За уроците на човешката душа през знаците на зодиака, споделено

За уроците на човешката душа през знаците на зодиака, споделено от книгата на Алис Бейли „ Подвизите на Херкулес ”

(Gemini and Cancer constellations from the Mercator celestial globe, 1551, The Mercator Globes at Harvard Map Collection)

Качество: Двойственост. Любов-Мъдрост. Непостоянство. Контрол над всяка двойка противоположности. Основополагащата обич на Божеството доближава нашата слънчева система посредством Близнаци.

Девиз: От страна на формата: „ Нека неустойчивостта свърши своето дело “; от страна на душата: „ Аз различавам своя втори „ аз “ и, убивайки го, ще раста и засияя “.

Митът

Великият Председателстващ в Съвещателната Палата на Господа следил напъните на сина човешки, който е и наследник божий. Те с Учителя видели по какъв начин пред човешкия наследник се разтворили третите велики Порти, давайки му нова опция да следва Пътя. Те забелязали, че служащият е израснал и се е приготвил за задачата.

– Изпрати слово, подреди да пазят свещеното дърво. Нека Херкулес развие способността да търси без отчаяние, без неистина и без непотребна припряност. Нека в този момент прибегне към постоянството. Досега той работи добре.

И словото прозвучало.

В далечна страна имало свещено дърво, дърво на мъдростта, и на него растели златните ябълки на Хесперидите. Славата на тези сладки плодове се носела надлъж и нашир и всички човешки синове, които знаели, че са сходни на Синовете Божии, буйно ги желали. Херкулес също бил чувал за тези плодове и когато прозвучала повелята да тръгне да ги търси, той отишъл при Учителя и го попитал по кой път да тръгне, с цел да откри свещеното дърво и да откъсне ябълките.

– Покажи ми пътя, о, Учителю на моята душа. Аз диря ябълките и те са ми срочно нужни! Покажи ми най-краткия път и аз ще потегли незабавно!

– Не по този начин, сине мой – дал отговор Учителят, – този път е дълъг. Ще ти доверя единствено две неща, а по-късно ти ще би трябвало да докажеш правотата на моите думи. Помни, че свещеното дърво се охранява добре. Три прелестни девойки се грижат за него и за плодовете му. Стоглав змей пази и девойките, и дървото. Пази се добре от силата, прекомерно огромна за теб, и от хитростта, прекомерно фина за твоето схващане. Бъди деликатен. Ще ти кажа още нещо. Твоите търсения ще те отведат там, където на Пътя ще те срещнат пет велики тествания. Всяко от тях ще ти даде опция да проявиш мъдрост, схващане, изкуство и умеене да използваш удобните благоприятни условия. Бъди деликатен. Боя се, сине мой, че няма да разпознаеш тези жалони по Пътя. Но това ще покаже единствено времето; Бог да ти оказва помощ в твоите търсения.

***

Третият героизъм на Херкулес в знака Близнаци е обвързван на първо място с дейната работа на стремящия се върху физическия проект, където той реализира схващане за самия себе си. Преди тази дейна работа да стане допустима, човек би трябвало да мине през цикъл на вътрешен размисъл и тайнствен копнеж; би трябвало да се устреми към висше схващане и да развие субективния развой – допустимо е това да отнеме дълго време преди индивидът в действителност да стартира да сплотява върху физическия проект душата и тялото си. В това е същността на този героизъм. Именно в това достижение на физически проект, както и в търсенето на златните ябълки на мъдростта се състои същинското тестване за искреността на стремящия се. Желанието да бъде добър, жаждата да се убеди във обстоятелствата на духовния живот и периодическите опити да овладее самодисциплината, молитвата и медитацията съвсем неизбежно предшестват тези действителни и настойчиви старания.

Мечтателят би трябвало да стане човек на действието, желанието да се придвижи в света на осъществяването – в това се състои тестването в Близнаци. Физическият проект е мястото, където се придобива опит и където процесите, подбудени в света на менталните старания, би трябвало да се проявят и да станат справедливи. Това е мястото, където се развива механизмът на контакта, където петте сетива последователно разкриват пред индивида нови сфери на познания и достижения. Това затова е мястото, където се придобива познание и където това познание би трябвало да се трансформира в мъдрост. Както е известно, знанието допуска търсене на смисъл, до момента в който мъдростта е всеослушание, израз на синтезното познание на душата. Без схващане, обаче, в използването на знанията ние сме обречени. Защото схващане значи знанията да се ползват в светлината на мъдростта към проблемите на живота и към постигането на задачата. В този героизъм Херкулес се сблъсква с сложната задача да сплоти в едно двата полюса на своето създание и да координира или съедини душата и тялото си, тъй че двойствеността да отстъпи място на единството и двойките противоположности да се слеят.

Съзвездието Близнаци ни споделя историята на човешкото съзряване, историята на душата, която последователно укрепва своя надзор. В античния зодиак на Дендерах този знак е наименуван „ място на Този, който идва “ и съдържа мисълта за появяването на духовното Същество. То е показано от две фигури – едната мъжка, другата женска; едната е позитивна (духовният аспект), а другата негативна (материалният аспект). Коптските и древноеврейските названия се превеждат като „ свързан “ и това отразява статута на Херкулес, стремящия се. Той въплъщава обединяването сред душата и тялото. В това се крие и казусът, който би трябвало да бъде преодолян в знака Близнаци. Целта е единението на нисшия с висшия „ Аз “, на смъртния с безсмъртния аспект. Именно тази задача води до дългите и комплицирани търсения, в хода на които Херкулес се вслушва ту в гласа на Нерей, висшия “Аз “, ту попада под въздействието на заслепението и илюзиите на нисшия „ аз “.

Темата за двойствеността, която е подчертана в Близнаци, е развита в доста легенди. Ние, да вземем за пример, срещаме двама братя и в историята на Ромул и Рем, и в тази за Каин и Авел, при което единият от тях умира, а другия живее. В масонството астрологичен знак на Близнаци стават двата стълба, освен това мнозина одобряват, че масонската традиция може да се наблюдава обратно до интервала, предхождащ ерата на Телец, когато слънцето е било в Близнаци, а и доста по-назад от времето на възникване на Лемурийската раса, първата фактически човешка раса; тогава стартира да се демонстрира аспектът на разсъдъка, а двойствеността на човечеството става естествен факт. В Китай за Кастор и Полукс приказват като за двата „ бога на портите “; акцентира се както голямата мощност, която може ла придобие богът на материята, по този начин и силата на божествеността.

Близнаци са най-вече знак на интелекта, който има жизненоважно влияние върху нашата Арийска раса. Тази раса бележи праволинейно развиване на умствените качества и интелекта. Близнаци, затова, въздействат върху трите области, засягащи човешките връзки. Първо, те ръководят образованието като цяло – знанията, науките и полагането на основите на мъдростта. Един просветник е споделил: „ висшата цел на образованието е да се придобият познания като основа за приемане на по-висше признание. И необразованите могат да получат такова, само че не умеят да го изтълкуват “.

Екзотеричният шеф на Близнаци и на тяхната първа декада е Меркурий, доколкото, както споделя Алън Лео: „ Меркурий във външния свят отбелязва учебните заведения, колежите и другите места за образование, научните и литературни институти... В съзнанието той отбелязва мисълта, разбирането, логиката, разсъдъка, интелекта; освен това по-скоро нереалното познание, в сравнение с съответното (знание поради самото знание)... Неговото висше приложение явно е това, което назовават „ чист разсъдък “... В тялото той ръководи мозъка и нервната система, езика и органите на речта, а също и ръцете като инструмент на разсъдъка. “ (Пълен Астрологичен речник, Аlan Leo, стр. 163)

Второ, Близнаци дават отговор за взаимоотношенията. Те ръководят надлежно езика, общуването и търговията. Интересно е да отбележим, че Съединени американски щати и Лондон се ръководят от Близнаци, че британският език става преобладаващо средство за другарство по света, че най-големите задокеански направления стартират от Ню-Йорк и Лондон, че и двата града са били международни пазари и разпределителни центрове. Меркурий, ръководещата планета на знака, е медиаторът, или посланикът на боговете.

Бидейки проявен, както това е в наши дни, и в качеството си на всесилен мутабелен знак,той задейства многочислени промени, нови хрумвания изпълват света, появяват се реформаторски импулси и неизпробвани пътища за доближаване към духовната истина; скоро по целия свят ще се появят доста учители, с цел да оказват помощ на расата да се приближи към ново духовно осъзнаване. Тъй като Близнаци са въздушен знак, ние виждаме какъв брой бързо протича усвояването на въздушното пространство, както и това, че се вършат непрекъснати опити за унифициране и съгласуване на множеството разнообразни аспекти на човешкия порив. Венера е таен шеф на Близнаци и ръководи втората декада.

Венера води към единство, тъй че с помощта на нейното въздействие се реализира законът за привличането и за сливане в едно на полярните противоположности. Всички тези промени и обединявания откриват ново положение на съзнанието, ново положение на битието, и ни водят към нова епоха и нов свят. Вследствие от това пораждат нови компликации и проблеми и тук се появява Сатурн, който ръководи последната декада. Сатурн е планета на ученичеството, която носи компликации, проблеми и тествания, само че и предлага на учениците удобни благоприятни условия. Именно Сатурн отваря вратите на въплъщението, точно тази планета ни сочи портите към пътя на посвещението. Меркурий е медиатор и просвещаващ разсъдък, Венера е принцип на привличане и единство, а Сатурн е основател на благоприятни условия – тези три планети имат своята особена роля в живота на стремящия се по времето, когато той сплотява висшето и нисшето, минава през петте стадия на тестванията и съзира задачата, която най-после би трябвало да доближи.

Урокът от този героизъм

Цялата тази история фактически е урок – първият от всички, идни за асимилиране от стремящите се, който обаче не може да бъде овладян, преди да бъдат преминати тестванията в Овен и Телец. След това на физически проект, в полето на мозъка и неговото пробуждащо се схващане, ученикът би трябвало да откри контакт с душата и да осъзнае нейните качества. Той към този момент не е задължен да бъде наблюдателен мистик, а към мистичните си достижения би трябвало да прибави и окултно знание за действителността. Това постоянно се не помни от стремящите се, които се задоволяват с това да имат желания и визия за божествената цел. В пещта на живота те са изковали значими качества като откровеност, благи планове, добър темперамент, осъзната непорочност на претекста, подготвеност да извършват условия и задоволеност от достигането на несъмнено равнище на развиване, което им дава опция да продължат напред. Едно нещо, обаче, все не им доближава: те са лишени от това, което може да се назова „ техника на наличието “; те нямат привилегията и прерогативите да владеят. Те имат вяра в душата, във опцията за съвършенство, в пътя, по който би трябвало да вървят; само че вярата към момента не е преобразувана в знание за духовното царство и те не знаят по какъв начин да дефинират своята цел! Затова, сходно на Херкулес, те потеглят да търсят в четирите направления на света.

Този първи стадий от търсенето ги изпълва с убеденост, при изискване че съумеят да осъзнаят протичащото се. Подобно на Херкулес, те срещат Нерей, признака на висшия „ Аз “, който в следствие става в живота на ученика знак на напътстващия Учител. Контактът с висшия „ Аз “, изключително в ранните стадии на търсенето, се демонстрира като проблясък от светлина, момент и тя изгасва; като ненадейно осъзнаване на истината, по този начин неуловимо и мимолетно, че изначало ученикът не е в положение да го долови; като намек, появяващ се в съзнанието в моменти на еднопосочно внимание, когато мозъкът е спокоен, а страстите краткотрайно преотстъпват кормилото на ръководството.

В началото на своите странствания Херкулес среща Нерей, само че без да му обърне нужното внимание се насочва да странства по-нататък, като обезверено търси метод да удовлетвори своя порив. В края на търсенията си той среща Атлас, носещ върху плещите си бремето на света, и е толкоз изумен от товара на тази отговорност и тежест, които е поел върху себе си великият Учител Атлас, че изцяло не помни за своята цел – търсенето на златните ябълки – и се втурва да снеме тежестта от неговите рамене. Когато стремящите се, представители на другите религиозни придвижвания или църкви, на теософското обучение, на розенкройцерите или на доста други групи, към които гравитират, се научат да не помнят себе си, служейки, и се откажат от духовния си нарцисизъм поради помощта към човечеството, отдадените доста по-бързо ще стартират да минават през портите и да стъпват върху Пътя, който води от тъмата към светлината, от нереалното към действителното. Един от Великите е споделил, че „ има персони, които въпреки и в никакъв случай да не са проявявали външно егоизма си, са мощно егоистични в своя вътрешен нравствен блян “ (Тhe Mahatma Letters to A. P. Sinnett Писмата на Махатмите до А, П. Си-нет/, стр. 360). След това Той ни показва великия блян, който подрязва корените на духовния нарцисизъм: „ Според нас най-висшите желания към богатството на човечеството се опорочават от егоизма, в случай че в мозъка на филантропа пробягва даже и сянка на предпочитание за лична полза... “

Херкулес, ученикът, е познал докосването на висшия „ Аз “, само че той към момента знае незадоволително, с цел да остане с Нерей. Затова той потегля на юг, или още веднъж към света. Той е имал своя миг на висше предусещане, когато излиза зад рамките на физическото си схващане и поддържа връзка със своята душа. Това обаче трае малко и той още веднъж се връща към физическото си схващане и продължава към различен опит. На него му се постанова да се бори с Антей, змея (или великана). В случая, това е змеят на астралното помрачение, а друг на желанието. Херкулес би трябвало да се бори със заслепението на нисшия психизъм, който на ранните стадии съвсем неизбежно притегля интереса на стремящите се. Всеки преподавател, който работи с търсещите Пътя, познава заслепението, под чието въздействие те толкоз елементарно попадат.

Както споделя митът, Херкулес дълго не успявал да победи Антей, само че когато повдигнал змея високо във въздуха, тогава бързо го победил. В основата на тази символика лежи една велика истина. Въздухът постоянно е бил обсъждан като знак или детайл, обвързван с проекта на Христос, а в термините на теософията (и източните разбирания) – с будхичния проект. Астралният проект е преиначен израз на будхичния проект и единствено когато изнесем заслепението пред ясната светлина на Христовата душа, ние ще забележим истината такава, каквато е, и ще станем неуязвими.

Херкулес, обаче, се освобождава самичък, както постъпват всички откровени търсещи; по-късно, обърнал тил за света на психологичното и псевдодуховното помрачение, той стартира да служи. Отначало той освобождава себе си посредством облика на Прометей, който символизира въплътения Бог, избавяйки го от мъченията на античните лешояди. Слънчевият сплит, стомахът и черният дроб са проявяване (така да се каже) на природата на желанията и Херкулес се освобождава от лешоядите на желанията, които толкоз дълго са го терзали. Той престава да бъде лакомец и към този момент не се занимава със личното си задоволство. В този знак той получава два горчиви урока и за дадения съответен цикъл става релативно свободен. Прометей, вътрешният Бог, към този момент може да поеме към служене на света и да смъкна бремето от плещите на Атлас.

След саможертвите идва ред на премията – Херкулес получава своя популярен подарък, откакто освобождава Прометей и Атлас. Когато Херкулес отсрочва своите търсения, с цел да помогне на света, Атлас отива вместо него в градината и му донася златните ябълки, като по този метод го слага в контакт с трите прелестни девойки, или трите аспекта на душата.

В началото на този героизъм Херкулес контактува със своята душа като с Нерей, а в края, преодолял заслепението, той реализира доста по-широко схващане за личната си душа в нейните три аспекта, всеки от които съдържа капацитета на трите божествени правилото. Егла символизира славата на живота и великолепието на залязващото слънце, т. е. величието на физическото проявяване. Тя дава ябълката на Херкулес с думите „ Пътят към нас постоянно минава през делата на любовта “. Ерития пази вратата – душата, която постоянно се отваря посредством Любовта-Мъдрост. Тя дава на Херкулес ябълката, белязана със златната дума „ Служене “. Хеспера (вечерната звезда, или звездата на посвещението) въплъщава Волята. Тя споделя на Херкулес: „ Върви по Пътя “. Чрез Служенето стремящият се ще се допре до тялото, душата и духа, т. е. - до Разума, Любовта и Волята.

*„ Подвизите на Херкулес ”, Алис Бейли

Илюстрация: Wikimedia Commons