За другите, които не катерят върхове
За нещастието към Боян Петров се изговори прекомерно доста. Не беше нужно, само че ние рядко се съобразяваме с това. Проблемът е, че вместо този тежък случай да ни сплоти, той стана следващият мотив за разделяне.
В устрема си да засвидетелстват своето почитание и удивление пред Боян, мнозина взеха решение, че имат право да гледат отвисоко и да съдят. Решиха, че има критерий, техният критерий, за това кой е популярен и кой - незабележим, и за това кой заслужава респект и кой - оскърбление.
Тези хора подредиха Боян, а от време на време и себе си, в пантеона на българските герои - тези, които са достигнали висота на духа и волята, неразбираема за останалото простолюдие, чиито фантазии се простирали само до масата, децата, дамата, и личното тъпо и безинтересно битие.
За тези хора всички в " ниското " - които не катерят върхове, не отиват надалече или дълбоко, не провокират личните си благоприятни условия и природата, са " роботизирана, лоботомирана, зомбирана желеподобна маса ", на която " не си коства да ѝ се обръща внимание ".
Тези " съдници " са арогантни, лимитирани, несправедливи и надълбоко неразбиращи и неуважаващи персоналния път и борби, които води всеки.
Човек самичък намира нещото, което го прави благополучен, свободен и което му дава опция да изрази себе си. Едни катерят върхове. Други шият гоблени. И нито едните, нито другите са по-добри, по-достойни или по-велики. Просто са разнообразни.
Хората, които са избрали да катерят върхове, знаят, че този техен персонален избор и тази тяхна персонална наслада има висока цена - всякога да рискуват живота си. И от време на време изтеглят късата съчка. Това не е някаква гигантска вселенска неправда, това е нормален и предстоящ риск, който са поели. Такъв риск не поемат тези, които шият гоблени вкъщи, само че това не ги прави презрени и оскъдни скотове. Те просто имат потребност от нещо друго.
Отвратителна надменност е да заявяваш, че един планинар, бегач, гмуркач, е популярен, а един елементарен човек е " зомбирана желеподобна маса ". С какво е презрян, стеснен и ненавиждан животът на един преподавател? Или на елементарен доктор? Или на самотна майка? Или на човек, преборил тежко заболяване или претърпял персонална загуба? Или въобще на всеки, който не покорява върхове, само че всеки ден се бори за това личният му живот и живота на децата му да бъде по-добър и по-смислен от през вчерашния ден? С какво милионите хора в " ниското ", които няма да бъдат запомнени от историята и няма да влязат в новините са по-недостойни? С това, че техния път е друг?
Кои са тези, които считат себе си за богоподобни, че да чертаят линията сред величието и падението?
Корнелия Петкова е майка на 3 деца, която губи брачна половинка си, погубен от пийнал водач. Красимира Обретенова е майка на 16-годишната Пасионария, дете с увреждания, която беше принудена да емигрира в Холандия, с цел да има щерка й късмет за бъдеще. Георги Колев е един от многото българи, емигрирали в Германия, с цел да устоят фамилията си. Момче от Смолян пък учи, а вечер работи в хлебопекарна, също с цел да устоя фамилията си, тъй като татко му е умрял, а майка му и сестра му са със здравословни проблеми. Емилия Пешева е някогашна учителка, понастоящем пенсионерка, която не може да претърпява с ниската си пенсия от 245 лева и е принудена да се занимава със земеделие.
Всички тези хора евентуално в никакъв случай няма да тръгнат да покоряват върхове. Но се борят с живота по този начин, както могат и по този начин, както имат вяра, че е вярно. И това е задоволително. И това също е велико. И никой няма право да наскърбява тази тяхна битка, оценявайки я като оскотяване.
Боян Петров е направил своя персонален избор. Личният избор, който прави всеки един от нас. И въпреки тези избори да са разнообразни, всички те са почтени за почитание. " Ниското " и " високото " не се мерят в исторически достижения и върхове. Мерят се в душа, темперамент и разум . Мерят се в това всеки ден да постъпваш вярно, съвестта ти да е чиста, а децата ти - възпитани в морал и полезности. И на този връх всекидневно се качват хиляди българи, чийто героизъм заслужава същата респект като този на Боян Петров.
Автор: Десислава Любомирова
В устрема си да засвидетелстват своето почитание и удивление пред Боян, мнозина взеха решение, че имат право да гледат отвисоко и да съдят. Решиха, че има критерий, техният критерий, за това кой е популярен и кой - незабележим, и за това кой заслужава респект и кой - оскърбление.
Тези хора подредиха Боян, а от време на време и себе си, в пантеона на българските герои - тези, които са достигнали висота на духа и волята, неразбираема за останалото простолюдие, чиито фантазии се простирали само до масата, децата, дамата, и личното тъпо и безинтересно битие.
За тези хора всички в " ниското " - които не катерят върхове, не отиват надалече или дълбоко, не провокират личните си благоприятни условия и природата, са " роботизирана, лоботомирана, зомбирана желеподобна маса ", на която " не си коства да ѝ се обръща внимание ".
Тези " съдници " са арогантни, лимитирани, несправедливи и надълбоко неразбиращи и неуважаващи персоналния път и борби, които води всеки.
Човек самичък намира нещото, което го прави благополучен, свободен и което му дава опция да изрази себе си. Едни катерят върхове. Други шият гоблени. И нито едните, нито другите са по-добри, по-достойни или по-велики. Просто са разнообразни.
Хората, които са избрали да катерят върхове, знаят, че този техен персонален избор и тази тяхна персонална наслада има висока цена - всякога да рискуват живота си. И от време на време изтеглят късата съчка. Това не е някаква гигантска вселенска неправда, това е нормален и предстоящ риск, който са поели. Такъв риск не поемат тези, които шият гоблени вкъщи, само че това не ги прави презрени и оскъдни скотове. Те просто имат потребност от нещо друго.
Отвратителна надменност е да заявяваш, че един планинар, бегач, гмуркач, е популярен, а един елементарен човек е " зомбирана желеподобна маса ". С какво е презрян, стеснен и ненавиждан животът на един преподавател? Или на елементарен доктор? Или на самотна майка? Или на човек, преборил тежко заболяване или претърпял персонална загуба? Или въобще на всеки, който не покорява върхове, само че всеки ден се бори за това личният му живот и живота на децата му да бъде по-добър и по-смислен от през вчерашния ден? С какво милионите хора в " ниското ", които няма да бъдат запомнени от историята и няма да влязат в новините са по-недостойни? С това, че техния път е друг?
Кои са тези, които считат себе си за богоподобни, че да чертаят линията сред величието и падението?
Корнелия Петкова е майка на 3 деца, която губи брачна половинка си, погубен от пийнал водач. Красимира Обретенова е майка на 16-годишната Пасионария, дете с увреждания, която беше принудена да емигрира в Холандия, с цел да има щерка й късмет за бъдеще. Георги Колев е един от многото българи, емигрирали в Германия, с цел да устоят фамилията си. Момче от Смолян пък учи, а вечер работи в хлебопекарна, също с цел да устоя фамилията си, тъй като татко му е умрял, а майка му и сестра му са със здравословни проблеми. Емилия Пешева е някогашна учителка, понастоящем пенсионерка, която не може да претърпява с ниската си пенсия от 245 лева и е принудена да се занимава със земеделие.
Всички тези хора евентуално в никакъв случай няма да тръгнат да покоряват върхове. Но се борят с живота по този начин, както могат и по този начин, както имат вяра, че е вярно. И това е задоволително. И това също е велико. И никой няма право да наскърбява тази тяхна битка, оценявайки я като оскотяване.
Боян Петров е направил своя персонален избор. Личният избор, който прави всеки един от нас. И въпреки тези избори да са разнообразни, всички те са почтени за почитание. " Ниското " и " високото " не се мерят в исторически достижения и върхове. Мерят се в душа, темперамент и разум . Мерят се в това всеки ден да постъпваш вярно, съвестта ти да е чиста, а децата ти - възпитани в морал и полезности. И на този връх всекидневно се качват хиляди българи, чийто героизъм заслужава същата респект като този на Боян Петров.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ