Конституционният съд да отмени и законите срещу корупцията - национална идентичност е
Забелязва се рискова наклонност, най-малко в три извънредно значими решения на Конституционния съд. Решението, с което беше оповестена за противоречаща с Конституцията решението за понятието и някак си решението за на Кирил Петков. Какво имам поради?
Произволно и лековато, с непостижима за Конституционен съд артистична лекост, се миксират и свързват понятия като българска народностна духовна и културна традиция, национална еднаквост, православие - понятия, които не подлежат на тъкмо дефиниране и се интерпретират като същностна и значима част на националния суверенитет.
Имаше много мнения във връзка тези решения, някои от създателите твърдяха, че такива понятия, които не се съдържат в самата конституция, не би трябвало да служат като претекстове за решението на Конституционния съд. Не съм склонен с това, тъй като съществува т.нар контекстуално пояснение. Всеки един проблем би трябвало да бъде тълкуван и решението му да бъде търсене в съответен политически и обществен, народопсихологически подтекст.
Важното е обаче, че детайлите от този подтекст, които могат да бъдат регистрирани като декор, външна страна в юридическата обосновка, не могат да бъдат опълчени и приоритизирани пред базисни полезности, заложени в преамбюла на Конституцията и в нейната съдържателна част, визираща главните права и свободи. Записано е в Конституцията, че съществени нейни полезности са свободата, достойнството, достолепието, правата и свободите на жителите.
Подразбиращо е за всяка Конституция на правова страна, че всичко останало - държавен уред, мандати, кворуми, болшинства и цялата тази машинария, е подчинена, с цел да подсигурява, тези съществени полезности на нашето общество, които сякаш с приемането на Конституцията през 1991 година, сме постигнали народен консенсус.
Какво се получава обаче? Тези съществени фундаментални полезности - свободата, достолепието, правото на персонален живот, то е аспект от понятието пол, остават на назад във времето и са подценени за сметка на неопределени и флуидни понятия, като национална еднаквост, като православие, като национална традиция. Тези флуидни понятия, без да е изработен опит от Конституционния съд, въпреки и фрагментарно да дефинират тези понятия, които той опълчва на главните полезности, предпазени от Конституцията.
Всеки културолог и антрополог, би обяснил на конституционните ни съдии, че понятието православие в българския подтекст, е много характерно, че забележителна част от българите, не са православни в чистия смисъл на тази дума, а са по-скоро суеверени , като в техните вярвания се миксират православие и куп чисто езически обичаи и ритуали. Въпреки това понятието православие е изпляскано на напред във времето в решението за пола, като че ли другите християнски деноминации са признавали по 10-12 пола. От тази позиция решението е идиотско и нелогично, тъй като нито един клон на христианската вяра просто обичайно не борави с друго разбиране.
Какво значи национална еднаквост? Това разбиране съществува в правото на Европейския съюз и то е дефинирано като една от опциите, то да не се ползва в името на отбрана на някои полезности, свързани с т.нар национална еднаквост. Но когато то се употребява в претекстовете на Конституционния съд, би трябвало да се покаже с каква социална полезност е обвързвано това, което той назовава национална еднаквост. Ако се направи социологическо изследване, забележителна част от българите биха споделили, че са подготвени да вземат решение проблемите си по корупционен метод - с връзки, с предоставяне на рушвети, дори мисля, че бяха правени такива проучвания.
Поне 30-40 % биха декларирали, че са подготвени да имат прокорупционно държание за решаването на проблемите, поради неефективност на правосъдна система, съмнение, само че това са други тематики. Значи ли това, че да вземем за пример в едно последващо решение Конституционният съд би оповестил за противоконституционни доста правила от Наказателния кодекс, визиращи подкупа, търговията с въздействие, злоупотребата с власт, закононарушенията по работа, тъй като някак си, забележителна част от българското обществото, обичайно, ценностно утвърждава рушветите и корупцията.
Ако корупцията е част от националната ни еднаквост, може ли да стигнем до подобен парадокс, че в един миг антикорупционното законодателство да бъде оповестено за противоконституционно, тъй като опонира на национална традиция, народопсихология и на подобен вид национална еднаквост, която се слага на напред във времето в тези решения.
Като цяло тези решения, изключително това за пола, ми наподобяват на кофа с бокук, увита с целофан. Зад едни претенциозни, юридически изречения и понятия, като тези, които цитирах - българска народностна, духовна, културна, традиция, които Конституционният съд, даже не се пробва с някакви линии да дефинира, се крие една юридическа мизерия, една ценностна дезориентация и опълчване на флуидни категории на изконни, закрепени в конституцията права и свободи, за които други нации епохи наред са се борили, проливали кръв и които са изчистени като наличие, ценностно и юридическо, в конституциите на старите демокрации и интернационалните контракти, конвенцията за правата на индивида и контракта за действие на Европейския съюз. От тази позиция е извънредно рискова и ретроградна тази наклонност, която ни отдалечава ценностно от Европа, а едно ценностно отдалечаване неизбежно води до една политическа алиенация от този свят, към който сякаш сме заявили, че желаеме да принадлежим. Някак си чувствам суровият лъх на евроазиатските степи и оня нрав на средноазиатските султанства, в които свободата и демокрацията не са полезности. Затова ми просветна, прочитайки особеното мнение на арбитър Георги Ангелов, който единствен от тези 12 " ядосани мъже и дами " от Конституционния съд се осмели да каже, че царят е гол и да направи един, въпреки и много, обобщен и сбит, юридически и ценностен разбор на това, което се случва.
Преди време, когато споделих на една интернационална конференция, че българският Конституционен съд не преглежда самостоятелни конституционни тъжби, един професор ме попита: ами за какво тогава имате Конституционен съд. Нямах отговор.
Но в този момент съм подготвен, след тези решения, да настоявам, че този Конституционен съд, в този състав, с тази преобладаваща, юридическа субкултура, която показва на фона, на това, което имаме като мостри в решенията на Конституционния съд на Германия, не просто е непотребен, той е рисков и нездравословен за публичното ни развиване.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Произволно и лековато, с непостижима за Конституционен съд артистична лекост, се миксират и свързват понятия като българска народностна духовна и културна традиция, национална еднаквост, православие - понятия, които не подлежат на тъкмо дефиниране и се интерпретират като същностна и значима част на националния суверенитет.
Имаше много мнения във връзка тези решения, някои от създателите твърдяха, че такива понятия, които не се съдържат в самата конституция, не би трябвало да служат като претекстове за решението на Конституционния съд. Не съм склонен с това, тъй като съществува т.нар контекстуално пояснение. Всеки един проблем би трябвало да бъде тълкуван и решението му да бъде търсене в съответен политически и обществен, народопсихологически подтекст.
Важното е обаче, че детайлите от този подтекст, които могат да бъдат регистрирани като декор, външна страна в юридическата обосновка, не могат да бъдат опълчени и приоритизирани пред базисни полезности, заложени в преамбюла на Конституцията и в нейната съдържателна част, визираща главните права и свободи. Записано е в Конституцията, че съществени нейни полезности са свободата, достойнството, достолепието, правата и свободите на жителите.
Подразбиращо е за всяка Конституция на правова страна, че всичко останало - държавен уред, мандати, кворуми, болшинства и цялата тази машинария, е подчинена, с цел да подсигурява, тези съществени полезности на нашето общество, които сякаш с приемането на Конституцията през 1991 година, сме постигнали народен консенсус.
Какво се получава обаче? Тези съществени фундаментални полезности - свободата, достолепието, правото на персонален живот, то е аспект от понятието пол, остават на назад във времето и са подценени за сметка на неопределени и флуидни понятия, като национална еднаквост, като православие, като национална традиция. Тези флуидни понятия, без да е изработен опит от Конституционния съд, въпреки и фрагментарно да дефинират тези понятия, които той опълчва на главните полезности, предпазени от Конституцията.
Всеки културолог и антрополог, би обяснил на конституционните ни съдии, че понятието православие в българския подтекст, е много характерно, че забележителна част от българите, не са православни в чистия смисъл на тази дума, а са по-скоро суеверени , като в техните вярвания се миксират православие и куп чисто езически обичаи и ритуали. Въпреки това понятието православие е изпляскано на напред във времето в решението за пола, като че ли другите християнски деноминации са признавали по 10-12 пола. От тази позиция решението е идиотско и нелогично, тъй като нито един клон на христианската вяра просто обичайно не борави с друго разбиране.
Какво значи национална еднаквост? Това разбиране съществува в правото на Европейския съюз и то е дефинирано като една от опциите, то да не се ползва в името на отбрана на някои полезности, свързани с т.нар национална еднаквост. Но когато то се употребява в претекстовете на Конституционния съд, би трябвало да се покаже с каква социална полезност е обвързвано това, което той назовава национална еднаквост. Ако се направи социологическо изследване, забележителна част от българите биха споделили, че са подготвени да вземат решение проблемите си по корупционен метод - с връзки, с предоставяне на рушвети, дори мисля, че бяха правени такива проучвания.
Поне 30-40 % биха декларирали, че са подготвени да имат прокорупционно държание за решаването на проблемите, поради неефективност на правосъдна система, съмнение, само че това са други тематики. Значи ли това, че да вземем за пример в едно последващо решение Конституционният съд би оповестил за противоконституционни доста правила от Наказателния кодекс, визиращи подкупа, търговията с въздействие, злоупотребата с власт, закононарушенията по работа, тъй като някак си, забележителна част от българското обществото, обичайно, ценностно утвърждава рушветите и корупцията.
Ако корупцията е част от националната ни еднаквост, може ли да стигнем до подобен парадокс, че в един миг антикорупционното законодателство да бъде оповестено за противоконституционно, тъй като опонира на национална традиция, народопсихология и на подобен вид национална еднаквост, която се слага на напред във времето в тези решения.
Като цяло тези решения, изключително това за пола, ми наподобяват на кофа с бокук, увита с целофан. Зад едни претенциозни, юридически изречения и понятия, като тези, които цитирах - българска народностна, духовна, културна, традиция, които Конституционният съд, даже не се пробва с някакви линии да дефинира, се крие една юридическа мизерия, една ценностна дезориентация и опълчване на флуидни категории на изконни, закрепени в конституцията права и свободи, за които други нации епохи наред са се борили, проливали кръв и които са изчистени като наличие, ценностно и юридическо, в конституциите на старите демокрации и интернационалните контракти, конвенцията за правата на индивида и контракта за действие на Европейския съюз. От тази позиция е извънредно рискова и ретроградна тази наклонност, която ни отдалечава ценностно от Европа, а едно ценностно отдалечаване неизбежно води до една политическа алиенация от този свят, към който сякаш сме заявили, че желаеме да принадлежим. Някак си чувствам суровият лъх на евроазиатските степи и оня нрав на средноазиатските султанства, в които свободата и демокрацията не са полезности. Затова ми просветна, прочитайки особеното мнение на арбитър Георги Ангелов, който единствен от тези 12 " ядосани мъже и дами " от Конституционния съд се осмели да каже, че царят е гол и да направи един, въпреки и много, обобщен и сбит, юридически и ценностен разбор на това, което се случва.
Преди време, когато споделих на една интернационална конференция, че българският Конституционен съд не преглежда самостоятелни конституционни тъжби, един професор ме попита: ами за какво тогава имате Конституционен съд. Нямах отговор.
Но в този момент съм подготвен, след тези решения, да настоявам, че този Конституционен съд, в този състав, с тази преобладаваща, юридическа субкултура, която показва на фона, на това, което имаме като мостри в решенията на Конституционния съд на Германия, не просто е непотребен, той е рисков и нездравословен за публичното ни развиване.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ