката групировка сами да се откажат от нея - още преди правосъдната глоба.

Не, не трябва да чакаме у нас да се стига до конфликти и убийства, с цел да снемем казуса, който заплашва обществото ни. Едва ли го цели и самата „ Възраждане “ – за разлика от „ Златна зора “ тя освен бяга от фашистка реторика и знаци, само че и упреква съперниците си във фашизъм. По-лесно ѝ е – тя работи с меката мощ на надълбоко вкорененото измежду популацията русофилство, с цел да обслужва путинския фашизъм, откъсвайки България от Запада. Затова да вземем за пример Костадинов може да си разреши да изтъкне на конгреса на крайнодясната „ Алтернатива за Германия “ преди няколко дни, че българите сме били в две войни дружно с германците и в този момент отново сме дружно. Да, Кремъл е дружно и с крайнодесните в Германия, (и надалеч освен там - на Найджъл Фараж непосредствено му плащаше и си получи успеха Брекзит), с цел да саботира поддръжката ѝ за Украйна.

Граждански напън и непоносимост

Това, което дейно може да се направи с превъзмогването на казуса „ Възраждане “, е да има нулева толерантност (жалко, че изразът е към този момент клише) към всяка неприемлива демонстрация на тази партия. Гражданите би трябвало да оказват голям напън върху институциите, когато не си правят работата против фашизоидни похищения над законността. Когато шпицкоманди попречват гледането на филми - би трябвало да се стачкува пред Министерство на вътрешните работи и да се желаят оставки. (Впрочем, гръцката полиция също бе упреквана, че симпатизира на „ Златна зора “, само че правосъдната система проработи.) Когато медии от безволие или несръчност позволяват несанкционирани неистини и внушения - да им се търси отговорност.

Когато в Народното събрание депутати не позволяват различен депутат да се изкаже от трибуната или съскат заплашително от банките закани против съперниците, че ще ги пратят в Белене – ръководителят на Народното събрание да реагира неотложно и да му се търси отговорност. Когато водачът на най-голямата партия се държи снизходително към „ Коцето “ като към по-малък брат - да му се търси политическа отговорност от сътрудниците в „ некоалицията “. Когато има данни за непозволено консумиране на партийна дотация за персонална полза - да се търси отговорност от финансовото министерство и контролните органи. Когато партиен водач упреква други партийни водачи в кадруване от американски и западни посолства - да се изисква информация от ДАНС има ли негови връзки с съветски и китайски посолства…

В операциите се включи и Радев

Най-сериозната заплаха за „ Възраждане “ обаче е, в случай че всеобщото гражданско възмущение в случаи като този с огромните митинги в цялата страна поради малтретирането на момичето от Стара Загора бъде обвързвано с тази партия. Неслучайно в понеделник (31.7) по обяд, преди провеждането им, Костадин Костадинов съобщи по БНР, че те не били цивилен, а били проведени от ПП-ДБ.

А след това в обществените мрежи бе пусната хибридката, че насилникът бил човек от тези среди. В тази операция се включи и президентът Радев, като навърза в една, също хибридна, линия някакви антисемитски прояви, някаква цензура над медиите и някакви антидемократични оферти за конституционни промени.

Превенцията е по-важна от хирургическата интервенция

Когато хората осъзнаят, че им внушават боязън със личните им страхове, завчас ще се разгневят против манипулатора. Да, след това евентуално част от тях ще си намерят различен душеприказчик – както „ Възраждане “ размени „ Атака “. Но най-малко този вълшебник ще е завършил надалеч по-трайно от партийната възбрана. Защото предварителната защита на рака е надалеч по-сигурна от хирургическата интервенция в напреднал етап. И не поради разсейките – изплашените и манипулираните просто не имат вяра на диагнози, сами би трябвало да се уплашат, че са заболели и то не тъй като някой съзнателно ги е разболял. Затова - не ги изолирайте с партийна възбрана, приобщете ги към общото публично лекуване, като за начало е задоволително да спрат да лекуват страха си с шарлатански тинктури.

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.