Асиметрията е нашата най-несъвършена, но истинска красота
Забелязали ли сте, че лявото око е по-високо ситуирано от дясното? Или може би е противоположното? Всъщност, в това няма нищо необичайно и тази асиметричност, която в множеството случаи е забележима единствено за вас самите, е изцяло естествена за всяко човешко създание. И въпреки всичко, някои учени самоуверено настояват, че колкото по-симетрични са двете половини на тялото ни, толкоз по-здрави, интелигентни и плодовити би трябвало да сме. Във всички култури от най-древни времена симетрията, която е израз на хармонията, е синоним за хубост. Доказано е, че в множеството случаи тя се явява несъзнателен аршин при избора на сътрудник.
Все още не е изцяло потвърдено, че вродената или по-ярко изразената асиметричност е симптом на несигурно здравословно положение, а и тя е заложена в нас още до момента в който сме в утробите на майките си. Малко прочут е фактът, че човешкият ембрион е безусловно съразмерен досега на формиране на сърцето. След това идва ред на несъразмерностите.
Човешкото тяло може да бъде разграничено на две изцяло идентични половини - две симетрично ситуирани мозъчни полукълба, две очи, две ноздри, две ръце, два крайници и така нататък, които въпреки и на пръв взор да са огледални, заглеждайки се в тях, откриваме някои разлики. Имаме два бели дроба, само че левият е разграничен на три дяла, до момента в който десният има два. Сърцето ни е едно, само че то не е ситуирано симетрично в гръдния панер. В останалите вътрешни органи има също толкоз разлики. Двете мозъчни полукълба също наподобяват симетрични на пръв взор, само че в реалност обособените елементи в тях имат разнообразни размери и характерна функционалност. Друг забавен факт е придвижването на мускулите ни, което също е „ белязано ” от асиметрията, заради това, че органите ни са ситуирани несъразмерно и се поддържат от съединителна тъкан. Всъщност, индивидът е единственото живо създание, при което е мощно изразено доминирането на едната част на тялото над другата, което също демонстрира нашата несъразмерност и от там следва и умеенето да си служим с дясната ръка или с лявата.
“ Доказателството в числа е следното - при над 88% от хората дясната ръка е по-добре развита. Десният крайник е по-дълъг при 81%, а на към 72% от нас зрението с дясното око е по-добре развито. Над 60% пък чуват по-ясно с дясното ухо. ”
Що се отнася до лицата ни, тук можем да приказваме доста за асиметричността. Съвременната логика на психиката твърди, че симетрията в чертите на лицето е един от главните критерии, по които дефинираме един човек като малко или доста прелъстителен. Няма по какъв начин да не сте чували за едно от най-разпространените условия на известни модели, артисти и актьори - да бъдат снимани единствено в ляв или единствено в десен профил. И това е безусловно разбираемо, защото казано на фотографски език - всеки си има своята по-фотогенична половина. Но даже да имате по-добра половина на лицето си, това въобще не значи, че „ събирайки ” двете елементи, вие няма да изглеждате толкоз добре. Не една и две известни персони са притежатели на асиметрични лица, а се славят с хубостта си.
Съществува един доста забавен опит на фотографа Алекс Джон Бек, който показва няколко човешки лица със съвършена симетричност на двете половини на лицето, реализирана посредством фотошоп. Съвсем простичко обяснено- Бек прави по този начин, че в единия случай лицето да е формирано единствено от лявата си половина и нейното огледално копие, а в другия – единствено от дясната и нейното копие. Резултатите са зашеметяващи- постоянно двата облика са толкоз разнообразни, че даже може да се зачудите дали на фотосите е един и същи човек. Дори усещанията ни за излъчването на съответния „ модел ” могат да бъдат изцяло противоположни. От тук умерено можем да заключим, че в действителност асиметрията на лицата ни е цялост от прекалено много черти, които сформират един повсеместен облик, който може да се каже е доста по-хубав от оня, формирания единствено от леви или десни половини. И най-после може би би трябвало да посочим и някои красиви международни модели с много асиметрични лица. Просто погледнете фотосите.
Оригиналното лице не е показано - отляво е лицето с лява симетричност, отдясно - с дясна.
Асиметрията не е недостатък. Тя е нещо, което всеки от нас има в по-малка или в по-голяма степен. Асиметричността е на всички места около нас и би трябвало да я одобряваме като разчупване на детайлите. Нима у дома, когато подреждате, слагате вазата и купата с плодове на една линия, с цел да са по-симетрично и красиво ситуирани? Напротив. И белким стоножката ви се коства прекомерно красива? Тя е симетрична, въпреки всичко. Розата пък несъмнено е допустимо най-асиметричното цвете. Ето за какво хубост и симетричност не постоянно са синоними. Важното за нас дамите, обаче е да помним, че не в симетричните ни очи се крие съвършената хубост. Защото доста по-често ние сме тези, които мерим и изчисляваме кое какъв брой е красиво и симетрично. Най-важното е да помним, че хубостта е в чувството за самия теб, в увереността, в цялостното ни разбиране. Асиметричното лице е това, което притегля вниманието, дребната разлика, която го прави неповторимо. Несъвършеното е близко и дава чувство за споделеност - нашите несиметрични лица (и души) се притеглят към несиметричните лица (и души).
Все още не е изцяло потвърдено, че вродената или по-ярко изразената асиметричност е симптом на несигурно здравословно положение, а и тя е заложена в нас още до момента в който сме в утробите на майките си. Малко прочут е фактът, че човешкият ембрион е безусловно съразмерен досега на формиране на сърцето. След това идва ред на несъразмерностите.
Човешкото тяло може да бъде разграничено на две изцяло идентични половини - две симетрично ситуирани мозъчни полукълба, две очи, две ноздри, две ръце, два крайници и така нататък, които въпреки и на пръв взор да са огледални, заглеждайки се в тях, откриваме някои разлики. Имаме два бели дроба, само че левият е разграничен на три дяла, до момента в който десният има два. Сърцето ни е едно, само че то не е ситуирано симетрично в гръдния панер. В останалите вътрешни органи има също толкоз разлики. Двете мозъчни полукълба също наподобяват симетрични на пръв взор, само че в реалност обособените елементи в тях имат разнообразни размери и характерна функционалност. Друг забавен факт е придвижването на мускулите ни, което също е „ белязано ” от асиметрията, заради това, че органите ни са ситуирани несъразмерно и се поддържат от съединителна тъкан. Всъщност, индивидът е единственото живо създание, при което е мощно изразено доминирането на едната част на тялото над другата, което също демонстрира нашата несъразмерност и от там следва и умеенето да си служим с дясната ръка или с лявата.
“ Доказателството в числа е следното - при над 88% от хората дясната ръка е по-добре развита. Десният крайник е по-дълъг при 81%, а на към 72% от нас зрението с дясното око е по-добре развито. Над 60% пък чуват по-ясно с дясното ухо. ”
Що се отнася до лицата ни, тук можем да приказваме доста за асиметричността. Съвременната логика на психиката твърди, че симетрията в чертите на лицето е един от главните критерии, по които дефинираме един човек като малко или доста прелъстителен. Няма по какъв начин да не сте чували за едно от най-разпространените условия на известни модели, артисти и актьори - да бъдат снимани единствено в ляв или единствено в десен профил. И това е безусловно разбираемо, защото казано на фотографски език - всеки си има своята по-фотогенична половина. Но даже да имате по-добра половина на лицето си, това въобще не значи, че „ събирайки ” двете елементи, вие няма да изглеждате толкоз добре. Не една и две известни персони са притежатели на асиметрични лица, а се славят с хубостта си.
Съществува един доста забавен опит на фотографа Алекс Джон Бек, който показва няколко човешки лица със съвършена симетричност на двете половини на лицето, реализирана посредством фотошоп. Съвсем простичко обяснено- Бек прави по този начин, че в единия случай лицето да е формирано единствено от лявата си половина и нейното огледално копие, а в другия – единствено от дясната и нейното копие. Резултатите са зашеметяващи- постоянно двата облика са толкоз разнообразни, че даже може да се зачудите дали на фотосите е един и същи човек. Дори усещанията ни за излъчването на съответния „ модел ” могат да бъдат изцяло противоположни. От тук умерено можем да заключим, че в действителност асиметрията на лицата ни е цялост от прекалено много черти, които сформират един повсеместен облик, който може да се каже е доста по-хубав от оня, формирания единствено от леви или десни половини. И най-после може би би трябвало да посочим и някои красиви международни модели с много асиметрични лица. Просто погледнете фотосите.
Оригиналното лице не е показано - отляво е лицето с лява симетричност, отдясно - с дясна.
Асиметрията не е недостатък. Тя е нещо, което всеки от нас има в по-малка или в по-голяма степен. Асиметричността е на всички места около нас и би трябвало да я одобряваме като разчупване на детайлите. Нима у дома, когато подреждате, слагате вазата и купата с плодове на една линия, с цел да са по-симетрично и красиво ситуирани? Напротив. И белким стоножката ви се коства прекомерно красива? Тя е симетрична, въпреки всичко. Розата пък несъмнено е допустимо най-асиметричното цвете. Ето за какво хубост и симетричност не постоянно са синоними. Важното за нас дамите, обаче е да помним, че не в симетричните ни очи се крие съвършената хубост. Защото доста по-често ние сме тези, които мерим и изчисляваме кое какъв брой е красиво и симетрично. Най-важното е да помним, че хубостта е в чувството за самия теб, в увереността, в цялостното ни разбиране. Асиметричното лице е това, което притегля вниманието, дребната разлика, която го прави неповторимо. Несъвършеното е близко и дава чувство за споделеност - нашите несиметрични лица (и души) се притеглят към несиметричните лица (и души).
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ