За Втората световна война са написани безброй книги и вече

За Втората международна война са написани безчет книги и към този момент генерации възпитаници са учили за спора. Но те научават доста характерен набор от обстоятелства.

Ето 6 притеснителни неща за войната, на които децата нормално не се учат в учебно заведение.

Шигенори Нишикаичи е японски водач, който взе участие във втората вълна на офанзивата над Пърл Харбър. След нея неговият аероплан каца спешно на дребен хавайски остров, наименуван Ниихау, благосъстоятелност на семейство Робинсън, бели американски. Хавайците, които намират водача, лишават оръжията му, само че от тука нататък Нишикаичи е третиран като посетител: локалните го нахранват и му провеждат празненство. Йошио Харада, единственият японски преселник на острова, работи като преводач. Нишикаичи споделя на Харада какво се е случило, само че преводачът взема решение да не споделя на другите.

По-късно същия ден обаче островитяните схващат за офанзивата по радиото. Харада и водачът са сложени под защита, само че освен съумяват да избягат, а и вземат в плен Ниихауанс Бенехакака Канахеле и брачната половинка му Кеалоха Канахеле. Бен Канахеле е прострелян три пъти по време на борба, само че съумява да повали Нишикаичи в безсъзнание, като го удря в стена. Ела Канахеле убива водача като го удря в главата с камък. Харада намира револвер и се самоубива.

Бен съумява да се възвърне от раните си и получи Пурпурно сърце.

Преди експлоадирането на войната Якоб Накен работи в цирка. Германецът, който е висок 221 сантиметра, пътува из страната като получава прякора „ Гигантът от Рейнланд “. Работата му с цирка го води и в Париж и Ню Йорк, само че откакто се връща в Германия, е свикан в армията.

За страдание на Накен, му е малко мъчно да се скрие, до момента в който е на бойното поле и надлежно е хванат през август 1944 година в Кале, Франция. Човекът, който управлява екипа, който залавя Якоб, е канадският ефрейтор Елдън Робъртс. По подигравка на ориста Робъртс е към 160 сантиметра.

Докато въздушните борби е имало още по време на Първата международна война, те са били доста по-чести през Втората. Има няколко разнообразни статистики, които демонстрират какъв брой рисково е да си водач по време на Втората международна война и всички те са стряскащи:

Продължителността на живота на новозаписаните водачи на Spitfire по време на Битката за Англия е единствено към 4 седмици. Около 71% от водачите от екипажа на бомбардировач, умират или са оповестени за изчезнали по време на Втората международна война. Невероятните 15 000 американски водачи умират по време на подготовка за войната. Луфтвафе е необикновено заплашителен съперник. Най-добрият американски военен ас, Габи Габрески, записва 28 убийства по време на войната. На този декор, 103 немски водачи изтребители имат над 100. Най-добрият немски военен ас Ерих Хартман има 352.

Британските сили считат, че в случай че непрестанно обстрелват Берлин, това ще подейства деморализиращо за германците. Да се ​​каже, че първото бомбардиране на съдружниците в Германия е минало неприятно, би било подценяване: 6 от 50-те съюзнически самолета се разрушават, единствено двама германци са леко ранени, а единствената гибел е на слон в зоологическата градина в Берлин.

Бомбардировките обаче не престават и с времето стават доста по-ефективни – хиляди германци са убити дружно с още 7 слона. До края на войната Сиам е единственият останал слон в Берлинския зоопарк.

Въпреки привилегированата позиция на фамилията си, Джордж Х. У. Буш се записва във флота на Съединените щати незабавно откакто приключва гимназия. Там той в действителност бързо се трансформира в един от най-младите и обещаващи водачи на изтребители и не бе прекарва доста време в чужбина преди да бъде изпратен на задача да нападна японските войски в Чичиджима.

Буш и двамата членове на екипажа му обаче са свалени като двама членове умират, само че Буш е избавен от близката подводница на Съединени американски щати. Други водачи на Военноморски сили, свалени по време на интервенцията, нямат подобен шанс. Няколко американци са пленени от японците и са измъчвани, убити, а черните им дробове са изядени. Вината, която Буш изпитва поради оцеляването си има бездънен резултат върху него.

След офанзивата против Пърл Харбър име доста млади мъже, които желаят да се запишат в армията. Има обаче възрастова граница – с цел да се запише, мъжът би трябвало да е на възраст най-малко 17 години или 16 със единодушието на родителите му. Калвин Греъм обаче не желае да чака. Тексасецът е единствено на 12, когато съумява да заблуди флота да го пусне.

Греъм е изпратен на главно образование в Сан Диего и въпреки да не му харесва, той го изкарва. След това е изпратен в Тихия океан, където е ранен през 1942 година в борбата при Гуадалканал. Получава премия – Бронзова звезда и Пурпурно сърце, а майка му разкрива действителната му възраст, когато малчуганът отива на погребението на баба си без позволение. Когато е на 17, той се причислява към морските пехотинци към този момент публично.